№ 238
гр. Провадия, 08.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20233130100496 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1
чл. 233 ЗЗД от „Юробанк България“ АД с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление
******** срещу А. И. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес ******* за осъждане ответника
да предаде държането върху недвижим имот представляващ апартамент със застроена площ
от 65кв.м., находящ се на втори етаж от жилищна сграда на адрес *******, отдаден под наем
по силата на договор от 01.03.2012г.
В исковата молба ищецът излага твърдения, че е собственик на имот представляващ
апартамент със застроена площ от 65кв.м., находящ се на втори етаж от жилищна сграда на
адрес *******. На 01.03.2012г. сключил с ответника договор за наем на имота за срок от три
години. За предаването на имота на ответника между страните е бил изготвен приемо-
предавателен протокол от 05.03.2012г. Въпреки че ответникът не изпълнявал редовно
задължението си за плащане на наемната цена, договорът не е бил прекратен. Напротив,
действието му е било продължено за още три години считано до 01.03.2019г., съгласно анекс
от 08.06.2016г.
С нотариална покана връчена на ответника на 10.02.2023г. ищецът е отправил
нарочно изявление за прекратяване на договорната връзка поради извършваното със
закъснение плащане на дължимата наемна цена, а и поради изтичане на срока му, с искане за
връщането му от ответника. Твърди се, че въпреки поканата, изпълнение на това задължение
на наемателя към датата на подаване на искова молба не е последвало. Искането е за
уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител с писмено становище
поддържа претенцията и моли за уважаването й.
Ответникът в първото по делото заседание е направил изявление, с което не е
оспорил фактите, на които се основава исковата претенция. Напротив, признал ги е.
1
Предоставена е на страните възможност за доброволно уреждане на спора, в рамките
на която същите не са успели да постигнат споразумение.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, становището на страните
и съобрази приложимия закон и по вътрешно убеждение, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 233 ЗЗД.
Съгласно чл. 228 ЗЗД, с договора за наем наемодателят предоставя на наемателя една
определена вещ за временно ползване, а наемателят се задължава да му плати определена
цена. Съгласно чл. 233 ЗЗД наемателят е длъжен да върне вещта. Договорът е неформален,
консенсуален и се счита за сключен с постигане на съгласие между страните.
Затова, за успешното провеждане на исканата защита, правилата на разпределение на
доказателствената тежест в процеса, възлагат на ищеца провеждане в условията на пълно и
главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се ползва, а именно- валидно
възникнало на 01.03.2012г. наемно правоотношение между ищеца и ответника, по силата на
което ищецът е предоставил за временно и възмездно ползване на ответника посочения
имот; прекратяване на наемното правоотношение на твърдяното основание, поради изтичане
на срока, за който е бил сключен. При така проведено доказване, ответникът следва да
докаже изправността си по договора, т.е надлежно изпълнение на поетите насрещни
задължения по връщане на вещта след прекратяване на договора.
Предпоставките за постановяване на решение при признание на иска, каквото искане
е имал ищецът, не са налице. Изявлението на ответника в първото по делото заседание, не е
по признаване на иска като основателен, а само на фактите, изложени и твърдяни от ищеца.
Изявлението за признание на иска следва да е ясно и несъмнено.
Страните не спорят, а и от ангажираните по делото писмени доказателства се
установява следното: Ищецът е собственик на процесния имот- апартамент със застроена
площ от 65кв.м., находящ се на втори етаж от жилищна сграда на адрес *******, придобит
въз основа на влязло в сила постановление за възлагане от 2009г. На 01.03.2012г. между
ищеца и ответника е сключен договор за наем на посочения имот. Уговорената в чл.2
наемна цена е 100лева месечно. Договорът е сключен за срок от три години считано от
подписването му /чл.3/, който на основание чл. 3.2, по взаимно споразумение на страните
изразено в писмен вид не по- късно от 15дни преди изтичането му, може да бъде продължен.
Изрично е разписано, че оставането на наемателя в помещенията след изтичане на срока на
договора не се счита за продължаване на наемния срок.
В чл. 6 страните са договорили хипотези на прекратяване на договора, освен тази при
изтичане на срока му. Съгласно чл. 6.3 след прекратяване на договора, наемателят се
задължава да освободи помещенията в срок до десет дни и да ги предаде на наемодателя.
С Анекс от 08.06.2016г. страните са се споразумели за продължаване срока на
договора за наем до 01.03.2019г. при запазване на всички останали договорености по него.
На 10.02.2023г. ответникът е получил изпратената му нотариална покана, с която
ищецът е изявил воля за прекратяване на сключения между тях договор за наем с искане за
предаване държането му. Като аргументи е изложил натрупаните задължения на ответника
за наемна цена от м. 01.2019г., както и изтичане на уговорения срок.
Спор по тези факти между страните не е имало, а и категорично те биват установени
от събраните по делото доказателства.
При това положение, анализът на ангажираните по делото доказателства налага
извод, че ответникът е бил неизправна в облигационната връзка страна. Безспорно,
2
договорът е сключен за срок от 3години, считано от 01.03.2012г., като действието му е било
подновено до 01.03.2019г. Следователно, срокът на договора е изтекъл на 01.03.2019г., но
доколкото ползването на имота е продължило и след това, без противопоставяне на
наемодателя и с неговото знание, то по силата на чл. 236, ал.1 ЗЗД, договорът е бил
продължен за неопределен срок, запазвайки действието на останалите параметри, при които
същият е бил сключен. Този извод не противоречи на уговорката в чл. 6.3, който тълкувайки
волята на страните следва да се разбира като хипотеза, в която ползването продължава и
въпреки волята на наемодателя. В случая, сам ищецът е признал, че ответникът има
задължение към него за наемна цена след м.01.2019г. и към м. 01.2023г., т.е че наемния
договор не е прекратен, което му е давало основание и да се позове на уговорката на чл.6.1,
б. „с“ предвиждаща като прекратително основание – прекратяване или забавяне плащането
на наемната цена. Нямало е спор между страните, че наемът от месец януари 2019г. не е
плащан от ответника. Нямало е спор и че изявлението на ищеца е постигнало до ответника
на 10.02.2023г. Така, че следва да се приеме, че ответникът е бил неизправната страна,
поради което и соченото основание за прекратяване на договора е действително възникнало.
Съгласно изявлението на ищеца в последното о.с.з., задължението на ответника за връщане
на държането върху имота е неизпълнено. Такова изпълнение не е било и твърдяно
ответника, което обосновава извод за доказаност на исковата претенция налагаща нейното
уважаване.
По разноските
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 81 ГПК в полза на
ищцовото дружество се дължат разноски. Претендират се такива в за юк. възнаграждение и
платена държавна такса от 30лева. На основание чл. 25 от Наредбата за заплащане на
правната помощ вр. чл. 78, ал.8 ГПК, съдът определя юк. възнаграждение в полза на ищеца
от 100лева, преценявайки липсата на фактическа и правна сложност на спора.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. И. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес ******* ДА ПРЕДАДЕ на
„Юробанк България“ АД с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление ********
ДЪРЖАНЕТО върху недвижим имот представляващ апартамент със застроена площ от
65кв.м., находящ се на втори етаж от жилищна сграда на адрес *******, отдаден под наем по
силата на договор от 01.03.2012г., на основание чл.79, ал.1, пр.1 чл. 233 ЗЗД.
ОСЪЖДА А. И. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Юробанк България“ АД с
ЕИК ****** сумата от 130лева, представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни
разноски пред първа инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок, считано от 11.09.2023г., за която дата страните са били надлежно
уведомени от о.с.з., на основание чл. 315, ал.2 ГПК.
3
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
4