Решение по дело №35/2020 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

град Русе, 19.02.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено на десети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО Й.

 

при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...……………, като разгледа докладваното от съдия Й. административно наказателно дело № 35 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на К.Й.Н., депозирана против електронен фиш серия К № 2605217, издаден от ОДМВР – Русе, с който на жалбоподателя, в качеството му на законен представител на фирма „Крикет Ауто“ ЕООД, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лева, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

С жалбата се релевират твърдения, че обжалваният електронен фиш е неправилен и незаконосъобразен и се моли за неговата отмяна. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че издаването на електронните фишове е предвидено като изключение именно в ЗАНН – чл. 39, ал. 4, като конкретиката се съдържа в чл. 189, ал. 4 ЗДвП, но по неуредените въпроси се прилага ЗАНН, като в чл. 34 ЗАНН е предвидена възможност да не се образува административнонаказателното производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриването на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, като в настоящия случай нарушението е извършено на 05.06.2018г., а електронния фиш е получен на 20.12.2019г. На следващо място се твърди, че не е представена снимка на нарушението и липсват доказателства, кой е органът издал електронния фиш и неговата материална компетентност е останала недоказана, като липсата в образеца одобрен от Министерски съвет на издател касае законодателен пропуск и не може да се приеме, че е налице материална компетентност на органа издал акта. В тази връзка се цитира разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗАНН. На следващо място се твърди, че към момента на извършване на нарушението, жалбоподателят е бил направоспособен водач и лекият автомобил, с който е извършено нарушението, никога не е бил в негово владение, а само е регистриран на дружеството, на което жалбоподателят е законен представител, въз основа на пълномощно, което вече е оттеглено. Твърди се, че му е било отказано от КАТ – Силистра да бъде приета декларация от жалбоподателя във връзка с извършеното нарушение. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменен издадения електронен фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща представител. Депозирана е молба от процесуалния представител на жалбоподателя, в която същият заявява, че поддържа депозираната жалба по изложените в същата доводи.

Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща представител и не заема становище по депозираната жалба

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат на издаденият електронен фиш, депозирана е в преклузивния срок за обжалване и касае подлежащ на съдебен контрол електронен фиш, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

 

Съдът‚ след като обсъди ангажираните с жалбата и поддържани в хода по същество фактически и правни доводи, и извърши служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

На 05.06.2018г., в 20:18 часа, в град Русе, бул. „България“ до бензиностанция „Лукойл“, посока ГКПП – Дунав Мост, с автоматизирано техническо средство – дигитална стационарна радарна установка SITRAFFIC ERS 400 № 003059047В97, с фиксиращо устройство за скорост, дата и час е било заснето МПС – лек автомобил „Фиат Стило“, с рег. № СС 64 73 РВ, собственост на „Крикет Ауто“ ЕООД, със законен представител К.Й.Н., което моторно превозно средство при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч, за движение в населено място е било установено да се движи със скорост 86 км/ч, от която скорост е била приспадната максимално допустимата грешка от 3 км/ч., като е прието, че посоченото моторно превозно средство се е движило с установена стойност на скоростта 83 км/ч. и превишение от 33 км/ч.

Приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира за безспорно установена от събраните в хода на производството писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, а именно: Разписка за връчване на ЕФ – заверено копие, снимка от клип № 003059047В972018060520182900301, Разпечатка от АИС КАТ – Регистрация справка собственост, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823 – заверено копие, Снимка на пътен знак В26 – заверено копие, Протокол от  проверка № 235-ИСИ/05.12.2017 г. – заверено копие, Свидетелство за управление на МПС на жалбоподателя и Контролен талон № 6742775 –копие; Свидетелство за регистрация Част I – копие, копие на румънски документ и заверен препис на пълномощно, прочетени и приобщени по реда на чл. 283 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАННН.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се факти от обективната действителност, включени в предмета на доказване по настоящото дело.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

Електронният фиш е издаден по образеца, утвърден от министъра на вътрешните работи, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Същият съдържа изискуемите, съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Съдът намира за неоснователни релевираните с жалбата доводи, че електронния фиш не отговаря на законовите изисквания и не е доказана компетентността на неговия издател. С оглед спецификата на електронните фишове, не могат механично да се приложат по аналогия разпоредбите предвидени в ЗАНН, за съставянето на АУАН и издаването на НП, в каквато насока са твърденията в жалбата.

Единственото задължение при издаване на фиша е същият да съдържа точно тези данни, които са посочени в правната норма на чл. 189, ал.4 от ЗДвП и няма изискване електронният фиш да бъде подписан от определено длъжностно лице, което го е съставило. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, областните дирекции на МВР са основни структури на МВР и като такива притежават съответната териториална компетентност за издаване на електронни фишове, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

В този смисъл са Решение на Административен съд – Русе от 07.10.2019г., постановено по КАНД № 215/2019г. и Решение на Административен съд – Русе от 07.10.2019г., постановено по КАНД № 218/2019г.

Неоснователни са и доводите, за нарушение на чл. 39, ал. 4 ЗАНН, тъй като издаденият електронен фиш, както беше посочено е в съответствие с изискванията за форма и одобрен образец и отговоря на легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т. 1 ДР на ЗАНН, вр. чл. 39, ал. 4 ЗАНН. Законодателният пропуск, както се посочва в жалбата, не може да бъде основание за отмяна на електронния фиш, поради липсата на посочване на неговият издател.

Цитираната в жалбата разпоредба на чл. 37 ЗАНН касае длъжностните лица, които могат да съставят АУАН и същата е неприложима в хипотезата на издаване на електронен фиш, по изложените по-горе мотиви.

Съдът намира за неоснователни възраженията, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана след изтичане на сроковете чл. 34 ЗАНН.

Деянието, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя е извършено на 05.06.2018г. С обжалвания електронен фиш на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“. Съгласно чл. 11 ЗАНН, във връзка с обстоятелства, изключващи отговорността, приложение намират разпоредбите на НК. Доколкото ЗАНН не съдържа уредба, досежно въпросите, касаещи спиране и прекъсване на давността, като изключващо отговорността обстоятелство, то приложение следва да намери разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, която урежда абсолютната давност, изключваща наказателното преследване. В този смисъл е задължителното за съдилищата разрешение, съдържащо се в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС.

С оглед спецификата на електронните фишове, не могат механично да се приложат по аналогия разпоредбите касаещи сроковете предвидени в ЗАНН, за съставянето на АУАН и издаването на НП, в каквато насока са твърденията в жалбата.

Изрично в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС е посочено, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс, предвид липсата в чл. 34 ЗАНН на разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, уреждаща абсолютната давност, тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 ЗАНН. Отново в същото Тълкувателно постановление е прието, че давността, представлява обстоятелство, изключващо наказателната отговорност и при настъпване на давността по същество се стига до осуетяване на тази отговорност, а като краен резултат - до нейното погасяване.

Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК обикновената давност е три години, а абсолютната 4 години и половина. Видно от датата на извършване на нарушението - 05.06.2018 г., към настоящия момент не е изтекъл нито един от двата срока.

В този смисъл е и Решение на Административен съд – Русе от 20.09.2019г., постановено по КАНД № 182 по описа на съда за 2019г.

По изложените мотиви, съдът не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че отговорността на последния е погасена по давност.

Връчването на електронния фиш е процесуално действие след налагане на наказанието, поради и което забавянето при връчването на електронния фиш няма за последица незаконосъобразност на същия, доколкото самото връчване на електронния фиш има значение за възникване правото на наказаното лице да упражни правото си да обжалва същия. В случая на жалбоподателят е бил връчен електронния фиш и същият е упражнил правото си на жалба срещу него.

От приобщените по делото веществени доказателствени средства, съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП, а именно: снимка от клип от 05.06.2018г.,  20:18:29 часа, безспорно се установява времето и точното място, на което е било позиционирано средството за измерване и където е било установено нарушението, конкретното моторно превозно средство, измерената скорост на движение на същото и констатираното превишение, а така също и посоката на движение на МПС. Видно от същите измерената скорост на движение е била 86 км/ч., от която е приспадната и максимално допустимата грешка от 3 % на средството за измерване и жалбоподателят е санкциониран, именно за превишение от 33 км/ч.

Средството за измерване, с което е установено нарушението е от одобрен тип и е преминало изискуемата последваща проверка на средствата за измерване, което се установява и доказва от приетите по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823 (лист 14) и Протокол от проверка на средство за измерване № 235 – ИСИ/05.12.2017г. (лист 15).

Не съставлява процесуално нарушение, имащо за своя последица отмяна на оспорения електронен фиш, обстоятелството, че със същия не е била връчена на жалбоподателя снимката, установяваща нарушението, тъй като в закона липсва такова задължение за административнонаказващия орган и това по никакъв начин не е ограничил правото на защита на жалбоподателя. Разпоредбите на чл. 189, ал. 5 и ал. 6 ЗДвП изрично регламентират, че се връчва само електронния фиш. Снимката, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, представлява веществено доказателствено средство, установяващо и доказващо нарушението, а не е част от самия електронен фиш, чието съдържание е нормативно уредено. Както при издаване на наказателно постановление наказващият орган няма задължение, с връчването на същото да връчи и писмените доказателства установяващи нарушението, така и при издаване на електронен фиш, липсва задължение за връчване на снимката, установяваща нарушението, поради и което липсва допуснато от наказващия орган нарушение на процесуалните правила.

Доколкото се касае само и единствено за наложено наказание „Глоба“, а не за наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ е ирелевантно дали нарушителят е притежавал такова право, а още по-малко, че не е имал такова право към конкретната дата на нарушението.

По делото липсват доказателства в подкрепа на твърдения с жалбата, че жалбоподателят е представил писмена декларация по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението, и доколкото моторното превозно средство е собственост на юридическо лице, то правилно съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП е ангажирана отговорността именно на жалбоподателя, в качеството му на законен представител на дружеството.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.

В конкретния случай с жалбата не се твърди такава декларация по чл. 188 ЗДвП да е била представена пред ОДМВР – Русе, което е именно териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, издала обжалвания електронен фиш и то в 14-дневния срок по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, за да са били налице предпоставките предвидени в закона за анулиране на електронния фиш. В случая се касае за нормативно уредено задължение и незнанието на закона не може да бъде извинително. Въобще по делото липсват доказателства, че действително такава декларация е била подадена дори и пред ОДМВР – Силистра, както се твърди с жалбата. Представянето в хода на производството по обжалване на електронния фиш на свидетелство на румънски гражданин и оттегляне на пълномощно, не може да обоснове извод за незаконосъобразност на издадения на законния представител на юридическото лице собственик на моторното превозно средство електронен фиш, при положение, че законният представител на юридическото лице собственик на моторното превозно средство не е посочило лицето управлявало моторното превозно средство на посочените дата и час и то в срока по чл. 189, ал. 5 ЗДвП. При положение, че владението на моторното превозно средство е било предадено на конкретно лице, то в тежест на законният представител на дружеството собственик на това моторно превозно средство е в срока и по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП да посочи лицето на което е предоставило моторното превозно средство, което в случая не е сторено, поради и което законосъобразно е ангажирана отговорността именно на законния представител на дружеството собственик.

Правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, касаещо превишение на разрешената скорост от 50км/ч в населено място - град Русе, с 33 км/ч., поради което правилно е приложена санкцията по чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, а именно административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лева.

С оглед всичко изложено, съдът намира, че издаденият електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а депозираната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

 

Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 2605217, издаден от ОДМВР – Русе, с който на К.Й.Н., ЕГН:**********, в качеството му на законен представител на фирма „Крикет Ауто“ ЕООД, ЕИК: *********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 400 (четиристотин) лева, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе, в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: