Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.Трън,
18.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ТРЪНСКИ РАЙОНЕН СЪД, II-ри състав
в публично съдебно заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР СИМЕОНОВ
При
секретаря Гергана Ачанова, като разгледа гр. д. № 151/2019г. по описа на съда,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 357 във
вр. с чл. 358, ал. 1, т. 1 КТ - за отмяна на наложено дисциплинарно наказание
"Предупреждение за уволнение ".
Производството по делото е образувано по
искова молба на В.Т.К., с ЕГН: **********,*** против Териториално поделение "Държавно
горско стопанство" / ТП ДГС/ -Брезник, с ЕИК 20080627084957, с адрес : гр.
Брезник, п.к. 2360, ул. "Андрей Михайлов“ № 108, представлявано от Директора - инж. П.С..
Ищецът обяснява, че на 27.03.2019г. му е
връчена Заповед № РД-07-48/26.03.2019г. на директора на ТП ДГС-Брезник, с която
във връзка с констатирано нарушения на трудовата дисциплина му е наложено
наказание "предупреждение за уволнение" на основание чл. 188, т. 2 от КТ. Нарушението
се изразява в това, че инж. К. не е изпълнил служебните си задължения по раздел
III от длъжностната
си характеристика, а именно: не е упражнил контрол върху горскостопанска
дейност, спазването на правилата за сеч и опазването на горите в горска
територия, за която е издал позволително
за сеч и неупражняване на контрол върху работата на горския стражар А.А.Т.,
включително по т.3 от писмо изх.№ ТП767/30.12.2015г. на Югозападно държавно
предприятие, съгласно която минимум веднъж месечно се извършва проверка от
горски стражар на съответния охранителен участък на насаждения, в които се
извършва стопанска дейност, в резултат на което в периода
21.02.2019г.-26.02.2019г. е допуснато извършването на гола сеч на дървета на
площ 11 дка извън площта, указана в позволителното за сеч № 0480198/18.01.2019
г. за отдел 33, подотдел „у“, горска територия, държавна собственост, в землището на с. З., общ.Брезник.
Ищецът счита атакуваната заповед за
незаконосъобразна, като заявява, че не е допуснал неизпълнение на възложената
му работа. Твърди, че има неизпълнение на задължението от страна на
работодателя да изиска обяснения или изслушване на работника преди налагане на
дисциплинарното наказание по отношение на някои вменени му със заповедта
нарушения както и, че задължението за контрол от страна на старши лесничея по
отношение на горския стражар вменено с Писмо с изх.№ ТП-00-767/30.12.2015г. на
Директора на Югозападно държавно предприятие и по-точно т.3 не се отнася до
него като главен лесничей. Но дори в случая няма вина и горския стражар по
отношение на задължението си да обхожда поне веднъж месечно горската територия,
върху която се осъществява горскостопанска дейност, защото констатирания добив
е извършен извън разрешената за добив горска територия.
Няма виновно неизпълнение на трудови задължения,
вменени му с длъжностната характеристика, със законовите и подзаконовите
актове, вкл. ЗГ и Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите. Всичко това
прави атакуваната заповед, издадена в нарушение на закона и като такава
следвало да бъде отменена като незаконосъобразна с произтичащите от това
последици. Предвид гореизложеното, моли съдът да постанови решение, с което да
отмени Заповед РД-07-48/26.03.2019г. на директора на ТП ДГС-Брезник, връчена на
27.03.2019г., с която на инж. В.Т.К., с ЕГН **********, на длъжност "главен
лесничей" при ТП ДГС - Брезник, с код по НКПД 13116006 и клас по НКПД -ръководители,
с място на работа - ТП ДГС - Брезник, гр. Брезник, ул. "Андрей Михайлов",
№ 108, на основание чл. 188, т. 2 от КТ е наложено дисциплинарно наказание "Предупреждение за
уволнение", като неправилна и незаконосъобразна. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В сроковете по чл. 131 от ГПК
ответникът представя писмен отговор. В него се правят възражения относно
твърденията, изложени в исковата молба. Част от наведените като конкретни нарушения
от страна на ищеца към мотивите на
атакуваната заповед са аргументи, обосноваващи отегчаващи
дисциплинарната отговорност обстоятелства, а не са вменени конкретни нарушения,
за които да не е искано обяснение по чл.193 ал.2 от КТ. Ищецът е имал
задължение като издал позволителното за сеч за горска територия идентифицирана
като отдел 33 подотдел „У“ в землището на с.З., общ.Трън, да следи и недопуска
сеч извън тази по количество и качество съгласно определеното, тъй като за една
горска територия е разрешено издаването едно позволително за сеч и то по площ
не винаги покрива цялата квадратура на площта на въпросната горска територия. В
случая за отдел 33 подотдел „у“ цялата площ на насаждението е по имот с
кадастрален № 30048.102.75, а позволителното е за горепосочения отдел и
подотдел. Т.е контрола върху горската територия е вменен на ищеца и по
отношение на тази извън първоначално определената площ само в
насаждението. По отношение на доводите
на ищеца за липса на задължения за упражняване на контрол по отношение работата
на горските стражари и по-точно това с т.3 от Писмо изх.№ ТП767/30.12.2015г. на
Югозападно държавно предприятие, то същото се явява неоснователно с аргумент,
че в длъжностната характеристика му е записано и контрол върху работата на
горските стражари. Споменаването на длъжността старши лесничей в заповедта било
формален пропуск и това не изключва съставомерността на извършеното нарушение.
Издадената заповед съдържала всички реквизити
по смисъла на чл. 195, ал. 1 от КТ, поради което била мотивирана. Налице било извършено нарушение на
трудовата дисциплина, което било установено по безспорен начин при извършената
проверка на терен. Моли с оглед
изложеното съдът да отхвърли исковата молба като неоснователна и потвърди
заповедта на директора на ТП ДГС - Брезник като правилна и законосъобразна,
издадена при спазване на императивните разпоредби на КТ и в законоустановения
срок. Претендират направените разноски в производството.
ФАКТИЧЕСКИ ДАННИ и ПРАВНИ ИЗВОДИ
Със Заповед № РД-07-48/26.03.2019 г.,
издадена от Директора на ДГС-Брезник, на осн. чл. 192, ал. 1,
вр. чл. 195 от КТ
и във връзка с констатирано нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в
това, че инж. В.Т.К. не е изпълнил служебните си задължения по раздел III от длъжностната си характеристика, а именно
неупражняване на контрол върху горскостопанската дейност, спазването правилата
за сеч и опазването на горите в горска територия, за която е издал позволително
за сеч и неупражнил контрол върху работата на горския стражар А.Т.А.,
включително по т.3 от писмо с Изх.№ ТП-00-767/30.12.2015г. на Югозападно
държавно предприятие, съгласно която минимум веднъж месечно се извършва
проверка от горски стражар на съответния охранителен участъкна насаждения, в
които се извършва стопанска дейност, в резултат на което в периода
21.02.2019г.-26.02.2019г. е допуснато извършването на гола сеч на дървета на
площ от 11 дка извън площта, указана с позволително за сеч №
0480198/18.01.2019г. му е наложено дисциплинарно наказание "Предупреждение
за уволнение" на основание чл. 188, т. 2 от КТ.
Нарушението на трудовите задължения било
установено на 28.02.2019г. след извършен обход на горски територии от служители
на ТП ДГС-Брезник, сред които и инж.В.К..
Същото представлявало нарушение на трудовата
дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3 и т.10 от КТ – "неизпълнение на възложената работа" и
„неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други
нормативни актове, в правилника за
вътрешния трудов ред, в КТД или определени при възникване на трудовото
правоотношение. Във връзка с установеното нарушение на осн. чл. 193, ал. 1 от КТ, с писмо изх. № 10-09-57/19.03.2019г. от инж. В.Т.К. били поискани
писмени обяснения. В писмото се конкретизирало, че се касае за случая
констатиран на 28.02.2019г. на гола сеч на дървета с площ от 11 дка извън
площта, указана с позволително за сеч № 0480198/101.2019г. в отдел 33, подотдел
„у“, горска територия- държавна собственост, землище с.З., общ.Брезник, при
което е отсечена 400 пространствени кубични метра иглолистна технологична
дървесина от бял бор. Мотива е неизпълнение на служебни задължения по раздел III от длъжностната характеристика на длъжността главен
лесничей, а именно неупражняване на контрол върху горскостопанска дейност,
опазването и правилата за сеч и опазването на горите в горска територия, за
което ищеца е издал позволително за сеч. Както и неупражняване на контрол върху
работата на горския стражар А.Т.А., включително и по т.3 от писмо с изх.№
ТП-00-767/30.12.2015г. на ЮЗДП-Брагоевград.
Съобразявайки се с разпоредбата на чл. 189 от КТ
и извършвайки преценка на тежестта на нарушението и поведението на служителя и
на основание гореизложеното и при спазване разпоредбите на чл. 189 и чл. 193 и
в срока по чл. 194 от КТ
директорът наложил на основание чл. 188, т. 2 от КТ наказание "Предупреждение за уволнение" на инж.
В.Т.К., с ЕГН **********, на длъжност "главен лесничей" при ТП ДГС -
Брезник, с код по НКПД 13116006 и клас по НКПД -ръководители, с място на работа
- ТП ДГС - Брезник, гр. Брезник, ул. "Андрей Михайлов", № 108.
В писмените си обяснения ищецът е посочил, че
след издаване на позволителното за сеч отговорността за контрола и опазване на
насаждението не е на издалия позволителното. Позовава се на Наредба №1 от
30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии / чл.18 ал.2/ като
аргумент, че под опазване на горите се разбира, не само недопускане на извършване
на нарушение, а максималното ограничаване
на възможността за извършването му. Ако все пак бъде извършено нарушение
е предвиден ред за установяване и санкциониране на нарушителите. Т.е
извършената гола сеч на 1,1 ха извън одобрената санитарна сеч в отдел 33
„у“ не е неупражняване на контрол по
смисъла на закона. Като изпълнение на служебните си задължения ищеца
окачествява действията си и тази на горския стражар по констатирането при обход
на нарушението и съставянето на няколко броя АУАН. Насаждението било преходно/
с издадено първо позволително за сеч през 2018г./ и лицензирания лесовъд на
фирмата определена за добив на дървесина бил напълно запознат с площта и вида
разрешена за добив дървесина. Следвало да се вземе предвид и, че въпросната
територия, на която е извършена незаконната сеч е отделена на известно
разстояние от тази ограничена и маркирана по позволително за сеч. По отношение
за неосъществяване на контрол върху работата на горския стражар А. въпреки, че
налице нарушение в територията, за която отговаря не е налице липса на контрол,
а напротив самия факт на констатирането му и съставянето на АУАН на виновно
лице говори за обратното. Що се касае за вмененото с писмо
ТП-00-767/30.12.2015г. на ЮЗДП то е следвало да се констатира липса на
обхождане на района за период по-голям от един месец на насаждение, в което се
извършва стопанска дейност. А в определеното по позволително за сеч такава
дейност по смисъла на закона не е извършвана. Към датата на установяване на
нарушението в отдел 33 подотдел „у“ няма издадено разрешително за достъп,
следователно не е започната стопанска дейност и не е необходима проверка в
указания период от време.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите, същите се провеждат след издаване на писмено
позволително от лицата по чл. 108, ал. 1 от ЗГ, а именно от директора на съответното държавно горско стопанство или
държавно ловно стопанство или оправомощени от него длъжностни лица с висше
лесовъдско образование въз основа на: 1. утвърден горскостопански план или
програма или одобрено план-извлечение; 2. одобрен карнет-опис; 3. одобрен
технологичен план за добив на дървесина.
По делото е приложено позволително за сеч №0480198/18.01.2019г.
издадено от инж.К. , с което се разрешава на Р.С./ лицензиран лесовъд/-
представител на Дърводобив Брезник ЕООД, да извърши сеч в отдел №33, подотдел
„у“ община Брезник, землище с.З. държавна, с площно сечение 1800 хектара 202.0
плътни кубически метра бял бор. Съгласно одобрен технологичен план / л.62 /, изготвен
от инж.В.К. от 23.05.2018г. площта определена за сеч е заемала част от площта
на подотдел „у“ съответно част от отдел 33, целия с площ 144 ха. Видно от
приетата по делото схема / л.63/ на площ предвидена за сеч / както е по
определения технологичен план / и площ засегната от нарушения, въпросната незаконна
сеч е в границите на подотдел „у“, за което е процесното позволително.
На 18.01.2019г. инж.К. е издал позволително
за сеч № 0480198. На 28.02.2019г. при
обход на горска територия обхващаща отдел 33, подотдел „у“ в землището на с.З., общ.Брезник
служители на ДГС Брезник, между които и ищеца, горския стражар А. и др.
установили незаконния добив и съставили
5 бр. АУАН на различни лица, включително на лицензирания лесовъд и работници на
фирмата за добив на дървен материал извън този, за който е издадено
позволителното. Установено било, че сечта е извършена в периода от време от 21.02.2009г.
до 26.02.2019г. /
За времето от месец януари до месец
март 2019г. в ТП ДГС-Брезник длъжността
„главен лесничей“ изпълнявал ищеца.
Видно от длъжностната характеристика на
длъжността „главен лесничей“ нему
е вменено отговорността по организацията, контрола за горскостопанската,
лесокултурната, ловностопанската и други дейности в горски територии на
територията на стопанството, за които отговаря. Безспорно е, че към момента на
извършване на нарушението / м. февруари 2019г./
сечта е извършена на горска територия държавна собственост под
отговорнастта и контрола на ДГС Брезник, респективно на главния лесничей. Същия
е имал задължението по организацията и контрола на горските територия в района
на ДГС Брезник, включително и за въпросниата гора в землището на с.З., отдел 33
подотдел „у“.
След като установили извършването на
незаконна сеч била инициирана проверка от служители на ЮЗДП, които видно от
протокол от 12.03.2019г. посочили като причина занижения контрол от страна на
лицата, натоварени с осъществяването му. Препоръчали и редица действия свързани
с инвентаризация на количеството незаконно добита дървесина, привличането към
административнонаказателна отговорност на съответните лица, както и
ангажирането на дисциплинарна такава на служители на ДГС Брезник. В резултат на
което главния лесничей В.К. и горския
стражар А. А. били наказани с „последно предупреждение за уволнение“.
Искът е предявен в двумесечния срок (на
27.05.2019 г.) според чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ, с оглед вписаната в обжалваната заповед дата
"27.05.2019 г. ", пред настоящата инстанция, определящо неговата
допустимост.
Материалната и процесуална легитимация на
работодателя се отклонява от общата в гражданското ни право. При трудовите
спорове юридическа правосубектност е придадена не само на юридическите лица, но
и на техни поделения, както и на всяко друго икономически обособено
образувание/предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство,
заведение, домакинство, дружество или др. /, което самостоятелно наема
работници или служители по трудово правоотношение - § 1, т. 1 от ДР КТ. Оттук
следва, че работодател може да бъде физическо лице, юридическо лице, поделение
на юридическо лице и всяко организационно и икономически обособено образувание,
което не е юридическо лице. Поделенията на юридическите лица са работодатели
без да са правоспособни, когато са организационно и икономически обособени и
със съответен акт им е предоставено правото да сключват трудови договори, т. е.
специалната правоспособност по § 1, т. 1 от ДР КТ.
За работодателя съществуват задължителни
процедури наложени от защитните норми на чл. 193 от КТ,
включващи изслушване на работника/служителя/, проверка на неговото възражение
чрез събиране на посочените доказателства. За осъществяването им е необходимо
известно време, като е определен двумесечен срок според чл. 194 от KT, в който
тези процедури по налагане на дисциплинарното наказание могат да бъдат
осъществени. За да наложи дисциплинарно наказание на определен
работник/служител/, работодателят е длъжен да проведе дисциплинарно
производство, в което най-напред следва да установи факта на нарушение на
трудовата дисциплина, което е възможно да стане чрез препращане към друг акт,
който обаче следва да бъде връчен на работника /служителя/ и става част от
заповедта. На второ място - да определи вида на дисциплинарното наказание, да
издаде заповед за неговото налагане, и най-накрая да връчи тази заповед на
лицето, извършило нарушението. За законосъобразност на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание/от формална страна/ не е достатъчно само да се посочат
законовите текстове, които са нарушени и да се възпроизведе тяхното съдържание,
каквото е сторено в настоящия случай. Необходимо е да се посочи нарушението -
т. е. да се изложат в писмен вид действията /бездействията/ на
работника/служителя, за които се твърди, че съставляват нарушение на трудовата
дисциплина, датата или периода, в който са извършени и те да се квалифицират
правно чрез посочване на законовите разпоредби.
Съгласно чл. 194, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от
откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
Краткият двумесечен срок се поглъща от едногодишния. Съгласно чл. 194, ал. 3 от КТ сроковете не текат, когато работникът/служителят е в законоустановен
отпуск или участва в стачка. Сроковете са преклузивни. С изтичането им се
прекратява възможността работодателят да наложи дисциплинарното наказание. За
преклузивните срокове съдът следи служебно в съдебното производство по проверка
законосъобразността на заповедта за дисциплинарно наказание. Дисциплинарното
производство е своеобразно санкционно производство. С изтичането на сроковете
се прекратява възможността за търсене на дисциплинарна отговорност. Моментът на
налагане на дисциплинарното наказание е моментът на връчване на заповедта за
уволнение. Наказанието е наложено с връчване на заповедта, станало на 27.03.2019
г., която дата, а не тази на издаване на заповедта е от значение за изчисляване
на двумесечния преклузивен срок, който започва да тече от момента на узнаване
от работодателя на нарушението. Датата на узнаване на нарушението от
работодателя е от значение за началото на краткия двумесечен срок за налагане
на наказанието, като самият работодател е бил уведомен с рапорт от ищеца изх.№
10-09-40/01.03.2019г. /адресиран до Директор ДГС-Брезник/. По този начин
обжалваната заповед е връчена на ищеца в рамките на законоустановения
двумесечен срок. Именно, в рамките на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ заповедта за налагане на дисциплинарно наказание трябва не само да
бъде издадена от работодателя, но и да бъде връчена на
работника/служителя(Решение № 432/25.03.2002 г. по гр. дело№ 795/2001 г. - III
г. о. ВКС; Решение № 420/21.05.2009 г. по гр. дело№ 2619/2004 г. - IV г. о.
ВКС; Решение № 256/18.05.2012 г. по гр. дело№ 1036/2011 г. – IV г. о. ВКС).
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователни доводите на ищеца, свързани с формалното спазване на чл. 193, ал. 1 КТ от работодателя. Прието е с решение № 440/04.07.2002 г. по гр. д. №
784/2001 г. на ВКС, ІІІ г. о. и решение № 307/24.06.2011 г. по гр. д. №
1342/2010 г. на ВКС, ІV г. о., че след откриване на извършеното нарушение на
трудовата дисциплина от страна на работодателя, но преди налагане на следващото
се за нарушението дисциплинарно наказание, "за субекта на дисциплинарна власт
съществува задължение да изслуша устно или да поиска писмените обяснения на
провинилия се работник, дали ще се съобрази с тях и ще ги вземе предвид при
преценка вида на дисциплинарното наказание или не, е въпрос, който е
изключителен прерогатив на работодателя, за да е налице изпълнение на
задължението на работодателя по чл. 193, ал. 1 КТ, е необходим и достатъчен само фактът преди налагане на
дисциплинарното наказание субектът на работодателската власт да поиска
обяснения от работника във връзка с конкретно дисциплинарно нарушение". Не
е необходимо спазването на определена процедура от работодателя по чл. 193 КТ,
като същият не е длъжен да съобразява определен от него срок, да изчаква
изтичането му, ако от поведението на работника или служителя може да се направи
еднозначен извод, че той не възнамерява да представи допълнителни обяснения –
решение № 82 от 21.07.2017 г. по гр. д. № 3249/2016 г. на ВКС, III г. о. Ищеца
по производството е ангажирал подробни писмени обяснения от 22.03.2019г., които
са представени по делото. В този случай, след като обясненията са дадени и са
достигнали до работодателя преди налагането на дисциплинарното наказание, е
осъществена хипотезата на чл. 193, ал. 1 КТ и въпрос за приложението на чл. 193, ал. 2 и ал. 3 КТ
изобщо не стои. Следва да се отбележи и, че в искането на обяснения е
достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за
работника начин, като не е необходимо на работника/служителя да бъдат
представяни и допълнителни документи /вкл. докладни записки и др./. От
представеното по делото искане от работодателя с изх.№ 10-09-57/19.03.2019г. за
писмени обяснения е видно, че това изискване е спазено. Предвид посоченото
съдът намира, че доводът за нарушаване на изискването на чл. 193, ал. 1 КТ е неоснователен и формалните изисквания за налагане на дисциплинарното
наказание, свързани с изискване на обяснения, са спазени.
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ в заповедта за дисциплинарно нарушение следва да се посочи в какво се
състои нарушението и кога е извършено. Задължението за мотивиране на тази
заповед е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, както и с цел съобразяване на
сроковете по чл. 194 КТ.
Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания,
заповедта отговаря на чл. 195 КТ.
Нито в искането на обяснения, нито в заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание работодателят е длъжен да посочи всички обективни и субективни
елементи на изпълнителното деяние, нито да посочи кои факти е приел за
установени. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да
бъде посочено по разбираем за работника начин /в този смисъл решение №
209/02.05.2012 г. по гр. дело № 768/2011 г. на ІV г. о. на ВКС, решение №
857/25.01.2011 г. по гр. дело № 1068/2009 г. на ІV г. о. на ВКС, решение №
171/23.02.2010 г. по гр. дело № 68/2009 г. на ІІІ г. о. на ВКС, решение №
205/26.03.2010 г. по гр. дело № 267/2009 г. на ІІІ г. о. на ВКС, решение №
237/24.06.2010 г. по гр. дело № 826/2009 г. на ІV г. о. на ВКС, решение №
688/23.11.2010 г. по гр. дело № 114/2009 г. на ІV г. о. на ВКС, решение №
182/07.10.2015 г. по гр. дело № 1284/2015 г. на III г. о. на ВКС и др. /.
Достатъчно е в заповедта да фигурира датата
или период на извършване на нарушението/решение № 647 от 11.10.2010 г. по гр.
д. № 1348 по описа за 2009 г. на ВКС, ІV г. о. /. Когато са налице няколко
нарушения на трудовата дисциплина, посочените изисквания следва да са спазени
за всяко едно отделно нарушения. В процесната заповед е подробно и ясно описано
всяко отделно нарушение, начинът на извършване, както и какви са конкретните
трудови задължения, които работникът е нарушил. Нарушенията са описани по ясен,
недвусмислен и разбираем начин и разпоредбата на чл. 195 КТ е
спазена.
Работодателят е подвел нарушенията описани
по-горе под правната норма на чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10 КТ. Не
се спори, че ищеца е запознат с длъжностната си характеристика, както и, че
като конкретни трудови задължения с длъжностната характеристика са вменени
задължения за организация, контрол и персонална отговорност при осъществяване
на горскостопанската, лесокултурната , ловностопанската и други дейности в
горски територии на територията на стопанството, за които отговаря. идентифициране
на материални пакети за официални оферти и изчисляване и отчитане на
спестяването на разходи и разноски. Правната квалификация на нарушението е
дейност на съда, като в случая с оглед твърденията на работодателя се касае до
дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 3, предл. 1 КТ – неизпълнение на възложената работаи и т.10 – неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в закони и други нормативни актове.
Относно извършването или не на процесните дисциплинарни
нарушения, съдът прецени съвкупно всички доказателства по делото.
При съвкупния анализ на събраните
доказателства и след съобразяване на всички обстоятелства по делото съдът
намира, че ищецът В.Т.К. виновно е извършил описаните в процесната заповед
нарушения.
На първо място следва да се обсъдят писмените
обяснения, които В.К. е дал (л. 20-22 от делото) – в тях той вменява
отговорността по неупражнен контрол и
допусната неразрешена сеч след издаване на писмено позволително за сеч на
лицензирания лесничей. Анализира подзаконови нормативни текстове регламентиращи
дейността по контрола и опазването на горите и прави извод, че опазването на
горските територии не е недопускане на извършване на нарушение, а максималното
ограничаване на възможността за извършването му. Ако все пак бъде извършено
нарушение в нормативните актове е предвидено съставянето на АУАН и
санкциониране на нарушителя. От това се прави извод, че извършената гола сеч на
1,2 ха извън одобрената санитарна сеч в подотдел 33 „у“ не е неупражняване на
контрол, тъй като той и горския стражар при откриване на нарушението са
съставили няколко броя актове, включително и такъв на лицензирания лесовъд,
който бил единствено виновен. Това щеше да е така ако в длъжностната
характеристика на ищеца, който е дългогодишен служител на горското стопанство,
преминал през няколко ръководни длъжности, в които както и в тази на главен
лесничей не е вменено контрол и организация на дейностите осъществявани от
държавните горски предприятия с цел опазване на повереният им горски фонд.
Впрочем неизпълнението на възложената работа в конкретния случай не е свързано
с липсата на контрол от страна на ищеца като главен лесничей, а със занижен
такъв. Защото действително не би било възможна стопроцентна превенция и
недопускане на нарушения по горите, но при осъществяване на по-стриктен контрол
от страна на главния оперативен орган какъвто се явява главния лесничей в ДГС,
по отношение на подчинените горски стражари не би се стигнало до допускане безнаказано
на незаконна сеч на 1,1 хектара горски насаждения, влизащи в границите на
подотдел, в който се е знаело, че след като има издадено позволително за сеч от
2018г. и препотвърдено в началото на 2019 г. покрива понятието горскостопанска
дейност. Аргумента за несъставомерност на второто нарушение, което е вменено
във вина на ищеца, а именно неупражнен контрол върху контролната дейност на
горския стражар А. включително / а не само/ по неизпълнение на т.3 от писмо №
ТП-00-767/30.12.2015г. на Директора на ЮЗДП-Брагоевград съдът намира също за неоснователелен.
Въпреки, че в писмото като обект контролиращ горския стражар е посочен старшия
лесничей, поради сходните длъжностни характеристики на двете длъжности, при
споставката на които е видно, че тази на ищеца с правомощията си и задълженията
си „поглъща“ както правомощията, така и задълженията на по-ниската по степен
длъжност на старши лесничея. Противното би довело до абсурда главния лесничей
да не носи каквато и да била дисциплинарна и друга отговорност за действия или
бездействия по служба на старшия лесничей, довели до нарушаване на служебни
задължения. От приложените и приети по делото писмени доказателства, свързани с
трудово досие на ищеца през годините и по-точно най-малко в две преписки
приключили с налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ е видно, че касаят
идентични случаи на неизпълнение на задължанията / най-вече неосъществяване в
достатъчен обем контролни функции /, при които същия в обясненията си пред
работодателя тълкува стеснително или превратно вменените му с длъжностната
характеристика функции. Така например при констатиране неизпълнение на служебни
задължения, а именно неупражняване на контрол по опазването на горите, в
резултат на което е допуснато извършване на незаконна сеч извън позволената в
подотдели 99ч и 99 ш ищецът цитира параграфи 9 и 10 от Наредба №8/от
05.08.2011г. за сечите в горите и стига до извода, че след като е записано, че
контрол и изпълнение на наредбата се възлагат и осъществяват от Изпълнителна
Агенция по горите, а той не е служител на същата, следователно не може да му се
вменява неизпълнение на задълженията като старши лесничей в ДГС Брезник поради
неупражняване на контрол по отношение на подчинените му помощник лесничеи и
горски стражари. Въпреки, че в заповедта №270/26.08.2013г. , с която е наложено
наказанието „забележка“ е подробно пояснено каква е същността на контрола и
изпълнението по сечите в горите на служителите на ИАГ и тази на поделенията на
ДГС, които се явяват държавни предприятия по смисъла на чл.163 от ЗГ.
Заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е наложена след приемане писмените обяснения на ищеца, наказанието е
наложено, като е издадена от носител на работодателската и в частност
дисциплинарната власт, притежава изискуемите от закона реквизити, същата е
подробно мотивирана, поради което от външна страна процедурата по налагане на
наказанието е спазена (по отношение на срока по чл. 194, ал. 1 от КТ съдът изложил мотиви по-горе). По отношение на мотивирането на
процесната заповед се спори от ищеца, че същата е немотивирана и едва с нея се
въвеждат нарушения на трудовата дисциплина, за които няма поискани обяснения.
Както по-горе беше изяснено съдът намира, че процесната заповед не е
немотивирана, тъй като нито в искането на обяснения, нито в заповедта за
налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да посочи всички
обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, нито да посочи кои
факти е приел за установени. Достатъчно е нарушението на трудовата дисциплина
да бъде посочено по разбираем за работника начин. От представеното по
дисциплинарната преписка обяснение е видно, че по отношение на вменените в
процесната заповед нарушения ищецът е имал достатъчно добра известност, поради
което обстойно ги е обсъдил с аргументи за несъстоятелност. Що се касае до
твърденията, че описаните като утежняващи обстоятелстна и обосноваващи
налагането на наказанието по чл188 т.2 от КТ нарушения свързани със случаи на
системна липса на издадени и въведени в информационната система на ИАГ
разрешителни за достъп по чл.24 ал.2 от Наредбата за контрол и опазването на горските територии за
насаждения, в които се е осъществила стопанска дейност, а именно такива в отдел
43, подотдели „в“, „х“ и „ц“ и други, то съдът намира, че доколкото въпросните
нарушения не са описани в мотивната част на процесната заповед, както и в
искането за обяснение по чл.193 от КТ не са ограничени правата на работника за
ясно и достъпно формулиране на причините
за налаганото наказание. По отношение до твърдението за незаконосъобразност на въвеждането
им със заповедта като утежняващи отговорността обстоятелства, обосноваващи
наказанието по чл.188 т.2 от КТ, то настоящия съдебен състав намира същото за
неоснователно. Най-малкото, защото освен тези твърдени нарушения размера и вида
на наложеното дисциплинарно наказание се мотивира с големия обем на изсечена
незаконно дървесина. Според съда само тези аргументи са достатъчни за определяне
на наложеното наказание. Още повече, че видно от представеното трудово досие на
ищеца същия неколкократно през годините е наказван по-лекото наказание „забележка“ за аналогични нарушения.
От изслушаните в хода на съдебното дирене
свидетелски показания е видно, че ищеца е изпълнявал длъжността главен лесничей
в ДГС Брезник и като такъв е извършвал дейности по ръководство и контрол на
подчинените му служители в случая и на горския стражар А. А.. В началото на
2019г. инж.К. е издавал приемуществено
позволителни за сеч в горски територии обслужвани от ДГС-Брезник. Като висш
оперативен служител в стопанството в негова тежест е било осъществяване на
организацията и контрола на служителите при извършване на различните дейности
вменени със закон на държавните горски предприятия, включително и тези по
горскостопанската, лесокултурната, ловностопанската и други дейности. Начина на
извършване на тези дейности е в ръцете на конкретния служител. Не се
представиха доказателства ищеца да е докладвал и сигнализирал на
по-висшестоящите нему служители относно високата си натовареност, непозволяваща
му да върши в пълнота вменената му по трудов договор работа. Както и да е
представял предложения за оптимизиране на работата на подчинените му служители.
Не се представи и кореспонденция между него и подчинените му служители и
горския стражар А., от които да е виден начина на осъществяване на контрола от
страна на ищеца, както и последващи проверки завършили с констативни протоколи.
Не следва да се неглижира и факта, че именно във връзка с извършване на
горскостопанска дейност е било въведено изискването на горските стражари в
техните си горски участъци да извършват по-чест обход, не по-малко от веднъж в
месеца. Т.е веднъж в месеца е минимума на честота на проверка чрез физически
обход, определен от Директора на ЮЗДП за обход на териториите, но не е било
забранено да бъде извършван и по-чест такъв. Именно ефективната организация на
тези проверки би довела до ограничаване на щетата за горското стопанство, а
съставянето на АУАН и НП би бил ефективен способ за наказване на нарушителите. Предложение
от страна на главния лесничей за конкретизацията на районите и дейностите на
отговорност на терен по отношение на горските стражари, разпределяне и подробно
разписване на сферите на отговорност на старшите лесничеи също биха били аргументи
против основателността на процесната заповед. Такива доказателства по делото не
се представиха.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че
следва да потвърди Заповед № РД-07-48/26.03.2019г.
на Директора на ДГС-Брезник, с която на инж. В.Т.К., ЕГН **********, на
длъжност "главен лесничей" при ТП ДГС - Брезник, с код по НКПД
13116006 и клас по НКПД -ръководители, с място на работа - ТП ДГС - Брезник,
гр. Брезник, ул. "Андрей Михайлов", № 108, на основание чл. 188, т. 2 от КТ е наложено дисциплинарно наказание "Предупреждение за
уволнение", като законосъобразна.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът дължи юристконсултски
хонорар в размер на 100 лв., която
следва да внесе по сметка на Териториално поделение "Държавно горско
стопанство" -Брезник, с ЕИК 20080627084957, с адрес : гр. Брезник, п.к.
2360, ул. "Андрей Михайлов“ № 108.
С оглед горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Т.К., с ЕГН: **********,***
против Териториално поделение "Държавно горско стопанство" - Брезник,
с ЕИК 20080627084957, с адрес : гр. Брезник, п.к. 2360, ул. "Андрей
Михайлов“ № 108, представлявано от
Директора - инж. П.С., за отмяна на Заповед № РД-07-48/26.03.2019г. на
директора на ТП ДГС-Брезник, с която му е наложено на осн. чл. 186, чл. 187, т. 3
и т.10 и чл. 188, т. 2 от КТ дисциплинарно наказание "предупреждение за
уволнение", като неоснователен.
Осъжда В.Т.К., с ЕГН: **********,*** да
заплати на Териториално поделение "Държавно горско стопанство" - Брезник,
с ЕИК 20080627084957, с адрес : гр. Брезник, п.к. 2360, ул. "Андрей
Михайлов“ № 108, сумата 100 лв- разноски
по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд-Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: