Районна про***тура- Пловдив е внесла обвинителен акт, с
който се повдига обвинение на Д.В.Ф., ЕГН ********** за това,
че за периода от 25.11.2017г. до 05.01.2018г. в гр. Пловдив, в маловажен
случай, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал у Ю.Б. ***
заблуждение, че ще му прехвърли собствеността върху двигател за лек автомобил
марка „Ауди“, модел „А6“ и с това му е причинил имотна вреда в размер на 100 /
сто/ лева- престъпление по чл. 209, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
В рамките на
проведеното по делото открито разпоредително заседание, пострадалият Б. изрично
заяви, че претърпените от деянието съставомерни имуществени вреди са му
възстановени напълно и в тази връзка, пострадалият няма претенции спрямо Ф.. Предвид
това, страните изрично са поискали след провеждане на откритото разпоредително
заседание, производството да продължи своя ход по диференцираната процедура,
разписана в гл. XXVIII от НПК.
Като е съобразил
становищата на страните, съдът е преценил, че са налице законовите предпоставки
за това, предвид което, след провеждане на откритото разпоредително заседание,
на основание чл. 252, ал. 1 НПК, незабавно е пристъпил към разглеждане на
делото по реда на гл. XXVIII от НПК.
Предвид
гореизложеното, производството пред настоящата инстанция е протекло по реда на диференцираната
процедура, разписана в гл. XXVIII НПК.
В хода на съдебните прения, представителят
на Районна про***тура- Пловдив поддържа повдигнатото обвинение за извършено от
обв. Ф. престъпление по смисъла на чл. 209, ал. 3 НК. Акцентира върху
обстоятелството, че от приобщената по делото доказателствена съвкупност може да
бъде изведено категорично заключение за съпричастността на обвиняемия в
извършването на процесното деяние. Предвид обстоятелството, че за
престъплението по смисъла на чл. 209, ал. 3 НК се предвижда наказание „лишаване
от свобода“ до една година или „пробация“, обвиняемият е неосъждан и причинените
от деянието съставомерни имуществени вреди са изцяло възстановени, то се
предлага да бъде освободен от наказателна отговорност за инкриминираното
деяние, като му се наложи административно наказание „глоба“ в рамките на предвидения
в закона минимум- 1 000 лева.
В рамките на проведените съдебни
прения, защитникът на обвиняемия се солидаризира с казаното от представителя на
държавното обвинение. Моли, на обвиняемия да бъде наложено административно
наказание „глоба“ в минимален размер, като акцентира върху факта, че неговият
подзащитен е с добри характеристични данни и претърпените от деянието вреди са
изцяло възстановени.
В рамките на проведените съдебни
прения, обвиняемият поддържа казаното от своя защитник. Изразява съжаление за
стореното.
В своята последна дума, моли да
му бъде наложена глоба в минимален размер.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Обвиняемият Д.В.Ф. е роден на ***г***, *****,
български гражданин, със средно- специално образование, неженен, работещ
неосъждан, ЕГН: **********.
Свидетелката
К.Х. М. от ***, в периода август 2017 – ноември 2018 г., живеела на семейни
начала с обв. Д.Ф., като от съвместното им съжителство имали дете – В.Ф.. Св. К.
М. имала подписан договор с мобилен оператор „А 1 България“ ЕАД /към момента на
деянието „Мтел“ ЕАД / за ползване на мобилни услуги и „сим“ карта с телефонен
номер **********. След сключване на договора „СИМ“ картата с посочения телефонен
номер, св. М. предоставила на обв. Ф.. Свидетелката М. прекратила договора с
мобилния оператор, считано от 02.02.2019 г.
Търговско дружество „Джобс. Бг“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ул. Райко Алексиев №26, София
1113, предоставяло чрез сайта „*****“ и мобилните му версии и приложения, на
физически и юридически лица безплатни услуги. Услугите включвали, без да се
изчерпват до: възможности за търсене, разглеждане, получаване и публикуване на
обяви и информация за превозни средства, авточасти, аксесоари и др. За
публикуването на обяви в сайта била необходима регистрация. Обв. Д.Ф., с
посочения телефонен номер- ********** и имейл ***************@*****.***
регистрирал акаунт № 199532 на 01.08.2017 г.
Свидетелят
Ю.Б., ЕГН **********, от Р. ***, със статут на постоянно пребиваващ чужденец в
Р. България, през месец ноември 2017 г. решил да закупи двигател за личния си
автомобил марка и модел „Ауди А6“. За целта прегледал различни обяви в специализирани
сайтове за продажба на авточасти и автомобили.
На
25.11.2017 г. /събота/, св. Ю.Б. попаднал на обява в сайт „Карс.бг“ /*****/ за
продажба на двигател, какъвто търсел. Към публикуваната обява бил посочен
телефонен номер ********** за връзка с подателя на обявата. Свидетелят Б.
позвънил на посочения телефон и се свързал с обвиняемия Ф., с когото и
разговаряли относно двигателя и продажната му цена. Обв. Ф. обяснил, че
въпросният двигател бил вече продаден, но след две седмици ще пристигне същият
двигател и ще го продаде на св. Б.. Разбрали се за цена от 1 500 лв., от които
100 лв. капаро, което трябвало да се плати предварително. Св. Б. и обв. Ф.
продължили комуникацията си относно двигателя по мобилното приложение „Вайбър“,
чрез мобилните си апарати. Обв. Ф. поискал капаро, за да запази двигателя за
св. Б.. Св. Б. заявил, че отива да изпрати парите чрез „Еконт Експрес“, но обв.
Ф. му казал да използва „Изипей“, тъй като офисите на „Еконт Експрес“ работят
до 14:00 ч. Във връзка с нареждането на паричната сума, обв. Ф. изпратил на св. Б. съобщение в 14:40 ч., в което
посочил собственото си ЕГН – „**********“ и трите си имена на латиница – „*****“.
Във връзка с посочените от обвиняемия указания, св. Ю.Б. на 25.11.2017 г. в
14:54:44 ч., по разписка номер 01000662977762 наредил сума в размер на 100 лева
от офис на „Изипей“ АД с адрес: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 221,
магазин „Билла“. Сумата била наредена в полза на обв. Ф.. Свидетелят Ю.Б.
веднага изпратил на обв. Ф. снимка на платежното нареждане. В последващи
съобщения в рамките на няколко минути,св. Б. посочил, че сумата от 100 лв. е
капаро и остават 1 400 лв. В изпратените до обвинеямия съобщения, св. Б. описал
подробно търсената от него вещ, а именно – „Ауди А6 куатро“, 3.0 бензин, гол
мотор, 2 глави блок с колянов вал и картер /“Audi A6 quatro 3.0 benzin gol
motor 2 glavi blok c kolyano val I karter“/.
В
15:22:20 ч. на 25.11.2017 г., на обвиняемия Д.В.Ф., от каса на „Изипей“ АД с адрес ***, бул. „Ал.
Малинов“ № 37, магазин „Билла“, срещу разписка №
07000662985668 бил изплатен изпратеният от Б. паричен превод в размер на 100
лв. Обв. Ф. се разписал собственоръчно на разписката за така получените парични средства.
През следващите две седмици, какъвто период
бил посочил първоначално обв. Ф., не се провеждала комуникация между двамата.
На 08.12.2017 г. св. Б., чрез съобщение до обв. Ф., го попитал дали се е
прибрал в България, а на 09.12.2017 г. попитал
дали моторът е дошъл. Обвиняемият не отговорил на съобщенията. На
29.12.2017 г. св. Б. изпратил нови съобщения до обв. Ф. с въпроси относно
двигателя, но отново не получил отговор. На 02.01.2018 г., св. Б. изпратил нови
съобщения до обв. Ф. и му казал на следващия ден дам му върне сумата от 100 лв.
Обв. Ф. отговорил с кратко „ОК“, след което св. Б. си изпратил данните за
превод на парите. По този начин св. Б. останал с впечатление, че обвиняемият
все още може да изпълни уговорката или да върне заплатеното капаро. На
03.01.2018 г., св. Б. чрез съобщение попитал обв. Ф. дали е пратил пари, при
което чрез съобщение, последният отговорил „само да не му дава зор“. След това
св. Б. си поискал отново изпратените пари, при което обв. Ф. отговорил
утвърдително.
На 05.01.2018 г. св. Б. продължил опитите си
да проведе разговор с обвиняемия и му изпратил няколко съобщения, на които
обвиняемият отговорил, че има грешка и използвал нецензурен израз по негов
адрес- „..яж ми *** глупак..“. След 05.01.2018 г., комуникацията между двамата
била прекратена, а св. Б. подал жалба на 19.02.2018 г. в Районна прокуратура
гр. Пловдив.
В деня на насроченото пред настоящия съдебен
състав открито разпоредително заседание, обв. Ф. възстановил на св. Б. сумата
от 100лв.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните и проверени в
хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 378, ал.2, вр. чл.
283 НПК гласни доказателствени средства, закрепени в протоколите за разпит на
свидетелите- Ю.Б. / л. 40- 41 и л. 42 от д. пр./, М. / л. 50 от д. пр./ .
От изключително значение за формиране изводите на съда досежно фактите е и Протокол
за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум към него от 17.10.2018г.
/ л. 71- 83/ и Протокол за доброволно предаване от 16.10.2018г. / л. 70 от д.
пр./. Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава и от приобщените по
надлежен ред към делото писмени доказателства- Разписка № 01000662977762 от
25.11.2017г. / л. 58 от д. пр./ и Разписка № 07000662985668 от 25.11.2017г., с
която обв. Ф. получава наредената от св. Б. сума от 100 лв. и полага подпис за
това.
В посочените доказателствени материали не се
съдържат противоречия, същите еднопосочно,
безпротиворечиво и с категоричност
установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на мотивираното постановление, която
съдът изцяло споделя в настоящия си акт. Предвид изложеното и по аргумент на противното
от чл. 305, ал. 3 НПК, то настоящият съдебен състав
счита, че не се налага по- детайлното
обсъждане на
доказателствените материали. Следва да се отбележи и че установената на база
гореизброените доказателствени материали фактическа обстановка, не се оспорва и
подлага на съмнение от страна на обвиняемия.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед гореизложената
фактическа обстановка се установява, че са налице в своето единство всички съставомерни
признаци от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 209, ал.
3 от НК.
За да бъде дадено точно
разрешение на настоящия казус от правна страна, то следва да бъдат изтъкнати
принципните различия между измамата като престъпление по смисъла на НК и
неизпълнението по едно договорно правоотношение. Разликата между посочените две
хипотези се провежда по съществуващите субективни нагласи на дееца към момента
на възникване на задължението. Така, за да се приеме, че са налице измамливи
действия, то следва деецът изначално да няма намерение да изпълни поетите
задължения- тоест, деецът използва договорните отношения, без намерение да се
задължи по тях ( в тази насока Р-е № 728
от 2003г. на ВКС, I- во Н.О.; Решение № 116 от 06.03.2009 г. по нак. д. №
67/2009 г. на Върховен касационен съд). Доколкото намеренията и
субективните нагласи на дееца са факти от неговия душевен мир, то за тях се
съди по конкретни външни проявления- налице ли е частично изпълнение по
възникналото правоотношение, имал ли деецът обективната възможност да изпълни
поетото задължение, на какво се дължи неизпълнението, съществували ли са предходни
отношения между деецът и ощетеното лице.
В случая, безспорно
установено от обективна страна е, че обвиняемият още при първоначално
осъществената договорка между него и св. Б., изобщо не е имал намерението да
осъществи задължението си. Макар и формално, така поетото задължение да не е
невъзможно за реализиране, то обвиняемият не е сторил каквито и да било
действия в насока осъществяването му. Хронологично погледнато, обвиняемият
първоначално е обективирал поведение, чрез което е въвел в заблуждение пострадалия
Б. ( възбудил заблуждение у него), че ще успее да осигури търсения от него
двигател за лек автомобил „Ауди А6“, като дал срок за доставка от две седмици и
в тази връзка поискал задатък в размер от 100 лв. ( които са и изпратени).
Съдът счита за нужно да акцентира върху факта, че ако обвиняемият не бе
твърдял, че ще е в състояние да продаде на св. Б. търсения от него двигател, то
последният не би се разпоредил в полза на Ф. и с паричната сума от 100 лв.
Допълнително, през тези две седмици,
обвиняемият не сторил какъвто и да било опит да се сдобие с търсената от св. Б.
вещ. След изтичането на двуседмичният срок и след като не получил каквато и да
било информация от обвиняемия, съвсем резонно св. Б. потърсил контакт с Ф., за
да разбере какво се случва с доставката на двигателя. Първоначално обв. Ф. се
отклонявал от контакт, но впоследствие, започнал да отговаря уклончиво на
съобщенията на св. Б. относно доставката на двигателя. С това си поведение,
обв. Ф. създал едно състояние на привидност ( че полага усилия да се сдобие и
изпрати двигателя), без това да е така. С това си поведение, Ф. е осъществил от
обективна страна и второто изпълнително деяние на престъплението „измама“, а
именно- „поддържането“ на вече създадените у св. Б. неверни представи относно
доставката и прехвърлянето на собствеността върху автомобилния двигател.
Следва да се посочи и че
в процесния случай разкрива признаците на маловажност, съобразно критерия,
разписан в чл. 93, т. 9 НК. Настъпилите от деянието вредни последици са
незначителни ( сумата, с която се е разпоредил св. Б. е едва 100 лв.) и други
неблагоприятни последици за правата и интересите на пострадалия не са
настъпили. Предвид това, за настоящия съдебен състав се налага изводът, че настоящият
казус разкрива по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи за престъплението „измама“.
От субективна страна, деянието
е извършено умишлено, с форма на вината пряк умисъл- деецът е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено
опасните му последици и пряко ги е целял. Подсъдимият напълно е съзнавал, че с твърденията
си възбужда и поддържа у св. Б. заблуждение, че ще му прехвърли собствеността върху
двигател за лек автомобил марка и модел „Ауди А6“. Обвиняемият е бил и наясно,
че именно тези възбудени и поддържани у св. Б. неверни представи са обусловили
извършените от последния в полза на обвиняемия разпоредителни действия. Обективираното
от дееца поведение (подробно описано по- горе), ясно свидетелства за неговото нескрито
намерение да се обогати чрез въвеждането и поддържането в заблуда на св. Б..
Доколкото предвижданото за престъпление по смисъла на чл. 209, ал. 3 НК наказание е „лишаване от
свобода“ до една година или „пробация“, обвиняемият Ф. е неосъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл. 78а НК и причинените от процесното деяние съставомерни имуществени
вреди са изцяло възстановени, то са налице условията за освобождаването му от наказателна
отговорност по реда на чл. 78 А НК.
ПО
РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ
При
индивидуализиране на административното наказание „глоба“, което следва да се
наложи на обвиняемия, съдът съобрази вида и характера на засегнатите обществени
отношения, степента на засягане на същите, както и данните за личността на Д.Ф.
– същият е с добри характеристични данни, в млада възраст, работещ, проявява
критичност към извършеното. Ясно е, че процесното деяние се явява изолирана и
откъслечна противоправна проява в живота на обвиняемия и не е поредно
проявление на следвана с години престъпна линия на поведение.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства не се установиха от настоящия съдебен състав.
Съобразявайки
гореизложените обстоятелства, а именно наличието на подчертан превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът счита, че на обвиняемия следва да се наложи глоба в рамките на минимума,
предвиден в закона, а именно 1 000 / хиляда / лв. Съдът счита, че този размер на глобата съответства
на степента на обществена опасност на деянието и на дееца, като прецени, че
ефективно ще съдейства за поправянето на обв. Ф., без да се накърнява принципът
за пропорционалност между преследваните от закона цели и употребената държавна
репресия.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ......................................
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС