Р Е Ш Е
Н И Е
№260031/8.6.2021 г.
08.06.2021г. гр.Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,
в открито съдебно заседание на 27.05.2021година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Секретар П.У.
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Тагарева
Т.дело №90
по описа за 2020г.
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
исковата молба на "Дойч Инвест"ЕООД гр.Ямбол, с която против
търговското дружество „Технострой Инженеринг 99”АД гр.Ямбол са предявени осем
обективно
кумулативно съединени иска - четири главни по чл.232,ал.2 ЗЗД, които след изменение по реда на
чл.214 ГПК на размерите им са за
заплащане на сумите, съответно: 30
678,18лв. - представляваща дължима от ответника наемна цена за 2017г. и 2018г. по Договор
за наем от
02.01.2016г. за товарен автомобил Мерцедес Актрос 4140 с рег. №У 23 23 ВВ и Ремарке за
товарен автомобил Шмитц ЗКД 18 с рег.№У 42 72 ЕЕ и издадени фактури за 2017г. и 2018г.; иск за сумата 28 857,48лв. - представляваща дължима от ответника наемна цена за 2017г. и 2018г. по Договор
за наем от
02.01.2016г. за товарен автомобил МАН TGA 26.430 с рег.№У 10 53 АР и издадени фактури за 2017г. и 2018г.; иск за сумата 35 457,24лв. - представляваща дължима от
ответника наемна цена за 2017г. и 2018г. по Договор
за наем от
02.01.2016г. и по Договор от 11.06.2018г. за товарен автомобил Мерцедес 4141 Актрос, който до м.06.2018г. е с рег.№У 40 85 АМ, а от м.06.2018г. е с рег.№
У 94 96 АТ и издадени фактури
за 2017г. и 2018г. и иск за сумата 8 779,62лв. представляваща
дължима от ответника наемна цена за 2017г. по
Договор за наем от 02.01.2016г. за товарен автомобил МАН ТГ 360 А с рег.№У 88 16 АМ и издадени фактури за 2017г., както и четири акцесорни иска по чл.86, ал.1 ЗЗД
за заплащане на обезщетения за забава върху всяка от главниците
за периода от
01.01.2018г. до датата на подаване на исковата молба в размери, също изменени при условията на чл.214 ГПК, съответно на сумите: 7 347,51лв., 6 888,38лв., 9 093,76лв. и 2 634,10лв.
Ищецът твърди, че в изпълнение на
договори за наем от 02.01.2016г. е предоставил на ответника за временно
възмездно ползване под наем за посочените в договорите периоди
индивидуализираните във всеки договор и посочени по-горе товарни автомобили, за
ползването на които, в срок - в рамките на всяка календарна година, ответникът
е следвало да заплаща договорената наемна цена от 0,05лв. на тон/км. месено без
ДДС. През 2016г. ищецът издал 12бр. данъчни фактури на обща стойност 130
054,92лв. с ДДС за дължимия му се наем на наетите автомобили за 2016г., през
2017г. издал 8бр. фактури на обща стойност 110 869,20лв. с ДДС за дължимия му
се наем на автомобилите за 2017г. и през 2018г. издал 5бр. фактури на обща
стойност 50 992,80лв. с ДДС за дължимия му се наем на автомобилите за 2018г.,
или общата фактурирана наемна цена за ползването на автомобилите в периода
2016г.-2018г. възлизала в размер на сумата 291 916,92лв. От тази обща сума, със
забава ответникът платил сумата общо 188 144,40лв., с която погасил изцяло
задължението си за дължимата наемна цена за 2016г. в размер на 130 054,92лв. и
частично задължението си за дължимата наемна цена за 2017г.- в размер на 58
089,48лв., оставайки да дължи общата сума от 103 772,52лв. От тази обща сума,
сумата 52 779,72лв. била остатък от дължимата по договорите наемна цена за
2017г., която ищецът е определил като дължима по всеки наемен договор въз
основа на справки - описи за тон/км. на всяко едно от товарните МПС предмет на
всеки наемен договор и отчитайки извършените частични плащания, а сумата 50
992,80лв.- дължимата по договорите наемна цена за 2018г. също е определена като
дължима по всеки наемен договор въз основа на справките - описи, подписани
двустранно от страните за тон/км. на
всяко едно от товарните МПС. Върху дължимата наемна цена за 2017г. и 2018г. по
всеки договор, ищецът е претендирал мораторна лихва за забава, дължима за
времето от 01.01.2018г. до подаване на исковата молба в съда, както и законната
лихва от подаване на исковата молба.
Ответникът е подал отговори на
исковата молба, с които е оспорил исковете като неоснователни. Поддържал е, че
процесните наемни договори са неизгодни сделки за ответното дружество, тъй като
са сключени от лицето Д. Д. във време, когато това лице е било едновременно изпълнителен директор на
ответното дружество "Технострой-Инженеринг 99"АД и едноличен
собственик на капитала и управител на ищцовото дружество "Дойч
Инвест"ЕООД, като част от тези договори не се съдържат в архива на
ответника; ответникът е възразил, че не е ползвал отдадените му под наем
товарни автомобили, тъй като не са били включени в лиценцията му и за тях не се
дължат наемни вноски, а товарният автомобил Шмитц ЗКД с рег.№У 42 72 ЕЕ е
включен в лиценза на 15.07.2016г., до която дата също не се дължат наемни
вноски. Ответникът е възразил още, че нито една от издадената от ищеца фактури
не е обвързана със сключените наемни договори и липсва яснота по кой договор
каква сума се дължи, а справките -описи към фактурите не са намерени в архивите
на дружеството, както и част от самите договори. Ответникът е направил и възражение
за изтекла погасителна давност по чл.111 ЗЗД за вземанията на ищеца за 2016г. и
по издадените фактури от 01.01.2017г. до
15.12.2017г.
В о.с.з. пълномощникът на ищеца
поддържа исковете и пледира за уважаването им изцяло, а процесуалният
представител на ответника моли за отхвърляне на претенциите. И двете страни
представят подробни писмени защити и молят за присъждане на разноските по
делото.
ЯОС извърши преценка на събраните
по делото доказателства и като взе предвид изявленията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно е от представените от ищеца
писмени доказателства, че на 02.01.2016г. между ищеца "Дойч Инвест"ЕООД
гр.Ямбол – наемодател и ответника "Технострой Инженеринг 99"АД-
гр.Ямбол като наемател, са сключени шест наемни договори на пет товарни автомобили и едно
ремарке за товарен автомобил. Наемодателят-ищецът е отдал за временно възмездно
ползване товарен автомобил Мерцедес Актрос 4140 с рег.№У 23 23 ВВ, Ремарке за
товарен автомобил с рег.№У 42 72 ЕЕ, Товарен автомобил МАН TGA 26.430 с рег.№ У10 53 АР, Товарен автомобил МАН ТГ 360А
с рег.№ У 88 16 АМ и Товарен автомобил Мерцедес 4141 К Актрос с рег. №У 40 85
АМ, за който товарен автомобил се сочи и не се спори, че считано от
11.06.2018г. е с променена регистрация - с рег.№ У 94 96 АТ, с оглед на която е
сключен договор за наем на същия автомобил от 11.06.2018г. Ищецът е представил
и договор от 02.01.2016г., сключен между "Дойч
Инвест"ЕООД гр.Ямбол – наемодател и ответника "Технострой Инженеринг
99"АД- гр.Ямбол, който също е за наем на Товарен автомобил МАН с рег.№
А 90 93 ВВ, но изпълнението на този договор не е в предмета на делото.
Всички наемни договори са
сключени и подписани и за наемодател, и за наемател от лицето Д. Д. Д., за който не е налице спор и се установява при справка в ТР по партидите
на двете дружества, че към датата на сключване на договорите е бил законен представител
и на двете дружества - съответно управител на наемодателя "Дойч
Инвест"ЕООД и изпълнителен директор на наемателя "Технострой
Инженеринг 99"АД. Във всеки наемен договор постигнатото съгласие на
страните е за ползване на товарния автомобил/ремарке за срок от 5 години от
подписване на договора, при дължима от наемателя наемна цена за наетия
автомобил по всеки договор в размер на 0,05лв. на тон/км. месечно без ДДС,
която наемна цена се заплаща в рамките на календарната година - веднъж или на
части след издаване на фактура.
С показанията на разпитания по
делото свидетел Н.Х. - работил до 2019г. при ответника като ръководител
транспорт, по делото е установено, че описаните по-горе наети товарни
автомобили са били предадени от наемодателя във фактическата власт на
наемателя-ответника, който ги е ползвал и експлоатирал до 2019г. Видно е и от
издадения в полза на ответното дружество лиценз №07433 за превоз на товари,
валиден в периода 15.07.2016г.-14.07.2026г., че процесните товарни автомобили
са вписани в списъка към лиценза, включително товарния автомобил Мерцедес 4141 К Актрос, който е бил с рег. №У 40 85 АМ до 11.06.2018г. В списъка
отсъства единствено товарния автомобил МАН, който е с рег. № А 90 93 ВВ, но
както се посочи наемното правоотношение за този автомобил е извън предмета на
спора. Свидетелят Х. е посочил при разпита, че именно той е бил отговорен за
документалната подготовка за включването на всички ползвани от ответника товарни автомобили в лиценза му, като е обяснил,
че собствените на ответното дружество товарни автомобили са били недостатъчни
за извършваната от дружеството работа и освен товарните автомобили на
"Дойч Инвест", имало наети автомобили и от други две търговски
дружества.
Ищецът е представил 25 броя
данъчни фактури, с които в периода 2016г.-2018г. е фактурирал дължимата му се от
ответника наемна цена по договорите за товарните автомобили/ремарке, която цена
е с начислен ДДС. Към всяка фактура е приложена двустранно подписана от
счетоводителите на дружеството-наемател и на дружеството-наемодател
справка-опис, сочеща наемната цена за всеки товарен автомобил, изчислена като
съотношение тон/километър.
Разпитана в качеството на
свидетел Д.Д. - сестра на Д.Д., е поддържала, че придружаващите
всяка фактура справки-описи е подписвала тя като счетоводител при ищеца, а за
ответника същите справки-описи е подписвал главния счетоводител на ответното акционерно
дружество Г.П. Справките изготвяла именно св.Д., която работела като счетоводител
и при ответника, но същите справки преди да подпише проверявала и гл.счетоводител
Г.П., а изчисленията за дължимия наем
в стойности тон/километър извършвала Д. на база подаваните й от производствения
технически отдел на ответното дружество данни за тонажите от товарителниците и за
километрите пробег от пътните листи за изнесените строителни материали от
базите на дружеството "Технострой Инженеринг 99"АД.
От заключението на вещото
лице-икономист Св.Д., извършило назначената съдебно-икономическа експертиза, по
делото е установено, че всички издадени в периода 31.01.2016г.-28.09.2018г. и
представени по делото 25броя данъчни фактури, с които ищецът е фактурирал
дължимия му се от ответника наем по процесните наемни договори, са били осчетоводени
в счетоводствата и на наемодателя-ищеца, и на наемателя-ответника. Вещото лице
е установило, че ищецът "Дойч Инвест"ЕООД е внесъл декларирания с
фактурите ДДС, а ответникът "Техносрой Инженеринг 99"АД, след като е
въвел всяка от фактурите в "Дневниците за покупки" по ЗДДС и те са
участвали във формирането на резултата за съответния данъчен период, е упражнил
правото на ползване на данъчен кредит. Експертът е изчислил, че общата сума на
дължимите наемни вноски, фактурирани от ищеца с процесните 25бр. данъчни
фактури възлиза на 291 916, 92лв. От тази сума общо дължимият наем за 2016г. е
в размер на 130 054,92лв., за 2017г. - 110 869,20лв. и за 2018г.- 50 992,80лв.
Не се спори между страните, установено е с приложен по делото протокол от
27.02.2017г., а също и от вещото лице, че за погасяване на част общата сума от
291 916,92лв., страните са извършили прихващане със сумата 6 102лв.- задължение
на ищеца към третото лице "Евротрак Лизинг"ООД, което е кредитор на
ответника, като ответникът е извършил и плащания по банков път, или общият
размер на извършените от ответника плащания - по банков път и чрез прихващане,
е в размер на сумата 188 144,40лв. След плащането на тази сума от 188
144,40лв., отчитайки посоченото от ответника основание за плащане (по коя фактура)
на част от извършените плащания, а при
липса на посочено основание, че се погасява най-старото задължение, вещото лице
е дало заключение, че остатъкът от задълженията на ответника по процесните
договори е в размер на общата сума 103 772,52лв., формирана от фактурите,
издадени в периода 30.06.2017г.- 28.09.2018г., която сума като дължима е
отразил в регистрите си и ищецът. Вещото лице е установило, че в счетоводството
на ответното дружество остатъкът от задължението към ищеца по процесните наемни
договори е записано в размер на сумата 59 824,20лв., след като в
"Технострой инженеринг 99"АД на основание заповед от 01.12.2020г. на
изпълнителния директор е извършена инвентаризация на ДМА, на разчетите, на
вземанията и на задълженията и със заповед №464/03.12.2020г. на изпълнителния
директор е отписана сумата 43 948,82лв. по издадените фактури в периода
30.06.2017г.-30.11.2017г., за която ответникът е приел, че е погасена по
давност на основание чл.111, б."в" ЗЗД.
При тези констатации на вещото
лице и установеното от него при проверката в счетоводствата на двете страни, с изготвеното
по делото допълнително заключение вещото лице е дало два варианта на
заключението за задълженията на ответника по процесните наемни договори за
главница за 2017г. и 2018г. и лихва за забава по всеки договор. В първия
вариант, отчитайки отписването от ответника на част от задълженията му като
погасени по давност и при остатък на задължението в общ размер на 59 824,20лв.,
съобразявайки данните в справките-описи към всяка издадена фактура за дължимия
наем за всеки товарен автомобил, вещото лице е дало заключение, че : по Договор от 02.01.2016 г. за Товарен автомобил
Мерцедес Актрос 4140, с peг.
№ У 23 23 ВВ и Ремарке за товарен автомобил Шмитц ЗКД 18, с peг. № У 42 72 EE общо
дължимата наемна цена с ДДС е в размер на 20 469,66 лв., а мораторната лихва за
забава върху тази сума за периода
01.01.2018г. до датата на подаване на исковата молба е
в размер на 4 284,73лв.;
По Договор от 02.01.2016г.
за Товарен автомобил МАН TGA 26.430, с per. № У 10 53 АР общо
дължимата наемна цена с ДДС е в размер на 19 768,08 лв., а мораторната лихва за
забава върху тази сума за периода
01.01.2018г. до датата на подаване на исковата молба
е в размер на 4 161,32.;
по Договор от 02.01.2016г. и Договор от 11.06.2018 г. за Товарен автомобил
Мерцедес 4141 К Актрос, който до м.06.2018г. е с peг. № У 40 85 АМ, а от
м.06.2018г. след промяна в
регистрацията е с peг.
№ У 94 96 АТ,
общо дължимата наемна цена с ДДС е в размер на
17 967,66 лв., а мораторната лихва за забава върху тази сума за периода от 01.01.2018г. до подаване на исковата молба е
в размер на 3 846,45лв. и по Договор от 02.01.2016г. за
Товарен автомобил МАН ТГ 360 A, с peг. № У 88 16 АМ общо
дължимата наемна цена с ДДС е в размер на 1
618,80 лв., а мораторната лихва за забава върху тази сума за периода от 01.01.2018г. до подаване на исковата молба е
в размер на 485,68лв.
Във втория вариант на заключението, при общ остатък от
задължението на ответника по всички процесни договори в размер на 103 772,52лв.,
съобразно
данните в справките-описи към всяка издадена фактура за дължимия наем за всеки
товарен автомобил, вещото лице е дало заключение, според което: по Договор от 02.01.2016г. за Товарен автомобил
Мерцедес Актрос 4140, с peг.
№ У 23 23 ВВ и Ремарке за товарен автомобил Шмитц ЗКД 18, с peг. № У 42 72 EE общо
дължимата наемна цена с ДДС е в размер на 30 678,18лв.,
а мораторната лихва за забава върху тази сума за исковия период от време, считано от 01.01.2018г. и начислена отделно върху
частта от задължението за 2017г. и тази за 2018г.
е в размер на 7347,51лв.; По Договор от
02.01.2016г.
за Товарен автомобил МАН TGA 26.430, с peг. № У 10 53 АР общо
дължимата наемна цена с ДДС е в размер на 28
857,48лв., а мораторната лихва за забава върху
тази сума за исковия период от време,
считано от 01.01.2018г. и начислена отделно върху частта от задължението за
2017г. и тази за 2018г. е в размер на 6 888,36лв.; по
Договор от 02.01.2016г. и Договор от 11.06.2018 г. за Товарен автомобил
Мерцедес 4141 К Актрос, който до м.06.2018г. е с peг. № У 40 85 АМ, а от
м.06.2018г. след промяна в
регистрацията е с peг.
№ У 94 96 АТ,
общо дължимата наемна цена с ДДС е в размер на
35 457,24лв.,
а мораторната лихва за забава върху тази сума за исковия период от време, считано от 01.01.2018г. и начислена отделно върху
частта от задължението за 2017г. и тази за 2018г.
е в размер на 9 093,76лв. и по Договор от
02.01.2016 г. за Товарен автомобил МАН ТГ 360 A, с peг. № У 88 16 АМ общо
дължимата наемна цена с ДДС е в размер на 8 779,62 лв.,
а мораторната лихва за забава върху тази сума за исковия период от време, считано от 01.01.2018г. е
в размер на 2 634,10лв.
При тази фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Между страните, които са търговци, са възникнали
облигационни правоотношения по сключените между тях писмени договори от 02.01.2016г.
и договор от 11.06.2018г., с които на ответника са отдадени за временно възмездно ползване четири
товарни автомобили и едно ремарке за товарен автомобил, които договори са
такива за наем по смисъла на чл.228 и сл. ЗЗД. При сключването на договорите
търговските дружества са действали чрез своите органни представители –
управителя на ищцовото дружество и изпълнителния директор на ответното
дружество и според съда всеки договор валидно обвързва страните - ищеца „Дойч
Инвест"ЕООД и ответника „Технострой Инженеринг 99"АД. Действително, по делото не се спори и съдът установи, че като
органен представител на двете дружества всеки договор е сключен и подписан от
едно и също лице - Д.Дойчев, но липсва основание да се приеме, че сделките са
недействителни с оглед забраната на чл.38 ЗЗД за договаряне на представителя с
друго лице, което той също представлява, тъй като със задължителната за
съдилищата практика на ВКС - ТР №3/15.11.13г.
по тълк.д. №3/13г. на ОСГТК, този въпрос е
разрешен. С решението е прието, че доколкото органният представител на
търговското дружество е неделима част от самото юридическо лице, нему е признато
правото волята му като физическо лице да бъде счетена във външните отношения за
воля на юридическото лице. Разглеждайки хипотезата на търговска сделка между
две търговски дружества, сключена между тях чрез едно и също лице като органен
представител, ВКС е приел в тълкувателното решение, че не се прилага забраната
на чл.38, ал.1 ЗЗД, визираща субектно ограничение на валидно възникнало
представителство, тъй като страни по договора са юридическите лица и изразената
воля чрез органния им представител не е същинско представителство по ЗЗД. Решаващият състав на ЯОС
съобразява и напълно споделя даденото с тълкувателното решение разрешение и
намира за нужно да посочи на ответника, че ако счита, че като изпълнителен директор Д.Дойчев, сключвайки
процесните договори за наем е нанесъл вреда на акционерното дружество като е
договорил неизгодни условия или не е изпълнил изискванията на чл.240б, ал.2 ТЗ,
то за ответника е на разположение реда за защита по чл.240, ал.2 и чл.240б,
ал.3 от ТЗ, като
служебно известен на съда факт е, че дружеството "Технострой инженеринг
99"АД е упражнило този исков ред, предявявайки исковете си за вреди срещу
Д.Дойчев и пред ЯОС е висящо производството по т.д. №91/2019г., към което е
съединено и т.д.№92/2019г. В този смисъл, направените от ответника възражения в
настоящия процес, че процесните договори за наем са неизгодни за него сделки и
че в резултат на същите са му нанесени вреди, са без значение за изхода на
делото и не се обсъждат от този съд. Както се посочи, договорите не са оспорени
от ответника като документи, същите валидно обвързват страните и те дължат
изпълнение на договорните си задължения.
Неоснователно е възражението на ответника,
че част от процесните наемни договори не са намерени в архивите на дружеството,
тъй като този факт не се установи по делото от страна на ответното дружество, а
и се опроверга с показанията на св.Х., посочил при разпита, че за включване в
лиценза на дружеството на всеки от наетите товарни автомобили свидетелят е
разполагал с наемния договор за съответния автомобил. Ако ответникът не е въвел
ред за документална и счетоводна отчетност в дружеството, то това е въпрос за редовно
водене на търговските му книги (чл.53 ТЗ), който е без доказателствено значение
в разглеждания случай, тъй като за сключването и подписването на процесните
договори за наем са представени от ищеца писмените договори, които не са
оспорени от ответника и както се прие са обвързващи страните.
По сключените наемни договори основно
задължение на наемодателя-ищеца е било да предаде наетата вещ по всеки договор,
т.е. тя да премине в държане на наемателя, като му се създаде възможност да
упражнява необходимата за ползването непосредствена фактическа власт върху
вещта, а основно задължение на наемателя е да плаща договорената наемна цена (
чл.228 и чл.232, ал.2 ЗЗД). В случая за предаването от ищеца на всички наети от ответника товарни
автомобили, вкл.ремарке, са събрани гласни доказателства - показанията на св.Х.,
които съдът кредитира, като фактът на изпълнение на основното задължение на
наемодателя е установен по делото и от представения лиценз, в който са включени
автомобилите като ползвани от ответника, както и от установеното от вещото
лице-икономист, че всички процесни 25бр. данъчни фактури за дължимата от
ответника наемна цена са приети и осчетоводени от ответника. Съгласно трайната
практика на ВКС, установена с множество решения по реда на чл.290 ГПК ( напр. Решение № 96/26.11.2009г.
по т. д.№ 380/2008г. на І т. о., Решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. №
546/2008 г. на ІІ т. о., Р
по т. д. № 593/2009 г. на ІІ т. о., Решение № 212 от 7.01.2013 г. по т. д. №
696/2012 г. на I т. о., Решение № 211
от 30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010 г. на II т. о, Решение №71/ 8.09.2014г.
по т. д. № 1598/2013 г. на II т. о., Решение № 67/31.07.2015 г.
по т. д. № 631/2014 г. на II т. о. и др.),
която практика настоящият съд споделя напълно, осчетоводяването
на фактурата, отразяването й в дневниците за покупко-продажба и разчитане на
дължимия ДДС с бюджета, съставляват признание за съществуване на
правоотношението между страните, за получаване на вещите и признание на
задължението. В този смисъл неоснователно е и
възражението на ответника, че "наемната услуга" не е извършена реално
и за нея не се дължи фактурираната цена.
С оглед горното и тъй като по делото е установено изпълнението на
основното задължение на наемодателя - че е предал ползването на всички товарни автомобили и
ремарке, за наемателя е
възникнало основното задължение да заплати уговорения
наем по всеки
договор. Установи се по делото с
представените писмени доказателства и със заключението на вещото лице, че в
периода 31.01.2016г.-28.09.2018г. с представените от ищеца 25броя данъчни
фактури същият е фактурирал наемната цена по всички договори, възлизаща в
размер на общо 291 916, 92лв. От тази обща сума дължимият наем за 2016г. е в
размер на 130 054,92лв., за 2017г. - 110 869,20лв. и за 2018г.- 50 992,80лв. От
общата сума в размер на 291 916,92лв. ответникът е извършил плащания по банков
път и чрез прихващане, с които е погасил задълженията си в размер на 188 144,40лв.
или изцяло са погасени дължимите наемни вноски за 2016г., а остатъкът от
задълженията на ответника по процесните договори е в размер на общата сума 103
772,52лв., която съставлява фактурираната наемна цена по фактурите, издадени в
периода 30.06.2017г.-28.09.2018г., т.е. дължимата за 2017г. и за 2018г., за
която са предявени главните ищцови претенции. Главните искове са изцяло основателни и доказани по размер, тъй
като със заключението на вещото лице-икономист е установен дължимия размер на
наемната цена за 2017г. и 2018г. по всеки договор, като липсват твърдения и
представени от ответника доказателства да е платил задължението си по всеки
договор.
Неоснователно е възражението на
ответника, че нито една от издадените фактури в изследвания период 30.06.2017г.-28.09.2018г.
не е обвързана с никой от процесните договори и не може да бъде направен извод
по кой договор какъв е размера на задължението на наемтеля. В случая са представени документи - справки - описи към всяка фактура, подписани от главния счетоводител на ответното дружество, а всяка фактура е била приета в счетоводството на дружеството и то е упражнило правото си на
данъчен кредит, с оглед на което е налице признание на ответното дружество за
размера на задължението по всяка фактура, а въз основа на фактурите и
придужаващите всяка фактура справка-описи е възможно да бъде определен дължимия
наем по всеки наемен договор.
Следователно, дори липсата на някой от посочените в чл.114 ЗДДС реквизити на фактурите, не променя извода
за съществуването на задължението за наетия автомобил по всеки от договорите за наем. ЯОС приема, че не е оборена формалната доказателствена
сила на справките-описи
към всяка фактура, независимо,
че процесуалният пълномощник на ответника е
отрекъл намирането
им в счетоводството на акционерното дружество с твърдение, че са съставени за
нуждите на настоящия процес. Това твърдение от една страна е неустановено по
делото, доколкото ответникът не е възложил като задача на вещото лице-икономист
да установи извършени ли са записвания
във вторичните му счетоводни документи данните въз основа на
справките-описи като носители
на диференцираната информация относно дължимия наем за всеки автомобил,
изчислен като съотношение тон/км. Но дори да се приеме, че справките-описи не
се намират при ответника, следва
да се зачетат направените от главния му счетоводител удостоверителни
изявления по всяка справка-опис
при условията на чл.301 ТЗ, т.е. да се приеме, че
търговецът - наемател
е потвърдил извършените от това трето лице действия по разчитане на наема за всеки нает автомобил.
За приложението на чл.301 ТЗ е
необходимо
търговецът, от чието име е извършено действието, да не се е противопоставил веднага след узнаването. За узнаването (ако се приеме, че
справките не са в счетоводството на ответника) релевантен към спора би бил моментът на представяне на справките-описи към всяка фактура
в производството по настоящото дело, но ответникът
не ги е оспорил с твърдения, че са подписани от лице без представителна власт
или че неправилно отчитат наема като тон/км, а само, че не са намерени в
счетоводството му. При тези
обстоятелства подписаните от главния счетоводител Г.Петкова справки-описи към всяка фактура имат действие за ответника съгласно чл.301 ТЗ, а това, че същите не се съдържат в
архивите на АД-то, както се посочи и по-горе касае въведения ред за документална
и счетоводна отчетност в дружеството, който въпрос е без значение за делото.
Неоснователно е и възражението на
ответника, че част от вземанията на ищеца за дължимия наем по всеки договор за
2017г. са погасени с кратката 3-годишна давност по чл.111, б."в" ЗЗД.
Безспорно съгласно разпоредбата на чл.111, б."в", пр.1 ЗЗД вземанията за наем се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Според нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая във всеки от процесните договори за наем
страните са постигнали съгласие, че наемателят дължи наемна цена в размер на
0,05лв. на т/км. месечно, но същата се заплаща в рамките на календарната година
- веднъж или на части след издаване на фактура. Или изхождайки от договорното
съдържание на всеки договор съдът приема, че наемът, макар и дължим за всеки
месец и след издаване на фактура, се заплаща в рамките на календарната година,
която изтича на 31.12, т.е. вземането
за наем по всеки
договор става изискуемо от 31.12 на всяка година от срока на
договора. Или за 2017г. наемът по всеки договор е изискуем от 31.12.2017г. и
давностният срок изтича на 31.12.2020г. Исковата молба на ищеца е подадена на 15.12.2020г., с което на основание чл.116,
б."б" ЗЗД давността е прекъсната и вземанията на ищеца за дължимия по
договорите наем за 2017г. не са погасени по давност, като неправилно ответникът
счетоводно е отписал тези ищцови вземания.
С оглед тези изложени мотиви и
изводите му, съдът възприема и кредитира втория вариант от допълнителното заключение
на вещото лице за дължимата от ответника наемна цена за 2017г. и 2018г. за
ползваните товарни автомобили и ремарке по процесните четири наемни договора.
Като основателен и доказан, главният иск по чл.232, ал.2 ЗЗД за дължимия по Договор от 02.01.2016г. за Товарен автомобил
Мерцедес Актрос 4140, с peг.
№ У 23 23 ВВ и Ремарке за товарен автомобил Шмитц ЗКД 18, с peг. № У 42 72 EE наем (с ДДС) следва да се уважи изцяло в предявения размер от 30
678,18лв.;
главнияг иск
по чл.232, ал.2 ЗЗД за дължимия по Договор от
02.01.2016г.
за Товарен автомобил МАН TGA 26.430, с peг. № У 10 53 АР наем следва
да се уважи изцяло в предявения размер - 28
857,48лв.; главният иск по чл.232, ал.2 ЗЗД за дължимия наем по
Договор от 02.01.2016г. и Договор от
11.06.2018 г. за Товарен автомобил Мерцедес 4141 К Актрос, който до м.06.2018г. е с peг. № У 40 85 АМ, а от
м.06.2018г. след промяна в
регистрацията е с peг.
№ У 94 96 АТ следва да се уважи изцяло в предявения размер - 35
457,24лв. и
главният иск
по чл.232, ал.2 ЗЗД за дължимия наем по Договор от 02.01.2016г.
за Товарен автомобил МАН ТГ
360 A, с peг.
№ У 88 16 АМ следва да се уважи изцяло в
предявения размер 8 779,62 лв.
Исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД също са
основателни и доказани с втория вариант от допълнителното заключение на вещото
лице по извършената съдебно-икономическа експертиза. По всички процесни наемни
договори ответникът дължи на наемодателя - ищеца плащане на наемната цена за
2017г. в срок до 31.12.2017г., а на наемната цена за 2018г. в срок до
31.12.2018г. Тъй като липсват доказателства наемателят - ответникът да е
престирал на падежите, е налице основанието на закона за ангажиране на
отговорността му за заплащане на мораторна лихва за забава върху главниците по
всеки договор. Съобразно заключението на вещото лице акцесорните искове следва
да се уважат: за сумата 7347,51лв.- мораторната лихва за
забава върху главницата от 30 678,18лв по договора от 02.01.2016г. за
Товарен автомобил Мерцедес Актрос 4140, с peг. № У 23 23 ВВ и Ремарке
за товарен автомобил Шмитц ЗКД 18, с peг.
№ У 42 72 EE, дължима за
исковия период от време,
считано от 01.01.2018г. и начислена отделно върху частта от задължението за
2017г. и тази за 2018г.; за сумата 6 888,36лв. - мораторна лихва за забава върху главницата от 28
857,48лв по
договора от 02.01.2016г. за Товарен автомобил
МАН TGA 26.430, с peг. № У 10 53 АР, считано от 01.01.2018г. и начислена отделно върху
частта от задължението за 2017г. и тази за 2018г.; за сумата 9 093,76лв.- мораторна лихва за забава върху главницата от 35
457,24лв по договора от 02.01.2016г. и договора от 11.06.2018 г. за
Товарен автомобил Мерцедес 4141 К Актрос, който до м.06.2018г. е с peг. № У 40 85 АМ, а от
м.06.2018г. след промяна в
регистрацията е с peг.
№ У 94 96 АТ, считано от 01.01.2018г. и
начислена отделно върху частта от задължението за 2017г. и тази за 2018г.
и за сумата 2 634,10лв.- мораторна лихва за забава върху главницата от 8 779,62 лв. по договора от 02.01.2016 г. за
Товарен автомобил МАН ТГ
360 A, с peг.
№ У 88 16 АМ за периода от време, считано от 01.01.2018г.
С
оглед основателността
и уважаването на всички предявени от ищеца обективно съединени искове, на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищцовото дружество следва да се присъдят направените разноски по делото пред
първата инстанция в размер на сумата общо 9 977,29лв., от която сума ДТ в
размер на 5 197,29лв., разноски за вещо лице в размер на 650лв. и
адв.възнаграждение в размер на 4130лв.. Като основателно се прецени
възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 8 000лв на адв.С.. Размерът на възнаграждението надвишава двукратно
предвидения минимален размер
на възнаграждението за процесуално
представителство по търговски спор, който размер съгласно
чл.7,ал.2, т.5 от
Н-ба №1/2004г. и с
оглед на материалния интерес (129 736,27лв.-цена на прдявените искове) е 4 124,73лв.
Налице е прекомерност на адвокатското
възнаграждение, несъответстващо
на фактическата и
правна сложност на спора и
извършените от името на ищеца процесуални
действия, при отчитане и на тези в развилото се по същото дело обезпечително
производство, поради което съдът присъжда по-нисък размер на възнагражденето,
към предвидения минимум - 4 130лв.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99” аД със седалище и адрес на
управление гр.Ямбол, ул.”Обходен път запад”№21, с ЕИК *********, представлявано
от изпълнителния директор С.П.И. ДА
ЗАПЛАТИ на "ДОЙЧ ИНВЕСТ"ЕООД гр.Ямбол, ул."Граф Игнатиев"бл.86, вх.Г, ет.2,
ап.65, с ЕИК *********, представлявано от управителя Д. Д.Д., съдебен адреса***, офис №*, на основание чл.232, ал.2 ЗЗД сумата 30 678,18лв. (тридесет хиляди шестотин
седемдесет и осем лв. и 0,18ст) - неплатена наемна цена за 2017г. и 2018г. с ДДС по Договор
за наем от
02.01.2016г. за товарен автомобил Мерцедес Актрос 4140 с рег. №У 23 23 ВВ и Ремарке за
товарен автомобил Шмитц ЗКД 18 с рег.№У 42 72 ЕЕ, заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от 15.12.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99” аД със седалище и адрес на
управление гр.Ямбол, ул.”Обходен път запад”№21, с ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор С.П.И. ДА ЗАПЛАТИ на "ДОЙЧ ИНВЕСТ"ЕООД гр.Ямбол, ул."Граф
Игнатиев"бл.86, вх.Г, ет.2, ап.65, с ЕИК *********, представлявано от управителя
Д. Д. Д., с посочен съдебен адресат, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД мораторна
лихва за забава върху главницата от общо 30 678,18лв. по Договор за наем от 02.01.2016г. за товарен
автомобил Мерцедес
Актрос 4140 с рег. №У 23 23 ВВ и Ремарке за товарен автомобил Шмитц ЗКД 18 с
рег.№У 42 72 ЕЕ, за периода от 01.01.2018. до 15.12.2020г. в размер на сумата 7
347,51лв. (седем хиляди
триста четиридесет и седем лева и 0,51ст.).
ОСЪЖДА „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99” аД със седалище и адрес на управление
гр.Ямбол, ул.”Обходен път запад”№21, с ЕИК *********, представлявано
от изпълнителния директор С.П.И. ДА
ЗАПЛАТИ на "ДОЙЧ ИНВЕСТ"ЕООД гр.Ямбол, ул."Граф Игнатиев"бл.86, вх.Г, ет.2,
ап.65, с ЕИК *********, представлявано от управителя Д. Д. Д., с посочен съдебен адресат, на
основание чл.232, ал.2 ЗЗД сумата 28 857,48лв. ( двадесет и осем хиляди
осемстотин петдесет и седем лева и 0,48ст)
- неплатена наемна цена за 2017г. и 2018г. с ДДС по Договор за наем от 02.01.2016г. за товарен автомобил МАН TGA 26.430 с рег.№У 10 53 АР, заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от 15.12.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99” аД със седалище и адрес на
управление гр.Ямбол, ул.”Обходен път запад”№21, с ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор С.П.И. ДА ЗАПЛАТИ на "ДОЙЧ ИНВЕСТ"ЕООД гр.Ямбол, ул."Граф
Игнатиев"бл.86, вх.Г, ет.2, ап.65, с ЕИК *********, представлявано от
управителя Д. Д. Д., с посочен съдебен адресат, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД мораторна
лихва за забава върху главницата от общо 28 857,48лв. по Договор за наем от 02.01.2016г. за товарен автомобил МАН TGA 26.430 с рег.№У 10 53 АР, за периода от 01.01.2018. до 15.12.2020г. в размер на сумата 6
888,38лв. ( шест
хиляди осемстотин осемдесет и осем лева и 0,38ст.).
ОСЪЖДА „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99” аД със седалище и адрес на
управление гр.Ямбол, ул.”Обходен път запад”№21, с ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор С.П.И. ДА ЗАПЛАТИ на "ДОЙЧ ИНВЕСТ"ЕООД гр.Ямбол, ул."Граф
Игнатиев"бл.86, вх.Г, ет.2, ап.65, с ЕИК *********, представлявано от
управителя Д. Д. Д., с посочен съдебен адресат, на основание чл.232, ал.2 ЗЗД сумата 35 457,24лв. (тридесет и пет хиляди четиристотин петдесет и седем
лева и 0,24ст.) - неплатена наемна цена за 2017г. и 2018г. с ДДС по Договор за наем от 02.01.2016г. и по Договор
за наем от 11.06.2018г. за товарен автомобил Мерцедес 4141 Актрос, който до м.06.2018г. е с рег.№У 40 85 АМ, а от м.06.2018г. е с рег.№
У 94 96 АТ, заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от 15.12.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99” аД със седалище и адрес на
управление гр.Ямбол, ул.”Обходен път запад”№21, с ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор С.П.И. ДА ЗАПЛАТИ на "ДОЙЧ ИНВЕСТ"ЕООД гр.Ямбол, ул."Граф
Игнатиев"бл.86, вх.Г, ет.2, ап.65, с ЕИК *********, представлявано от
управителя Д. Д. Д. , с посочен съдебен адресат,на основание чл.86, ал.1 ЗЗД мораторна
лихва за забава върху главницата от общо 35 457,24лв. по Договор
за наем от
02.01.2016г. и по Договор за наем от 11.06.2018г. за товарен автомобил Мерцедес 4141 Актрос, който до м.06.2018г. е с рег.№У 40 85 АМ, а от м.06.2018г. е с рег.№
У 94 96 АТ в размер на сумата 9
093,76лв. (девет
хиляди деветдесет и три лева и 0,76ст.).
ОСЪЖДА „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99” аД със седалище и адрес на
управление гр.Ямбол, ул.”Обходен път запад”№21, с ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор С.П.И. ДА ЗАПЛАТИ на "ДОЙЧ ИНВЕСТ"ЕООД гр.Ямбол, ул."Граф
Игнатиев"бл.86, вх.Г, ет.2, ап.65, с ЕИК *********, представлявано от
управителя Д. Д. Д., с посочен съдебен адресат, на основание чл.232, ал.2 ЗЗД сумата 8 779,62лв. ( осем хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и
0,62ст.)- неплатена наемна цена за 2017г. и 2018г. с ДДС по Договор за наем от 02.01.2016г. за товарен
автомобил МАН ТГ 360
А с рег.№У 88 16 АМ, заедно
със законната лихва върху тази сума, считано от 15.12.2020г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99” аД със седалище и адрес на
управление гр.Ямбол, ул.”Обходен път запад”№21, с ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор С.П.И. ДА ЗАПЛАТИ на "ДОЙЧ ИНВЕСТ"ЕООД гр.Ямбол, ул."Граф
Игнатиев"бл.86, вх.Г, ет.2, ап.65, с ЕИК *********, представлявано от
управителя Д. Д. Д., с посочен съдебен адресат, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД мораторна
лихва за забава върху главницата от общо 8 779,62лв. по Договор за наем от 02.01.2016г. за товарен автомобил МАН ТГ 360 А с рег.№У 88 16 АМ, в размер на сумата
2 634,10лв. (две хиляди шестотин тридесет и четири лева и 0,10ст).
ОСЪЖДА „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99” аД със седалище и адрес на
управление гр.Ямбол, ул.”Обходен път запад”№21, с ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор С.П.И. ДА ЗАПЛАТИ на "ДОЙЧ ИНВЕСТ"ЕООД гр.Ямбол, ул."Граф
Игнатиев"бл.86, вх.Г, ет.2, ап.65, с ЕИК *********, представлявано от
управителя Д. Д. Д., с посочен съдебен адресат, на основание чл.78, ал.1 ГПК направените по делото разноски в
размер на сумата общо 9 977,29лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - гр.Бургас в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: