Р Е
Ш Е Н И Е
номер 116 01.12.2017
година град
Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
шестнадесети ноември 2017 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря
Живка Манолова, като разгледа докладваното от съдията, гражданско
дело номер 580 по описа на съда за 2017 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и във вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба на И.И.К., подадена чрез пълномощника адв. С., срещу
Прокуратурата на Република България, с която се предявява иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и във вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът
твърди, че на 05.02.2015 г. служители на РУ-Гълъбово посетили дома му в с.
Обручище, община Гълъбово и го информирали, че извършват проверка по сигнал на
граждани, според които ищецът осъществявал търговия с цветни и черни метали.
Твърди, че поканил инспекторите от РУ-Гълъбово в дома си, а те започнали да
оглеждат имота и открили една ръждива мрежа и табла от легло, които той им
посочил, че ги закупил по-рано през деня от странстващи цигани, тъй като му
трябвали за подсилване на оградата на свинарника. Твърди, че това било
достатъчно за инспекторите да сезират органите на досъдебното производството,
които инициирали образуване на досъдебно производство срещу ищеца, в рамките на
което бил привлечен и разпитан в качеството си на обвиняем, а в последствие и
повдигнато обвинение с обвинителен акт за престъпление по чл. 234б, ал. 1 НК.
Твърди, че с присъда № 18 от 07.09.2015 г. по НОХД № 82/2015 г. на РС-Гълъбово
бил осъден за извършено престъпление по чл. 234б, ал. 1 НК и му било наложено
наказание, но с въззивна присъда по ВНОХД № 1246/2015 г. на ОС-Стара Загора
била отменена осъдителната присъда и бил оправдан по повдигнатото му обвинение
/изложени са части от мотивите на въззивния съдебен акт/. Твърди, че заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. за първоинстанционното наказателно
производство и в размер на 800 лв. за въззивното наказателно производство, с
което му били причинени имуществени вреди от повдигнатото и поддържано
обвинение. Твърди, че изпитал негативни емоции и още усещал страх, а актът на
привличането му като обвиняем и последващите полицейска регистрация са били
най-унизителното преживяване в живота му. Твърди, че повдигнатото обвинение е
смазало самочувствието и себеоценката му, превърнал се в бледа сянка на себе
си, сега бил нерешителен и плах. Твърди, че всичко това довело до безброй
безсънни нощи и дни в страх, а опасенията, че може да прекара следващите години
в затвора били непреодолимо бреме за него. Твърди, че трудно поддържал
комуникация с близки и съседи, тъй като го гледали подозрително след повдигнатото
обвинение. Счита да е претърпял неимуществени вреди в размер на 2000 лв. от
описаните действия на органите на досъдебното производство. Поради това иска от
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
1600 лв., представляваща причинени имуществени вреди за заплатени адвокатски
възнаграждение за двете инстанции и сумата от 2000 лв., представляваща
претърпени неимуществени вреди от действията на органите на досъдебното
производство, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на
въззивната оправдателна присъда до окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответника Прокуратурата на Република България, чрез
прокурор от РП-Раднево, в който взема становище за неоснователност на исковете
претенции. Твърди, че в представения договор за правна защита било уговорено
възнаграждение от 800 лв., но било платено такова само в размер на 500 лв., а
отделно нямало доказателства упълномощените адвокати да са извършили процесуални действия в досъдебното
производство и съдебните производства. Твърди, че повдигнато обвинение не било
за тежко престъпление, нямало взета мярка за неотклонение, а наказателното
производство продължило в разумни срокове. Твърди, че признаването на ищеца за
виновен по НОХД № 82/2015 г. на РС-Гълъбово налагало извод, че в процесния
период търпените от ищеца вреди не били единствено от актове на прокуратурата.
Твърди, че претендираният размер на обезщетението от 2000 лв. за неимуществени
вреди бил завишен с оглед критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД и съдебната
практика. Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение
съобразно чл.
12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и с оглед направените доводи и възражения, достигна
до следните фактически и правни изводи:
За основателност на исковите претенции
ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че са му причинени
имуществени вреди за заплатени адвокатски възнаграждения в размер на 1600 лв. и
неимуществени вреди в размер на 2000 лв., последните представляващи страх,
уронване на достойнството, негативни емоции, занижено самочувствие и
самооценка, нерешителност и съмнителност, които вреди да са възникнали вследствие
на извършените действия от органите на досъдебното производство, по повод на
което му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 234б, ал. 1 НК от
прокуратурата, постановената осъдителна присъда по НОХД № 82/2015 г. на
РС-Гълъбово и въззивна оправдателна присъда по ВНОХД № 1246/2015 г. на ОС-Стара
Загора, както и че последната присъда е влязла в законна сила.
Съгласно разпоредба на чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на
дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. В настоящия
случай с оглед твърденията в исковата молба за постановяване на оправдателна
присъда е приложима хипотезата на предложение първо от разпоредбата досежно
хипотезата на оправдаване на лицето.
От приложеното по делото НОХД № 82/2015
г. на РС-Гълъбово и ВНОХД № 1246/2015 г. на ОС-Стара Загора е видно, че по
обвинителен акт на РП-Гълъбово е образувано НОХД № 82/2015 г. на РС-Гълъбово
срещу настоящия ищец И.И.К. за престъпление по чл. 234б, ал. 1 НК, приключило с
постановена осъдителна присъда № 18 от 07.09.2015 г., с която И.И.К. е признат
за виновен в извършването на престъпление по чл. 234б, ал. 1 НК и е осъден на 5
месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66 НК
с изпитателен срок от 3 години, и кумулативно наложено наказание глоба в размер
на 2000 лв. По жалба на подсъдимия е образувано ВНОХД № 1246/2015 г. на
ОС-Стара Загора, по което е постановена нова присъда № 44 от 28.10.2015 г., с
която е отменена изцяло осъдителната присъда на РС-Гълъбово и е признат
подсъдимия И.И.К. за невиновен в извършване на престъплението по чл. 234б, ал.
1 НК и е оправдан по повдигнатото му обвинение от прокуратурата. Присъдата на
ОС-Стара Загора е влязла в законна сила на 11.12.2015 г.
С Тълкувателно решение № 3 от 15.06.2015
г. по тълкувателно дело № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС се прие, че Прокуратурата на
Република България носи отговорността спрямо увреденото лице и в случаите на
постановена осъдителна присъда, която е отменена по реда на инстанционния
контрол, както е в настоящия случай. Постановките в ТР изхождат от принципа, че
резултатът е следствие на поддържаното от прокуратурата неоснователно
обвинение, тъй като без повдигане на неоснователното обвинение не би се
стигнало и до неправилна осъдителна присъда. Прокуратурата упражнява надзор върху
разследващите органи и е компетентният орган, който повдига и поддържа
обвинение за извършването на престъпление от общ характер. С оглед на
изложеното са налице обективните предпоставки за ангажиране на отговорността на
Прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ във вр. чл. 4 ЗОДОВ за обезвреда
на всички причинени на ищеца имуществени и неимуществени вреди от неоснователно
повдигнатото и поддържано обвинение за престъпление по чл. 234б, ал. 1 НК, по
което ищецът е бил оправдан с влязлата в сила присъда на ОС-Стара Загора.
По претенцията за неимуществени вреди:
При определяне размера на дължимото на
ищеца обезщетение за вредите от незаконното обвинение, съдът следва да съобрази
наличието на предпоставките по чл. 4 ЗОДОВ, а именно: настъпването на вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от обвинението, а съгласно препращащата
норма на §1 от ЗР на ЗОДОВ, на основание чл. 52 ЗЗД неимуществените вреди
следва да се обезщетят по справедливост, като се вземат предвид всички
особености на конкретния случай (т. 11 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС и
решение № 832 от 10.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 593/2010 г., IV г.о., решение № 232 от 25.07.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1381/2010 г., III г. о.). За критерия справедливост на преценка
подлежат обстоятелствата - характерът на обвинението, видът и тежестта на деянието, осъществени
ли са спрямо обвинения мерки на принуда, продължителността на наказателното
преследване, данните за личността на подсъдимия с оглед доколко повдигнатото
обвинение за деяние, което лицето не е извършило се е отразило негативно на
физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на
положението му в обществото, работата, в т.ч. върху възможностите за
професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички обстоятелства,
имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед
конкретиката на случая /решение № 223 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. №
295/2010 г., IV г. о., решение № 621 от 22.10.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1927/2009 г., IV г. о./. Съдебното
минало на пострадалия е фактор, който следва да бъде отчетен при преценка на
личността му, но доколко повдигането на обвинение за деяние, което лицето не е
извършило се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на
контактите и социалния му живот следва да бъде преценявано с оглед конкретиката
на случая /решение № 112 от
14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 372/2010 г., IV г. о./.
В константната практика на ВКС,
обективирана в решение № 480/23.04.2013 г. на ВКС по гр.д. № 85/2012 г., IV
г.о. и решение № 165/16.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 288/2015 г., III г.о., е
прието, че ищецът по иск с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ може да претендира
обезщетение за обичайните неимуществени вреди от незаконно наказателно
преследване, без да ги описва подробно в исковата молба. Тогава не са нужни
формални, външни доказателства за установяване на тези обичайни вреди, тъй като
те настъпват винаги в резултат от наказателното производство. В този случай
размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта на живот, за
да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия.
Когато ищецът претендира вреди над обичайните, които са обусловени от
конкретни, специфични обстоятелства или конкретно увреждане на здравето, а също
и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на
увредения, обичайната му среда или обществено положение, той следва да ги
посочи в исковата молба и безспорно да ги докаже. Съдът на свой ред трябва да
се мотивира защо присъжда обезщетение над обичайния размер.
Видно от справката за съдимост на ищеца,
находяща се на л.11 от НОХД № 82/2015 г. на РС-Гълъбово, същият е бил осъждан
през
В случая се касае за обвинение в
престъпление по чл. 234б, ал. 1 НК, което не е тежко престъпление по смисъла на
чл. 93 от НК, а наказателното производство е приключило в разумен срок за двете
инстанции поотделно и общо /образувано на 07.04.2015 г. и приключило на
11.12.2015 г./.
Видно от разпита на св. К. и св. М.,
които съдът кредитира като безпристрастни и съобразени съобразно разпоредбата
на чл. 172 ГПК с оглед всички събрани по делото доказателства, че ищецът се е
занимавал в миналото с изкупуване на метали, като е съдействал на органите на
МВР за разкриване на престъпления, когато са предавани съмнителни вещи. Ищецът
многократно съдействал на органите на полицията за разкриване на престъпления
при осъществяваната от него в миналото дейност по изкупуване на метали, което с
оглед повдигнатото му обвинение предизвикало у него чувство за недооцененост и
малозначителност, бил възмутен от действията на разследващите органи.
Пак от показанията на двамата свидетели е
видно, че ищецът се е променил като поведение след задържането му от органите
на полицията и след постановяване на осъдителната присъда от първоинстанционния
наказателен съд. След задържането му изпитвал страх от полицаите, а когато се
возил в кола и наближавал полицейски служители се обръщал на другата страна.
Нарушил се и сънят на ищеца, като звънял по телефона на св. К. около полунощ,
като св. К. го срещал да обикаля двора си около 2 часа през нощта. Ищецът
изпитвал срам спрямо близките си и съседите от повдигнатото му обвинение,
дистанцирал се от съседите, избягвал контакти с тях. Видно е, че св. М. е бил
адвокат на ищеца в хода на досъдебното и съдебното производство, като
наблюдавал промени в психичното и физическото състояние на ищеца /треперял,
изпитвал страх от полицаи и други/. След постановяване на осъдителната присъда
от РС-Гълъбово ищецът бил „смазан“, изгубил вяра в Прокуратурата. Освен всичко
ищецът имал и заболявания – висока кръвна захар и проблеми със сърцето, бил в
болница 2 седмици между първата и втората инстанция по наказателното
производство /виж показанията на св. М./, бил инвалид с единия крак /виж
показанията на св. К./ и го изкарали с количка от съдебната зала /виж
показанията на св. М./.
С оглед посоченото по-горе обичайно обезщетение при
производства с постановени оправдателни присъди от наказателни съдилища и с
доказаните от ищеца в конкретния случай негативни преживявания от неоснователно
повдигнатото му и поддържано обвинение, изразяващи се в страх от полицаи,
асоциално поведение и затваряне в себе си, нарушен сън, както и цялостните
негативни преживявания с оглед чистото му съдебно минало, съдът намира, че
претендираното от ищеца обезщетение от 2000 лв. напълно покрива критериите за
справедливост по чл. 52 ЗЗД и ще следва искът да се уважи в неговата цялост.
В
т. 4 на ТР №3/22.04.2004 г. на ВКС по т.д. №3/2004 г., ОСГК, е прието, че при
незаконни актове на правозащитни органи началният момент на забавата и
съответно на дължимостта на мораторната лихва и началният момент на
погасителната давност възниква от влизане в сила на оправдателната присъда за
извършено престъпление. Ищецът е поискал присъждане на законната лихва именно
от датата на влизане в сила на въззивната присъда по ВНОХД № 1246/2015 г. на
ОС-Стара Загора, което както се посочи по-горе е датата 11.12.2015 г., от която
дата следва да се присъди и законната лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди.
По
претенцията за имуществени вреди:
Претенцията
за разноски, изразяващи се в заплатен от подсъдимия адвокатски хонорар за
осъществяване на защитата му в наказателното производство, приключило с оправдателна
присъда, представляват за него имуществена вреда по смисъла на чл. 2, ал. 1, т.
3 във вр. чл. 4 от ЗОДОВ, вземането за обезщетение за която срещу държавата се
реализира по предвидения в този закон ред по силата на чл. 8 от същия /решение
№ 126 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 55/2009 г., IV г. о./. В случая се
претендират имуществени вреди в размер на 1600 лв., представляващи заплатени от
ищеца адвокатски възнаграждения за двете съдебни инстанции по наказателното
производство срещу него.
В
кориците на първоинстанционното наказателно дело - НОХД № 82/2015 г. на
РС-Гълъбово, е представен договор за правна защита и съдействие № 084963 от
18.05.2015 г. /л.13 и л.14/, в който е видно, че е заплатено адвокатско
възнаграждение от 300 лв. По настоящото дело е представен договор за правна
защита и съдействие № 094705 от 05.02.2015 г. /л.9 от делото пред
Административен съд – Стара Загора/, от който е видно да е уговорено и
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. за процесуално
представителство по ДП № 49/2015 г. и пред първоинстанционния съд. Не е
задължително да се представи договора за правна защита и съдействие в рамките
на наказателното производство, тъй като те не подлежат на присъждане от
наказателния съд. За нуждите на наказателното производство е необходимо да е
налице валидно упълномощаване за участие на защитника в процеса, която сделка е
различна от сделката по уговаряне на възнаграждението /едната е едностранна
сделка – упълномощаване, другата е двустранна сделка – договор за поръчка/. От
изложеното се установява, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение за
развилото се досъдебно производство и първоинстанционно производство пред
РС-Гълъбово в общ размер на 1100 лв. Както се посочи по-горе на обезщетяване по
реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 4 от ЗОДОВ подлежи заплатеното
адвокатско възнаграждение за наказателното производство, което включва
досъдебна и съдебна фаза на процеса. Тъй като заплатените от ищеца 1100 лв.
касаят глобално представителството от адвокат през досъдебното и съдебното
производство пред първата инстанция, то те попадат в обхвата на дължимото
обезщетение за имуществени вреди съгласно чл. 4 ЗОДОВ и ще следва да се
присъдят в цялост.
В
кориците на въззивното наказателно производство - ВНОХД № 1246/2015 г. на
ОС-Стара Загора, е представен договор за правна защита и съдействие № 050455 от
30.09.2015 г. /л.15/, в който е уговорено възнаграждение от 800 лв., а е
констатирано заплатено в брой възнаграждение от 500 лв. Затова ще се присъдят
реално претърпените вреди в размер на 500 лв. за въззивното производство
съобразно разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ.
Или
глобално ищецът доказа претърпени имуществени вреди за заплатени адвокатски
възнаграждения по воденото срещу него наказателно производство в общ размер на
1600 лв., от които 1100 лв. пред досъдебното производство и първата съдебна
инстанция и 500 лв. пред въззивната съдебна инстанция, които следва да му се
присъдят на основание чл. 4 ЗОДОВ във вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като се
претендират именно в този размер.
Следва
отново по посочените по-горе съображения да се присъди и законната лихва върху
тази сума от 11.12.2015 г.
По
разноските за настоящото производство:
С
оглед изхода на спора, ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част
от исковете, в който смисъл е разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ вр. с чл. 78,
ал. 1 ГПК. Тъй като исковете се уважиха в цялост ще се присъдят и изцяло
сторените от ищеца разноски в настоящото производство, които се доказаха в
размер на 610 лв. /10 лева заплатена държавна такса – вносна бележка на л.11 от
делото, и 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение № 0210694 от 01.11.2017
г./, посочени в списъка по чл. 80 ГПК.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, с ЕИК по БУЛСТАТ *********, с адрес гр. София, бул.
„Витоша” № 2, да заплати на И.И.К., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и във вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2000
лв. (две хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, настъпили в резултат на неоснователно повдигнато и поддържано обвинение
за престъпление по чл. 234б, ал. 1 НК, по което е постановена влязла в сила на
11.12.2015 г. оправдателна присъда № 44 от 28.10.2015 г., постановена по ВНОХД
№ 1246/2015 г. на ОС-Стара Загора, и сумата от 1600 лв. (хиляда и шестстотин
лева), представляваща заплатени адвокатски възнаграждения в хода на
наказателното производство, приключило с оправдателна присъда № 44 от
28.10.2015 г., постановена по ВНОХД № 1246/2015 г. на ОС-Стара Загора, ведно
със законната лихва върху сумите, считано от 11.12.2015 г. до окончателното
погасяване на задълженията.
ОСЪЖДА
Прокуратурата
на Република България, с ЕИК по БУЛСТАТ *********, с адрес гр. София, бул.
„Витоша” № 2, да заплати на И.И.К., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 610 лв. (шестстотин и десет лева)
разноски за производството за заплатено адвокатско възнаграждение и държавна
такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: