Решение по дело №2418/2015 на Районен съд - Видин

                                             Р Е Ш Е Н И Е   № 505

                                             гр. Видин, 12.09.2016г.

 

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на единадесети август през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                              Председател: Милена Каменова

                                                             

при секретаря П. Й., като разгледа докладваното от съдия Каменова гр. дело № 2418 по описа за 2015 год. и за да се произнесе взе предвид следното :

 

Ищецът – Гаранционен фонд заявява, че на основание чл.288а, т.1, т.1 от КЗ възстановил по щета № 120107/27.09.2010г. на Националното бюро на Италия, чрез Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ обезщетение за имуществени вреди в размер на 2805.83 лева (равностойността на 1434.60 евро) за увредения, вследствие ПТП настъпило на 17.08.2009г., лек автомобил „Фиат“ с рег.№ RI 168871, собственост на Роберто Бидзарди от Италия.

Твърди, че виновен за произшествието е ответникът Б.Д.Б., който управлявайки собствния си лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ М 2948 АК, при извършване на маневра „заден ход“, блъснал спрялото зад него МПС - лек автомобил „Фиат“ с рег.№ RI 168871, собственост на Роберто Бидзарди от Италия. В нарушение разпоредбата на чл.260, т.1 от КЗ, ответникът управлявал превозното средство, без действаща към момента на ПТП задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

Ищецът поддържа, че въпреки поканата, до настоящия момент Б.Б. не е погасил задължението си.

Моли съда да постанови решение, с което, на основание чл.45 ЗЗД и чл.288, т.12 от КЗ да осъди ответника да заплати на Гаранционен фонд сумата 2805.83 лева (равностойността на 1434.60 евро), възстановени от Гаранционен фонд на Национално бюро на Италия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.10.2015г. до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК адв. К.Г. – особен представител на ответника, е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции. Намира, че претенцията е погасена по давност. Твърди, че ответникът е имал действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен, недоказан и погасен по давност.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

В  двустранен констативен протокол за ПТП –съобщение за ПТП, представено в превод от италиански език, се съдържат данни за инцидент, настъпил на 17.08.2009г., 18.00 часа, в гр.Фиумичино, Италия, по ул.”Дел Маестрале” № 23, между лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ М 2948 АК, собственост на ответника и лек автомобил „Фиат“ с рег.№ RI 168871, собственост на Роберто Бидзарди от Италия. Водачът на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ М 2948 АК, при извършване на маневра „заден ход“, блъснал спрялото зад него МПС - лек автомобил „Фиат“ с рег.№ RI 168871, собственост на Роберто Бидзарди от Италия. От документа е видно, че произшествието е посетено от полицейски служител, който извършил оглед на място, изготвил скица, установил причините за инцидента и описал щетите по лек автомобил лек автомобил „Фиат“ с рег.№ RI 168871.

Собственикът на увредения автомобил, сезирал за причинените, вследствие пътно – транспортното произшествие вреди, по повод което била образувана преписка за установяване на техния размер. На 20.05.2010г.  Централната служба на Национално бюро по застраховане Италия осведомило НББАЗ за произшествието.

            С писмо изх.№1-2211/24.09.2010г., НББАЗ уведомило Гаранционен фонд, че въз основа на предявена от Национално бюро на Италия претенция е изплатило имуществени щети – 1434.60 евро, причинени вследствие ПТП с виновно незастраховано МПС - български регистрационен № М 2948 АК и позовавайки се на чл.34, ал.3 от ПУДГФ поискало да бъде възстановена сумата 1434.60 евро.

След извършена проверка ищецът установил, че Б.Д.Б., собственик на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ М 2948 АК, е сключил застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователна полица № 045070377905, която е с валидност начало 21.03.2008г. и край 20.03.2009г./ справка от база данни на информационен център към ГФ./ На 12.10.2010г. Гаранционен фонд превел по сметка на НББАЗ 2805.83 лева (левовата равностойност на изплатеното обезщетение -  1434.60 евро).

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно предявените, обективно съединени искове по чл.288, ал.12 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

Съдът намира иска с правно основание чл.288, ал.12 КЗ за допустим, предвид наличието на активна и пасивна процесуална легитимация, както и правен интерес от завеждането му.

Съобразно разпоредбата на чл.288, ал.1, т.2 от КЗ, Гаранционния фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди, вследствие смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако ПТП е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на Република България и виновния водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. След изплащане на обезщетението по ал.1, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по чл.288, ал.8 КЗ (чл.288, ал.12 КЗ). Нормата на чл.288а, ал.1 КЗ задължава фонда да възстанови изплатените от компенсаторния орган вреди, ако не може да се установи застраховател на територията на страната, за МПС, което обичайно пребивава на същата територия.

В настоящия случай, съдът намира, че ищцовата страна е установила наличието на предпоставките от фактическия състав на правната норма (чл.288, ал.12 КЗ). В „Съобщение за ПТП” се съдържат данни за ПТП, настъпило на 17.08.2009г., 18.00 часа, в гр.Фиумичино, Италия, по ул.”Дел Маестрале” № 23 между лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ М 2948 АК, собственост на ответника и лек автомобил „Фиат“ с рег.№ RI 168871, собственост на Роберто Бидзарди от Италия.  Налице е причинно – следствена връзка между причинените вреди и поведението на ответника.  Компенсационният орган на държавата – членка, където е настъпило събитието, е обезщетил увреденото лице за вредите и от своя страна е задължил ищеца да възстанови изплатената сума. Безспорно е, че ищецът е изпълнил задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл.288а, ал.1 КЗ и е заплатил на НББАЗ сумата 2805.83 лева. С изплащане на обезщетението Гаранционният фонд е встъпил в правата на увреденото лице срещу прекия причинител на вредата до размера на платеното.

По делото е представена Справка, изготвена от Гаранционния фонд, от базата данни на Информационния център към ГФ, от която е видно, че управляваният от ответникът лек автомобил  към датата на настъпването на ПТП 17.08.2009г. няма застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Настоящият съдебен състав приема, че при доказателствена тежест за ответника, съгласно чл. 154 ал. 1 от ГПК, по делото не са налице доказателства за направеното от него възражение, че към датата на ПТП е била налице действаща застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Видно и от приложения документ на италиански език е, че ответникът не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

С оглед изложеното, съдът счита, че претенцията като основателна следва да бъде уважена изцяло. Съобразно разпоредбата на чл.86 ЗЗД върху главницата следва да се присъди лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска.

По  възражението на ответника:

Вземането по регресните искове, какъвто е настоящия случай, се погасява с изтичане на общата, петгодишна давност, чиито начален момент е датата, на която е изплатено обезщетението. От приложеното към исковата молба нареждане за презграничен превод е видно, че плащането е извършено на 12.10.2010г. и към датата на предявяване на иска – 12.10.2015г. давността не е изтекла.

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 538.64 лева – 112.23 лева за платена държавна такса и 426.41 лева за възнаграждение на особен представител.

Поради изложеното, съдът

Р    Е    Ш    И :

ОСЪЖДА  Б.Д.Б., ЕГН:**********, с адрес: ***, да заплати на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, представлявано от Борислав Иванов Михайлов - изпълнителен директор и председател на УС на ГФ,   сумата 2805.83 лева / две хиляди осемстотин и пет лева и осемдесет и три ст./, представляваща възстановеното от Гаранционен фонд обезщетение по щета № 120107/27.09.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.10.2015г. до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА  Б.Д.Б., ЕГН:**********, с адрес: ***, да заплати на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, представлявано от  Борислав Иванов Михайлов - изпълнителен директор и председател на УС на ГФ, сумата в общ размер на 538.64 лева /петстотин тридесет и осем лева и шестдесет и четири ст./, от която 112.23 лева - разноски за платена държавна такса и 426.41 лева – разноски за възнаграждение на особен представител.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Видин в двуседмичен срок от връчването му  на страните.

 

                                                                         

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: