Решение по дело №98/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, гр. София, против Решение № 461 от 27.11.2023г., постановено по АНД № 988/ 2023г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 11-01-736/ 2022 от 06.03.2023г., издадено от Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), гр. София.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения при приложението на материалния и на процесуалния закон. С подробно изложени съображения по наведеното касационно основание и такива за формална, процесуална и материална законосъобразност на наказателното постановление, е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено Наказателно постановление № 11-01-736/ 2022 от 06.03.2023г.

Ответникът по касационната жалба – П. В. Ч., чрез пълномощника си по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е отменил наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд - Стара Загора се е развило по жалба на П. В. Ч., против Наказателно постановление № 11-01-736/ 2022 от 06.03.2023г., издадено от Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, гр. София, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 11-01-736/ 07.09.2022г., на д-р П. Ч. е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв, на основание чл.32, ал.1, т.1 от Закона за държавната финансова инспекция, за нарушение на чл.13, ал.3, т.1 във вр. с чл.2, ал.2, т.8 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС). Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 08.05.2020г. в град Стара Загора, в качеството си на управител на „Комплексен онкологичен център – Стара Загора“ ЕООД и ръководител на организация от публичния сектор по см. на чл.2, ал.2, т.8 от ЗФУКПС, д-р П. Ч. не е приложил контролна дейност „система за двоен подпис“ при сключването на договор № 6/ 08.05.2020г. със „СИМЕНС ХЕЛТКЕЪР“ ЕООД, с предмет „Абонаментно сервизно обслужване на медицинска техника и апаратура“, с който е поето финансово задължение с максимална стойност, която не може да надвишава 29 688лв без ДДС /33 625.60лв с ДДС/, без същият да е подписан от лицето, отговорно за счетоводните записвания в „Комплексен онкологичен център – Стара Загора“ ЕООД.

Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление, по съображения за неговата процесуална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че в административнонаказателното производство при съставянето на АУАН е допуснато нарушение на чл.40, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗАНН, както и че наказателното постановление не съответства на императивните изисквания по чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН досежно неговото съдържание. Възприетите от съда като констатирани процесуални нарушения са определени като съществени и на това основание е постановена отмяна на наказателното постановление. В мотивите на решението са изложени съображения, че въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършено от д-р П. Ч., в качеството му на управител на „Комплексен онкологичен център – Стара Загора“ ЕООД и ръководител на организация от публичния сектор, по см. на чл.2, ал.2, т.8 от ЗФУКПС, нарушение на Системата за финансово управление и контрол, тъй като не е приложил контролна дейност „система за двоен подпис“. Според съда това нарушение е следвало да бъде квалифицирано като такова по чл.13, ал.1 във вр. с ал.3 във вр. с чл.2, ал.2, т.8 от ЗФУКПС, вр. с чл.19а, ал.2, т.1 и чл.24, ал.1 от СФУК, наказуемо на основание чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ, като с оглед наличието на предпоставките за определянето на нарушението като маловажен случай, наказващият орган е следвало да приложи чл.28 от ЗАНН.

Решението на Старозагорския районен съд е правилно като краен резултат.

Не се споделя извода на въззивния съд, че съдържанието на наказателното постановление не съответства на императивните изисквания на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, съответно че е налице неправилна административнонаказателна правна квалификация на деянието. Константна е съдебната практика, че нарушаването на правно регламентираните процесуални изисквания, които следва да се спазват при съставянето на АУАН, е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно, само когато в резултат на конкретното нарушение има вероятност установените от актосъставителя факти да са неистински, неточни и непълни; ако недопускането им би довело до възприемане на друга фактическа обстановка или правна квалификация на деянието или съществено да е накърнено правото на дееца да участва в административнонаказателното производство. В случая ако и да е било допуснато нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН при съставянето на АУАН, то същото противно на приетото от въззивния съд нито обективно е довело ограничаване правото на защита на санкционираното лице, нито може да бъде определено като съществено нарушение на процесуалните правила.

Касационният състав на съда обаче приема, че в процесния случай липсва съставомерно от обективна и субективна страна деяние, което да бъде квалифицирано като нарушение на чл.13, ал.3, т.1 във вр. с чл.2, ал.2, т.8 от ЗФУКПС, обуславящо санкционирането на д-р П. Ч. в качеството му на управител на „КОЦ – Стара Загора“ ЕООД и ръководител на организация от публичния сектор по см. на чл.2, ал.2, т.8 от ЗФУКПС, по административнонаказателния състав на чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ. Съображенията за това са следните:

Действително санкционираното лице, в качеството му на управител на „Комплексен онкологичен център – Стара Загора“ ЕООД и ръководител на организация от публичния сектор по см. на чл.2, ал.2, т.8 от ЗФУКПС, е адресат на задължението по чл.13, ал.1 от ЗФУКПС да осигури контролни дейности, включващи писмени политики и процедури, създадени да дават разумна увереност, че рисковете са ограничени в допустимите граници, определени в процеса на управление на риска, като съгласно чл.13, ал.3, т.1 от ЗФУКПС, контролните дейности се прилагат на всички нива в организацията и на всички етапи при постигането на целите, посочени чл.12, ал.4 от същия закон – предотвратяване на риска от измами и нередности, засягащи финансовите интереси на Европейските общности. Задължителен елемент на контролните дейности е системата за двоен подпис, която не разрешава поемането на финансово задължение или извършването на плащане без подписите на ръководителя на организацията по чл. 2 и на лицето, отговорно за счетоводните записвания (чл.13, ал.3, т.1 от ЗФУКПС). Във въззивното съдебно производство е представено заверено копие от утвърдена със заповед на д-р П. Ч. С. за финансово управление и контрол (СФУК) в „КОЦ - Стара Загора“ ЕООД, като в чл.16 има разписан ред и начин за осъществяване на финансов контрол при поемане на финансово задължение от лечебното заведение, предвиждащ, че поемането на финансово задължение следва да става след извършен предварителен контрол посредством заявка за поемане на задължение, по образец, която да се валидира от управителя, ръководител на финансов отдел/юрисконсулт, финансов контрольор и главен счетоводител. Решението за поемане на задължение е отговорност на ръководителя на организацията от публичния сектор, който има правомощията да я управлява и представлява (чл.3, ал.1 от ЗФУКПС) и поради това да сключва договори за обществени поръчки като законен представител на Възложителя – съответната организация от публичния сектор. Съответно двойният подпис е правило за поемане на финансово задължение и за извършване на плащания по волята на ръководителя на организацията и със съгласието на лицето, отговорно за счетоводните записвания. Следователно подписване на договор, по силата на който се поема финансово задължение, какъвто е процесният за възлагане на обществена поръчка, трябва да е съпроводено от потвърждение на отговорното длъжностно лице, че се поема задължение за разход, предвиден от бюджета на организацията. В случая по преписката е приложена Заявка за поемане на задължение в размер общо на 110 037.30лв за Абонаментно сервизно обслужване на медицинска апаратура, която е подписана от управителя и от главния счетоводител още на 07.01.2020г., т.е още преди да бъдат сключени договорите /вкл. и процесният/ за възлагане на обществена поръчка, чрез изпълнение на които се разходват посочените средства. По делото също така е налично и прието от РС писмено доказателство – „заявка за поемане на задължение“, с код на заявката №156 от 08.05.2020г. с подписи от Гл. счетоводител, ръководител финансов отдел и Управител, която заявка касае поемане на финансово задължение именно по договор за абонаментно обслужване № 6 от 08.05.2020г. Тази заявка представлява документ, удостоверяващ, че преди поемане на финансово задължение чрез договор №6 от 08.05.2020г., са спазени утвърдените правила на СФУК за „двоен подпис“. В този смисъл системата на двойния подпис се явява спазена, доколкото е направено изрично писменото изявление на главния счетоводител за наличие финансова възможност за поемане на финансовото задължение и за целево задължаване на бюджета на публичната организация. При разплащане на средствата по поетото задължение отново се изисква двоен подпис с цел да се осъществи контрол относно спазване на финансовите параметри на поетото задължение и от доказателствата по делото се установява, че това изискване също е изпълнено. Следователно в случая задължение за разход не е поет от управителя на „Комплексен онкологичен център - Стара Загора“ ЕООД без предварителното одобрение на отговорното за счетоводните записвания лице, с което целта на Закона за финансово управление и контрол на публичните финанси се явява удовлетворена. Отделно от това липсва и субективния елемент на нарушението - управителят да е съзнавал към датата на поемане на финансово задължение, че не е изпълнена системата на двоен подпис - предварително на 07.01.2020г. главният счетоводител е подписал заявка за поемане на задължение във връзка със сключване на договори за възлагане на обществена поръчка, един от които е и процесният, а на датата на сключването му е подписана и заявка за поемане на задължение, с което главният счетоводител е удостоверил наличността на средства за извършване на разхода, каквото е съдържанието на писменото му изявление.

С оглед на всичко изложено съдът намира, че ако и законът да предвижда, че утвърдената „система за двоен подпис“ следва да не разрешава поемането на финансово задължение да става без подписите на ръководителя на организацията и на лицето, отговорно за счетоводните записвания, в случая напълно формално АНО е приел, че спазването на това правило следва да се удостовери при подписване на договора, чрез който се поема финансово задължение, и от лицето, отговорно за счетоводните записвания. Доколкото ЗФУКПС установява възможност за ръководителя на организация от публичния сектор по см. на чл.2, ал.2 да приеме вътрешни правила и да установи ред, чрез който да предвиди начините за изпълнение на СФУК и съотв. на системата за двоен подпис, следва извода, че макар в случая Договор №6 от 08.05.2020г. да не е подписан от лицето, отговорно за счетоводните записвания в „КОЦ - Стара Загора“ ЕООД, то неговият ръководител не е извършил нарушение на чл.13, ал.3, т.1 от ЗФУКПС, защото безспорно е спазил реда и начина, предвидени в действащата в „КОЦ - Стара Загора“ СФУК относно „системата за двоен подпис“ преди поемане на финансово задължение. Ето защо касационният състав на съда приема, че не е налице поведение на санкционираното лице, сочещо на съставомерно от обективна и субективна страна изпълнително деяние, квалифицирано като нарушение на чл.13, ал.3, т.1, вр. чл.2, ал.2, т.8 от ЗФУКПС и съответно е липсвало основание за санкционирането на д-р П. Ч. по чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ. С оглед постановената от Старозагорския районен съд отмяна на Наказателно постановление № 11-01-736/ 2022 от 06.03.2023г. на Директора на АДФИ и на наложеното на д-р П. Ч. административно наказание, обжалваното решение като краен резултат се явява постановено при правилно приложение на закона и следва да бъде оставено в сила.

Касаторът не е заявил по съответния процесуален ред искане за изменение на въззивното съдебно решение в частта за разноските, поради което възраженията относно присъдените, съобразно изхода на делото, разноски за адвокатско възнаграждение, не следва да бъдат разглеждани.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 461 от 27.11.2023г., постановено по АНД № 988/ 2013г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 11-01-736/ 2022 от 06.03.2023г., издадено от Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, гр. София.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.