Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 08.11.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при участието на секретаря Теодора Станчева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. №1094 по
описа за 2019
година на Варненския районен съд, 8
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от „Т.Б.“ АД, ЕИК:... седалище:***, и
адрес на управление:***, представлявано от Р.С.Д., срещу
П.М.Н., ЕГН **********, адрес ***,
обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал.1, вр.
с чл.415, ал.4 ГПК, вр. чл.430 ТЗ, да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: 3000лв.
/три хиляди лева/- просрочена главница по Договор за потребителски
кредит - овърдрафт ...г.; 408.21лв./четиристотин
и осем лева и двадесет и една стотинки/ - договорна лихва за периода от 02.06.2014г. до 07.08.2014г.; 25,68лв.
/двадесет и пет лева шестдесет и осем стотинки/ - наказателна лихва за периода от 07.08.2014г. до 15.02.2015г.; ведно
със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението-18.02.2015г. до окончателното погасяване на дълга; 120лв. (сто
и двадесет лева) - просрочени
комисиони
за ангажимент за периода 02.06.2014г.-07.08.2014г.
Твърди се в
исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, която е връчена по чл.47 ГПК и в
тази връзка у ищеца се е породил правният интерес да предяви установителни
искове. Твърди се, че на 10.05.2014г.,
ищцовото дружество сключва, в качеството на кредитодател с ответника по делото,
в качеството на кредитополучател, Договор за потребителски кредит - овърдрафт ...въз
основа на които е предоставил банков кредит с размер 3000 лв., при договорна
лихва в размер на 12%. Договорът за кредит бил сключен за срок от 12 месеца с
опция за автоматично продължаване. Сочи се, че падежът на предоставения кредит
бил 10.05.2015 г. съгласно чл.8, ал. 1 от Договора. Твърди се, че кредитът е
усвоен изцяло от П.М.Н. на 10.05.2014г. Сочи се, че съгласно Общите условия,
поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, а именно:
необслужване на кредитните задължения, считано още от 02.06.2014, на 07.08.2014
г. на основание чл. 9, ал. 1 от Договора, предоставеният кредитен лимит е
блокиран и изцяло изискуем. Излага се, че за настъпилата предсрочна изискуемост
кредитополучателят е уведомен на 15.08.2014 г., съгласно известие за доставяне
на уведомително писмо № 54515-1-17649. Твърди се, че уведомителното писмо е
изпратено, както на постоянния адрес на длъжника, от където е върната разписка,
че писмото не е потърсено от получателя, така и на посочения в Договора настоящ
адрес на длъжника, където същото е получено от Величка М. - майка на длъжника.
Сочи се, че задълженията по договора за кредит не са погасени в дадения
7-дневен срок Твърди се, че след издаването на изпълнителен лист и образуване
на изпълнителното дело, ответникът не е извършвал плащания по кредита
доброволно. Не са извършвани плащания и по образуваното изпълнително дело. Моли се за уважаване на
предявените искове и присъждане на сторените разноски. В открито съдебно
заседание ищецът с писмена молба поддържа предявените искове.
В срока по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата П.М.Н., чрез особен
представител - адв. Л.П., която счита иска за процесуално допустим. В открито
съдебно заседание особеният представител моли за постановяване на решение в
съответствие със заключението на вещото лице.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е
присъединено ч.гр.д. №1853 по описа за 2015г. на ВРС, 8 състав, от което е
видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
по чл.417 ГПК от ищеца срещу ответницата за процесните суми. Въз основа
на подаденото заявление е издадена заповед за незабавно изпълнение №946/19.02.2015г.,
която е връчена по реда на чл.47 ГПК. В предвидения в процесуалния закон едномесечен
срок, заявителят е предявил установителен иск за съществуване на вземанията си.
Приет по делото е Договор за потребителски
кредит - овърдрафт ...Съобразно чл.1, ал.1 от договора, отпуснатата от банката
сума е в размер на 3000лв. По силата на чл.8, ал.1, договорът е сключен за срок
от 12 месеца с автоматично продължаване. Падежът на овърдрафта е 10.05.2015г.
Действието на договора се продължава за всеки нов 12 – месечен период, освен
ако банката не е взела решение да не продължава договора /чл.8, ал.2/.
Съобразно чл.4, ал.1, договорната лихва е в размер от 12%. ГПР е определен на
27.106783 процента /чл.4, ал.2/. Дължими по договора такси са определени в
чл.7, ал.1, като б. „б“ предвижда заплащането на комисиона за ангажимент в
размер на 1% върху разрешения лимит месечно до края на срока на кредита. Б. „г“
предвижда заплащането на такса за администриране на просрочени задължения в размер,
определен в Тарифа на банката, дължима при просрочване на задължения за лихва
и/или комисиона с повече от 30 дни. Съгласно чл.9, ал.1 от договора, в случай
че кредитополучателят забави погасяването на дължимата месечна лихва за
усвоената част от лимита и/или месечната комисиона за ангажимент с повече от 30
дни, вземането на банката за възстановяване на целия кредит, ведно с всички
дължими лихви, такси и комисиони, става автоматично предсрочно изцяло изискуемо
и банката блокира последващо усвояване на суми.
С уведомително писмо от 15.08.2014г. банката е отправила изявление до П.М.Н.,
че считано от 07.08.2014г. на основание чл.9 от договора, кредитният лимит е
блокиран и изцяло изискуем /л.19/. Писмото е връчено с писмо с обратна разписка,
като видно от удостоверяването в същата, пратката е връчена на посочен в
договора адрес на ответницата в гр. Провадия чрез Величка М. – майка на
ответницата съобразно справката НБД на л.42 от делото /л.20/.
Съобразно заключението на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза /л.91-93/, размерът на дължимата главница е
3000лв., усвоена на 10.05.2014г. Общият размер на начислените лихви по договора
е 433.89лв. по пера, както следва: редовна договорна лихва за периода
02.06.2014г. до 07.08.2014г. – 87лв.; договорна лихва, увеличена с размера на
законната лихва за периода 07.08.2014г. до 16.02.2015г. – 346.89лв. Начислени
са такси в общ размер от 120лв., както следва: на 02.06.2014г., 01.07.2014г. и
01.08.2014г. по 30 лв. комисиона ангажимент по чл.7, ал.1, б. „б“ от договора;
на 07.08.2014г. – 30лв. такса просрочен кредит по чл.7, ал.1, б. „г“ от
договора.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
Не се спори между
страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, че в полза на ищеца
срещу ответника е издадена заповед за незабавно изпълнение за претендираните
суми, която е връчена по реда на чл.47 ГПК, както и че исковете по чл.415, ал.4 ГПК са предявени в законоустановения срок, което обуславя допустимостта на
производството и правния интерес от воденето му за ищеца.
За успешното
провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в условията на
пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуеми вземания, за
които е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между страните е налице валидна
облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, включващ твърдяните
клаузи за дължимост на договорна, наказателна лихва и комисиони, по силата на
който сумата по кредита е преведена на ответницата и за нея е възникнало
изискуемо задължение да заплати сумите, предмет на исковете, в претендирания
размер.
В тежест на
ответника е да докаже точно изпълнение на задълженията си да заплати процесните
суми.
Не е спорно в процеса и се установява от приобщените
писмени доказателства, че между ищеца и ответницата е възникнало правоотношение
по договор за потребителски кредит овърдрафт, по силата на което на
кредитополучателя П.М. е предоставена реално сумата от 3000лв. Установи се по
делото и че сключеният между страните договор съдържа цитираните клаузи за
заплащане на договорна, наказателна лихва и такси.
В изпълнение на служебното си задължение за съблюдаване
на императивните правни норми, настоящият съдебен състав счита, че подписаното
съглашение съдържа пълна, изчерпателна и ясна информация за потребителя досежно
конкретния размер на всяко едно задължение и основанието за неговата дължимост,
поради което и включително в съответствие с изискванията на ЗПК, договорът за
кредит е сключен по ясен и разбираем начин, с предоставяне на конкретизирана
информация по смисъла на чл.10, ал.1 ЗПК в редакцията му към момента на
сключване на процесния договор.
Не се оспориха и твърденията на банката, че ответницата
не е извършвала дължимите плащания. С оглед на това, банката се позовава на
настъпила предсрочна изискуемост на кредита. В тази връзка, съобразно задължителните
указания, дадени с т.18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС, според която в хипотезата на предявен иск по
чл.422, ал.1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който се
съдържа уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере
вземането си и без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането
или настъпване на предвидените в договора обстоятелства, но след като банката-
кредитодател е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила на длъжника предсрочната му изискуемост. Следователно,
правото на банката - кредитор да обяви кредита за
предсрочно изискуем, следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и да е достигнало до длъжника,
за да породи целеното с него правно действие. В процесния
случай, кредиторът е предприел действия по уведомяване на длъжника за
предсрочната изискуемост преди подаването на заявлението по чл.417 ГПК. Както
се установи от неоспорените писмени доказателства, описани по-горе,
уведомлението на банката е надлежно връчено чрез майката на ответницата на
посочен от П.М. адрес в договора.
С оглед на горните
изводи и съобразно заключението на вещото лице, искът за дължимост на главница
по договора от 3000лв. е доказан по основание и размер и следва да бъде изцяло
уважен, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението-18.02.2015г. до окончателното погасяване на дълга.
По отношение на
претендираните договорна и наказателна лихва. Заявена е от ищеца договорна
лихва за периода 02.06.2014г. до 07.08.2014г., т.е. до датата на настъпване на
предсрочната изискуемост. От неоспореното заключение на вещото лице, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява че за този
период размерът на редовната договорна лихва е 87лв. За периода 07.08.2014г. до
подаване на заявлението – 16.02.2015г. банката е начислила лихва съобразно
чл.6, ал.5 от договора в размер на договорна лихва, увеличена с размер на
законната лихва, т.е. наказателна лихва, формирана от два компонента. Съгласно
задължителните указания, дадени с т.2 на ТР №3/27.03.2019г. по т.д. №3/2017г.
ОСГТК на ВКС, размерът
на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит
следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по
договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. В мотивите на тълкувателния
акт е разяснено, че по правилото на чл.86, ал.1 ЗЗД
на кредитора се дължи обезщетение в размер на законната лихва, или уговореното
в договора мораторно обезщетение, освен ако в специален закон не е предвидено
друго. Поради изложеното, искът за установяване дължимост на договорна лихва
следва да бъде уважен до установения от вещото лице размер от 87лв. за периода 02.06.2014г. до 07.08.2014г. и отхвърлен за разликата над
сумата от 87лв. до заявения размер от 408.21лв.
Претендираният
размер на наказателна лихва от 25.68лв. за периода от настъпване на
предсрочната изискуемост – 07.08.2014г. до 15.02.2015г. е в пъти под размера на
законната лихва за същия период, поради което и съобразно тълкувателния акт е
допустимо да бъде присъдено договореното обезщетение за забава на кредитора.
Така мотивиран, съдът достига до извод за основателност и доказаност по размер
на иска за наказателна лихва от 25.68лв. за периода 07.08.2014г. до
15.02.2015г., поради което същият следва да бъде изцяло уважен.
По
отношение на претенцията за такси от 120лв, съдът намира следното: Установява
се от писмения договор между страните и заключението на вещото лице, че
начислените такси са такива по чл.7, ал.1, т. „б“ от договора и по т. „г“ на
същия текст. Първата такса е определена в договора като „комисиона за ангажимент“,
а втората е такса за администриране на просрочени задължения. Доколкото описаната комисиона за ангажимент е
изрично предвидена в договора, т.е. отговаря на изискването на чл.10, ал.2 ЗПК,
то същата е дължима. Тук следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК е неприложима към процесното
правоотношение по силата на пар.13 от ПЗР към ЗИД на ЗПК (ДВ, бр. 35 от
2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), тъй като е в
сила от 23.07.2014г., а договорът е сключен през месец май 2014г. Респективно, искът за установяване дължимост
на просрочени комисиони за ангажимент е основателен за сумата от 90лв. за
периода 02.06.2014г. до 01.08.2014г.
В останалата част от 30лв. се установи, че е начислена на
датата на настъпване на предсрочната изискуемост такса за администриране на
просрочени задължения. Последната не подлежи на присъждане на първо място, тъй
като със заявлението за издаване на заповед за изпълнение и с исковата молба, а
така е и издадена заповедта за изпълнение, е заявено като основание само
„комисиони за ангажимент“, а не и такса за администриране на просрочени
задължения. На следващо място, съобразно императивните разпоредби на
чл.33, ал.1 и 2 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Когато потребителят забави дължимите от
него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. Т.е., цитираната клауза за такса при просрочие
заобикаля законовото изискване при забава потребителят да дължи обезщетение
само в размер на законната лихва, тъй като предвижда друго, различно и
допълнително обезщетение за кредитора, свързано изцяло с факта на забавата на
кредитополучателя, каквото законът не допуска. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК, всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. Поради това, клаузата, на основание на която е начислил вземането си
ищецът, е недействителна като заобикаляща Закона за потребителския кредит. Така
мотивиран, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск за установяване дължимост на просрочени комисиони за ангажимент за разликата над 90лв. до претендирания размер от 120лв.
и за периода 02.08.2014г. до 07.08.2014г. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските в
процеса:
С оглед
изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски
съразмерно с уважения установителен иск в общ размер от 383.42лв. За исковото производство ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените разноски в общ размер от 773.53лв., за заплатена държавна такса
по уважените искове, юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на
чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ
и депозит за особен представител.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че ответникът П.М.Н., ЕГН **********, адрес *** дължи на ищеца „Т.Б.“ АД, ЕИК:... седалище:***, и адрес на управление:*** сумата
от 3000лв.
/три хиляди лева/- главница по Договор за
потребителски кредит - овърдрафт ...ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението-18.02.2015г. до окончателното
погасяване на дълга; 87лв. /осемдесет и седем лева/
- договорна лихва за периода от 02.06.2014г.
до 07.08.2014г.; 25.68лв.
/двадесет и пет лева шестдесет и осем стотинки/ - наказателна лихва за периода от 07.08.2014г. до 15.02.2015г.; -
90лв. /деветдесет лева/ комисиони
за ангажимент за периода 02.06.2014г.-01.08.2014г., за което е издадена Заповед за
изпълнение №946/19.02.2015г., по ч.гр.д. №1853 по описа за 2015г. на ВРС, 8
състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за договорна лихва за разликата над присъдената сума от 87лв.
/осемдесет и седем лева/ до предявения размер от 408.21лв. /четиристотин
и осем лева и двадесет и една стотинки/, както и предявения иск за комисиони
за ангажимент за разликата над присъдената сума от 90лв.
/деветдесет лева/ до предявения размер от 120лв. (сто и двадесет лева),
както и за периода 02.08.2014г. до
07.08.2014г., на основание чл. 422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр. чл.430 ТЗ.
ОСЪЖДА
П.М.Н., ЕГН **********, адрес ***, да заплати на „Т.Б.“ АД, ЕИК:... седалище:***, и адрес на управление:*** сумата от 383.42лв.
/триста осемдесет и три лева и четиридесет и
две стотинки/, представляваща
сторени в заповедното производство по ч.гр.д. №1853 по описа за 2015г. на ВРС,
8 състав разноски, както и сумата от 773.53лв. /седемстотин седемдесет и три лева и петдесет и три стотинки/,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на основание чл.78, ал.1 и 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен
съд.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Л.Н.П. възнаграждение в размер от 478.77лв. от внесения депозит
за осъщественото процесуално представителство като особен представител на
ответника по настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: