№ 103
гр. Враца , 24.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Камелия Пл. Колева
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно частно
гражданско дело № 20211400500271 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
Д. К. В. от гр.Враца е обжалвал определение №59/14.05.2021г.на
Районен съд-Враца, постановено по гр.дело №1772/2021г., с което
производството по делото е било прекратено, поради недопустимост на
предявения иск.
В жалбата и в допълнението й от 02.06.2021г. се твърди, че така
обжалваното определение е неправилно. Поддържа се, че правното основание
на иска се определя от съда на базата на изложените в исковата молба
обстоятелства, поради което следва да се приеме, че ищецът има интерес от
предявяване на иска за установяване на отрицателен факт, щом като твърди,
че свидетелите по наказателното производство са дали лъжливи показания.
Поддържа също, че интересът от предявяване на иска се изразява в това да
отпаднат последиците от атакувания акт-присъдата по наказателното дело. В
подкрепа на твърденията си за допустимост на иска жалбоподателят се
позовава на практика на ВКС. Иска се отмяна на обжалваното определение.
На основание чл.129, ал.3, изр.последно от ГПК препис от частната
жалба не е бил връчван на ответницата по иска.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, намира
следното:
Районен съд-Враца е бил сезира с предявен от Д. К. В. от гр.Враца
против Н. С. Г. от същия град, иск за признаване за установено по отношение
1
на ответницата, че при възникналия между тях спор на 17.04.2014г. на входа
на Съдебната палата в гр.Враца, не са присъствали и не са били очевидци
лицата Х. К. Х. и В. И. С..
В исковата молба се твърди, че с влязла в сила присъда, постановена
от РС-Благоевград по НЧХД №737/2014г. ищецът бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и 3, вр.с чл.146, ал.1, пр.1 и 2
от НК и му било наложено наказание „Глоба“. Твърди се също, че
наказателното дело било образувано по тъжба на ответницата Н. Г., а
присъдата е основана на лъжливи показания на лицата Х. К. Х. и В. И. С.,
дадени пред наказателния съд, за които лица ищецът твърди, че не са
присъствали на случилото се. Ищецът поддържа, че не е извършил
престъплението, за което е бил осъден, но признаването му за виновен е с
оглед показанията на двамата свидетели, които са неверни.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства-протоколи
от съдебни заседания по наказателното производство, техническа експертиза,
присъда на РС-Благоевград и решение на Окръжен съд-София по
наказателното дело.
При извършената по реда на чл.130 от ГПК проверка, с обжалваното
определение РС-Враца е приел предявеният иск за недопустим, излагайки
съображения, че не се твърди съществуване на отречено от ответницата
субективно право или правоотношение, а се иска да се признае
съществуването или несъществуването на факти, каквито в случая законът не
позволява да бъдат предмет на съдебно удостоверяване.
При така установеното въззивният съд достигна до следните прави
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С предявеният иск ищецът иска да се признае за установено по
отношение на ответницата, че разпитаните в хода на НЧХД №737/2014г.по
описа на РС-Благоевград свидетели Х. К. Х. и В. И. С., не са присъствали на
случилото се между страните на 17.04.2014г. на входа на Съдебната палата в
гр.Враца, включително на действията и поведението на ищеца, които са
квалифицирани като престъпление с присъдата по посоченото НЧХД. Според
заявеното от ищеца целта на установяването не е от значение за някакво
гражданско провоотношение между страните или за отмяна на влязло в сила
2
решение по граждански спор, а за отмяна на присъдата, постановена по
НЧХД.
Разпоредбата на чл.124, ал.4, изр.последно от ГПК обаче предвижда,
че искът за установяване съществуването или несъществуването на факти с
правно значение е допустим единствено в случаите, предвидени в закона. От
своя страна нормата на чл.124, ал.5 от ГПК изрично предвижда, че когато
искът е за установяването на престъпно обстоятелство, той е допустим при
следните предпоставки: 1)установяването на престъпното обстоятелство да е
от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в
сила решение по граждански спор; 2) наказателно преследване не може да
бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2
- 5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 или чл. 26 от
Наказателно-процесуалния кодекс; 3) когато извършителят на деянието е
останал неоткрит.
Съпоставката на разпоредбите на чл.124, ал.4 и ал.5 от ГПК води до
извода, че ако фактът, който се иска да бъде установен, съставлява
престъпление, в случая лъжесвидетелстване, установителният иск ще може да
бъде предявен, но само по реда и при наличието на предпоставките по чл.124,
ал.5 от ГПК. Нито една от тези предпоставки в случая не са налице. На първо
място наличието на свързано гражданско правоотношение между страните не
се твърди от ищеца и не се прави връзка между такова правоотношение и
установяването на лъжествидетелстването. Дори напротив, ищецът изрично
поддържа, че целта на установяването е отмяна на влязлата в сила присъда по
НЧХД. Ето защо и при липсата на твърдения за наличието на свързано
гражданско правоотношение ответницата Н. Г. дори не се явява пасивно
легитимирана да отговаря по иска, тъй като той може да бъде предявен или
против лицето, за което се твърди, че е извършило престъплението или
против лицето, на което ще бъде противопоставено престъпното
обстоятелство като основание за права или за отмяна на изгодно за него
решение, но по граждански спор.
На второ място, дори свързано гражданско правоотношение между
страните да съществуваше, надлежният ред за установяване на
лъжествидетелстването в случая не е установителния иск по чл.124 от ГПК, а
е наказателноправният по НПК, тъй като за възбуждането и развитието му
няма данни за съществуване на пречките по чл.124, ал.5 от ГПК- наказателно
3
преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от
основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5 или е спряно на някое от основанията по
чл. 25, ал. 1, т. 2 или чл. 26 от Наказателно-процесуалния кодекс или
извършителят на деянието е останал неоткрит.
По тази съображения въззивният съдебен състав приема, че
предявеният от Д. К. В. от гр.Враца против Н. С. Г. от същия град иск
действително е недопустим, поради което правилно е бил прекратен от
районния съд с обжалваното определение от 14.05.2021г., постановено по
гр.дело №1772/2021г. С оглед на това обжалваното определение ще следва да
се потвърди.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №59/14.05.2021г.на Районен съд-Враца,
постановено по гр.дело №1772/2021г., с което производството по делото е
било прекратено, поради недопустимост на предявения иск.
Определението подрежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя, при наличието на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4