Присъда по дело №564/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 13
Дата: 18 октомври 2021 г. (в сила от 3 ноември 2021 г.)
Съдия: Ирина Атанасова Джунева
Дело: 20215200200564
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 13
гр. Пазарджик, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на
осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
СъдебниЕЛЕНА ГЕОРГИЕВА
заседатели:ЧИФЧИЕВА

ЕЛЕНА КИРИЛОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
и прокурора Ангел Димитров Панков (ОП-Пазарджик)
като разгледа докладваното от Ирина Ат. Джунева Наказателно дело от общ
характер № 20215200200564 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия УС. М. Ш., роден на 12.07.1996 г. в гр. Р.
живущ в **********, ЕГН: **********, българин, български гражданин, с
основно образование, женен, безработен, неосъждан за ВИНОВЕН в това, че
на 02.11.2020 г. на общински път PAZ1-62/BLG1350, посока с. К. - с. Ч., при
управление на МПС - лек автомобил „С.Б.“ ДК № ******, без да има
необходимата правоспособност, е нарушил правилата за движение по
пътищата - чл. 20 ал. 1, чл. 44, ал. 1 и чл. 150 от ЗДвП и по непредпазливост
причинил смъртта на Р. Б. от с. Б. общ. В. и средна телесна повреда на А.Ф. от
същото село поради което и на основание чл. 343, ал. 3, предл. 4, б. „б“,
предл. 1, вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 и чл. 343, ал. 4 от НК във
вр с чл. 58а, ал.1 от НК, го ОСЪЖДА на 2 години и пет месеца „лишаване
от свобода“.

На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на наложеното
наказание лишаване от свобода на подс. УС. М. Ш. за изпитателен срок от
1
четири години считано от влизане в сила на присъдата.
На осн. чл. 67, ал.3 от НК и чл.42а, ал.2, т.1 от НК постановява
подсъдимият У. Ш. в изпитателния срок да изтърпи пробационната мярка
задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти
седмично.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия УС. М. Ш. да заплати на
ОД на МВР сторените по делото разноски в размер на 1345.00лв.
Веществените доказателства лек автомобил С.Б. с ****** да се върне на
подсъдимия след влизане на присъдата в сила.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от
днес пред Пловдивски Апелативен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ: към присъда постановена по НОХД № 564 от 2021г.
Пазарджишка окръжна прокуратура обвинява УС. М. Ш. в това, че на
02.11.2020 г. на общински път PAZ1-62/BLG1350, посока с. К. - с. Ч., при
управление на МПС - лек автомобил „С.Б.“ ДК № *****, без да има
необходимата правоспособност, е нарушил правилата за движение по
пътищата - чл. 20 ал. 1, чл. 44, ал. 1 и чл. 150 от ЗДвП и по непредпазливост
причинил смъртта на Р. Б. от с. Б. общ. В. и средна телесна повреда на А.Ф. от
същото село - престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 4, б. „б“, предл. 1, вр. с
чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 и чл. 343, ал. 4 от НК.
В съдебно заседание обвинението се подържа така както е внесено с
обвинителния акт.
Подъсдимият се признава за виновен, признава изцяло фактите описани
в обвинителния акт и моли делото да се разгледа по реда на чл.371 т.2 от НПк
като заявява, че не желае да се събират доказателства за обстоятелствата
изложени от обвинението.
У.Ш. не притежава свидетелство за управление на МПС и никога е не е
придобивал такова. Наказван е през 2017 г. за нарушение разпоредбата на чл.
150 от ЗДвП - санкциониран по чл. 171 ал. 1 т. 2 от ЗДвП за управление на
МПС , без да притежава свидетелство.
На 02.11.2020 г. около 11:00 часа Ш., без да притежава свидетелство за
управление на МПС, управлявал лек автомобил „С.Б.“ с per. № *****,
собственост на св. Е.Б.. На предната седалка до подсъдимия седяла жената, с
която той живеел на семейни начала, св. Е.Б.. На задната седалка се намирала
постр. Р. Б. - майка на св. Е.Б., като държала в ръце сина на дъщеря си - постр.
А.Ф., двегодишен. Детето било болно и това ноложило да пътуват до личния
му лекар. Когато се връщали автомобилът се движел по общински път от с.
К. за с. Ч., общ. В., обл. П.. Скоростта на движението, посочена от
автоекспертите била около и над 90 км/час. Предстоял десен завой, когато
постр. Б. подала през седалките детето на дъщеря си, св. Е.Б., тъй като то се
разплакало. Това отклонило вниманието на Ш., който напуснал лента за
движение и се озовал в насрещната лента с управлявания от него автомобил.
В този момент в тази лента се движел товарен автомобил „И.Т.“ с per. №
******, със скорост около 67 км/час, управляван от св. С.С.. Вследствие това
поведение наподсъдимия, разминаването между двете превозни средства
станало невъзможно. Водачът на камиона веднага задействал спирачките, но
ударът между двата автомобила бил неизбежен. Предната част на лекият
автомобил се ударила в предната лява част на товарният автомобил.
Вследствие на удара, лекият автомобил се върнал назад и се спрял на ската.
По-надолу след около 8-9 метра преустановил движението си и товарният
автомобил. Св. С. незабавно се обадил на тел. 112, след което слязъл от
камиона и се отправил към лекият автомобил. Предницата на леката кола
била много смачкана, като от предната дясна врата помогнал да бъдат
извадени от автомобила св. Е.Б., заедно със сина си, постр. А.Ф.. От тази
врата излязъл и Ш.. Двамата заедно измъкнали от задната седалка и постр. Р.
Б.. След малко на мястото пристигнал и св. М.Х., който също се обадил на
1
тел. 112. Пристигналата малко по-късно линейка само констатирала смъртта
на постр. Р. Б.. Ш. разказал на св. С., как е отклонил вниманието си, като
навлязъл в насрещната лента и затова, че не притежава свидетелство за
управление. Колата на медицинска помощ откарала и св. Е.Б. в болницата,
заедно с малкия А., който бил със счупена лява ръка.
Трупа на Р. Б. бил транспортиран в съдебна медицина - П. за аутопсия.
На водачите на двата автомобили били издадени талони за медицинско
изследване, за вземане на кръвни проби за алкохол и наркотични вещества.
По делото са назначени съответните СМЕ на труп, заключението на
която е, че причината за смъртта на Р. А. Б. е тежка черепно-мозъчна и
гръбначно-мозъчна травма и развилия се мозъчен оток, довел до спиране на
сърдечната дейност и дишането й, като същата добре отговаря да е получена
при настъпилото ПТП по механизма на „травма в автомобила“.
От заключението по назначената СМЕ е видно, че на пострадалия А.. М.
ФР. с ЕГН: ********** от с. Б. общ. В. е причинена средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на долния край на лъчевата кост и лявата ръка,
наложило наместване /репозиция/ и имобилизация, причинило му трайно
затрудняване на движенията на левия горен крайник, по смисъла на чл. 129 от
НК, за повече от 1-1,5 месеца от датата на травмата.
От назначената по делото химическа експертиза при ******** е видно,
че в кръвта на трупа на Р. А. Б. има наличие на 0,28 промила етилов алкохол.
По делото са назначени и химикотоксикологични експертизи и на двамата
водачи - Ш. и С., като в предоставените проби за изследване не се откриват
алкохол и наркотични вещества.
От назначената по делото автотехническа експертиза е видно, че ПТП е
настъпило в резултат от субективното поведение на неправоспособния водач
на л.а. „С.Б.“ с per. № ***** - УС. М. Ш., Техническото състояние на
товарният и лекият автомобил не са в причинно-следствена връзка с
настъпилото патно- транспортно произшествие. Според експерта, водача на
лекият автомобил трябва да спази изискванията при управление на
автомобила, така че да спазва траекторията на пътя, като се движи в дясната
част на своята лента за движение, а не да се движи по пътното платно, както
не трябва /движение в насрещната за него лента - лентата за движение на
товарният автомобил/.
ПТП е предотвратимо само от страна на водача на автомобила „С.Б.“,
като спазва изискванията за разположение на автомобила при движение по
пътното платно, като трябва да се движи най-вдясно на пътната лента.
Тази фактическа обстановка съдът възприе от самопризнанието на
подсъдимия което се подкрепя от показанията на свидетелите И.И., Х.Г., С.
М. С., А.Б., А.Б., Е.Б., А.К., Р.К., М.К., Д.К.,, Р.К., М.К., Р. АЛ. К., Н. АЛ. К.,
А.К., Ф.У. и М. Х.. Сведетелите И.И. и Х.Г. са служителите на полицията
пристигнали на местопроизшествието и описващи случилото се на пътното
платно.Св. С.С.ов е водача на товарния автомобил от чийто показания в пълна
степен се подкрепя самопризнанието на подсъдимия. От значение за
2
доказване на деянието са и показанията на св.М. Х. който пръв е пристигнал
на местопроизшествието. Показанията на тези свидетели са непротиворечиви
и в пълна степен подкрепят самопризнанието. Останалите свидетели не дават
информация за престъплението. Всички са родственици на починалата и не са
очевидци на случилото се.
Съдът изцяло кредитира и събраните по делото експертизи които са
обосновани и изготвени от надлежните специалисти.
От така приетата фактическа обстановка се установява, че Ш., като
водач на МПС, без свидетелство за управление, не е спазил и нарушил
изискванията на чл. 150, чл. 20, ал. 1 и чл. 44 ал. 1 от ЗДвП. Макар и при
отлични условия за движение по пътното платно, той не е контролирал
непрекъснато автомобила, който управлявал. Отклонил вниманието си и
оставил без наблюдение пътя пред себе си, като по този начин навлязъл в
насрещното движение, не осигурил достатъчно странично разстояние за
разминаване, създал невъзможност за разминаването с правомерно
движещият се товарен автомобил и предизвикал произшествието. По този
начин подсъдимият е поставил, както себе си, така и водачът на камиона в
положение на невъзможност да се избегне конфликта и за да не настъпят
последиците, които е бил длъжен да предвиди.
От субективна страна, деянието на Ш. е извършено по
непредпазливост. Той не е целял пряко настъпването на престъпния резултат,
но съобразно особеностите на пътната обстановка и възникналата ситуация, е
бил длъжен да предвиди настъпването на обществено-опасните последици,
като не отклонява вниманието си и не нарушава правилото за разминаване с
насрещно движещите се превозни средства. Подсъдимият е съзнавал, че е
неправоспособен водач на МПС и въпреки това е управлявал същото.
Така отразената фактическа обстановка разкрива извършено от
обективна и субективна страна престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 4, б. „б“,
предл. първо, вр. с чл. 343, ал. 1,6. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 и чл. 343, ал. 4 от
НК.
Причината за извършеното престъпление е безотговорното отношение
към изискванията на безопасност по основни правила за движение по
пътищата.
При определяне на наказанието съдът отчете като смекчаващи вината
обстоятелства чистото съдебно минало и не лошите характеристични данни,
изразеното съжаление за случилото се, причината да се прЕ. към управление
на МПС- болно дете. Като смекчаващи вината се отчете и факта, че на
подсъдимият се е родило дете след деянието като той отглежда и детето от
предходно съжителство на съпругата си. Като отегчаващо обстоятелство се
отчете факта, че подсъдимият системно е управлявал МПС неправоспособен.
С оглед на всичко изложеното съдът определи наказанието при превес на
смекчаващите вината обстоятелства в размера на 3 години 7 месеца и 15 дни.
Като приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК съдът осъди подсъдимия на
две години и пет месеца лишаване от свобода.
3
Съдът приложи и разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок
от четири години.Ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода не е подходящо за този подсъдим. На първо място се касае за лице
което не е осъждано и няма криминални прояви. От друга страна подсъдимия
е семеен и се грижи за две малолетни деца. При ефективно изтърпяване на
наказанието би се лишило семейството му от грижа и издръжка. С отлагането
на наложеното наказание ще се постигне целта да се превъзпита дееца.
Тъй като се касае за престъпление извършено от лице което е
неправоспособно то съдът счете, че за превъзпитаването на подсъдимия
следва в изпитателния срок на основание чл.67 ал.3 от НК и чл.42а ал.2 т.1 от
НК да постанови и пробационна мярка“ задължителна регистрация по
настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично.
На основание чл.189 ал.3 от НК се осъди подсъдимия да заплати
сторените по делото разноски в полза на ОД на МВР-П. в размера на 1345лв.
Вещественото доказателство лек автомобил се постанови да се върне на
подсъдимия след влизане на присъдата в сила.
С тези мотиви съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ ДОКЛАДЧИК:
4