О П Р Е Д Л Е Н И Е
гр. Ловеч, 25.10.2016 г.
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД девети
състав в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и
шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА
ВЕЛЧЕВА
при секретар
................................................., като изслуша докладваното от
съдията гр. д. № 1679 по описа за 2016 г. на съда и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е
образувано във връзка с постъпила молба от Л.Л.Ц. против Х.М.Х..
Спорът е пренесена за
решаване пред РС Ловеч след уважен отвод за местна подсъдност.
В молбата се твърди,
че с решение на Окръжен съд Плевен е отменено определение, с което е отказано
да се впише приемане по опис на наследството на Х.М.Х. от ответника и е
постановено ново, с което е разпоредено да се да се впише приеманата на
наследството по опис.
Ищецът твърди, че е
племенник на Х.М.Х., който приживе е направил в нейна полза завещания, с което
ѝ е завещал всички свои движими и недвижими вещи, като то е обявено от
нотариус Ваня Пеева.
Твърди се, че след вписване
приемането на наследството по опис пред РС Ловеч е образувано гр. д. № 990/2014
г., по което е постановено неприсъствено решение, с което е възтановена
запзената част на ответника от наследството на Х.М.Х..
Ищецът оспорва акта на
съда по вписване приемане наследството по опис на Х.М.Х. от ответника, тъй като
то е постановено извън 3-месечния срок по чл. 61 ЗН, като отправя искане до
съда да постанови решение, с което да постанови отмяната му.
В изпълнение на дадени
указания от съда /разпореждане от 01.04.2016 г. по гр. д. № 2145/20166 г. на РС
Плевен/ за очертаване интереса от искова защита, ищецът допълва твърденията си.
Той посочва, че с акта по вписване приемане наследство по опис ответникът е
обосновал интереса си от водене на иск за възстановяване на запазена част от
наследството на неговия наследодател. По този иск пред РС Ловеч е образувано
гр. д. № 990/2014 г., по което е постановено неприсъствено решение. Ищецът
твърди, че има намерения да предяви иск по чл. 240, ал. 2 ГПК, като това може
да стори ако постигне отмяна на акта за вписване приемането на наследството по
опис. Наред с това, в рамките на образувано пред РС Ловеч гр. д. № 1018/2015 г.,
по заявен от ответника иск за делба, ищецът казва, е че направил възражение за
придобиване на имота, предмет на спора по завещание и давност. Тези си
възражения той ще може да докаже, като установи, че ответникът е знаел за
смъртта на баща си още след настъпване на събитието.
По делото е постъпил
отговор от ответника. В него той излага възражения по допустимост на
производството. Оспорва приемането на наследството по опис да е материално
основание да се иска възстановяване на запазена част от универсален завещателен
акт, какъвто е този, направен в полза на ищеца. В тази връзка казва, че
приемането на наследството по опис от ответника не е било условия за водене от
негова страна на иска за възстановяване на запаведна част. Възражение за
неспазване на срока по чл. 61, ал. 1 ЗН посочва, че ищецът е можел да наведе в
рамките на производството по възстановяване на запазена част, а решението по
него към момента е стабилен акт. Извън това производството той не разполагат с
правна възможност да оспорят вписването на приемането на наследство по опис, в
частност срока, а иска за установяване на това обстоятелство се явява
недопустим. Ответникът оспорва решението по настоящото дело да съставлява новооткрито
обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 240, ал. 2 ГПК,
основание за водено на иск за същото право, което е предмет на постановеното
неприсъствено решение. Твърди, че преклузивния срок за предявяването на иска по
чл. 240, ал. 2 ГПК е изтекъл, като крайния момент, до който това е можело да се
бъде сторено е 27.10.2015 г.–една година от постановяване на неприсъственото
решение.
Ответникът оспорва у
ищеца да е налице интерес от водене на иск за отмяна на вписаното приемана на
наследство, основан на наведени възражения за придобиване по давност на
недвижим имот, предмет на делба по гр. д. № 1018/2015 г. на РС Ловеч. Тези си
възражения ищецът може да докаже в рамките на висящото производство по делба.
От ангажираните към
исковата молби писмени доказателства се установява, че Милко Х.Х. е починал на
27.06.1999 г. и оставил за свой наследник по закон сина си Х.М.Х.. В полза на Л.Л.
Христова Милко Х.Х. е завещал цялото си движими и недвижимо имущество, като
завещанието е обявено на 21.12.2011 г.
С решение на РС Ловеч
от 27.10.2014 г. по гр. д. № 990/2014 г. е възстановена запазената ½ ид.
част на Х.М.Х. от наследството на баща му Милко Х.Х., като е намалено
универсално завещателно разпореждане, направено от Милко Х.Х. в полза на Л.Л.
Христова до размера на ½ ид. част. Решението е
постановено по реда на чл. 239 ГПК. С решение № 5/08.01.2015 г. по в. гр. д. №
465/2015 г. на Окръжен съд Ловеч е оставена без уважение молбата за отмяна на
неприсъствено решение № 477/27.10.2014 г., постановено по гр. д. № 990/2014 г.
на РС Ловеч.
Въз основа на подадена
молба от Х.М.Х. против Л.Л.Ц. и Татяна Христова Ц. пред РС Ловеч е образувано
дело за делба на поземлен имот, находящ се в землището на с. Дренов, ведно с
израдените в него постройки.
Съдът, като взе
предвид изложените твърдения в исковата молба, наведените възражения в отговора
и ангажираните по делото писмени доказателства, намира, че производството по
настоящото гражданско дело е недопустимо, основание за неговото прекратяване.
Настоящия състав
изцяло споделя доводите, изложени от ответника в отговора, доусежно интереса от
водене на иск за оспорване вписано приемане на наследство по опис. Те се
основата на постановка на т. 5 от ТР № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС досежно
производството, в рамките на което могат да се правят възражения по спазване на
срока по чл. 61, ал. 1 ЗН.
Приемането на наследството
по опис е материалноправна предпоставка за реализиране правото да се иска
възстановяване запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който
не е призован към наследяване /т. 4 ТР № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС/. Ищецът в
настоящото производството няма качеството на заветник или надарен, доколкото се
легитимира с направено в негова полза универсално завещателно
разпореждане. Последното му придава качеството на наследник, като за
упражняването правото на възстановяване на запазена част призования към
наследяване наследник не е необходимо да приема наследството по опис. В рамките
на производството по възстановяване на запазена част цитираното по горе
тълкувателно решение, допуска да се оспори е ли приемането на наследството по
опис, извършено в рамките на срока по чл. 61 ЗН. Право на оспорване, чрез
възражение, има третите лица-кредиторите на наследството и лицата, в чиято
полза наследодателят се е разпоредил чрез завет или дарение. Ищецът в
настоящото производството не е в кръга на посочените лице. Той не би могъл да
оспори вписания акт на примерна на наследството по опис извън срока по чл. 61,
ал. 1 ЗН в рамките на производството по чл. 30 ЗН. Самостоятелно оспорване,
извън процеса по възстановяване на запазена част, той не е допустимо да води
/виж. мотиви към т. 5 на ТР № 3/2013 на ОСГК на ВКС/.
Вън от казаното и за
пълнота на изложените, фактическите твърдения в уточняващата молба, за интерес
от водене на иск за отмяна на вписано приемане на наследство по опис, основано
на постановката на чл. 240, ал. 2 ГПК, също са несъстоятелни.
Разпоредбата на чл.
240, ал. 2 ГПК допуска воденето на иск за правото, предмет на постановеното
неприсъствено решение, при намирането на новооткрити обстоятелства и писмени
доказателства, от съществено значение за делото, с които страната не е могла да
се снабди своевременно. Чрез настоящото производство ищецът се домогва до това
да създаде ново доказателство, с които да поправи бездействието си в рамките на
приключило с влязло в сила решение производство. Интересът от водене на друг
спор само по себе си, не може да обуслови интереса от воденето на иск, който го
предхожда, особено когато между двата не съществува връзка на обусловеност.
Видно от изложеното по горе, дори да бе допустимо воденото на иск за отмяна на
вписано приемане на наследство по опис, то не би имало практически никакво
въздействие върху хода на делото по иска за възстановяване на запазена част.
Това изключва и интереса от воденето му.
Становище досежно
срока за предяваване на иска по чл. 240, ал. 2 ГПК съдът не трябва да излага в
рамките на настоящото производството, доколкото то няма отношение към
поставения на разглеждане въпрос относно допустимостта на заявената искова
претенция. При предявяване на иска, съдът сезиран с разглеждането му, ще трябва
да направи изводи, тъй като това би обусловило преценката за неговата допустимост.
Несъстоятелни са
аргументите, че успешно проведения иск за отмяна на вписанио приемане на
наследството по опис би имало правно значение за решаване на спора относно
наличието на съсобественост в рамките на висящ между страните иск за делба.
Наведените в този процес възражения за давност не са обусловени от това, кога
ответника е узнал за смъртта на наследодателя си /на това се основана
оспорването в рамките на настоящото производство/. Успешно проведеното
доказване на иска за делба предлога доказване предпоставките на придобивната
давност-упражняване на фактическа власт върху спорната вещта с намерение за
своене, в рамките на рамите на разписан в закона срок.
Изложеното до тук,
обуславя извод за липса на интерес у ищеца от водене на иск за оспорване вписано
приемане на наследство по опис извън срока по чл. 61, ал. 1 ЗН.
Ответникът е заявил
искане за разноски и ангажирал списък на сторените. С оглед направените по горе
изводи за недопустимост на производството, при съобразяване разпоредбата на 78,
ал. 4 ГПК, съдът намира, че сторените от него разноски в размер на 350,00 лв.
/платено адвокатско възнаграждение/ следва да се възложат за заплащане на
ищеца.
С оглед на изложеното
и на основание чл. 130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА
подадената от Л.Л. Цветкова чрез адв. Христова искова молба и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. № 1679/2016 г. по описа на РС Ловеч.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал 4 ГПК Л.Л.Ц. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на
Х.М.Х. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 350,00 лв. /триста и петдесет
лева/-сторени разноски.
Определението
може да се обжалва от страните в 1-седмичен срок от връчването му пред Окръжен
съд Ловеч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: