Решение по дело №3563/2017 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………….

 

                                    гр. Варна, 21.03.2018 г.                      

 

  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – гр.Варна, ХХIХ състав в публично съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

СЪДИЯ:  Кремена Данаилова

 

при секретаря Женя Г. като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3563/2017 г. по описа на Административен съд – гр.Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба от „ЕН ПИ СИ РЕВОЛЮШЪН” ООД, ЕИК ********, с управител и представляващ П.Й.И. срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03001817001063-091-001/07.09.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 418/05.12.2017 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” - Варна при ЦУ на НАП, в частта с която са определени задължения за ДДС по ЗДДС за м.03.2015 г.: 50400 лева – главница и 8465.28 лева – лихва.

Жалбоподателят сочи, че дори и да се приеме, че „НОВА МП ГРУП” ЕООД не е собственик на оборудването доставено на жалбоподателя по спорната фактура, продажбата на чужда вещ е допустима с оглед разпоредбите на чл.188 и чл.189 от ЗЗД. Тя не е нищожна, а  непротивопоставима на действителния собственик. Обстоятелството, че прехвърлянето не произвежда действие за собственика, не се отразява на действителността на сключените договори за продажба в отношенията между страните по него, т. е.  докато с влязло в сила съдебно решение по реда на чл. 191 от ЗЗД жалбоподателят не бъде отстранен от веща, защото е придобита от несобственик, до този момент притежава фактическата власт, може да я използва за целите на икономическата си дейност и има право на данъчен кредит. Счита, че на основание чл.25, ал.2 от ЗДДС има право на данъчен кредит. Отправено е искане  за отмяна на РА в оспорената част и присъждане на сторените разноски в производството – такса 50 лева. В съдебно заседание и писмени бележки жалбата се поддържа, чрез адв. Г.. 

Ответната страна – Директор на Дирекция „ОДОП” – гр. Варна при ЦУ на НАП, в молба с.д. № 4051/27.02.2018 г., чрез процесуален  представител юрисконсулт Марчева оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна. Изложение са съображения за неоснователност на жалбата, поради липса на доказателства за наличие на доставка по чл.6 от ЗДДС.  Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2295.95 лева.  В писмени бележки са изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата.

След преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед №Д-14/03.01.2017 г., издадена от директор на ТД на НАП е определил органите, които да издават заповедите за възлагане на ревизии, сред които е М.Т.Г. – началник сектор „Ревизии”. Ревизията е възложена със ЗВР № Р-03001817001063-020-001/24.02.2017 г. издадена от М.Т.Г., за срок от три месеца, считано от датата на връчването й – 24.02.2017 г. и е обхващала задължения за корпоративен данък и ДДС, като за ДДС ревизирания период е от 01.01.2015 г. до 31.01.2017 г.  Със Заповеди за изменение на ЗВР № Р-03001817001063-020-002/16.03.2017 г., Р-03001817001063-020-003/17.03.2017 г. и Р-03001817001063-020-001/22.05.2017 г. издадени от М.Т.Г. срокът за извършване на ревизията е изменен до 24.07.2017 г., като последната заповед е връчена на 25.05.2017 г. 

Ревизионен доклад /РД/ № Р-03001817001063-092-001/07.08.2017 г.  г. е издаден от органи по приходите – К. Г. Е-И.– главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и С.П.Д. – старши инспектор по приходите, фактическите констатации в който, ведно с предложените за установяване задължения, са потвърдени с РА № Р-03001817001063-091-001/07.09.2017 г. издаден от М.Т.Г. и К. Г. Е.-И. – главен инспектор по приходите.  Ревизионният акт е обжалван пред директора на Дирекция „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП, който с Решение № 418/05.12.2017 г. е потвърдил РА за данъчни задължения за ДДС по ЗДДС за м.03.2015 г.  г. в размер: 50400 главница и 8465.28 лева – лихва.

          При извършената ревизия е установено, че жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м.03.2015 г., по фактура издадена от доставчик „НОВА МП ГРУП“ ЕООД, ЕИК ********* с № **********/02.03.2015 г. с дан. основа в размер на 252000 лв. и ДДС в размер на 50400 лв., предмет на доставка - по договор за покупко-продажба на движими вещи от 02.03.2015 г. /л.82/. От жалбоподателят е представен Договор за покупко-продажба на движими вещи от 02.03.2015 г. /л.56/, сключен между „НОВА МП ГРУП“ ЕООД /продавач/ и „ЕН ПИ СИ РЕВОЛЮШЪН“ ООД /купувач/, с предмет - продажба на движими вещи, подробно описани в Приложение № 1, за сумата от 252000 лв. без ДДС. От страна на жалбоподателя е представено и Приложение 1 към договора /л. 23-32/ в което са описани движимите вещи /496 бр. позиции/ с посочен инв. № и цена без ДДС. От страна на ревизираното лице не са представени доказателства за извършено разплащане между страните.

Насрещната проверка на „НОВА МП ГРУП“ ЕООД е обективирана в ПИНП № П- 22221017074627-141-001/15.06.2017г. /л.120-146/. В хода на проверката по връчено на дружеството искане за представяне на документи и писмени обяснения, са представени следните документи: фактури издадени от „МЕГА МОЛ ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД с получател „НОВА МП ГРУП“ ЕООД, с № 41/10.02.2015 г. с данъчна основа 206666.67 лв. и ДДС 41333.33 лв., предмет на доставка - продажба на оборудване, съгласно договор и фактура № 43/25.03.2015г. с данъчна основа 44407.33 лв. и ДДС 8881.47 лв. предмет на доставка - продажба на оборудване, съгласно договор; договор за покупко-продажба на движими вещи от 09.02.2015 г. между „МЕГА МОЛ ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД /продавач/ и „НОВА МП ГРУП“ ЕООД /купувач/- л. 131, с предмет - продажба на движими вещи, търговско оборудване, подробно описано в Приложение № 1 за сумата от 206666.67 лв. без ДДС; тристранен приемо-предавателен протокол от 21.03.2015 г. за предаване на движими вещи, предмет на договор за особен залог от 06.11.2014 г., вписан в ЦРОЗ на 18.12.2014 г. и договор за покупко-продажба на движими вещи от 09.02.2015 г. с приложение № 1 от „МЕГА МОЛ ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД. Страни по процесния протокол са „МЕГА МОЛ ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД /заложен длъжник и продавач/, „ФАКТОРИНГ-ИНВЕСТ“ ЕАД /заложен кредитор/ и „НОВА МП ГРУП“ ЕООД /купувач/; договор за покупко-продажба на движими вещи от 02.03.2015 г. /л.130-129/ между „НОВА МП ГРУП“ ЕООД /продавач/ и „ЕН ПИ СИ РЕВОЛЮШЪН" ООД /купувач/, с предмет - продажба на движими вещи, подробно описано в Приложение № 1. Договорената между страните цена е в размер на 252000 лв. без ДДС. Органите по приходите са констатирали, че при насрещна проверка от „НОВА МП ГРУП“ ЕООД не е представена фактура № 10..029/02.03.2015г., издадена на „ЕН ПИ СИ РЕВОЛЮШЪН“ ООД, както и не са представени счетоводни регистри, както и документи относно извършено разплащане между страните.

В хода на ревизионното производство е изготвено ИПДСПОТЛ № Р-03001817001063-041-003/19.05.2017 г. от 19.05.2017 г. /л.106-017/ за представяне на документи  до „МЕГА МОЛ ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД за представяне на документи, удостоверяващи придобиването на горепосочените активи. Искането е връчено по електронен път на 29.05.2017 г., като до издаване на ревизионния акт, от страна на дружеството не са представени изисканите документи.

Изготвено е ИПДСПОТЛ изх. № Р-03001817001063-041-002/19.05.2017г. /стр.92-105/ до „МЕГА МОЛ РУСЕ“ АД, с което от дружеството са изискани документи, подробно описани в искането. По електронен път с вх. № ВхК-23838/30.05.2017 г. са представени следните доказателства: Искова молба до окръжен съд Русе срещу „МЕГА МОЛ ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД; Решение № 113 07.07.2015 г. на Окръжен съд – гр.Русе; Определение от 17.03.2016 г. по в.т.д.№72/2016 г. на Апелативен съд – Велико Търново.

          С оглед събраните доказателства е установено следното:

Между „МЕГА МОЛ РУСЕ“ АД /продавач/ и „МЕГА МОЛ ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД /купувач/ е сключен Договор за продажба на изплащане от 20.09.2012 г., съгласно който се прехвърля правото на собственост върху движими вещи, индивидуализирани и подробно и описани в Приложение №1 към Договора /търговско оборудване/. Договорената между страните цена е в размер на 1070466 лв. без ДДС или 1284559.20 лв. с ДДС /с посочена единичната цена на отделните вещи в Приложение №1 към договора/, която следва да бъде изплатена от купувача, чрез превод по банковата сметка на продавача на 11 броя равни месечни вноски в размер на 2000 лв. без ДЦС и една последна изравнителна вноска в размер на 1048466 лв. без ДДС. Съгласно клаузите на договора, крайният срок за изплащане на пълния размер на продажната цена по договора е определен на 24 месеца, считано от датата на сключването му. Съгласно договора, при неплащане от страна на купувача, продавачът има право да развали договора, ако неплатените вноски надвишават една пета част от договорената цена. Във връзка със сключения договор „МЕГА МОЛ РУСЕ“ АД е издало фактура № 749/21.09.2012 г. с дан. основа 1070466 лв. и ДДС в размер на 214093.20 лв., което се установява и от исковата молба /л.95-95/ от„МЕГА МОЛ РУСЕ“ АД срещу  „МЕГА МОЛ ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ" ЕООД. Установено е, че от страна на „МЕГА МОЛ ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ" ЕООД, през 2013 г. са направени плащания в общ размер на 250412.62 лв. с ДДС. Неизплатената част по договора е в размер на 1034146.58 лв. с ДДС. Във връзка с неизпълнението на задълженията по процесния договор от страна на „МЕГА МОЛ ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, синдикът на „МЕГА МОЛ РУСЕ“ АД е изпратил на същия уведомление по смисъла на чл. 87 от ЗЗД вр. с чл. 658, ал. 1, т. 6 от ТЗ, връчено чрез телепоща на „Български пощи“ на 17.02.2015 г.

С оглед посоченото, „МЕГА МОЛ РУСЕ“ АД завежда искова молба до Окръжен съд - Русе, който с Решение 113/07.07.2015г. е постановил „МЕГА МОЛ ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД да предаде на „МЕГА МОЛ РУСЕ“ АД, владеенето на вещи, описани в приложение 1 към договор за покупко-продажба на изплащане от 20.09.2012 г. Съгласно посоченото решение, договора между страните е развален, считано от 21.02.2015 г., и „МЕГА МОЛ ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД владее движимите вещи без основание и дължи връщането им в масата на несъстоятелността на „МЕГА МОЛ РУСЕ“ АД.

Органите по приходите са констатирали, че прекият доставчик на жалбоподателя - „НОВА МП ГРУП“ ЕООД не е собственик на вещите предмет на доставка по фактура №**********/02.03.2015 г., следователно е фактурирало продажба на чужда вещ. Прието е от органите по приходите, че се каса за родово определени вещи, за които не са представени доказателства за начина на предаването им /чл. 24, ал. 2 ЗЗД/, т.е. за прехвърляне на собствеността им от доставчика на получателя. В случая, липсва и плащане между страните, независимо, че разплащането на стойността на стоката не е елемент от предпоставките на чл. 71 ЗДДС, но е индиция за реалност на доставката. Доказателства за прехвърляне на собствеността върху стоката, както и такива за приемане на фактурираното оборудване, не са представени както от доставчика, така и от ревизираното лице. Въз основа на установените факти и обстоятелства и събраните доказателства, на основание чл. 70, ал. 5, във вр. с чл. 6, чл. 25 и чл. 68, ал. 1 от ЗДДС ревизиращите органи не са признали право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м.03.2015 г. в размер на 50400 лв. по фактура № *********/02.03.2015 г. издадена от „НОВА МП ГРУП“ ЕООД.

І. По допустимостта на жалбата:   

Препис от решението на директора на Дирекция „ОДОП” - Варна при ЦУ на НАП е връчен на жалбоподателя на 06.12.2017 г. /л.9/, поради което с подаване на жалбата на 19.12.2017 г. е спазен предвидения в чл.156, ал.1 от ДОПК 14-дневен срок за оспорване. Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна при наличие на правен интерес, поради което е допустима за разглеждане.

II. По процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Със Заповед №Д-14/03.01.2017 г., издадена от директор на ТД на НАП е определил органите, които да издават заповедите за възлагане на ревизии, сред които е М.Т.Г. – началник сектор „Ревизии”. Ревизията е възложена със ЗВР № Р-03001817001063-020-001/24.02.2017 г. издадена от М.Т.Г., за срок от три месеца, считано от датата на връчването й – 24.02.2017 г. и е обхващала задължения за корпоративен данък и ДДС, като за ДДС ревизирания период е от 01.01.2015 г. до 31.01.2017 г.  Със Заповеди за изменение на ЗВР № Р-03001817001063-020-002/16.03.2017 г., Р-03001817001063-020-003/17.03.2017 г. и Р-03001817001063-020-001/22.05.2017 г. издадени от М.Т.Г. срокът за извършване на ревизията е изменен до 24.07.2017 г., като последната заповед е връчена на 25.05.2017 г. 

Процесната ревизия е възложена от М.Т.Г. – началник сектор „Ревизии” орган, имащ компетентност да възложи ревизията, съобразно чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК. Определените задължения са в предвидения обхват на ревизията. Съобразно чл.112 и чл.113 от ДОПК, за ръководител на ревизията е определена К. Г. Е.-И. главен инспектор по приходите и за член на ревизионния екип е определен С.П.Д. – старши  инспектор по приходите. 

Срокът за извършване на ревизията е бил до 24.07.2017 г., поради което на основание чл.117, ал.1 от ДОПК срокът за изготвяне на РД е бил до 07.08.2017 г. Процесинят РД е издаден на 07.08.2017 г.  в  предвидения 14 – дневен срок. Връчен е на жалбоподателя на 10.08.2017 г./л.157/. 14-дневния срок за подаване на възражение е бил до 24.08.2017 г. От жалбоподателя не е било подадено възражение. В срока по чл.119, ал.2, вр.ал.1 от ДОПК е издаден обжалвания РА на 07.09.2017 г. РА е издаден от М.Т.Г. – началник сектор, възложила ревизията съобразно чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК и К. Г. Е-И.- главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, съобразно чл.119, ал.2 от ДОПК.

Установено е, чрез представен от ответника електронен носител /компактдиск/, възпроизведен в съдебно заседание на 27.02.2018 г. в присъствие на жалбоподателя и приет към доказателствата по делото, че издателите на ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са имали надлежни електронни подписи. Удостоверението за електронен подпис е електронен документ, издаден и подписан от доставчика на удостоверителните услуги, съгласно чл.24, ал.1 от ЗЕДЕП, което по силата на чл.16, ал.1 от ЗЕДЕП придава на електронния подпис качеството „Квалифициран”. Удостоверението по чл.24, ал.1 от ЗЕДЕП се издава в електронен формат, подписано с електронния подпис на удостоверяващия орган и не подлежи на разчитане при пренасяне на хартиен носител. Електронния подпис може да се добави към оригиналния документ и да се получи “attached” /прикрепен/ електронен подпис или да остане в отделен файл “detached” електронен подпис, както е в настоящия случай. За всички подписи е налице удостоверение за квалифициран електронен подпис на юридическо лице, по чл.24, ал.1 от ЗЕДЕП. Следва, че издателите на документите са имали съгласно чл.16, ал.1 от ЗЕДЕП, квалифициран електронен подпис.

Срещу РА, който е съобщен на жалбоподателя на 14.09.2017 г. е подадена жалба на 28.09.2017 г., в срока по чл. 152, ал.1 от ДОПК. В резултат на административното обжалване на РА, по реда на чл.117 и сл. от ДОПК, Директорът на Дирекция “ОДОП” - Варна при ЦУ на НАП, в срока по чл.155, ал.1 от ДОПК, който е бил до 05.12.2017 г. се е произнесъл с Решение №418/05.12.2017 г., с което е потвърдил РА, в частта за определени данъчни задължения за ДДС по ЗДДС за м.03.2015 г. в размер на: главница 50400 лева и лихва 8465.28 лева. Решението е  издадено от компетентен орган, съгласно чл.152, ал.2 от ДОПК. От изложеното следва, че при издаване на оспорения ревизионен акт не са допуснати процесуални нарушения, които да са отменителни основания.

IIІ. По материалноправната законосъобразност на акта:

Спор между страните относно фактите няма. Спорът е налице ли е реално осъществена доставката по процесната фактура № **********/02.03.2015 г. за движими вещи по договор за покупко – продажба от 02.03.2015 г., в Приложение 1 /л.23-32/ са описани стоките, представляващи оборудване за хранителен магазин. Съответно възникнало ли е за жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит или са налице предпоставките по чл.70, ал.5 от ДОПК  /Не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно/.

Реалността на доставките е първата и водеща предпоставка за признаване правото на данъчен кредит. На основание чл.68, ал.1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон. Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, т. 1 от Директива 2006/112/ЕО/ (фактическото предаване на стоката), а при доставката на услуги - към момента на извършването им (чл. 25, ал. 2 ЗДДС).

Съгласно ЗДДС, приложим към спорните доставки и константната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по тълкуването на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От приетото по т. 33 от Решение от 6 декември 2012 г. на СЕС по дело С-285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано, ако се установи, че доставките на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. Съобразно направеното тълкуване на нормите на Директива 2006/112/ЕО от СЕС преценката за наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит (реално ли са осъществени доставките и използван ли е техния предмет в извършваната от лицето дейност) се осъществява от националната юрисдикция съобразно правилата за доказване по националното право и въз основа на съвкупна преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото (арг. от т. 31 и т. 32 от Решение на СЕС по дело 285/11).

Съгласно чл. 4 от Договор за покупко – продажба от 02.03.2015 г. сключен между „НОВА МП ГРУП” ЕООД – продавач и жалбоподателят, в качеството му на купувач, правото на собственост върху вещите преминава върху купувача в момента на сключване на  договора. В част ІV „Предаване на веща”, чл.5 от същия договор е предвидено, че продавачът е длъжен да предаде на купувача вещите в момента на подписване на настоящия договор, за което се съставя приемо - предавателен протокол /л.130/.

Доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал.1 ЗДДС изисква действително доставяне на договорената стока, поради което не е достатъчно само издаването на фактура, в която да е описан предмета на договора. В този смисъл фактурата следва да бъде придружена от всички необходими съпътстващи я документи, обективиращи извършването на услугата. Необходимостта от тези документи се извежда от отделните клаузи в сключения Договор за покупко – продажба на 02.03.2015 г. в гр. Русе между „НОВА МП ГРУП” ЕООД – продавач и жалбоподателя, в качеството на купувач. Както беше отбелязано, съгласно чл. 5 от посочения договор, вещите е следвало да се предадат при сключване на договора, което се удостоверява със съставяне на приемо – предавателен протокол. Съдът е указал на жалбоподателя да представи доказателства в тази насока. Такива доказателства по делото не са ангажирани, поради което не може да се установи по какъв начин е изпълнена доставката. Жалбоподателят като получател по фактурата е лицето, което се възползва от дадената му от закона възможност да приспадне платения на доставчика му ДДС по издадената фактура като данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал.1, т.1 ЗДДС, поради което негова е доказателствената тежест да установи действителното й изпълнение. В съдебната практика на СЕС в Люксембург, приета и от ВАС изрично се посочва, че получателят по фактурата не може да носи отговорност за неизпълнение на договореностите от страна на доставчика. В процесния случай обаче безспорно е установено по делото, че получателят и доставчикът са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. „д” от ДР на ДОПК, тъй като П.Й.И. е управител и представляващ на „НОВА МП ГРУП” ЕООД и на „ЕН ПИ СИ РЕВОЛЮШЪН” ООД. Тази свързаност улеснява представянето на всички необходими доказателства за реалното изпълнение на фактурираната стока, поради това, че не съществува пречка жалбоподателят - получателят по фактурата да представи доказателства, които принципно може да се представят само от доставчика, но въпреки това такова пълно насрещно доказване не е извършено. Непредставянето на писмени доказателства относно доставката на стоката,  така както е предвидено в договора обосновава извод за липса на доставка на стока. В този смисъл е съдебната практика – решение по адм. дело № 10661/2015 г. на ВАС.

В случая се касае за родово определени вещи, поради това, че същите имат инвентарен номер, видно от приложение №1, но това са поредни номера, които са поставени от собственика им. Вещите не са описани с индивидуален фабричен номер /в случай, че имат такъв/, поради което същите са родово, а не индивидуално определени. Това е още едно основание да е необходимо предаването им по арг. на чл.24, ал.2 от ЗЗД, за да е налице доставка на процесните стоки.

Установено е, че договорът между „МЕГА МОЛ РУСЕ” АД и „МЕГА МОЛ ПРОПЪРТИ МИНИДЖМЪНТ” ЕООД е развален на 21.02.2015 г. и съгласно Решение № 113/07.07.2015 г. по търг. дело № 110/2015 г. на Окр. съд – Русе, „МЕГА МОЛ ПРОПЪРТИ МИНИДЖМЪНТ” ЕООД е осъдено да предаде на „МЕГА МОЛ РУСЕ” АД /в несъстоятелност/ движими вещи Приложение 1 към договор за продажба от 20.09.2012 г. Поради тези обстоятелства е следвало да се представят от жалбоподателя доказателства, че стоката действително е приета от него, тъй като жалбоподателят е закупил стоката на 02.03.2015 г. след развалянето на договора – 21.02.2015 г.

„НОВА МП ГРУП” ЕООД е приело стоката от „МЕГА МОЛ ПРОПЪРТИ МИНИДЖМЪНТ” ЕООД на 21.03.2015 г., но това не установя, че стоката е предадена на същата дата или по-късна такава на „ЕН ПИ СИ РЕВОЛЮШЪН” ООД. С оглед свързаността на лицата - „МЕГА МОЛ ПРОПЪРТИ МИНИДЖМЪНТ” ЕООД и „ЕН ПИ СИ РЕВОЛЮШЪН” ООД за жалбоподателят е било ясно, че към момента на сключване на договора той няма да получи стоката в момента на подписване на договора – 02.03.2017 г., така както е било уговорено.

Установеното води до извод, че липсва извършена реална доставка по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС, вр.чл.12, ал.1 от ЗДДС, не е настъпило данъчно събитие по чл.25 от ЗДДС, поради което на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС жалбоподателят няма право на приспадане на данъчен кредит.

По изложените мотиви съдът намира, че оспореният РА е законосъобразен и жалбата срещу него като неоснователна следва да се отхвърли.

Предвид изхода на спора искането на жалбоподателя за присъждане на сторени разноски и е неоснователно по арг. на чл.161, ал.1 от ДОПК, поради което се отхвърля от съда.

Ответникът е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. От юрисконсулт е извършено процесуално представителство по делото, чрез представяне на писмено становище на 27.02.2018 г. На основание чл.161, ал.1 от ДОПК на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение съобразно размера на материален интерес по делото, който е 58865.28 лева. Определено на основание чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото възнаграждение за юрисконсулт е в размер на 2295.96 лева. Поради това, че е претендирано от ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 2295.95 лева /л.23/, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати сумата 2295.95 лева.

 

 

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

 ОТХВЪРЛЯ жалбата от „ЕН ПИ СИ РЕВОЛЮШЪН” ООД, ЕИК ********, с управител и представляващ П.Й.И. срещу Ревизионен акт № Р-03001817001063-091-001/07.09.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 418/05.12.2017 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” - Варна при ЦУ на НАП, в частта с която са определени задължения за ДДС по ЗДДС за м.03.2015 г.: 50400 лева – главница и 8465.28 лева – лихва.

 

 

ОСЪЖДА „ЕН ПИ СИ РЕВОЛЮШЪН” ООД, ЕИК ********, с управител и представляващ П.Й.И. да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП сумата от 2295.95 лева /две хиляди двеста деветдесет и пет лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

  

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

 

 

                                      СЪДИЯ: