Решение по дело №166/2019 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 99
Дата: 5 август 2019 г. (в сила от 13 декември 2019 г.)
Съдия: Мария Атанасова Москова
Дело: 20192180200166
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

 

                                             05.08.2019г.                  гр.Царево

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Царевският районен съд                                                            наказателен състав

На десети юли                                                    две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                   

Председател: Мария Москова

секретар Стефка Илиева,

като разгледа докладваното от съдия Москова НАХД № 166/2019г. по описа на РС-Царево, за да се произнесе взе предвид следното :

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД“ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: *** чрез адв.К. със съдебен адрес:***, срещу Наказателно постановление № *** год. на Началник Отдел „Оперативни дейности“ –Бургас  в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.118 ал.4 от ЗДДС вр.чл.7 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. на основание чл.185 ал.2 изр.1 от ЗДДС. В жалбата се навеждат доводи за материална и процесуалноправна незаконосъобразност на обжалваното НП, чиято отмяна се иска. При условията на евентуалност се прави възражение за приложението на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание за жалбоподателя, редовно призован, се явява управителят на дружеството ведно с надлежно упълномощен процесуален представител – адв.К., който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.

За въззиваемата ТД на НАП Бургас, редовно уведомена, се явява надлежно упълномощен процесуален представител-гл.ю.к.С., която моли НП да бъде потвърдено.

Съдът като съобрази становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за установено от фактическа страна следното:

На 19.08.2018 година св.М. и св.Йорданова /и двамата служители на НАП/ извършили оперативна проверка на търговски обект – бунгала за настаняване, находящи се в *** и стопанисвани от дружеството-жалбоподател. Проверката стартирала с контролна покупка, като данъчните служители наели бунгало за 2 нощувки на стойност 60.00 лева, която сума заплатили в брой на лицето С. Р. С., и за която сума не им бил издаден фискален бон. Видно от представения по делото Граждански договор от 15.08.2018г., сключен между св.С. Р. С. и дружеството /л.20/, св.С. Р. С. осъществявал техническа помощ за настаняването на клиентите в процесните бунгала. В хода на извършената проверка на търговския обект данъчните органи установили, че в обекта няма монтиран и въведен в експлоатация ЕКАФП, на който да се отчитат продажбите. Проверката продължила по документи, в хода на която дружеството представило на данъчните органи Договор за наем на недвижими имот от 15.08.2018г., от който се удостоверява, че дружеството стопанисва процесните бунгала, свидетелство за регистрация на фискално устройство  №*** за търговски обект бунгала  в ***, както и 5 броя дубликати от служебни бонове за продадени нощувки в процесните бунгала, всички от дата 19.08.2018г. и издадени от обект „кафе сладкарница“, находящ се в *** и стопанисан от  /л.21-24/. За извършената проверката и направените констатации са съставени протоколи за извършена проверка № *** г.  и №***. на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК.

Въз основа на така установеното,  на 24.08.2018г. св.М. съставил срещу дружеството Акт за установяване на административно нарушение с бланков *** година, като приел, че дружеството е нарушило  разпоредбата на чл.118 ал.4 от ЗДДС вр. чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.06г. на МФ, тъй като в обекта – бунгала за настаняване в гр.Царево, къмпинг „Нестинарка“ няма монтиран и въведен в експлоатация ЕКАФП, на който да се отчитат продажбите. Препис от акта е връчен на законния представител на търговеца и е подписан от него с възражение, че плащанията се извършват предварително в гр.Сливен, а в бунгалата в гр.Царево се извършва само настаняване.

         Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на материалите по АНП било издадено и обжалваното НП №*** год., в което нарушението е описано по същия начин и е дадена същата правна квалификация – нарушение по чл.7 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118 ал.4  от ЗДДС, за което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5000лв. на основание чл.185 ал.2  изрч.1 от ЗДДС.

Препис от НП е връчен на дружеството на 23.04.2019г. видно от инкорпорираната в НП разписка, а жалбата е депозирана на 30.04.2019г., видно от пощенското клеймо на плика, поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срок.

При това положение съдът намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, както от гледна точка на срока за обжалване, така и от гледна точка на подателят й, който е активно легитимирано лице с правен интерес да обжалва НП и да инициира съдебен контрол за законосъобразност.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на актосъставителя и приетите по делото писмени доказателства. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящата инстанция намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени разпоредбите на ЗАНН. Спазени са сроковете за издаване на на АУАН и НП, същите са съставени от компетентни лица, видно от представената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП,  съдържат всички задължителни реквизити съгласно ЗАНН и са надлежно издадени и връчени на нарушителя, поради което възраженията на дружеството-жалбоподател в тази насока са неоснователни.

В  разпоредбата на чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС се указва, че Министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.

Посочената от наказващия орган за нарушена разпоредба на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 задължава лицата по чл.3 от същата наредба да монтират и въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП фискални устройства от датата на започване на дейността на обекта. Лица по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18  са всички лица, които извършват продажби на стоки и услуги във или от търговски обект. Наредбата е издадена във връзка с приложението на чл.118 от ЗДДС, на основание чл.118, ал.4 от ЗДДС. Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, като текстът на тази норма е възпроизведен в чл.25 от Наредба № Н-18. По смисъла на ал.1 от нормата лицата, задължени да използват ФУ, издават фискална касова бележка за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а ал.3 на същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането.

В конкретния случай, контролните органи са констатирали липса на монтиран и въведен в експлоатация ЕКАФП с изградена постоянна връзка с НАП и отговорно за нарушението лице е именно търговецът, като следва да се добави, че допуснатото нарушение в случая не е неиздаването на фискален бон, а въобще липсата на ЕКАФП в обекта – бунгала за настаняване в гр.Царево, в който обаче са се извършвали продажби. Доколкото за всеки един отделен търговски обект търговецът е длъжен да монтира и въведе в  експлоатация отделен ЕКАФП с изградена постоянна връзка с НАП, то възраженията на жалбоподателя, че за реализираните нощувки в бунгалата н град Царево е издавал  фискални касови бележки от обекта си в гр.Сливен, са неоснователни, още повече, че представените от търговеца бонове са служебни, а не фискални.

Видно е, че АУАН и НП съдържат необходимите реквизити, както и достатъчно ясно описание на нарушението. Към процесното нарушение е неприложима хипотезата на чл.28 от ЗАНН предвид обществените отношения, защитата на които се гарантира чрез Наредба Н-18 и предвид неотразяването на приходи в полза на фиска.  От установените по делото обстоятелства не може да се направи извода, че нарушението попада в категорията на малозначителни и незначителни нарушения. Съгласно чл.28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Относно понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно чл.93, т.9 от Наказателния кодекс –  "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От данните по делото не може да се направи извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от съответния вид. С оглед останалите обстоятелства във връзка с извършеното нарушение правилно и в съответствие с чл.27, ал.2 от ЗАНН и с оглед постигането на целите по чл.12 от ЗАНН, наказващият орган е определил административното наказание в минимален размер, като е взел предвид всички обстоятелства във връзка с осъществяването на нарушението.

Ето защо, правилно е ангажирана отговорността на търговеца на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС. Що се касае да размера на наложената му санкция обаче, съдът намира че АНО необосновано е завишил размера на същата над минималния предвиден от законодателя размер от 3000 лева, като не е отчел липсата на предишни нарушения на данъчното законодателство от търговеца, както и незабавно предприетите от него действия за отстраняване на допуснатото нарушение - още на следващия ден след проверката търговецът е  монтирал и въвел в експлоатация  ЕКАФП с изградена постоянна връзка с НАП в процесния търговски обект – бунгала за настаняване в гр.Царево. Предвид това съдът намира, че наказанието за извършеното нарушение следва да бъде  в минималния размер, определен от закона, а именно: в размер на 3000 лева, поради което в тази му част атакуваното постановление следва да бъде изменено.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1, от ЗАНН, съдът

 

                          Р    Е   Ш   И  :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № *** год. на Началник Отдел „Оперативни дейности“ –Бургас  в ЦУ на НАП, с което на „***“ ЕООД“ с ЕИК ***със седалище и адрес на управление: ***, за нарушение на чл.118 ал.4 от ЗДДС вр.чл.7 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. на основание чл.185 ал.2 изр.1 от ЗДДС, като НАМАЛЯ размера на имуществената санкция от 5000 лева на 3000 /три хиляди/ лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез РС-Царево по реда на АПК на основанията предвидени в НПК пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: