Решение по дело №481/2022 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 декември 2022 г.
Съдия: Петър Узунов
Дело: 20221200100481
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 685
гр. Благоевград, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:П. Узунов
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от П. Узунов Гражданско дело №
20221200100481 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Р. С. С. и В. А. С.,
живущи в гр.София, ж.к.“***,против С. В. Н., Р. С. Н. и С. С. Х.(Н.), живущи
в гр.***, с пр. осн.чл.49,вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Сочи се от ищците, че са собственици на подробно описаната
постройка,която ответниците съборили,унищожили и подробно изброените
движими вещи, за което подробно се обосновават.Твърди се, че с така
извършеното ответниците им причинили имуществени вреди – претърпени
загуби и пропуснати ползи, както и неимуществени вреди,поради което
настояват солидарно да им бъдат възстановени.Поради това ищците искат
осъждането на ответниците солидарно да заплатят претендираните суми,
надлежно увеличени както следва:44 000лв, представляващи обезщетение за
имуществените вреди и 5 000лв за неимуществени вреди, ведно със законните
лихви.
Ответниците оспорват исковете като неоснователни по подробно
изложените съображения.Поддържат,че ищците не са собственици на
процесните вещи, както и че не са извършили описания деликт. Настояват за
отхвърляне на исковете, за което подробно се обосновават.
Съда като съобрази материалите по делото,закона и всички останали
1
обстоятелства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че Т. С.(п.27.02.1988г) и Г. С.(п.30.09.98г), са
оставили дъщеря – К. Н. и двама сина:К. С. и С. Т.в, който п.31.08.14г и
оставил за свой наследник ищеца Р.С..Безспорно е също, че от 28.11.93г
ищците са съпрузи(вж.у-нието за граждански брак).
Чрез НА№106/74г Г. С. дарява синът си С. Т.в С.(вж.у-нието за
идентичност на имената) с ½ ид.ч. от п.ІV, кв.27, целият от 568 кв.м.
Отделно с НА№133/81г Г. С., със съгласието на съпругът си, продава на
синът си С.С. „250-двеста и петдесет квадратни метра идеални части“ от п.ІV,
кв.27 по плана с.Г.Б., целият от 567 кв.м. при подробно описаните
съседи.Срещу това купувача поема задължението за цялостна издръжка на
продавача и съпругът й.
С НА №153/17г ищеца Р. С. е признат за собственик по давност и
наследство от С. Т.в С.(п.31.08.14г) на паянтова еднофамилна жилищна
сграда от 72 кв.м. в УПИ Х,пл.№256 и 257 в кв.27 по регулационния план на
с.Г.Б., общ.К., при съседи: УПИ Х, улица, УПИ ІІ и УПИ VІІІ(вж.скица №СК-
55/18.04.17г).
От представените от ответниците удостоверения за наследници се
установи, че А.З.(п.14.08.99г) и Я.З.(п.13.12.15г) оставили две дъщери: С. Н. и
Е.С..
Според договор от 17.10.1959г А.Т.(вж.у-нието за идентичност на
имената с А.З.) уговоря с продавачите Д. и М.С. покупко-продажбата на
парцел от 800кв.м. и къща в с.Б. при съседи:Т. Д., С.Х., Д.В. и С.В., при
подробно уговорените условия.
Впоследствие на 09.12.1959г Л.С. упълномощава адвокат да продаде
неговата ¼ ид.ч. от п.ІІ, кв.27 по плана на с.Б., от около 800кв.м., ведно с ¼
ид.ч. от застроената в същия сграда, при съседи:улица, Д.В., С.Х. и Т. Д..
Видно от НА№182/12.10.1959г А. Т. купува п.ІІ, кв.27 по
регулационния план на с.Г.Б., от 608кв.м., от които придаваеми 300 кв.м.,
които купувача поел задължението да уреди.
От удостоверенията за наследници се установи, че А. и Я. З.и, починали
съответно на 14.08.99г и 13.12.2015г, са оставили две дъщери: С. Н. и Е.С..
Според удостоверение №ОУ-474/06.10.21г от Община-К. УПИ ІІ, кв.27
2
по стария план е идентичен с УПИ ІХ – 257,256, кв.27 по новия план на с.Г.Б.,
общ.К., одобрен през 1992г.
Видно от разрешението за строеж №017/17.06.2003г на н-ците на А. Т. и
Я. З е разрешено изграждането на ограда в УПИ ІХ-256,257, кв.27 по плана на
с.Г.Б..В скица №СК-90/18.07.17г в УПИ ІХ съществува само една сграда.
От представените приходни квитанции се установи, че Я.З.а, Сн.Н.,
Ел.С., К.Н. са плащали местни данъци и такси за земя и сгради в с.Г.Б. за
периода 2012г – 2017г.
В декларация по чл.14 ЗМДТ от 16.02.04г С. С. декларирал придобита
на 01.01.12г по наследство двуетажна жилищна сграда в п.ІХ-256, кв.27, от 70
кв.м., изградена 1934г.
С аналогична декларация от 01.06.12г Ст.С. декларира придобитите
земя и сграда по наследство в п.VІІІ-251,кв.27.
Според констативен протокол от 06.10.20г,извършената проверка по
сигнал на Сн.Н. установила, че Р.С. „не е премахнал и прибрал“:част от
външна стълба с пет стъпала, попадащи в УПИ ІХ-256,257; част от външна
бетонова мивка и 3 бетонови колове от 4м височина с одър от метални тръби
¾, както и че е възстановил блъсната от него телена мрежа с дължина от 4м
по регулационната граница между двата имота(вж. и поправящата го заповед
№275/02.03.21г на кмета на Община-К.).
В ДП№3393М-179/18г по описа на РУ-Сандански се съдържат
саморъчни писмени обяснения на ответниците, в които признават, че на
07.08.17г от 8 до 10ч са съборили процесната паянтова постройка, ползвайки
за целта услугите на багериста П.Д., изпратен им от фирмата в която
работил(вж. товарителницата).И тримата считат постройката за собственост
на А. Д., тъст на ответника С.Н., която твърдят че се рушала и застрашавала
околните.Образуваното наказателно производство е прекратено
(вж.постановлението на РП-Сандански от 31.10.18г).
От показанията на св.К. и П. се установи, че в една от стаите на
процесната къща са живели Т.и Г.С.и - дядо и баба на ищеца Р.С., а другата
дядото ползвал като шивашка работилница, понеже бил шивач.Свидетелите
поддържат, че само те живеели в къщата и я ползвали, а след кончината им –
техния син С.С.(баща на ищеца), който имал бръснарница в същата.След
смъртта му, къщата продължила да се ползва от ищеца, който заедно с жена
3
си идвали в нея през седмица - две.Св.К. и П. са категорични, че друг не е
ползвал къщата и нито А. Д. и съпругата му – баба Я., нито ответниците са
предявявали собственически претенции към въпросната къща.Св.П. твърди,
че не е чувала дядо Т. и баба Г. да са живеели в съборената къща под наем(вж.
и св.И.).
Свидетелите описват събарянето на постройката, извършено от
ответниците – Н.и, чрез наетия от тях С. с управлявания от него багер.Освен
къщата, св.К. сочи за съборени: външната мивка, конструкцията на асмите,
която според П. е смачкана. Част от лозите твърдят, че са унищожени, а други
залитнали и полегнали(вж.св.П.).
Според св.Д. ищците страдали от тези действия-ищеца като дошъл и
видял всичко съборено, споделил че не е очаквал такова нещо и „му се
ревеше“.Не му се идвало в селото, защото при вида на съборената къща му
„ставало кофти“.Св.П. допълва, че и сега не им е приятно, чувствали се
зле,били потресени и не могли да повярват, че къщата им е
съборена.Споделили пред нея, че са ядосани заради разрушената къща. Вече
не отглеждал лозите.
Св.И., която също описва къщата и потвърждава, че в нея живеели баба
Г. и дядо Т., макар да не го помни, понеже починал преди свидетелката да се
появи в селото като снаха.След смъртта на бабата сочи, че в процесната къща
друг не е живял, като ищовия баща само я ползвал – имал бръснарница в
нея.Твърди, че докато били живи възрастните, никой не е имал претенции към
къщата и дворното място и след тяхната кончина продължили да я ползват
ищците.
В деня на събарянето на къщата св.И. отишла на място, насочена от
хората и видяла ответниците, като Сп.Н. снимала са телефона си
разрушаването.Последната й заявила „Имаме разрешение от Общината за
блъскане на къщата“.Разрушили къщата, мивката, астмата с гроздето били на
земята.Имало около 10 бидона, маса, столове, телевизор, които останали в
руините.Желязната врата била изкъртена.Една от стаите на първия етаж била
пълна с дърва
Обадила се на ищците, които на следващия ден пристигнали на място и
на „Р. му стана лошо“, не знаели къде се намират.Твърди, че сега не им се
идвало в селото.
4
Според св.Е.Н.(син на първия ответник и брат на втория и третия) майка
му и сестра й считали съборената къща за свой наследствен имот, закупен
около 1950г от родителите им – А. и Я. Д.и.Последните никога не са живели в
къщата, а Г. и Т. са живели там, но срещу наем, който плащали на баба Я., без
да може да уточни размера, период и пр.Първоначално твърди, че и техния
син С. също плащал наем за въпросната постройка, но впоследствие признава,
че не е сигурен и не знае.Тези обстоятелства научил от баба си, която всяка
година на първи август давайки пари на внуците за събора в селото им
заявявала, че са от наема.Изрично заявява, че сградата е съборена от първите
трима ответници, но по разпореждане на кмета, който заявил на баща му, че
той е отговорен за нея.
В тази насока са показанията и на св.Самарджийски, който също
поддържа, че къщата е на А. и Я. Д.и,чийто внук е.Твърди, че по отношение
на постройката не е имало спорове с ищеца и неговите наследодатели, които
живеели в нея под наем, без да уточнява повече подробности.
Проследявайки регулационната история на с.Г.Б. вещите лица по
съдебно-техническите експертизи установяват, че п.ІІ-235,237, кв.27 по
плана от 1928г е идентичен с п.ІХ-256,257, кв.27 по плана от 1992г,а п.ІV-233,
кв.27 по плана от 1928г, предмет на НА №106/74г и НА №133/81г, е
идентичен с п.VІІІ-256, кв.27 по плана от 1992г.Експерта изрично сочи, че
понастоящем действащия регулационен и кадастрален план е одобрен 1992г и
в него,респ. в разписният лист към същия, липсва УПИ Х, пл.№256,257,
кв.27.Доколко съществува УПИ Х, той е новообразуван за им.пл.№139, кв.27
от 300кв.м., принадлежи на лице, различно от спорещите.
В действащия план съществува п.ІХ-256,257, кв.27, от 608 кв.м. при
граници:улица; п.VІІІ-256 на С. Т.в С. и п.І-137,138 и 139 на С.В., Ж.Г.,
В.М.П. и Ем.С..Установено, че п.ІХ е образуван от им.пл.№256 от 144 кв.м. и
от им.пл.№257 с площ от 464 кв.м.
Дворищната регулация между п.ІХ-256,257 и п.VІІІ-256, кв.27 на място
не е материализирана.
Парцел VІІІ-256, кв.27 по действащия КРП е със съседи: улица; п.ІХ на
н-ци на А.Т.; п.ІІ и п.ІV и п.VІІ, съгласно отразяванията в разписният списък
и понастоящем са отразени две съществуващи сгради – 2МЖ и 2ПЖ.
В п.ІХ-256, 257, кв.27 понастоящем в плана има отразени
5
съществуващите на място: 1/2МЖ в северния край на парцела и 2ПЖ,
отбелязана с унищожителен знак, а на място личат основите на каменна и
тухлена зидария.Докато в плана от 1928г има отразена само една едноетажна
паянтова жилищна сграда.
Съседите на п.ІV-233, кв.27 са:улица, Т.Т. и С.Х., а според плана от
1928г са: п.ІІ-235,237 н-ци на П.С.; п.ІІІ-230 Хр.Н.; п.V-232, Тр.Т. и п.VІІ,
отреден за Селсъвет.
В с.з. вещото лице изрично сочи, че разрушената сграда се намира в
УПИ ІХ, пл.№257 и 256, кв.27 по плана от 1992г.В скицата към НА №153/17г
действително е посочен УПИ Х, но експерта допуска че може да е в резултат
на техническа грешка.Съседния им.пл.№256 според вещото лице установява,
че принадлежи на ищеца.
В съдебно-техническата експертиза на вещото лице инж.Ил.А.
събореното е оценено като следва: сграда е на общ стойност 27 720лв,
чешмата – на 400лв, металната врата на 250лв, оградата – на 4 957,50лв.
Според съдебно-оценителната експертиза на място са напълно
унищожени 6 броя асми, тъй като били отрязани, а една – наполовина, които
вещото лице изхождайки от техния сорт, възраст и пр. белези, оценява общо
на 1 772лв.Останалите движими вещи, описани в исковата молба, вещото
лице не е установил на място, поради което и не е остойностил.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Анализа на обстоятелствената част и петитума на исковата молба,
поддържани неизменно в хода процеса, обосновава правната квалификация на
предявените искове по чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД. С ищцовите твърдения се цели
ангажиране отговорността на възложителите(Н.и) работата на трето
лице(П.С.) за вредите, причинени от него при или по повод нейното
изпълнение.Ето защо и с оглед изтъкнатите правопораждащи факти, тяхното
съдържание и субектите на правоотношението, очертани в обстоятелствената
част и петитума на исковата молба, обосновават правната квалификация по
чл.49 ЗЗД, вр. с чл.45 ЗЗД на предявените искове.Отговорността на
възложителя има гаранционно-обезпечителен и обективен характер и се
ангажира за възстановяване на вреди, причинени виновно от изпълнителя, а
не произтича от вината на възложителя.
Уважаването на иска по чл.49 ЗЗД предполага кумулативното наличие
6
на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа;
осъществен фактически състав по чл.45 ЗЗД от изпълнителя на работата,
включващ всички елементи на деликта: деяние, неговата противоправност,
вина, наличието на вреди, които да са в причинно-следствена връзка с
деянието на непосредствения изпълнител, както и да са причинени от
последния при или по повод извършването на възложената му работа - чрез
действия, пряко насочени към извършването на възложената работа, чрез
бездействия при изпълнение на задължения, произтичащи от закона,
техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея
(ППВС № 9/1966 г.).
По делото не се спори относно брака на ищците, датиращ от 28.11.93г и
относно наследствено–правните връзки на ищеца Р.С., по силата на които се
явява син на Ст.Т.в, п.31.08.14г, а той – на Тр.С., п.27.02.88г(вж.у-нията за н-
ци).Безспорни са и наследствените отношения на ответниците(вж.у-нията за
н-ци).
От доказателствата по делото се установи по убедителен начин
собственическите права на ищците върху паянтовата еднофамилна жилищна
сграда от 72кв., подробно описана в НА№153/17г. Последния удостоверява
правото на собственост на Р.С. на две взаимно изключващи се придобивни
основания – давност и наследство.Установените по делото факти и вложената
от законодателя логика в съответните правни норми сочат за водещо и
меродавно именно оригинерното придобивно основание.Това е така, понеже
ако постройката веднъж е придобита чрез наследственото правоприемство,
недопустимо е придобиването й на друго основание, понеже лицето вече е
титуляр на това право на собственост(вж.ТР №80/65г на ОСГКВС и др.).
След като в охранителното производство самия молител се е позовал
най-напред на оригинерния способ(вж.нот.преписка), следва да се приеме, че
постройката, макар и завладяна като наследствена, същият няма пречка да се
легитимира за собственик по силата на придобивна давност по см. на чл.79
ЗС.
Доказателственият материал сочи установената от ищеца фактическа
власт върху процесната постройка.Този извод се обосновава от свидетелските
показания на К., П. и И., които убедително твърдят, че е построена и ползвана
7
от ищцовия дядо за живеене 1934г, който поддържал в нея също шивачница, а
в последствие се ползвала от баща му, устроил бръснарница в същата(вж.
декларациите по чл.14 от ЗМДТ на Ст.С.).Именно от тях ищеца и съпругата
му придобили фактическата власт над имота, обхващала не само постройката,
която ползвали за складиране, но и дворното й място, в които изградили
външна чешма, поддържали асми, складирали дърва и пр.Вида, характера,
обема и съдържанието на ищцовите действия, описани от свидетелите,
безспорно сочат фактическото им господство над имота, очевидно
изключващи действията на други субекти,вкл. ответниците. Непрекъснатото
ползване на имота от ищците и придобиването на естествените му плодове
през изискуемият от закона срок допълнително аргументира материално-
правната им легитимация като собственици на постройката по давност.
Неоснователни са ответните доводи срещу собственическите права на
ищците.По вече изложените съображения настоящия състав счита за доказан
фактическия състав на поддържания от ищците придобивен
способ.Обстоятелството, че според съдебно-техническите експертизи в
регулационната история на с.Г.Б. процесната постройка е изградена в УПИ
ІХ, пл.№256 и 257, в кв.27(а не УПИ Х) по плана от 1992г, не е в съС.ие да
подкрепи ответната теза. Това е така, понеже в случая не се спори относно
поземления имот, а относно постройката, за която липсва законова пречки за
придобиването й от ищците отделно от земята.Още повече, че за сградата
липсват данни да е изключена от гражданския оборот, респ. за придобиването
й от ответниците Н.и или техните праводатели.Поради това придобиването с
НА№182/59г от А. Т. на п.ІІ-235,237, кв.27 по плана от 1928г, идентичен с
п.ІХ-256, 257, кв.27 по плана от 1992(вж. техническите експертизи), не е в
съС.ие да елиминира собственическите права на ищците върху
постройката.Още повече, че не е ясно дали е изпълнил поетите задължение
да уреди придаваемите 300 кв.м.
Въззиввия състав не възприема показанията на св.Е.Н. и
Самарджийски,досежно ползването на спорната постройка, тъй като
роднинските отношения с първите трима ответници и техните наследодатели,
преценявани по реда на чл.172 ГПК, сочат на очевидната им заинтересованост
от изхода на процеса. Дори тези обстоятелства да се игнорират, показанията
им относно наема и ползването на имота от ищцовите наследодатели не
кореспондират с останалия доказателствен материал и са вътрешно
8
противоречиви. След първоначалните твърдения на св.Е.Н. за плащан от наем
от ищцовия баща, баба и дядо за процесната постройка, впоследствие заявява,
че не е сигурен.Освен това, показанията и на двамата свидетели са косвени –
възпроизвеждат не собствени впечатления, а споделеното от тяхната баба. Не
на последно място - показанията им са бегли и повърхностни – отсъствието
на каквито и да е данни за съществените елементи на поддържаното наемно
правоотношение, респ. неговия срок, допълнително разколебава
достоверността на тези им показания.Още повече, че Самарджийски живее в
Благоевград и спомените му датират от 1989г-1990г, когато е бил 5-6 клас.
Докато показанията на ищцовите свидетели са логически
последователни, взаимно допълващи се и се подкрепят от останалия
доказателствен материал. Поради това и родствената връзка на св.И. с ищцата
не рефлектира негативно върху показанията й.Св.К., П. и Д. са
равноотдалечени от страните, през годините лично са възприели голяма част
от обстоятелствата, за които свидетелстват, поради което съда ги кредитира
изцяло.
От материалите по делото се установи изискуемото възлагане от
ответниците Н.и на ответника П.С. разрушаването чрез управлявания от него
багер на процесната постройка, извършено на 07.08.17г от 8 до 10ч в с.Г.Б..На
това сочат показанията на разпитаните свидетели(вж.св.И.,св.Е.Н. и др.),
техническата експертиза, както и извънсъдебните признания от ответниците
Н.и на неизгодни за тях факти, съдържащи се в саморъчните им обяснения в
ДП№3393М-179/18г по опи са на РУ-Сандански.
Именно изпълнението от ответника П.С. на възложената му работа
пряко и непосредствено е довело до разрушаването на постройката,
потвърдено не само от гласните доказателства, но и от експертизите(вж. и
материалите от 3393М-179/18г).
Настоящия състав намира за неоснователни ответните доводи, че
постройката е била пред самосрутване. Макар да била стара и негодна за
живеене, свидетелите убедително сочат, че до последно е ползвана от ищците
за складиране на различни вещи.
Не намират опора в закона и данните по делото ответните твърдения,
че въпросното събаряне е разпоредено от кмета на Община-К..Представения в
тази връзка констативен протокол от 06.10.20г и оправящата го заповед
9
№275/02.03.21г на ОА-К., материализират други волеизявления на
общинските власти.Освен това, същите са съставени през 2020г и 2021г, т.е.
след събарянето на постройката, мивката и др., поради което не са в съС.ие да
обосноват правомерността на ответните действия от 07.08.17г, дори да
предвиждат премахването им.
Впредвид изложеното съда намира за доказано извършването от
изпълнителя на деянието, неговата противоправност, вината на изпълнителя и
вредите, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с поведението на
П.С..
Според свидетелските показания(св.Д., П., И. и др.) и заключенията на
вещите лица, преценявани по отделно и в съвкупност, доказано е само
разрушаването на постройката, външна чешма с бетонната мивка,
унищожени са 6 броя асми и една наполовина.За останалите претендирани
вещи не се доказа по категоричен начин принадлежността им към ищцовия
патримониум, не са установени на място и не са оценени от вещите лица.
При това положение ответниците Н.и дължат на ищците при условията
на солидарност заплащането на паричният еквивалент на унищоженото и
увредено имущество.По отношение стойността на постройката съда
възприема заключението на вещото лице В.А., според което към момента на
разрушаването същата възлиза общо на 27 720лв, а чешмата с бетонна мивка
– на 400лв.Унищожените 6 бр. асми, ведно с наполовина увредената 7-ма,
меродавна се явява сумата общо от 2 781лв, на колкото възлизат оценките на
съдебно-оценителната експертиза.
Именно с така посочените суми следва да се овъзмездят имуществените
вреди на ищците, свеждащи се до претърпените загуби.В останалите части
имуществените искови претенции се явяват неоснователни и подлежат на
отхвърляне.
Що се отнася до пропуснатите ползи в случая не се установиха
такива.По начало последните се дефинират като неосъществено увеличаване
на имуществото на кредитора.В случая се претендира заплащането на
обезщетение за вреди под формата на пропуснати ползи, установяването на
които се основава на предположение за съС.ието, в което имуществото на
ищеца би се намирало, ако не бе осъществено противоправното поведение на
ответната страна, съпоставено със съС.ието на същото имущество, но при
10
осъществен деликт. Пропуснатата полза представлява реална, а не
хипотетична вреда, и съответно това предположение винаги трябва да се
изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото,
единствена пречка за настъпването на което е съответното противоправно
деяние(в случая – унищожени и увредени асми).
С оглед изложеното настоящия състав намира за недоказано
настъпването на имуществените вредите от претърпени загуби,
индивидуализирани в обстоятелствената част и петитума на исковата молба,
свеждащ се до пропуснати печалби в периода 2017г – 2020г от добива на
700-750 кг грозде, част от които продавали, а от друга част произвеждали
ракия и вино, които също продавали.
По отношение на неимуществените вреди:
Основателни са предявените искове за неимуществени вреди в
претендираните от ищците размери от по 2 000лв, които съответстват на
критериите по чл.52 ЗЗД. Безспорно съпрузите са търпели описаните в
исковата молба болки и страдания вследствие на внезапното и
непредотвратимо погиване на собственото имущество и всички
неблагоприятни за тях последици от оставането без съборената постройка и
вещи. Тези морални страдания са достатъчно силни по интензитет и този факт
се потвърждава от показанията на ищцовите свидетели, които се са търпели
както в момента на узнаване, така и понастоящем.Независимо от изминалия
период от време ищците продължават да преживяват случилото се. Така
определеното обезщетение от по 2 000лв отговоря и на обществено-
икономическите условия към релевантния момент на настъпване на
непозволеното увреждане.
По исковете за мораторни лихви:
При деликт лихвите за компенсаторни(а не мораторни) и съгл.чл.86
ЗЗД се дължат като допълнение на обезщетението от деня на
събитието.Ищците в случая практически претендират лихви от деня на
увреждането до окончателното изплащане на обезщетенията(вж. предявените
мораторни и законни лихви). При това положение и по арг. на чл.69 ЗЗД в
тяхна полза следва да се присъдят дължимите компенсаторни лихви от деня
на увреждането – 07.08.17г(когато са станали изискуеми) до окончателното
изплащане на обезщетенията, като размерите на лихвите се изчислява в
11
изпълнителния процес в зависимост от момента на плащане на главните
задължения(така Р1048/18.07.01г по гр.д.№1022/00г, ІV ГО на ВКС и др.).
Неоснователни се явяват и исковете срещу П.С., тъй като се установи
по категоричен начин, че увреждането на ищците е извършено от него по
изричното нареждане на първите трима ответници, възложили му работата по
събарянето на горните вещи.Следователно, по вече изложените по-горе
съображения именно те отговарят за причинените от него вреди на
ищците.Особено като не се установи горните увреждания да са резултат от
лични отношения между причинителя и увредените.Ето защо исковете срещу
П.С. подлежат на отхвърляне, като неоснователни.
Проверката по реда на чл.193 ГПК на оспорената от ищците скица
№СК-90/18.07.17г установи истинността на същата.Според констатациите на
съдебно-техническите експертизи предмет на покупко-продажбата в
НА№182/12-10-59г е п.ІІ,к.27 по регулационния план на с.Г.Б. от 1928г, който
вещите лица са категорични, че е идентичен с УПИ ІХ-256,257, кв.27 по
плана от 1992г.Изхождайки от експертизите и останалия доказателствен
материал неоснователно се явява и ответното искане за признаване
неистинността на скица №СК-55/18.04.17г. Ето защо съда счита, че
оспорените части от скицата отразяват действителното правно и фактическо
положение, което налага отхвърлянето на ищцовото искане.
Не се доказа и претендираната от ищците неистинност на
констативния протокол от 06.20.20г.Съпоставката на съдържанието му с
останалия доказателствен материал, установи верността му – същият
констатира несъответствия на място,без да предвижда премахване.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на
страните, които са от значение за правилното решаване на повдигнатия спор.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК ответниците дължат на ищците направените по
делото разноски,съобразно уважените искове, които според доказателствата
възлизат общо на 4 731,22лв.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК ищците от своя страна също дължат на
ответниците направени по делото разноски, съобразно отхвърлените искове,
възлизащи в случая на 1 911,28лв.
Водим от горното Благоевградския окръжен съд

12
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. В. Н., Р. С. Н. и С. С. Х.(Н.), живущи в гр.***, солидарно
да заплатят на Р. С. С. и В. А. С., живущи в гр.София, ж.к.“***, следните
суми: 27 720лв, представляващи обезщетение за причинените имуществени
вреди от цялостното събаряне на двуетажна паянтова жилищна сграда от 72
кв.м. всеки етаж, ведно с мазе от 36кв.м., построена на уличното лице в УПИ
Х-256,257, кв.27 по плана на с.Г.Б., общ.К. от 1992г; 400лв, представляващи
обезщетение за причинените имуществени вреди от събарянето на външна
чешма с бетонова мивка; 2 781лв, представляващи обезщетение за
причинените имуществени вреди от унищожаването на 6 броя асми и 1 брой
увредена наполовина, всички вреди причинени от деликта на 07.08.17г в
с.Г.Б., общ.К., ведно със законните лихви върху горните суми, считано от
дата на увреждането 07.08.17г до окончателното им изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ исковите имуществени претенции над
уважените размери и останалите искове за имуществени вреди.
ОСЪЖДА С. В. Н., Р. С. Н. и С. С. Х.(Н.), живущи в гр.***, солидарно
да заплатят на Р. С. С. и В. А. С., живущи в гр.София, ж.к.“***, по 2 000лв на
всеки ищец, представляващи обезщетения за претърпените неимуществени
вреди вследствие непозволеното увреждане от 07.08.17г, ведно със законните
лихви върху горните суми, считано от дата на увреждането 07.08.17г до
окончателното им изплащане, като ОТХВРЪЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ
исковите претенции за неимуществени вреди над уважените размери.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЛЕНИ исковете на Р. С. С. и В. А. С.,
живущи в гр.София, ж.к.“***, срещу П. Д. С., гр.К., ул.“Изида“№1, за
заплащане общо на 44 000лв обезщетения за подробно описаните
имуществени вреди; 5 000лв неимуществени вреди, както и на
претендираните лихви, причинени от непозволеното увреждане от 07.08.17г.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ ищцовите искания за
признаване неистинността по отношение на ответниците на
оспорените:скица №СК-90/18.07.17г и констативен протокол от 09.10.20г.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНО ответното искане за признаване
неистинността по отношение на ищците на оспорената скица №СК-
55/18.04.17г.
13
ОСЪЖДА С. В. Н., Р. С. Н. и С. С. Х.(Н.), живущи в гр.***, да заплатят
на Р. С. С. и В. А. С., живущи в гр.София, ж.к.“***, сумата от 4 731,22лв,
представляващи направени по делото разноски пред настоящата инстанция,
съобразно уважените части на исковете.
ОСЪЖДА Р. С. С. и В. А. С., живущи в гр.София, ж.к.“***, да заплатят
на С. В. Н., Р. С. Н. и С. С. Х.(Н.), живущи в гр.***, сумата от 1 911,28лв,
представляващи направени по делото разноски пред настоящата инстанция,
съобразно отхвърлените части на исковете.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
14