Решение по дело №1019/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260196
Дата: 24 юли 2020 г.
Съдия: Ирена Николова Петкова
Дело: 20203100501019
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 юни 2020 г.

Съдържание на акта

  Р Е Ш Е Н И Е  

гр. Варна, 24.07.2020г.

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

                                        ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

                                НАСУФ ИСМАИЛ-мл.с.

        

при секретар Галина Славова

като разгледа докладваното от съдията Петкова

в.гр. дело №  1019 по описа за 2020г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХХ-та ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, против решение №1054/28.02.2020г. по гр. д. №18689/19г. на ВРС, VІI-ми с-в, с което е прието за установено между страните, че И.М.А., ЕГН ********** с адрес ***  не дължи на въззивника „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс- Е” сумата от 3265,55лева, представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период 09.01.2018г.- 08.01.2019г. за обект на потребление, находящ се в с. Садово, община Аврен, с абонатен № ********** и клиентски № **********, за което вземане е издадена фактура № **********/01.11.2019г. , на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. В жалбата се излагат основания за отмяна на решението, като се твърди, че са налице предпоставките на чл.50 ПИКЕЕ. Затова и корекцията намира своето законово основание в неотменените норми на ПИКЕЕ, и по конкретно - чл.50 от Правилата.

Въззиваемата страна И.М.А. е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.

 

По предмета на така предявения иск с правно основание чл.124 ГПК се излагат следните твърдения от страните:

 

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Собственик е на доставяна от ответника ел. енергия в жилищен имот на адрес с. Садово, община Аврен. Редовно плащал задълженията си за потребена ел. енергия. С писмо от 01.11.2019г. бил уведомен от ответника, че е начислена като задължение процесната сума като корекция за периода 09.01.2018г.- 08.01.2019г. въз основа на софтуерен прочит на паметта на СТИ. Оспорва да дължи сумата. Твърди, че към датата на извършване на проверката липсва основание ЕРП да извършва корекции, тъй като с влязло в сила на 14.02.2017г. решение № 1500/06.02.2017г. по адм.д. № 2385/2016г. на ВАС са били отменени ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48, 49, 50 и чл. 51, а с решение № 2315/21.02.2018г. по адм.д. № 3879/2017г. на ВАС в сила от 23.11.2018г. и останалите като действащи разпоредби. Искането отправено до съда е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Твърди, че процесната сума представлява стойност на реално доставено и потребено количество ел. енергия по отчетени показания на електромера, като корекцията на сметката на абоната е извършена и се дължи на основание чл. 38, ал.2 вр. чл. 37 ОУ на Електроразпределение Север АД вр. чл. 200 ЗЗД. Предвид наличието на договорни отношения с ищеца, то страните са обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ. На 08.01.2019г. в присъствието на абоната е била извършена проверка на обекта на потребление, за което е бил съставен констативен протокол с № 1202596. При проверката е извършено замерване с еталонен уред и са отчетени показанията по регистри, както следва: регистър 1.8.1- 004606кВтч, 1.8.2- 007472кВтч, скрити регистри- 1.8.3- 016994кВтч., 1.8.4- 000000 и сумарен регистър1.8.0- 029073кВтч. Електромерът е бил демонтиран и изпратен на БИМ, РО Варна за експертиза. Такава е била извършена и е изготвен протокол № 2323/23.10.2019г., в който е документирано, че при софтуерно четене е установена налице намеса в тарифната схема на СТИ, наличие на преминала ел.енергия по трета невизуализирана тарифа. На 29.10.2019г. е изготвено становище за начисляване на ел. енергия, с което така отчетеното количество по скрития регистър е било конкретизирано по размер и период, и е издадена фактурата остойностяваща това допълнително начислено количество енергия. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

 

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

 

Не е спорно в отношенията между страните, че страните  са обвързани от валидно облигационно правоотношение по силата на сключения между ищеца  и ответника  договор за продажба на електрическа енергия при общи условия, по силата на който ищецът е потребител на ел. енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и клиент на дружеството ответник за описания в исковата молба обект на потребление, находящ се на адрес: с. Садово, община Аврен, с абонатен № ********** и клиентски № **********.

Видно от приложения по делото Констативен протокол за  техническа проверка № 1202596/08.01.2019г.  е, че на същата дата длъжностни лица на „Електроразпределение Север” АД са извършили техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца , находящ се в с. Садово, община Аврен, с абонатен № ********** и клиентски № **********. При проверката са констатирани показания на СТИ, подробно описани в протокола, както следва:  в регистър 1.8.1. са отчетени 004606 кВТч, в регистър 1.8.2. - 007472 кВТч, в регистър 1.8.3. има показания в размер на 016994 кВТч , в регистър 1.8.4. - 000000 кВТч и в регистър 1.8.0 – 029073 кВТч. Посочено е, че е установена грешка при отчитане на електромера „-00,71%“ , вследствие на което електромерът е демонтиран и подменен с нов електромер, като подмененият електромер е посочено, че се поставя в индивидуална опаковка, пломбирана с пломба № 524553. Констативният протокол е съставен и подписан от двама служители на „Електроразпределение Север“ АД , както и от самия абонат-ищеца.

Видно от представения по делото Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 2523/23.10.2019г. на Регионален отдел-гр.Варна към Български институт по метрология , електромерът е представен в запечатан найлонов плик , пломбиран с пломба № 524553, като при огледа е установено съответствие с Констативен протокол № 1202596/08.01.2019г. Посочени са показанията на тарифите, както следва: Тарифа 1- 004606,6 квтч и Тарифа 2 - 007473,0 квтч. Установено е отсъствие на механични дефекти на кутията, клемите, клемния блок на електромера. При софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3-016994,4 квтч, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност на измерването на електрическата енергия. При продължително включване с отчитане на показващото устройство се констатира грешка „-0,22%“ при максимално допустима грешка „+/- 2,0“.

Видно от Становище за начисление на електрическа енергия, изготвено от ответното дружество на 29.10.2019 г. относно Констативен протокол № 2523/23.10.2019., е одобрено да се начисли допълнително количество ел.енергия общо в размер на 16994 кВТч  за периода от 09.01.2018г. до 08.01.2019г. , както следва: от които 8055 квтч за периода от 09.01.2018г. до 30.06.2018г. и 8939 кВТч за периода от 01.07.2018 до 08.01.2019г.  Посочено е , че корекцията е извършена на основание софтуерно прочитане на паметта на СТИ , при което е установено точното количество неотчетена ел.енергия.

Представена е фактура № **********/01.11.2019 г. с получател ищецът И.А. за начисляване на сумата от 3 265,55 лв. от ответното дружество , представляваща незаплатена от ищеца потребена електрическа енергия за процесния обект на потребление с абонатен № ********** и клиентски № ********** за периода от 09.01.2018г. до 08.01.2019 г. по посочените в становището данни, съответно: 8055 квтч и 8939 кВТч.

Видно от Уведомителни Писма с изх. № 55975_КП1202596_1 от 01.11.2019г. и от изх. № 55975_КП1202596_2 от 01.11.2019г.,  ищецът е уведомен за извършената проверка на измервателната система на процесния обект с абонатен № ********** и клиентски №**********, като му е изпратено и  копие на съставения констативен протокол № 1202596/08.01.2019г. и е уведомен за дължимост на сумата в размер на 3265,55 лв. по фактура № **********/01.11.2019 г. в срок до 11.11.2019 г.

Приложени са обратни разписки , от които се установява,че уведомленията са връчени на ищеца.

 Представено е извлечение за фактури и плащания на ищеца към дата 21.11.2019 г. с клиентски № **********.

От заключението на в.л. инж. Л.Б. по изслушана СТЕ, вкл. с поясненията дадени в с.з. пред първа инстанция при изслушването му се установява, че СТИ е в метрологична годност. Отчитането на консумираната ел. енергия в битов обект се извършва по две тарифи. Показанията по тарифа 3 не са визуализирани на дисплея и не са отчитани при редовните отчети, тъй не се ползва за отчитане потребление от битови абонати. Констатациите на БИМ са, че е установено наличие на ел. енергия по тарифа Т 3, която е натрупана в невизуализиран регистър. Това количество е преминало през измервателната система на СТИ, но в следствие на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация е натрупано в този невизуализиран регистър. Въпросното количество е определено математически и разпределено спрямо броя на дните, съдържащи се в отделните ценови подпериоди. Изчисленията са направени математически точно.

 

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

         Между страните не се спори, че е налице сключен договор за покупко-продажба и доставка на ел. енергия. Спорно е дали е налице основание за начисляване на процесната сума.

Видно е, че процесното вземане е възникнало чрез начисляването му като корекция в цената, дължима от жалбоподателя за реално доставена и консумирана за минал период ел. енергия. Корекцията е извършена от енерго- снабдителното предприятие при действието на последните изменения на ЗЕ, влезли в сила на 17.VІІ.2012 г., както и действащите от м.ноември 2013г.  ПИКЕЕ, частично отменени от 14.02.2017г. На посочената дата е обнародвано в ДВ, бр.15, Решение № 1500 от 6 февруари 2017 г. по административно дело № 2385 от 2016 г. на ВАС, с което е обезсилено Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в частта, с която се отменят чл. 48, 49, 50 и 51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и вод­но регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази част, обезсилено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в частта, с която се отхвърля оспорването на Т. Т. Ч., „Май Маркет“ – АД, с ЕИК ********* и „Мартилекс 2“ – ЕООД, с ЕИК ********* на чл. 47 и на „Май Маркет“ – АД, и „Мартилекс 2“ – ЕООД, на чл. 1, ал. 1, т. 6 в частта й „и начините за извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия“ от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази част, отменено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в останалата част и вместо това е постановено, че се отменя по жалбата на „ЕВН България Електроразпределение“ – ЕАД, с ЕИК *********, Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт.

На практика, след отмяната на посочените ПИКЕЕ, действие запазват само нормите на чл.48, 49, 50 и 51, които посочват предпоставките за извършване на корекция и методологията за начисляване на допълнителни суми. Начинът, по който следва да бъде установено наличието на предпоставките, обуславящи възможността за извършване на корекция, както и процедурата- компетентен орган да извърши метрологичната проверка, форма, обективираща установяване на предпоставките, и т.н. не са регламентирани в действащите към момента на проверката ПИКЕЕ. Респективно отпаднало е и действието на заключителните и допълнителните разпоредби, регламентиращи използваните понятия, както и приложенията, определящи общата точност и допустимите граници на грешката. Изложеното мотивира настоящият състав да направи извода, че действащата част от ПИКЕЕ към настоящия момент, не отговаря на изискванията на чл.83 ЗЕ поради следното:

Чл. 83 ал. 1 т. 6 от цитирания Закон за енергетиката предвижда, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в правила за измерване на количествата електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Безспорно, съгласно правомощията на ДКЕВР, предвидени в чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЕ вр. чл. 2, ал. 1 ЗНА, е приемането на посочените в чл.83 ЗЕ правила. Такива са приети от ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г. и обнародвани в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, в сила от 16.11.2013 г., и по същество представляват подзаконов нормативен акт, задължителен за страните. От анализа на чл. 83 ал. 1 т. 6 и на ал. 2 ЗЕ следва, че корекционните процедури следва да са предвидено именно в ПИКЕЕ, а не в ОУ на договорите за ДПЕЕЕМ и ДПЕЕ. Аргумент за извода, че корекционните процедури /принципите, условията и редът и методиката за извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано неизмерване или неточно измерва на доставената от доставчика и потребена от абоната ел. енергия за минал период/ следва да са установени именно в ПИКЕЕ /в нормативен акт, каквито ОУ не са/ са и нормите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и на чл. 104а от ЗЕ, също редакция ДВ, бр. 54/2012 год. в сила от 17.07.2012 год., според които общите условия съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6. И двете разпоредби – чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а” от ЗЕ и чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. „а” от ЗЕ препращат към чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, който предвижда, че корекционните процедури /принципите, условията, редът и методиката за извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано неизмерване или неточно измерване на доставената от доставчика и потребена от абоната ел. енергия за минал период/ следва да са регламентирани именно в ПИКЕЕ. Предвид това и безспорно се налага изводът, че единствено и само ПИКЕЕ могат да съдържат норми, задължителни по своя характер за потребителите, които да уреждат не само методиката, но и условията, редът и принципите за извършване на корекциите на сметки. Към настоящия момент обаче действащите норми на ПИКЕЕ не изпълняват функциите, които нормата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ им възлага. Същите не уреждат нито реда, нито условията за извършване на корекционните процедури. Липсват правила кога, къде, през какъв период, в присъствието на кои лица следва да бъдат извършени проверките, констатиращи неточно измерване, липсват и правила кой е компетентният орган да извърши проверката, в какъв акт следва да я обективира. При липса на такива правила доказване наличието на предпоставки за извършване на корекция не би могло да бъде осъществено. Недопустимо е приложение на общите правила за доказване на определени факти, тъй като отношенията между доставчиците и потребителите на еленергия се регулират от специален закон- ЗЕ. Поради това и недопустимо е посредством предвидените в ГПК доказателствени средства- свидетелски показания напр., да бъде установяван факта на констатираното неточно измерване. Същото е и невъзможно, доколкото в общите закони не се съдържа регламентация на специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ. Няма приложения напр., съдържащи показатели за понятието обща точност, нито пък за допустими граници на грешката. Няма как и общите закони да намерят приложение в отношения, които се регулират по специален ред и в регулирането на които Държавата чрез неин орган – КЕВР, има задължително участие, каквото участие не е предвидено при приемането на общия закон. Освен това, правно неоправдано би било регламентацията на специфични отношения, регулирането на които е възложено на специален закон и орган, да се осъществява смесено- както в специалния закон, така и в общите граждански закони.

По всички изложени съображения съставът приема, че липсата на регламентиран в ПИКЕЕ изричен ред, условия и процедура за установяване на предпоставките за извършване на корекцията, води до невъзможност за прилагане и на действащите норми, уреждащи методологията при начисляването на допълнителните количества енергия. Съответно и може да бъде направен извод, че след отмяната на правилата в частта, регламентираща условията и редът за извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано неизмерване или неточно измерва на доставената от доставчика и потребена от абоната ел. енергия за минал период, то липсва и нормативно уредена възможност за доставчиците да начисляват ел. енергия на това основание. При липса на предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период, същият не може да обосновава това право с действаща норма на чл.50 ПИКЕЕ, на която се позовава ответника. Затова и сумата от 3 265,55 лева, начислена на соченото основание, е недължима от абоната, с оглед на което и предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен, като бъде прието за установено, че ищецът И.М.А. не дължи начислената на посоченото основание сума. По изложените съображения и предвид съвпадащите крайни изводи на двете инстанции първоинстанционното решение  следва да бъде потвърдено.

На осн. чл.78 ал.1 ГПК и предвид направеното искане въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 340 лв., заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

 

 

Р Е Ш И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение №1054/28.02.2020г. по гр. д. №18689/19г. на ВРС, VII-ми с-в.

ОСЪЖДА “Енерго-Про Продажби” АД ЕИК *********, със седалище гр. Варна, да заплати на И.М.А., ЕГН ********** с адрес ***, сума в размер на 340 лв. /триста и четиридесет лева/, представляваща направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.

 

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                      2.