Решение по дело №464/2019 на Районен съд - Несебър

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№281

гр. Несебър, 28.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери С.

при участието на секретаря Атанаска Ганева, като разгледа АНД № 464 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Т.З.С. срещу наказателно постановление № 19-0304-000843/09.05.2019г. на началник сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на 20 лв., а на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „А” от ЗДвП, са наложени наказания „глоба” в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца. Жалбоподателят сочи, че наказващият орган не е събрал доказателства за извършените нарушения и за вината му. Излага, че в случая е следвало да намери приложение чл. 28 ЗАНН. Моли НП да бъде отменено, алтернативно да отпадне наказанието „Лишаване от права”.

Ответната страна в производството – РУ Несебър, не заема становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 21.03.2019г. жалбоподателят (с оглед дейността му) имал уговорка да транспортира строителни материали до железария, стопанисвана от свидетелите Д. и Х. ***. Около 11:15 часа той бил на място на посочения адрес, като паркирал управлявания от него товарен автомобил – „Мерцедес 310 Д Спринтер” с рег. № В ....НМ. По същото време зад товарния автомобил паркирал автомобила си („Митцубиши Спейс Стар” с рег. № А ....КС) св. Д., живущ ***. Около 11:30 часа жалбоподателят потеглил от мястото, на което бил паркирал, като при потеглянето извършил движение назад и ударил паркирания зад него автомобил на св. Д.. Вследствие на удара номерът на автомобила на Д. паднал. По предната му броня също имало щети. Доколкото преди това възприел, че пред него е паркирал товарен автомобил, който носи строителни материали на св. Х., свидетелят Д. се свързал чрез Х. с водача на товарния автомобил – жалбоподателя С.. Разбрали се да подпишат двустранен протокол за настъпилите щети, като жалбоподателят отиде в гр. Варна, където се намирал С.. На място били извикани и полицейските служители А. и Н., които възприели щетите по автомобила на Д.. При срещата си в гр. Варна жалбоподателят и св. Д. не постигнали съгласие и не подписали двустранен протокол (само изготвили проект за такъв). Поради тази причина св. Д. подал заявление, входирано в РУ Несебър на 25.03.2019г. Във връзка със заявлението и допълнителна жалба на Д. била образувана преписка с вх. № 442/2019г. по описа на Районна прокуратура Несебър, приключила с постановление за отказ да се образува наказателно производство от 08.06.2019г. Междувременно документите по образуваната полицейска преписка били предоставени на св. Д., който след анализа им съставил протокол за ПТП № 1631050 от 25.04.2019г. и АУАН № 846277 от същата дата. АУАН бил съставен срещу Т.С. за нарушения на чл. 40, ал. 2 и чл. 123 ал. 1 от ЗДвП, тъй като извършил маневра движение назад и ударил паркирания зад него лек автомобил и напуснал местопроизшествието без да съобщи и изчака контролните органи. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.

Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички събрани по делото доказателства – АУАН № 846277  от 25.04.2019г., протокол за ПТП № 1631050 от 25.04.2019г., жалба от В.Ж.Д., заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, заверени копия от материалите по преписка 304000-3527/2019г. по описа на РУ на МВР Несебър, вх. № 442/2019г. по описа на РП Несебър, свидетелските показания на свидетелите Д., А., Д., Н., Х. и Д.. Всички доказателства навеждат на извод, че фактическата обстановка се е реализирала по посочения по-горе начин. Вярно е, че липсват преки доказателства за настъпилия удар между товарния автомобил и автомобила „Митцубиши”, но косвените доказателства водят до единствения възможен извод, че такъв е настъпил. В такава насока на първо място са показанията на св. Д., който в 11:15 часа на процесната дата паркирал именно зад товарния автомобил, а в 11:30 часа констатирал, че този автомобил го няма, а по предната част на неговия автомобил има щети. Свидетелите Д. и Х. също потвърждават, че жалбоподателят е бил при тях, зад него е бил паркирал автомобила на Д. и непосредствено след инцидента Д. ги потърсил, за да го свържат с жалбоподателя. Свидетелката Д. е възприела и падналия номер на автомобила на Д.. Явилите се на място полицейски служители също са възприели щетите по автомобила на Д.. Самият жалбоподател не оспорва, че е допуснал удар с паркирания зад него автомобил, като е дал подобни сведения по образуваната преписка, съгласил се е да бъде подписан двустранен протокол и не е отрекъл, че е възможно да е допуснал произшествието пред полицейските служители, пред Д. и пред свидетелите Д. и Х.. Ето защо веригата от косвени доказателства (макар да липсва пряк очевидец на удара) води до единствения възможен извод, че произшествието се е реализирало по описания по-горе начин.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалба е частично основателна.

Относно наказанието по чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП:

Във връзка с посоченото нарушение съдът като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

В чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП е предвидено, че на наказание подлежи водач, който нарушава правилата за движение назад. Същевременно в чл. 40, ал. 2 от ЗДвП е предвидено задължение на водачите по време на движението си назад непрекъснато да наблюдават пътя зад превозното средство. В случая от фактическа страна по делото се установи, че при управление на товарния автомобил „Мерцедес” жалбоподателят предприел движение назад, но очевидно не наблюдавал пътната обстановка зад него и допуснал ПТП с паркирания зад него автомобил, собственост на св. Д.. Ето защо се налага извод, че при установената фактическа обстановка, наказващият орган е приложил относимите норми от ЗДвП. Наказанието в чл. 183, ал. 2 ЗДвП е фиксирано, поради което санкционната норма е приложена правилно и на лицето е наложено наказание в предвидения от закона размер – 20 лв. С оглед всичко изложено до тук съдът достигна до краен извод, че в тази си част обжалваното НП следва да бъде потвърдено.

Относно наказанието по чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „А” ЗДвП:

Според цитираните текстове на наказание подлежи водач, който наруши задължението си като участник в ПТП с имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. За да се извърши посоченото нарушение от субективна страна е необходимо водачът да формира съзнание, че е допуснато ПТП, с участието на управлявания от него автомобил и въпреки това съзнателно да не окаже нужното съдействие за установяване на вредите. По делото липсват доказателства за такова поведение от страна на жалбоподателя С.. Както се посочи от фактическа страна по делото, всички косвени доказателства водят до извод, че действително е допуснато ПТП по вина на жалбоподателя. Няма пречка това да се установи от косвени доказателства, тъй като пътното произшествие е допуснато при форма на вината непредпазливост по смисъла на чл. 11 ЗАНН вр. чл. 11, ал. 1 НК. За нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „А” ЗДвП обаче е необходимо да се формира пряк умисъл (в посочения по-горе смисъл). В тази връзка от всички събрани по делото доказателства няма нито едно, което да е в насока, че жалбоподателят е формирал умисъл за извършване на цитираното нарушение. Както се посочи няма пряк очевидец на инцидента, поради което няма доказателство, че С. е възприел произшествието и въпреки това е напуснал мястото, без да съобщи на контролните органи и да ги изчака за установяване на вредите от ПТП. Неговите твърдения са, че не е усетил настъпилия удар, а нито едно от доказателствата по делото не ги опровергава. Както се посочи това е и логично, доколкото няма пряк очевидец на поведението на жалбоподателя. Нито едно от косвените доказателства не сочи за формиран у него умисъл да напусне произшествието, въпреки възприетото ПТП. Поради тази причина извършването на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „А” от ЗДвП остава недоказано по делото.

Нещо повече - по делото няма никакви данни, че С. не е оказал съдействие за установяване на вредите от ПТП. Видно от съставения протокол за ПТП по неговия автомобил не са констатирани вреди. Вредите по автомобила на св. Д. са установени от него непосредствено след инцидента и възприети впоследствие от извиканите на място полицейски служители. Ето защо не е било необходимо съдействие от страна на жалбоподателя за установяване на вредите. Следва да се обърне внимание на обстоятелството, че непосредствено след инцидента той е провел телефонен разговор със св. Д., съгласил се е, че е допуснал ПТП и е бил готов да бъде подписан двустранен протокол за щетите (проект за такъв е съставен и се съдържа по прокурорската преписка). Т.е. на практика жалбоподателят е дал необходимото съдействие за установяване на щетите. В процесния случай съдействието за установяване на вредите не е било неразривно свързано с оставането му на място непосредствено след инцидента. Самият механизъм на произшествието е бил такъв, че не е имало пречка (при признание от страна на С.) вредите да бъдат установени и на по-късен етап, за което той е оказал необходимото съдействие. Обстоятелството, че в рамките на следващите инцидента няколко дни водачите не са постигнали съгласие, не означава, че някой от тях не е оказал нужното съдействие. Постигането на съгласие не е свързано с оказването на съдействие и е било причина единствено за съставянето на протокол за ПТП и за предприемане на действия по наказване на виновния водач (с обжалваното НП).

С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че НП следва да се потвърди в частта относно наказанието, наложено по чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП и да се отмени в останалата част.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р   Е   Ш   И   :

ОТМЕНЯ по жалба на Т.З.С., ЕГН **********, с адрес ***, наказателно постановление № 19-0304-000843 от 09.05.2019г. на началник сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, в частта му, в която на Т.З.С., на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „А” от ЗДвП, са наложени наказания „глоба” в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0304-000843 от 09.05.2019г. на началник сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, в частта му, в която на Т.З.С., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на 20 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: