Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Добрич, 03.12.2019 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ СЪСТАВ на осми ноември две хиляди и
деветнадесета година в публично съдебно заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АННА ВЕЛИКОВА
секретар
Геновева Димитрова
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 2212
по описа за 2018г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по повод искова молба на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, град София, район Младост, жк
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, с която против Д.И.Д., ЕГН **********,
адрес: ***, са предявени по реда на чл. 415 от ГПК искове за установяване
вземанията, за което е издадена заповед № 1171 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 29.08.2017г. по ч.гр.д.№ 3056 по описа на ДРС
за 2017г., а именно:
- сумата от 30,78 лева,
представляваща незаплатени задължения по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* и Допълнително споразумение към него от
28.07.2014г. за отчетен период 25.05.2015г. – 24.07.2015г., ведно със законната
лихва от 23.08.2017г. до окончателното изплащане на вземането;
- сумата от 106,53 лева,
представляваша неустойка, дължима на основание раздел IV, чл. 6 от
Допълнителното споразумение от 28.07.2014г. към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********, начислена във фактура №********** от
25.09.2015г.;
- сумата от 681,64 лева – неплатени
лизингови вноски за периода 25.05.2015г. – 24.09.2015г. по Договор за лизинг от
28.07.2014г., ведно със законната лихва от 23.08.2017г. до окончателното
изплащане на вземането;
- сумата от 42,64 лева,
представляваща незаплатени задължения по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* от 12.02.2015г. за отчетен период 25.05.2015г.
– 24.07.2015г., ведно със законната лихва от 23.08.2017г. до окончателното
изплащане на вземането;
- сумата от 760,82 лева,
представляваша неустойка, дължима на основание чл. 11 от Договора за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359********* от 12.02.2015г, начислена във фактура
№********** от 25.09.2015г.
Претендират се разноските в
заповедното и в исковото производство.
Претендираните права произтичат от
следните обстоятелства:
На 20.02.2012г. между страните е
сключен договор за предоставяне на услуги с предпочетен номер ++359********* за
срок от 24 месеца. С Допълнително споразумение от 28.07.2014г. е уговорен нов
първоначален срок от 24 месеца с месечна абонаментна такса от 10,99 лева.
Ответникът не е изпълнил задължението си за плащане на абонаментна такса и
използвани услуги в размер на 30,78 лева за период от 25.05.2015г. до
24.07.2015г. На 28.07.2014г. е сключен и Договор за лизинг, с който на ответника
е предоставено за временно и възмездно ползване устройство срещу заплащане на
обща лизингова цена от 1138,50 лева на 23 месечни вноски по 49,50 лева. По този
договор ответникът дължи общата сума от 681 лева, съставляваща сбор от
лизингови вноски за периода 25.05.2015г. – 24.09.2015г., в т.ч.: 49,50 лева за
период 25.05.2015г. – 24.06.2015г. по ф-ра ********** от 25.06.2015г.; 49,50
лева за период 25.06.2015г. – 24.07.2015г. по ф-ра ********** от 25.07.2015г.;
38,14 лева (след приспадане на отстъпка) за период 25.07.2015г. – 24.08.2015г.
по ф-ра ********** от 25.08.2015г.; 544,50 лева – сбор от 11 лизингови вноски,
начислени общо поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от
Общите условия, за период 25.08.2015г. – 24.09.2015г., по ф-ра ********** от
25.09.2015г. На 12.02.2015г. е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359********* за срок от 24 месеца. Ответникът не е изпълнил задължението
си за плащане на абонаментна такса и използвани услуги в размер на 42,64 лева
за периода 25.05.2015г. – 24.07.2015г. На 26.08.2015г. ищецът оправил писмена
покана за доброволно изпълнение на дължимите суми с предупреждение, че при
неплащане в 10-дневен срок ще настъпят следните последствия: договорите ще
бъдат прекратени, след което използването на услугите няма да е възможно; ще
бъдат начислени неустойки поради неизпълнението на задълженията на абоната;
всички оставащи лизингови вноски ще станат предсрочно изискуеми. Изпълнение не
последвало, поради което мобилният оператор прекратил договорите и начислил
предвидените в тях неустойки: - 106,53 лева, дължима на основание раздел IV,
чл. 6 от Допълнителното споразумение от 28.07.2014г. към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359*********, начислена във фактура №********** от
25.09.2015г. и - 760,82 лева, дължима на основание чл. 11 от Договора за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 12.02.2015г, начислена във
фактура №********** от 25.09.2015г. Задълженията не са платени.
Ответникът, чрез особения си
представител, оспорва исковете отчасти – по отношение претендираните неустойки.
Възразява, че неоснователно е начислена неустойка в размер на 106,53 лева,
защото липсват доказателства потребителят да е извършил някое от посочените в
т. 3а от Общите условия действия. Неизпълнението на задълженията за плащане не
е сред трите действия по т. 3а от Общите условия и не съставлява основание за
възникване на задължение за плащане на неустойка. Неоснователно е начислена и
неустойка в размер на 760,82 лева, защото липсват доказателства за прекратяване
на договора. Изпратена е покана за доброволно плащане, според която при
неизпълнение кредиторът ще предприеме определени действия, но доказателство за
извършено действие по прекратяване на договора чрез нарочно изявление липсват и
затова няма основание за пораждане на задължение за неустойка.
От събраните доказателства съдът
установява следните факти и обосновава следните правни изводи:
На дата 20.02.2012г. между
страните е сключен договор за предоставяне на услуги с предпочетен номер ++359*********
за срок от 24 месеца. С Допълнително споразумение от 28.07.2014г. е уговорен
нов първоначален срок от 24 месеца с месечна абонаментна такса от 10,99 лева.
На същата дата е сключен и Договор за лизинг, с който на ответника е
предоставено за временно и възмездно ползване устройство срещу заплащане на
обща лизингова цена от 1138,50 лева на 23 месечни вноски по 49,50 лева. На
12.02.2015г. е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* за срок от 24 месеца.
Предявените за установяване
вземания, съставляващи неплатени задължения за месечни абонаментни такси,
използвани услуги и лизингови вноски, не са оспорени от ответника. Размерът на месечните
абонаментни такси и използваните услуги, според представените от ищеца писмени
доказателства (фактури) за процесния период е – 30,78 лева незаплатени
задължения по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и
Допълнително споразумение към него от 28.07.2014г. за отчетен период
25.05.2015г. – 24.07.2015г.; 42,64 лева - незаплатени задължения по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 12.02.2015г. за отчетен
период 25.05.2015г. – 24.07.2015г. В заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза са посочени същите размери на задълженията, но
с приспадане на сумата от 4,27 лева и на сумата от 7,09 лева по представената
от ищеца фактура № ********** от 25.08.2015г. – съответно 26,50 лева и 35,40
лева. Разликата се изразява в сумата от 11,36 лева, която съставлява
отрицателен резултат по договорите за мобилни услуги (4,27 лева и 7,09 лева),
отразен в издадената през следващия месец фактура № ********** от 25.08.2015г.
С този отрицателен резултат при формиране на исковите си претенции ищецът е
намалил вземането си за лизингова вноска за отчетен период 25.07.2015г. –
24.08.2015г., което претендира като 38,14 лева вместо дължимото в размер на 49,50
лева. Така извършеното от ищеца компенсиране на паричните задължения не е
оспорено от ответника и поради това следва да бъде съобразено от съда. Претенциите
за неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги следва да бъдат
уважени, както са предявени.
От заключението на вещото лице се
установява размера на неплатените лизингови вноски: общо 693 лева – 14
лизингови вноски с падежи на плащане от 28.05.2015г. до 28.06.2016г. – три
вноски по 49,50 лева, документирани във фактури с номера ********** от
25.06.2015г., ********** от 25.07.2015г. и ********** от 25.08.2015г.; 544,50
лева по фактура с номер ********** от 25.09.2015г. Съгласно договора за лизинг
на ответника е предоставено за ползване мобилно устройство марка Самсунг
(подробно индивидуализирано) срещу сумата от 1138,50 лева с ДДС, която той е
следвало да погаси чрез месечни вноски, всяка в размер на 49,50 лева с ДДС за
срок от 23 месеца. Дължимите лизингови вноски възлизат общо на сумата от 693
лева, от която ищецът е приспаднал отрицателната разлика от предходен отчетен
период в размер на 11,36 лева. По дължимостта на претендираната от ищеца сума в
размер 681,64 лева ответникът не е противопоставил възражение. Към настоящия
момент е изтекъл уговореният срок по договора – 28.06.2016г. и всички дължими
вноски са изискуеми. Искът подлежи на уважаване в предявения от ищеца размер –
681,64 лева.
Ищецът претендира неустойка в
размер на 106,53 лева на основание раздел IV, чл. 6 от Допълнителното
споразумение от 28.07.2014г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, начислена във фактура №********** от 25.09.2015г. и неустойка в
размер на 760,82 лева на основание чл. 11 от Договора за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* от 12.02.2015г., начислена във фактура
№********** от 25.09.2015г. Двете суми са установени от вещото лице и са
формирани от стандартните месечни абонаментни такси до изтичане на срока на
действие на съответния договор.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват. За да разполага с
възможността да претендира неустойка, кредиторът следва да установи, че същата
е договорена с длъжника, т.е. че
последният е изразил съгласие да претърпи санкция в претендирания размер и
период в случай, че не изпълни или закъснее да изпълни задължението си.
Според раздел IV, чл. 6 вр. чл. 3
от Допълнителното споразумение от 28.07.2014г. към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* вр. т. 3а от Общите условия и чл. 11 от
Договора за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 12.02.2015г.,
неустойката е предвидена: в първия случай при едностранно прекратяване на
договора, при подаване на молба за временно спиране ползването на услугите, при
други забранени с договора действия през време на първоначалния срок на
действие; във втория случай: при прекратяване на договора през първоначалния му
срок по вина или инициатива на потребителя. Ищецът се позовава на предприето от
негова страна прекратяване действието на договора поради неизпълнение на
задължението на ответника да изпълнява паричните си задължения, което съставлява
разваляне на договора. Неустойка в такава хипотеза не е предвидена в раздел IV,
чл. 6 вр. чл. 3 от Допълнителното споразумение от 28.07.2014г. към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* вр. т. 3а от Общите условия и
съответно не е дължима претендираната сума от 106,53 лева. Неизпълнението на
задължението за плащане на ползваните услуги по Договора за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* от 12.02.2015г. дава основание на изправната
страна да развали едностранно договора и да претендира на основание чл. 11 от
него неустойка в предвидения размер. Член 19б от ОУ урежда предпоставките за
едностранно прекратяване на договора от оператора, като в б. “в“ е описана
хипотезата на неплащане на дължими суми след изтичане на сроковете за плащане. Към
исковата молба е приложена последна покана за доброволно плащане на дължими
суми с дата 26.08.2015г., но не и доказателства поканата да е достигнала до
адресата. Съобразно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да
прекрати договора, когато длъжникът не е изпълнил задълженията си по причина,
за която отговаря, след като му даде подходящ срок за изпълнение и
предупреждение, че след изтичане на срока ще смята договора за развален, което
следва да се направи в писмен вид с оглед, че процесният договор е сключен в
писмена форма. Доказателствата в тази насока не са ангажирани – представена е
покана, за която няма данни да е получена от ответника, поради и което съдът
намира, че мобилният оператор не е упражнил валидно правото си да развали
договора и същият не е бил прекратен преди изтичане на уговорения срок, поради
което претенцията му за заплащане на неустойка в размер на 760,82 лева се явява
неоснователна и следва да се отхвърли. Неоснователно е възражението на особения
представител на ответника, че в поканата липсва изявление, че след изтичане на
дадения 10-дневен срок операторът ще счита договора за развален. Поканата
съдържа указание, че при неплащане на задълженията след срока договорът ще бъде
прекратен, което смислово се свежда до изявление, че договорът ще се счита
прекратен/развален. Но по делото няма никакви данни договорът да е бил
прекратен по вина на ответника преди изтичане на уговорения срок, защото
поканата с изявление за разваляне не е достигнала до него. Датата на
предсрочното прекратяване (в случая разваляне) е необходимо да бъде установена
и с оглед изчисляване на размера на претендираната неустойка, който е свързан с
определен период след датата на прекратяване на договора. По тези съображения исковете
за установяване дължимостта на присъдените със заповедта за изпълнение
неустойки подлежат на отхвърляне.
Освен това съдът следва служебно
да направи преценка доколко договорните клаузи за неустойка не противоречат на
добрите нрави, което би обусловило тяхната нищожност. Клаузите в процесните
договор, уреждащи задължение за заплащане на неустойка при предсрочно
прекратяване в размер на стандартните такси до края на срока на договора е
нищожна поради накърняване на добрите нрави и не поражда задължения за ответника.
Липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна
свобода на основание чл. 9 от ЗЗД страните по договор за услуга могат да
включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока, по
волята на която и да е от страните или на една определена от тях. Допустимо е
също така уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното
прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка
би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи
служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а
не към последващ момент (така т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. по
тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС). При тази преценка следва да се изходи
преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на
насрещните престации: мобилният оператор се задължава да предостави на
потребителя ползването на мобилни услуги
срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу
предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при
предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по
договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по
прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя
ползването на услугата по договора, като в случая дори в пъти повече, доколкото
неустойката се определя въз основа на стандартната месечна такса, а не въз
основа на индивидуално договорената между страните преференциална месечна
такса. Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно
прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава
условия за неоснователно обогатяване на
предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за
справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при
предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по
договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Уговорената клауза за неустойка се явява и неравноправна на основание чл.
143, т. 5 от ЗЗП. Ответникът има качеството на потребител по смисъла на §13,т. 1
от ДР на ЗЗП, а ищецът е търговец по
смисъла на т.2. Уговорката за дължимост на всички месечни абонаментни такси до
крайния срок на договора при прекратяването му по вина на потребителя обуславя
необосновано висока неустойка, тъй като предварително дава възможност на
мобилния оператор да получи насрещната престация по договора дори при прекратяването
му по вина на потребителя.
По тези съображения исковете за
претендираните неустойки следва да бъдат отхвърлени.
В резултат от изхода на спора и
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца разноски в заповедното
производство: 14,32 лева - държавна
такса и 206,32 лева - адвокатско възнаграждение, както и разноските в исковото
производство – 432,73 лева (държавна такса, депозити за вещо лице и за особен
представител, адвокатско възнаграждение), съразмерно на уважената част от
исковете.
Водим от гореизложеното,
Добричкият районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че Д.И.Д., ЕГН **********, адрес: ***, дължи на „Теленор България“
ЕАД, ЕИК *********, град София, район
Младост, жк „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, следните суми, за което е
издадена № 1171 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
29.08.2017г. по ч.гр.д.№ 3056 по описа на ДРС за 2017г., а именно:
- сумата от 30,78 лева, представляваща незаплатени
задължения по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и
Допълнително споразумение към него от 28.07.2014г. за отчетен период
25.05.2015г. – 24.07.2015г., ведно със законната лихва от 23.08.2017г. до
окончателното изплащане на вземането;
- сумата от 681,64 лева – неплатени лизингови вноски за
периода 25.05.2015г. – 24.09.2015г. по Договор за лизинг от 28.07.2014г., ведно
със законната лихва от 23.08.2017г. до окончателното изплащане на вземането;
- сумата от 42,64 лева, представляваща незаплатени
задължения по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от
12.02.2015г. за отчетен период 25.05.2015г. – 24.07.2015г., ведно със законната
лихва от 23.08.2017г. до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, град София, район Младост, жк
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, против Д.И.Д., ЕГН **********, адрес:
***, по реда на чл. 415 от ГПК искове за установяване вземанията, за което е
издадена заповед № 1171 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
от 29.08.2017г. по ч.гр.д.№ 3056 по описа на ДРС за 2017г., а именно:
- сумата от 106,53 лева, представляваша неустойка,
дължима на основание раздел IV, чл. 6 от Допълнителното споразумение от
28.07.2014г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********,
начислена във фактура №********** от 25.09.2015г.;
- сумата от 760,82 лева, представляваша неустойка,
дължима на основание чл. 11 от Договора за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* от 12.02.2015г, начислена във фактура №********** от 25.09.2015г.
ОСЪЖДА Д.И.Д., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на
„Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********,
град София, район Младост, жк „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, разноски в заповедното
производство: 14,32 лева - държавна
такса и 206,32 лева - адвокатско възнаграждение, както и разноски в исковото
производство – 432,73 лева (държавна такса, депозити за вещо лице и за особен
представител, адвокатско възнаграждение), съразмерно на уважената част от
исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :