№ 1242
гр. Благоевград, 23.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСМИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Коева
като разгледа докладваното от Вера Коева Гражданско дело №
20221200100068 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от от Л. А., гражданин
на И., чрез договорен процесуален представител адв. Г. П., с адрес гр.С.,
бул.“А.С., ет.2, офис 4, обективираща предявени при условията на: обективно
кумулативно съединяване осъдителни претенции срещу Ю. Ю. К., ЕГН
**********, гр.П., ул.“М.3 за сумите:
Сумата от 24 700 /двадесет и четири хиляди и седемстотин/ евро,
представляваща дължима и неплатена главница, на основание Договор от
28.03.2018 г.;
Сумата от 14 820 /четиринадесет хиляди осемстотин и двадесет/ евро,
представляваща дължимо за 2018 г. и неплатено възнаграждение, на
основание Договор от 28.03.2018 г., с падеж 28.02.2019 г.;
Сумата от 3 990 /три хиляди деветстотин и деветдесет/ евро,
представляваща законна лихва за забава, дължима за възнаграждението
/дължимо и неплатено/ в размер на 14 820 евро, за период на забава от
28.02.2019 г. до датата на предявяване на иска /01.02.2022г./, ведно със
законната лихва за забава на главниците, считано от депозиране на
исковата молба в съда до окончателното им изплащане.
Предявени са при поддържане в исковата молба при алтернативност
осъдителни искове за присъждане на дадени без основание суми в размер на 2
000 /две хиляди/ евро по Договор от 13.02.2017 г.; 1 000 /хиляда/ евро по
Договор от 15.02.2017 г.; 2 900 /две хиляди и деветстотин/ евро по
договор от 15.02.2017 г.; 1 950 лева, платени без основание на 17.02.2017
г.; 2 000 /две хиляди/ щатски долара и 4 000 /четири хиляди/ евро по Договор
от 15.02.2017 г.; 1 300 /хиляда и триста/ евро, платени на 16.10.2017 г.; 2 400
/две хиляди и четиристотин/ евро, платени на 20.10.2017г.; 1 970 /хиляда
деветстотин и седемдесет/ евро, платени на 26.10.2017 г.; 2 500 /две хиляди и
петстотин/ евро, платени на 15.12.2017 г.; 1 000 /хиляда/ евро, платени на
18.12.2017 г.; 1 000 /хиляда/ евро, платени на 05.01.2018 г.; 1 000 /хиляда/
евро, платени на 26.01.2018г.; 1 000 /хиляда/ евро, платени на 13.02.2018 г.,
или общо 22 700 /двадесет и две хиляди и седемстотин/ евро, 1 950 /хиляда
деветстотин и петдесет/ лева и 2 000 /две хиляди/ щатски долара, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на поканата - 23.06.2021 г.
до окончателното им изплащане.
Ищцата твърди, че с ответницата е сключила няколко договора за
1
инвестиция, сътрудничество и съвместна дейност /от 13.02.2017 г., 15.02.2017
г./, по силата на които е заплатила на К. общо сумата от 24 700 евро както
следва: на 13 февруари 2017 г. - сумата от 2 000 /две хиляди/ евро; на 15
февруари 2017 г. - сумата от 1 000 /хиляда/ евро; на 15 февруари 2017 г. -
сумата от 2 900 /две хиляди и деветстотин/ евро; на 17 февруари 2017 г. -
сумата от 1 000 /хиляда/ евро с левова равностойност 1 950 лева; през август
2017 г. - сумата от 2 000 /две хиляди/ щатски долара и 4 000 /четири хиляди/
евро; на 16 октомври 2017 г.- сумата от 1 300 /хиляда и триста/ евро; на 20
октомври 2017 г. - сумата от 2 400 /две хиляди и четиристотин/ евро; на 26
октомври 2017 г. -сумата от 1 970 /хиляда деветстотин и седемдесет/ евро; на
15 декември 2017 г. - сумата от 2 500 /две хиляди и петстотин/ евро; на
18.12.2017 г.-сумата от 1 000 /хиляда/ евро; на 05.01.2018 г. - сумата от 1 000
/хиляда/ евро; на 26.01.2018 г. - сумата от 1 000 /хиляда/ евро; на 13.02.2018г. -
сумата от 1 000 /хиляда/ евро.
Твърди се в молбата, че на 28.03.2018 г. между страните бил сключен
консолидиран Договор, с който обединили всички сключени до момента
между тях договори, както и суми, които ищцата заплатила на ответницата
без договор, в обща стойност 24 700 евро. С договора страните уговорили
задължение за ответницата да заплаща на ищцата печалба в размер не по-
малко от 60 % от вложените от А. суми, считано от февруари 2019 г. По
силата на чл.3.1. от договора при продължително постоянно неизпълнение на
задълженията на коя и да е от страните, страните уговорили прекратяване на
договора.
Ищцата твърди, че е изправна страна по договора, тъй като
предоставила уговорените парични средства на ответницата, както и че до
момента на депозиране на исковата молба в съда /01.02.2022 г./ ответницата
не е изпълнила задължението си по договора, за изплащане на печалба.
Твърди, че въпреки положените усилия за доброволно и извънсъдебно
уреждане на спора, такова не е постигнато. Сочи, че на 15.06.2021 г. е
изпратила чрез „Еконт“ покана до ответницата, да изпълни доброволно
задължението си по Договора от 28.03.2018 г., в едноседмичен срок от
получаването й. Твърди, че ответницата е отказала да получи поканата-
обстоятелство, удостоверено от куриера.
Твърди, че в дадения срок ответницата не изпълнила задължението си.
В тази връзка счита, че договорът помежду им е развален, на основание чл.87,
ал.1 ЗЗД във вр.с чл.79 ЗЗД и чл.4, т.1 от Договора, считано от 23.06.2021 г.,
когато е изтекъл срокът на поканата.
С гореизложеното обосновава искане за осъждане на ответницата да
изпълни задълженията си по процесните договори, като заплати дължимите и
неизпълнение парични задължения /за главница и възнаграждение по Договор
от 28.03.2018 г./, както и мораторно обезщетение за забава на
възнаграждението по Договор от 28.03.2018 г. с падеж 28.02.2019 г., считано
от 28.02.2019 г. до депозиране на исковата молба в съда, както и законна
лихва за забава на вземанията, считано от депозиране на исковата молба в
съда до окончателното им изплащане.
Алтернативно заявява воля, че процесните суми са дадени на
ответницата без основание, с което обосновава правния си интерес от
предявяване на претенции за осъждане на ответницата да заплати на ищцата
дадените без основание суми /процесните/, ведно със законната лихва за
забава, считано от 23.06.2021 г. до окончателното им изплащане.
В законоустановения срок ответникът депозира чрез пълномощник
писмен отговор, с който изцяло оспорва предявените искове като
неоснователни. Сочи, че между страните са сключени няколко договора за
инвестиция, сътрудничество и съвместна дейност, които са приложени към
исковата молба. По силата на тези договори ищцата се задължила да
2
предоставя на К. парични средства за отглеждане на животни, а К. се
задължила към ищцата парично -за печалба при продажба на животни
/телета/. Кравите следвало да се намират във фермата до прекратяване на
договорите.
Ответницата К. твърди, че не й става ясно на какво основание се
претендират от нея сумите : 22 070.00 евро, 1 950 евро и 2 000 щатски долара.
Твърди, че не дължи на ищцата сумите от 24 700 евро -главница по
договор от 28.03.2018г.; 14 820 евро възнаграждение по Договор от 28.03.2018
г. с падеж 28.02.2019 г. и 3 900 евро лихва за забава на възнаграждението за
периода от 28.02.2019 г. до предявяване на иска, 22 070 евро и 1 950 лева и 2
000 щатски долара, ведно със законната лихва върху сумите. В тази връзка
твърди, че според първия договор тя /К./ дължи плащане на печалба през 2019
г., а предполагаемата печалба била платена преди да настъпи крайния срок на
договора- 01.03.2018 г. Сочи, че представя доказателство в подкрепа на
твърдението -извлечение от плащане от „Мъниграм“.
Сочи се в отговора, че Договор № 1 е единственият подписан пред
нотариус, с който К. признава, че е получила сумата от 2 000 евро. С
последващ договор страните уговорили всички парични преводи да се
извършват по банков път.
Оспорва съществуването на Договор 2.1. във вида, представен от
ищцата. Оспорва верността съдържанието на договора.Оспорва
съществуването на Договор 2.2. във вида, представен от ищцата. Оспорва
верността на съдържанието на договора. Оспорва съществуването на Договор
2.3. във вида, представен от ищцата. Оспорва верността на съдържанието на
договора. Оспорва съществуването на Договор 3 във вида, представен от
ищцата. Оспорва верността на съдържанието на договора. Твърди, че с
почерка на А.а са дописвани пояснения за получаване на лихви, каквито не
били договорени между страните.
Твърди, че „договор обезателства“ е договор за задълженията на
ищцата, като за същите суми сочи и „своден договор“. Сочи, че двата
договора са подписани на една дата, като „сводной договор“ е подписан след
„договор обезателства“, поради което вторият няма правно действие.
Твърди, че „сводной договор“ сочи задълженията на ищцата, както и
правото на К. да получи пари : 1 900 евро през месец април и 1 000 евро през
месец май, за да закупи животни. Твърди, че за същите суми е сключен
договор от 28.03.2018 г. Оспорва верността на договора.
Твърди, че в последния договор от 28.03.2018 г. страните посочват, че
това е договор към 13.02.2017 г., както и че други договори не са посочени и
не съществуват.
Твърди, че след 28.03.2018 г. няма извършвани преводи.
Твърди, че на 25.02.2017 г. е сключен договор, с който страните
договарят плащанията да се извършват само по банков път.
Твърди, че в периода между първия и втория договори К. е върнала 1
000 евро, представляващи „върната сума от платените на ищцата 2 000 евро“.
Твърди, че по договор за съвместна дейност и предполагаема печалба парите
е следвало да бъдат върнати в края на 2019 г., а парите са върнати с лични
средства на К. през 2018 г.
По отношение на договор № 1 сочи, че „общие закупки“ означава
„бъдещи покупки“. По този договор К. няма общо задължение с ищцата за
покупки.
Счита, че дори и да се приеме, че по договора за съвместна дейност се
закупуват животни с общи средства, то половината от тях принадлежат на К..
Твърди, че при отглеждането на животните К. е вложила средства, грижи и
труд за изхранването им, което ищцата не е сторила.
3
Ответницата твърди, че между представените от двете страни договори
има разминаване в съдържанието. Сочи, че представените от ищцата
договори съдържат подписи, които не са нотариално заверени, нито заверени
по реда на чл.32 от Закона за адвокатурата. С това оспорва тяхната вярност.
Сочи, че в представените от ищцата договори има допълване, което не
отговаря на постигнатите договорености - допълнително и едностранно
въведени клаузи за дължими договорни лихви; допълнителен брой животни;
допълнителни парични задължения на К. към ищцата. Сочи, че тези действия
са в противоречие с морала и добрите нрави.
Относно представена от ищцата обратна разписка сочи, че никога
ответницата не е получавала документите и не е отказвала пратката, не е
получавала покана за доброволно плащане.
Сочи, че във всички договори е сгрешено името на ищцата като към
действителното „А.“ е добавено „а“.
Оспорва представените от ищцата документи, удостоверяващи
плащания, като неотносими в казуса.
Твърди, че сумата от 2 000 евро е използвана за закупуване на 2 броя
телета и на 2 броя крави, от продажбата на каквито животни е реализирана
печалба, която е предадена на ищцата по-рано от крайния срок. Счита, че
договорът има характер на договор за гражданско дружество. Цитира
разпоредбите на чл.357 и сл. ЗЗД.
Твърди, че договорът за инвестиции, сътрудничество и съвместна
дейност не е прекратен преди изтичането на срока му на основанията,
уговорени от страните.
С горното обосновава становище за неоснователност на предявените
искове и прави искане за отхвърлянето им.
С определение № 396 от 04.04.2022г. производството по делото е
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като е обявен проект
за доклад, в който е дадена правна квалификация на предявените искове и е
прието, че се касае до предявяване на обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.87, ал.1 ЗЗД. При
условията на алтернативност са предявени множество кумулативно
съединени искове с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.
В съдебно заседание от 16.06.2022г. е допуснато изменение в проекта за
доклад в раздел Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и задължения на ответника, в частта относно вида на
съединяване на предявените искове и е прието, че исковете с правно
основание чл.55, ал.1 ЗЗД са предявени при условията на евентуалност.
С протоколно определение от 01.12.2022г. е даден ход на делото по
същество.
При произнасяне по предявените искания, респ.оспорвания на
насрещната страна и при анализ на обстоятелствата на които се основават
предявените искове и поддържаните въз основа н тях искания за защита,
съдът счита, че е налице процесуално основание за отмяна на хода по
същество,възобновяване на производството и оставяне на исковата молба без
движение, поради следното:
В случая от ищеца са предявени няколко групи по същество
осъдителни искове.
Първата група включва искане за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 24 700 евро, представляваща главница по договор от
28.03.2018г., кумулативно с това се претендира заплащане на сумата от 14 820
евро възнаграждение по същият договор за 2018г. с падеж 28.02.2019г. и
ведно със сумата от 3 990 евро законна лихва за забава на плащането на
възнаграждението за периода от 28.02.2019г., а в втората група са искове,
4
предявени при евентуалност спрямо първоначално заявените.
В обстоятелствената част на първоначалните искове сумата за
главницата се претендира на основание твърдение, че сключеният между
страните договор от посочената дата е прекратен поради разваляне, както и се
изтъква, че договорът е такъв с продължително, периодично изпълнение.
Едновременно с искането за връщане на дадената сума на основание
твърдение за развален договор се иска осъждане на ответника да заплати
сумата от 14 820 евро, която в обстоятелствената част на иска се обосновава,
че представлява уговорената между страните дължима от ответната страна по
договора като насрещна по договора престация, представляваща печалба,
представляваща не по-малко от 60 % от вложените средства, ведно със сумата
от 3 990 евро, претендирана като „законна лихва за забава на плащането на
възнаграждението за периода от 28.02.2019г.“.
Така, както са предявени кумулативно /едновременно/ исковете за
заплащане на горните три суми – прави искането за защита недопустимо.
В исковата молба се прави изявление, че договорът от 28.03.2018г. е
прекратен между страните чрез разваляне, поради продължително
неизпълнение от ответната страна. При направено и поддържано твърдение за
разваляне на сключения между страните двустранен договор за изправната по
договора страна в случаите на разваляне стои правната възможност да
упражни правата си по реда на чл.88 и сл. ЗЗД, като иска връщането на
даденото по сключения договор. При хипотеза на изявление за извънсъдебно
разваляне на договор и наличието на материалните условия за това по чл.87,
ал. 1 и л. ЗЗД настъпват последиците по чл.88, ал.1 ЗЗД. Развалянето на един
договор има обратно действие освен при договорите за продължително или
периодично изпълнение, като в този случай кредиторът има право наред с
искането за връщането на даденото по договора да претендира и вредите от
неизпълнението на договора, но не и да иска изпълнение на договора.
Едновременно с искането за връщане на сумата от 24 7000 евро като
дадени по развален договор ищецът поддържа в исковата молба твърдението,
че договорът е с продължително и периодично изпълнение, което фактическо
твърдение, на което се обосновава искът за тази сума е в противоречие с
разпоредбата на чл.88 , ал.1 ЗЗД, постановяваща право на упражняващата
едностранно волеизявление страна по двустранен договор, че иска
развалянето му, поради неизпълнение на насрещната да иска връщане на
дадено по договор, който е за периодично или продължително изпълнение. В
тази връзка ищецът следва да конкретизира дали поддържа изявлението си за
разваляне на договора и поради какво основание, както и какъв е вида и
характер на договор и да съобрази при тези твърдения правомощията, които
има изправната по един двустранен договор страна, която е упражнила
правото си на разваляне на договора по реда и условията на чл.87, ал.1 и 2 и
ал.4 от ЗЗД.
При направено изявление за разваляне на договор поради неизпълнение
и искане за връщане на даденото по този договор е недопустимо да се иска
осъждане на насрещната страна да изпълни насрещното си задължение, така
както е подходено в случая с искането на ищеца. Кумулативно със сумата от
24 700 евро се иска осъждане на ответника да заплати и сумата от 14 820 евро.
Последната сума ищецът претендира на основание уговорена дължима
печалба по договора, т.е. по същество се претендира осъждане на ответника
да изпълни насрещното си задължение. Недопустимо е при искане за
разваляне на договор и настъпване на обратно действие на развалянето при
договор, който не е с периодично или повтарящо с изпълнение, да се иска
едновременно с това и изпълнение на насрещното задължение. Последното
искане предполага наличието и съществуването на валиден и действащ
договор. При изявление в случая за разваляне на процесния е недопустимо
ищецът да претендира и изпълнение на насрещното задължение по договор,
5
който вече е развален с достигането на изявлението му за това до насрещната
по договора страна. Ищецът може да поддържа само една от двете претенции
– или тази по чл.88 от ЗЗД при твърдения за прекратен, поради разваляне
договор или само тези за изпълнение на възникнало и изискуемо насрещно
вземане по договора, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД. Ако ищецът твърди, че
договорът е валиден и не е развален, а обвързва страните има две
възможности, сред посочените в чл.79, ал.1 от ЗЗД – да иска изпълнение,
ведно с обезщетение за забава или да претендира единствено и само
обезщетение за неизпълнението.
На следващо място – искането за сумата от 3 990 евро, като „законна
лихва за забава на плащането на възнаграждението за периода от
28.02.2019г.“ е неясно – на първо място не става ясно тази лихва по
отношение на кое главно вземане се претендира и считано от кога е
настъпила забавата на главното вземане. Ако се иска първата сума, на
основание разваляне на договора – забавата настъпва от датата на настъпване
на фактическия състав на упражненото по реда на чл.87, ал.1 и сл. ЗЗД право,
а ако се поддържа иск в някоя от двете хипотези /които са дадени
алтернативно - или, а не кумулативно/ по чл. 79, ал.1 ЗЗД – забавата настъпва
от датата на падежа, уговорен между страните или след изтичане на поканата
с даден срок за изпълнение - за заплащане на обезщетение за неизпълнение.
Ето защо и в тази част ищецът следва да прецени интереса си и поправи
иска си като уточни какво претендира и на какво основание. Недопустимо е
претендиране на суми на няколко взаимно изключващи се правопораждащи
основания, както е подходено в случая.
Водим от горното и на основание чл.253 ГПК вр. с чл.129, ал.3 вр. с
чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя протоколно определение от 01.12.2022г., с което е даден ход на
делото по същество.
Оставя без движение исковата молба по гр.д.№ 68/2022г. по описа на
ОС Благоевград.
Указва на ищеца, че в 1- седмичен срок от получаване на препис от
определението следва да отстрани указаните в обстоятелствената част на акта
нередовности, чрез представяне на нова поправена искова молба, с преписи
за ответната страна, а при неизпълнение на указаното в посочения срок,
следва прекратяване на производството и връщане на исковата молба на
подателя, като нередовна.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
6