Решение по дело №66/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е по чл. 215 ал.1 вр.чл.чмл.57а ал.3 и чл. 56 ал.1 ЗУТ.

Образувано е по жалба на В. С. Д., [ЕГН] [населено място] община Доспат срещу Заповед № К- 58 от 08.02.2024г. на кмета на [община], с която е заповядано да се премахне незаконно поставен обект. В жалбата се сочи, че по адм.д. 164 /2022г. е отменена заповед от 2022г. на кмета за премахване на същия обект. Жалбоподателят сочи, че в сега обжалваната заповед ответникът приема, че обекта е поставен на годно правно основание, но са нарушени разпоредбите на чл. 56 ал.2 и ал.7 ЗУТ. Твърди се, че към момента на издаване на разрешението за поставяне през 2014г., не е имало изискване за представяне и одобряване на проектна документация с архитектурно предложение, иженерно-техническа част и др., а единственото изискване за поставяне в частен имот било да има издадено разрешение от главния архитект. Твърди се, че към 2014г не е имало одобрена наредба по чл. 56 ал.1 ЗУТ, а разпоредбата на чл. 56 ал.7 ЗУТ не е съществувала. Жалбоподателят сочи, че цитираните в заповедта правни основания не са доказани, част от тях не се отнасят до премахване на преместваем обект, а други не съществуват. Посочено е, че има разминаване между фактическата обстановка и посочената от органа правна квалификация. По съображения за неправилност и незаконосъобразност в жалбата се иска отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява; пълномощникът му пледира за уважаване на жалбата, като се отмени атакувания акт и се присъдят разноски.

Ответникът – кмет на О. Д. редовно призован се представлява от пълномощник, който оспорва жалбата и пледира за нейното отхвърляне и присъждане на разноски.

С атакуваната заповед е заповядано, на основание чл. 57а ал.3, ал.4, ал.8 ЗУТ в 14-дн.срок от получаването, Д. да премахне за своя сметка незаконно поставения преместваем обект в неговия имот, а именно метален павилион тип контейнер с метален двускатен навес, разположен север-юг над павилиона, попадащ в УПИ VI КВ.30 по плана на с Б. община Доспат по одобрен ПУП със Заповед № А-242/23.06.2003г. В заповедта е посочено, че обектът е поставен незаконно от Д. в негов собствен имот, като служителите на общината са констатирали това в хода на проверка по чл. 225 ЗУТ на място и по документи. В заповедта е посочено, че след проверка в общината е установено, че имота е собственост на Д. по договор за продажба на общински терен от 2003г., няма схема за поставяне по чл. 56 ал.2 ЗУТ; има разрешение за поставяне на преместваем обект от 2014г. и виза за поставяне от 2013г.; проектна документация няма; договори с разпределителните дружества също няма. В заповедта се сочи още, че е съставен Констативен акт на 04.12.2023г.; изготвена е окомерна скица с отстоянията до границите на имота и съществуващите жилищни сгради; конструкцията е метална с бетонова плоча до тавана, има метален двускатен покрив. Посочено е в заповедта, че обекта има характеристики на преместваемо съоръжение, състои се от отделни елементи, които могат да бъдат разглобени и преместени, няма трайно закрепване за терена и предполагаемото предназначение е за офис на И. П.. Изводите в заповедта са, че поставянето на преместваемото съоръжение е законно и е на база разрешение за поставяне, но са нарушени чл. 56 ал.2 и ал.7 ЗУТ – липсва проектна документация и обекта е поставен извън петното за застрояване, не е спазен 3-метровия отстъп от съседния имот от запад – улична регулация; липсва проект за външно ВиК захранване. Предвид това преместваемото съоръжение и навеса над него следва да се премахнат на основание чл. 57 а ал.1, т.3 т.4 и т.8 ЗУТ. В заповедта са посочени следните правни основания за издаването и: чл. 44 ал.2 вр. ал.1, т. 1 и 2 ЗМСМА,чл.5 ал.1, чл. 57а ал.1 т.6 ЗУТ, чл. 35, чл. 36 ал.1, чл.6 ал.4 и 5 АПК, вр. чл. 57а ал.1 т. 3,4,8, ал.2, ал.3, ЗУТ вр.чл. 56 ал.1, т. 1 от Наредбата на ОбС Д. за реда за поставяне на преместваеми обекти по см. на чл. 56 ал.1 ЗУТ, приета с решение 109 протокол 9 от 29 май 2020г.

Заповедта е получена на 15.02.2024г. и е обжалвана в законовия срок.

С разрешение за поставяне №11 от 25.09.2014г. /л.16/, на Д. е разрешено поставяне на каравана – преместваем обект в собствения му УПИ VI, кв.30, [населено място]. Представена е и виза за поставяне от 22.02.2013г. /л.17/ .

С решение №212/12.08.22г. по адм.д. №164/22г. на АССм е отменена Заповед № К-266 от 25 май 2022Г. на кмета на [община], с която е разпоредено да се премахне процесния преместваем обект от имота. Не е спорно по делото, а и това се установява от Договор за продажба на общински терен /л.74/, че Д. е собственик на незастроен терен, парцел VI кв. 30 по ЗРП [населено място] [община]. За да отмени заповедта от 2022г. съдът е направил извод, че не са спазени административно-производствените правила по чл. 57а ал.2 ЗУТ, тъй като в Констативния акт не е посочено предназначението на обекта, а са посочени характеристики като ширина, дължина, височина, площ, които не се отнасят към обектите по чл. 56 ал.1 и чл. 57 ал.1 ЗУТ. На второ място съдът е посочил, че не е установено процесния павилион да е сред обектите по чл. 56 и чл. 57 ЗУТ, като и описанието му не е достатъчно, за да се прецени дали е обект по чл. 56 ал.1 ЗУТ, включително не е посочено предназначението му. Съдът е посочил също, че в заповедта липсват мотиви относно крайния срок на разрешението за поставяне като не е ясно от къде органът е приел, че крайният срок е 25.09.2019г.

По делото са представени доказателства /л.24-л.73/, от които е видно, че обекта се ползва за офис, в който се извършват застраховки, преводачески услуги, парични преводи, както и че обектът е присъединен към ВиК и ел. мрежата.

Според Констативен акт № 09 от 04.12.2023г. /л.88/ проверката на място е извършена на 23.11.2023г. в присъствие на собственика на преместваемото съоръжение; има одобрена схема и разрешение за поставяне от главния архитект, издадено през 2014г. Посочено е, че е изискана проектната документация, но такава не е представена и че обектът е извън ограничителните линии на застрояване и не е спазен 3-метровия отстъп от уличната регулация, както и че над металния павилион е поставен двускатен метален навес без необходимите документи. На стр.2-ра от КА са описани техническите х-ки на обекта и е заключено, че е преместваемо съоръжение, като няма трайно закрепване за терена и отделните елементи могат да се разглобят и преместят на друго място със същото предназначение. Посочено е в КА, че обектът е поставен по одобрена схема и разрешение за поставяне, но са нарушени чл. 56 ал.2 и ал.7 ЗУТ, тъй като липсва проектна документация и същият е извън петното за застрояване и 3-метрови отстъп, както и няма проект за външно ВиК захранване. КА е връчен на Д. на 02.02.2024г.

По делото е назначена и изслушана СТЕ.

Вещото лице сочи, че /стр.185-189 преместваемия обект е изработен от метална конструкция и термопанели от полиуретанова пяна; има два прозореца от ПВЦ дограма със стъклопакет и алуминиева врата; подът е циментова замазка, покрита с балатум. Според експерта, павилионът е поставен върху бетонова площадка без специално укрепване / в с.з. вещото лице сочи, че това не е фундамент, а площадка/. За УПИ VI кв.30 по ПУП на [населено място] е предвидено индивидуално застрояване на нискоетажна (два етажа) сграда за търговски нужди. Има разрешение за поставяне на каравана - преместваем обект. Вещото лице е повдигнало в сив цвят металния павилион (скица №1 към заключението), като трите граници (от изток, запад и юг) са между линиите на застрояване (червена прекъсната линия), а четвъртата му граница излиза извън линията на застрояване от север. Вещото лице сочи, че поради статута на този обект той не може да бъде определян дали съставлява елемент на основно или допълващо застрояване. Най-близките разстояния от ъглите на металния павилион до уличните и страничните регулационни линии са както следва: най-близкото разстояние до уличната регулационна линия от север е 0.40 м., до границата с УПИ V от запад -7.40 м., до уличната регулационна линия от юг - 8.00 м. и границата с речното корито от изток – 3,75 м. Няма части от металния павилион, които да попадат в уличната регулация.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че тъй като от скицата към констативния акт не могат да се разчетат елементи и в него няма координати на гранични точки на УПИ, се e наложило да се работи по заснемане и замерване на място.Установена е разлика в размерите на павилиона между действителните и тези по КА.

Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно.

Правни изводи.

Жалбата е депозирана в законовия срок, от активно-легитимирана страна, срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – кмета на община Доспат по реда на чл. 57а ал.3 ЗУТ вр.чл.44 ЗМСМА. Заповедта е издадена въз основа на констативен акт от 4.12.2023г., връчен на 02.02.2024г. Спазен е срока по чл.57 ал.3 и на 8.02.24г. е издадена заповедта.КА е съставен от длъжностни лица и съобщен на собственика на имота, в който се намира павилиона - едно и също лице е собственик на имота и на павилиона.

В мотивите на заповедта административният орган посочва, че в случая се касае до преместваем обект, който е поставен в нарушение на чл. 56 от ЗУТ, но от друга страна сочи, че с констативният акт е започнал производство по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ -стр.2-ра от заповедта, а на стр.1-ва сочи чл. 225 ЗУТ. При тази посочена от органа правна конструкция, за адресата на заповедта не е ясна волята на органа по разпоредените с нея задължения. Основанията за премахване на преместваемите обекти по чл. 57а ЗУТ не са равнозначни на основанията за премахване на незаконните строежи по чл. 223 ал.2 вр. чл. 225 от ЗУТ. Премахването на незаконни строежи и премахването на преместваемите обекти се подчиняват на различни правни процедури. Смесването на посочените правила нарушава съществено правото на защита на оспорващия да разбере волята на административния орган и степента на засягане на правната му сфера. Това нарушение се явява съществено, тъй като ограничава адресата на административният акт да разбере на какво фактическо и правно основание административният орган е издал своя акт и да упражни правата си и да представи доказателства, които да опровергаят приетите от административния орган фактически обстоятелства.

Констативният акт като официален свидетелстващ документ по см. на чл. 179, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, включително по отношение на характеристиките на обекта. Съобразно описаните в КА размери, обектът конструктивно е преместваем обект по см. на пар.5 т.80 Д. З.. Той е такъв и според експерта, който сочи, че павилиона е поставен на бетонова плоча, може да бъде отделен и да бъде преместен в пространството като цяло без да изгуби своята инвидидуализация. Константна е практиката на ВАС по приложението на чл. 56, ал. 1 ЗУТ и § 5, т. 80 Д. З., че за да е налице преместваем обект, който да отговаря на посоченото условие, е необходимо обектът да може да бъде отделен от повърхността и да бъде преместен в пространството като цяло, тъй като само тогава няма да изгуби своята индивидуализация. /Реш.№ 15462 от 15.12.2017 г. по адм. д. № 3713/2017 г., Реш.№ 3272 от 07.03.2013г. по адм. д. № 835/2013 г. /. По отношение на конструкцията на обекта, няма спор, че той е преместваем обект, а и жалбоподателят не е оборил доказателствената сила на констативния акт относно конструктивните характеристики на обекта, също и признава, че в хода на делото обекта е демонтиран и преместен от него, тоест че обектът конструктивно има характеристики на преместваем обект /в тази светлина молба вх. № 551 от 01.03.2024г. /л.153/.

Нормата на пар.5 т.80 Д. З. определя обектите с оглед тяхната конструктивност, а нормите на чл. 56 и 57 от ЗУТ разграничават преместваемите обекти с оглед тяхното предназначение. По отношение на предназначението, следва да бъде посочено, че в заповедта и в КА няма правна квалификация. По предназначение преместваемите обекти могат да са четири групи – увеселителни; за административни, търговски и други обслужващи дейности; за временно обитаване при бедствия;свързани с отбраната и сигурността на страната. В заповедта не е посочено какъв по предназначение е преместваемия обект, като навсякъде се говори за обект по чл. 56 ал.1 ЗУТ без да е конкретизирано за коя хипотеза на тази разпоредба става дума в случая. От договорите, представени от жалбоподателя става ясно, че обекта се ползва за застрахователна дейност, преводачески услуги и услуги И. П., тоест предназначението му е като за "търговски дейности" по см. на чл. 56, ал. 1, т. 2 ЗУТ. В заповедта не е посочена правната норма, определяща обекта като за търговски дейности, но това изрично е посочено словестно на стр. 3-та, където се сочи, че предполагаемото предназначение е за обслужващи дейности – офис на И. П.. Съдът счита, че непосочването изрично, че става дума именно за обект по точка 2 на чл. 56, ал. 1 ЗУТ не е съществен процесуален порок, тъй като собственикът на земята и на павилиона знае за кой точно е обект е издадена заповедта.

Поставянето на преместваем обект е под разрешителен режим, съгласно нормата на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ. Основанията за издаването на заповед по чл. 57а, ал. 3 ЗУТ са алтернативно изброени в нормата на чл. 57а, ал. 1 ЗУТ, като осъществяването на което и да е от тях поражда правомощието на компетентния орган да разпореди премахването на преместваемия обект.

В случая едната разпоредба, на която се е позовал органът е чл. 57а, ал. 1, т. 6 ЗУТ /стр.4 от заповедта/, а именно, че срокът на разрешението за поставяне е изтекъл. Според цитираната в заповедта норма на чл. 56 ал.1 т. 1 от Наредбата на ОбС Доспат за реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, сроковете на разрешенията за поставяне на преместваеми обекти, в зависимост от вида на обектите са няколко, като в точка 1 е посочено, че за целогодишни обекти срокът е до пет години. Според чл. 56 ал.1 т.5 от Наредбата срокът за обекти, разположени в частни имоти е до 10 (десет) години, съобразно срока, посочен в писменото съгласие от собственика на поземления имот или писмения договор за наем на заетата от преместваемия обект площ. В случая имота е собственост на жалбоподателя и логично по делото няма писмено съгласие от собственика или писмен договор за наем. В оперативната самостоятелност на органа е да прецени какъв срок ще даде, но той не може да е повече от 5 или повече от 10 години, респективно за съответната хипотеза. В случая органът изолирано е посочил правната норма на чл. 57а, ал. 1, т. 6 ЗУТ без да посочи фактически основания към нея. Разрешителното от 2014г. е без посочен срок. По какъв начин и на база на какви данни административният орган е преценил, че е изпълнена материалноправната предпоставка на чл. 57а, ал. 1, т. 6 от ЗУТ за премахване на обекта, не става ясно. Не става ясно кой срок приема органа – 5 или [възраст], не е ясно какъв срок въобще приема. Към момента на извършване на проверката от длъжностните лица срокът от 5 години е изтекъл, а срокът от 10 години не е изтекъл. Така или иначе, по отношение на точка 6, касаеща изтеклия срок, в заповедта няма мотиви, от които да стане ясно какъв срок приема органът. Ето защо, поради липса на мотиви по отношение на това правно основание, заповедта трябва да се отмени.

На следващо място, в заповедта се сочи, че за павилиона няма проектна документация, което е в нарушение на чл. 56 ал.2 ЗУТ. Не е спорно по делото, че такава документация няма, който отрицателен факт се оборва само с представяне на доказателствата. Доводите на жалбоподателя относно липсата на проектна документация са, че към момента на издаване на разрешителното през 2014г, не се е изисквала такава и това е вярно. Доколкото обаче съответствието на акта с материалния закон се преценява към момента на издаването му, то към 08.02.2024г когато е издадена заповедта, такава документация е била изискуема, предвид действащата към този момент разпоредба на чл. 56 ал.2 ЗУТ.

По отношение на следващото посочено в заповедта правно основание – чл. 56 ал.7 ЗУТ, то според тази норма поставянето на преместваеми обекти в урегулираните поземлени имоти се разрешава само ако не се надвишават установените в подробния устройствен план устройствени показатели – плътност на застрояване, коефициент на интензивност на застрояване, и не се намалява определената минимална озеленена площ. Тази норма въвежда ограниченията в застрояването. В заповедта е конкретизирано, че обекта е извън петното за застрояване и че не е спазен 3-метровия отстъп от съседния имот – от запад – улична регулация. От скицата- виза обаче е видно, че няма ситуиран павилион, а от ПУП /скица 2 към СТЕ/ става ясно, че в процесния УПИ VI е дадена само линията от юг и тя е 5 метра /вж. в.л. на л. 201/, а от другите страни – изток, запад и север не са дадени остояния. От самия ПУП не става ясно какво отстояние е дадено от запад, изток и север. Съдът счита, че едното, посочено в заповедта основание – че обекта е извън петното за застрояване, не е доказано по делото, тъй като от визата не става ясно къде трябва да се позиционира павилиона в имота. Второто, посочено от органа основание, че не е спазен 3-метровия отстъп от запад – уличната регулация, не се доказа по делото, тъй като според СТЕ от запад разстоянието е 7,40м., като няма части от металния павилион, които да попадат в улична регулация. Предвид изложеното, съдът счита, че посочените от органа фактически основания, свързани с това, че павилиона е извън линията на застрояване и че от запад не е спазено отстоянието, не се доказаха по делото, което съставлява материална незаконосъобразност.

По отношение на чл.57а ал.1 т.3 ЗУТ, която норма е посочена в заповедта като правно основание /стр.4 от заповедта/, то според тази норма обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 се премахват, когато не отговарят на правилата и нормативите за устройство на територията. В заповедта няма посочени фактически основания, от които да стане ясно на кои точно правила и нормативи за устройство на територията не отговаря павилиона. Липсата на фактически основания и мотиви е самостоятелно основание за отмяна на административния акт. По отношение на посочената на стр.4 от заповедта норма на чл. 57а ал.1 т. 4 ЗУТ, а именно, че павилионът не отговарят на изискванията по чл. 169, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5 и ал. 3, т. 1, то в заповедта също не се съдържат фактически основания. На свой ред, последната норма касае строежи, а не преместваеми обекти. Липсата на посочени в административния акт фактически основания се отнася и за посочената от органа разпоредба на чл. 57а ал.1 т. 8 ЗУТ, според която обектът не отговаря на други изисквания, определени с нормативен акт.

Предвид изложеното съдът счита, че заповедта следва да бъде отменена като незаконосъобразно издадена.

С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски, които са в общ размер на 1260лв. /10 лв. за ДТ на л.3 и 1 250лв. за адвокат на л.77 от делото/.

Водим от горното А. съд [област]

 

 

РЕШИ

 

ОТМЕНЯ Заповед № К- 58 от 08.02.2024г. на кмета на [община], с която е заповядано на В. С. Д., [ЕГН] [населено място] община Д. да премахне незаконно поставен преместваем обект.

ОСЪЖДА [община], представлявана от кмета Е. Р. да заплати на В. С. Д., [ЕГН] [населено място] разноски по делото в размер на 1 260 лв.

РЕШЕНИЕТО, съгласно чл. 215, ал. 7, т. 4 от ЗУТ, е окончателно.