РЕШЕНИЕ
№54
гр. Пловдив, 14.01.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в
публично съдебно заседание на двадесети декември, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурора
Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Методиева касационно
административно - наказателно дело № 3003 по описа на съда за 2021 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател Областна дирекция по
безопасност на храните /ОДБХ/ - Пловдив обжалва чрез процесуалния си
представител главен юрисконсулт Ц. Решение
№ 1446 от 07.09.2021 г., постановено по АНД № 4344/2021 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, 6 н.с. С обжалваното решение е отменено Наказателно
постановление № 55 от 07.06.2021 г. на Директора на ОДБХ Пловдив, с което на А.К.Г.
е било наложено административно наказание глоба от 400 лева на основание
чл.420А от ЗВМД за нарушение на чл.139, ал.1, т.3 от ЗВМД и в полза на
пълномощника на лицето е било присъдено адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38 от ЗА.
С жалбата се
прави искане за отмяна на решението на РС Пловдив, като немотивирано,
неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че е установено категорично описаното
в наказателното постановление нарушение, както и че разпоредбата на чл.139 от
ЗВМД следвало да се тълкува разширително в смисъл „придвижва и/или
транспортира“, поради несъвършенство на закона и използваните в него различни
понятия при липса на легална дефиниция в
същия на понятията „придвижване“ и „транспортиране“. Моли се да се отмени
съдебното решение и да се потвърди наказателното постановление, като на
жалбоподателя се присъди юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно
заседание касационният жалбоподател се представлява от главен юрисконсулт Ц.,
който поддържа жалбата, претендира юрисконсултско възнаграждение и моли при
отхвърляне на жалбата да се присъди минимален размер на адвокатско
възнаграждение на другата страна.
Ответникът по
жалбата А.Г. не се е явил в съдебно заседание и не е изпратил представител. От
пълномощника му адв. Б. е депозиран отговор по касационната жалба, както и
молба за съдебното заседание, с която същият се поддържа, като се моли жалбата
да се остави без уважение по подробно изложени в отговора съображения. Прави се
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на
ответника по реда на чл.38 от ЗА.
Прокурорът
от ОП – Пловдив Тодорова моли първоинстанционното решение да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК,
констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд -
Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е
възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка,
която се възприема изцяло и от настоящия съд, поради което и е ненужно да се
повтаря. Съдът, постановил оспореното решение, е основал изводите си относно
фактите по делото на всички надлежно приобщени по делото доказателства, които е
анализирал подробно и интерпретирал адекватно в мотивите към решението си. В
тази насока напълно неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател
относно това, че обжалваното съдебно решение било немотивирано.
Приетото от РС
Пловдив в съдебното му решение, че при издаване на наказателното постановление
са допуснати съществени по характера им нарушения на процесуалните правила,
засягащи правото на защита на ответника по касация, се възприема от настоящата
съдебна инстанция като законосъобразен и обоснован извод. Правилно е определено
от решаващия съд, че в случая и в АУАН, и в наказателното постановление липсва посочване
на установени фактически обстоятелства, които именно да очертаят наличието на
задължителните елементи от фактическия състав на вмененото на Г. нарушение по
чл.139, ал.1, т.3 от ЗВМД. В тази насока мотивите на първоинстанционното
решение са достатъчно ясни и указват на действителната липса на обстоятелства,
а същевременно и на доказателства, които да сочат на установеност на твърдяното
нарушение.
В допълнение към посоченото от районния съд и
с оглед конкретните възражения по касационната жалба, настоящият съдебен състав
намира за необходимо да посочи, че в АУАН и наказателното постановление е
описано като изпълнително деяние разполагането на клетки с животни на уличното
платно и непредставяне на ветеринарномедицинско свидетелство за придвижването
на животните, а провереното лице е наказано за нарушение на забрана за
транспортиране на животни
без ветеринарномедицинско свидетелство. Действително не е налице легална
дефиниция на понятието „транспортиране“, но същевременно не е налице и
твърдяната от страна на касационния жалбоподател неяснота на закона, като
напълно правилни се явяват изводите и на първоинстанционния съд, че транспортирането
на животни предполага именно използването на транспортно средство. В този
смисъл достатъчно е да се види точното съдържание на нормите на чл.161 от ЗВМД,
или тази на т.89 от §1 от ДР на ЗВМД. Съдът на споделя становището на
касационния жалбоподател относно това, че следва придвижването на животни,
каквото е описано в наказателното постановление да е било установено, макар
това само да се предполага, да се приравни на транспортиране. Такъв извод е в
пълно противоречие със ЗВМД, доколкото същият в множество свои разпоредби
разграничава съществено двете понятия като отделни дейности, именно с оглед
факта, че те са различни, а не идентични /виж в този см. напр. текста на чл.54,
чл.67, чл.101, чл.105, чл.132, чл.169 от ЗВМД/. Нещо повече, недопустимо е
разширително тълкуване на закона тогава, когато се касае до ангажиране на
административнонаказателна отговорност, защото това е в противоречие с принципа
по чл.2 от ЗАНН. При това положение и в случай, че се твърди установено
придвижване на животни без необходим ветеринарномедицински документ, то
следвало е нарушението да се квалифицира по чл.132, т.3а от ЗВМД. В акта и
наказателното постановление нито се твърди, нито пък от доказателствата е
установено да е налице транспортиране на установените животни, още повече то да
е било осъществено именно от санкционираното лице. Поради това и напълно
несъответно е било квалифицирането на поведението му по чл.139, ал.1, т.3 от
ЗВМД и затова и като е достигнал на практика до същия извод районният съд е
постановил законосъобразен съдебен акт. Правилна е била и преценката му
касателно присъдените разноски.
С оглед изложеното, настоящият
касационен състав приема, че решението на РС Пловдив,
следва да се остави в сила изцяло като законосъобразно постановено, като в тази
насока счита за напълно неоснователни всички възражения по касационната жалба.
При
извършената служебно проверка от страна на настоящия съд по реда на
чл.218, ал.2 от АПК също не се установяват основания за отмяна на обжалваното
съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон.
При този изход
на спора и в полза на ответника по касация се дължат разноски, съобразно с
чл.63д от ЗАНН, като предвид представения договор за правна защита и
съдействие, който установява безплатно оказана правна помощ, налице са
основанията по чл.38, ал.2 от ЗА и затова и във връзка с чл.18, ал.2, вр. с
чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
ще следва ОДБХ да бъде осъдена да заплати на адв. Б. сумата от 300 лева
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното
и на основание чл.221 ал.2 предл. първо от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXIV касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1446 от 07.09.2021 г., постановено по АНД № 4344/2021
г. по описа на Районен съд – Пловдив, 6 н.с.
ОСЪЖДА Областна
дирекция по безопасност на храните гр.Пловдив, бул. „Марица“ № 86 да заплати на
адвокат М. И. Б. с личен номер *** и служебен адрес гр.Пловдив, ул. „Д-р Г.Вълкович“
****, сумата от 300 лв. /триста лева/,
съставляващи размер на адвокатско възнаграждение за представителство пред
касационната инстанция по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.