Р Е Ш Е Н И Е
№ 11.06.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на осми юни през две хиляди и двадесета, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВА НЕШЕВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №14762
по описа на 2018 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №14762/2018 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С.
“ ЕАД *** срещу решение №39326 от 25.07.2018 г постановено по
гр.д.№11191/14 г на СРС , 50 състав , с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във
вр.чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да бъде признато за установено ,
че В.А.О. ЕГН
********** /починал и
заместен в настоящото производство от наследника си П.В.О. *** / му дължи сумата от 1747,12 лева - незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2011 г –
м.04.2013 г ; за апартамент
№46 в
гр.София , ж.к.********,
ведно със законната лихва от 21.12.2013
г до окончателното заплащане на посочената главница ; както и сумата от 113,48 лева лихви за забава върху посочената
главница за периода 01.07.2011 г – 10.12.2013 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК от 07.01.2014 г по ч.гр.д.№21761/13 г на СРС , 85 състав .
Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските пред СРС.
Въззивникът
излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като „ответникът“ е титуляр на вещно право
на ползване за имота и потребител на топлинна енергия по чл.153 ЗЕ и §1 т.42 от
ДР на ЗЕ . Без значение е , че партидата за имота е открита на името на
собственика с „гола собственост“ .
Въззиваемата страна е подала
писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. Липсва писмен договор за доставка на топлинна енергия , а
собственикът О. е подала молба за откриване на партида още през 1998 г .
Третото
лице “Т.с.” ЕООД *** не взема становише по въззивната жалба.
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на “Т.С. “ ЕАД *** на 30.07.2018 г и е обжалвано в срок на 08.08.2018 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите
в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Във
връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се
констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013
г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За
да отхвърли исковете СРС е приел , че съгласно §1, т.42 (отм., в сила към процесния период) ЗЕ
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице-собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си”; специално относно имотите в сгради-етажна собственост според
чл.153, ал.1 ЗЕ (в редакцията към процесния период) „Всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия...“ и имат това качество до датата на прекратяване по реда на
чл.153, ал.2 ЗЕ на топлоснабдяването за абонатната станция на сградата или за
нейно отклонение (чл.153, ал.3 ЗЕ). Качеството потребител следва от притежанието на правото на собственост или вещно право на
ползване върху този имот , като собственикът или ползвателят имат
качеството на потребител на топлинна енергия от датата на придобиване на
съответното право върху имота и съответно по силата на това обстоятелство от
тази дата са и в договорни отношение с ищцовото дружество . Независимо от това дали собственикът
обитава топлоснабдения имот - щом в последния се доставя топлинна енергия,
собственикът или титулярът на вещното право на ползване следва да заплаща
нейната цена . Ответникът О. е титуляр
на вещно право на ползване върху имота,
като при учредено право на ползване потребител на топлинна енергия е
ползвателят, а не собственикът на имота , доколкото съгласно чл.57, ал.1 ЗС на
ползвателя са възложени задълженията за разноските по ползването на имота и по
силата на закона те са в негова тежест, а не в тежест на собственика. Неоснователно
е възражението на ответната страна относно погасяване правото на ползване върху
имота поради неупражняването му съгласно
чл.59, ал.3 пр.2 ЗС-предвиденият в тази разпоредба 5-годишен срок не е
преклузивен, а давностен (Решение №19/10.02.2000 г по гр.д.№1082/1999 г. на
ВКС-ІV г.о.. Няма данни за необходимото изрично позоваване на настъпилото
погасяване , което изявление да е адресирано към собственика на имота,
обременен с вещно право на ползване. От друга страна уредбата на § 1
т.42 (отм.) и чл.153 ЗЕ обаче намира приложение само при липса на изричен договор относно доставка на топлинна
енергия за съответния топлоснабден имот, тъй като изричните волеизявления на
страните за сключване на договор за продажба на топлинна енергия имат
предимство пред определянето на едно лице за потребител на топлинна енергия по
силата на закона и следва да бъдат зачетени като израз на свободата на
договаряне съгласно чл.9 ЗЗД ( Тълкувателно решение №2/2017 г от 17.05.2018 г на
ОСГК на ВКС ). По делото е установено ,
че титуляр на партидата за имота е
собственикът О., тя е подала изрично искане до ищцовото дружество (молба-декларация
от 02.11.1998 г.). Срещу О. има влезли в сила съдебни решения за задължения за
ТЕ към ищеца именно за процесния имот-следователно
налице е договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот между
ищеца и трето за настоящото дело лице , различно от ответника. Отделно , според
чл.3 ал.1 от общите условия от 2007 г. купувач на топлинна енергия е физическо
лице-„собственик или титуляр на вещно право на ползване“. Тази клауза сочи на алтернативност между собственика и
ползвателя - не е допустимо и двамата да имат качеството на потребител на
топлинна енергия за един и същи имот ; и след като ищецът е сключил договор със
собственика, потребител на ТЕ за имота е именно той , а не ползвателя .
Решението на СРС е неправилно . Действително
с Тълкувателно решение
№2/2017 г от 17.05.2018 г на ОСГК на ВКС се допусна и правни субекти извън посочените в чл.153
ЗЕ /собственици и ползватели на топлофицирани имоти/ да бъдат потребители на
топлинна енергия . Изрично в мотивите на т.1 от тълкувателното решение е
посочено , че тези клиенти трябва да ползват имота със съгласието на
собственика , респ.ползвателя и на топлофикационното дружество . ОСГК на
ВКС коментира и „съдбата на договора за продажба на топлинна енергия сключен
със собственика или титуляра на вещно право на ползване „ , като посочва , че в
зависимост от постигнатото съгласие с тези лица може да има :
прекратяване на действието на договора , встъпване в дълг /чл.101 ЗЗД/ и
заместване в дълг /чл.102 ЗЗД/ . Ако липсва уредба , то ще трябва да се изхожда
от договорното отношение между собственика /ползвателя / и третото лице
и дали волята на страните е старият длъжник да бъде освободен от
отговорност или да отговаря солидарно заедно с новия .
В случая дори /според собствените й
показания като свидетел / голият собственик П.О. да ползва имота със
съгласието на вещния ползвател и
ответник В.А.О. , очевидно се касае за фактическо ползване с елементи на
търпими действия или неформален заем за послужване , което не е уредено с
надлежен писмен договор и не е обявено като такова на ищеца . П.О. е подала
молба за откриване на партида без да
има доказателства за съгласие на първоначалния ответник-ползвател . Не са представени доказателства по делото ищецът
да се е съгласил за заместване в дълг /чл.102 ЗЗД/ . Необосновани са мотивите на СРС изведени от чл.3
ал.1 от ОУ /2007 г/ , според който купувач на топлинна енергия е физическо
лице-„собственик или титуляр на вещно право на ползване“ – че тази
разпоредба сочела на „алтернативност“ при възможните потребители на топлинна
енергия . Алтернативност между права и задължения
на собственик и на вещен ползвател – в смисъл , че при учредено вещно право на
ползване всеки един от тях може да е потребител на топлинна енергия - не може
да има по ЗС , ЗЕ и ЗУЕС . Ограниченото
вещно право – в обема , в който е учредено – винаги изключва част от
правомощията включени в правото на правото на собственост , а самият СРС е
цитирал частното приложение на този принцип по отношение на правото на ползване
- чл.57 ал.1 ЗС. Отделно ОУ /2007 г/ са неотносими към откриване на
партида на О. през 1998 г . Ако е имало уговорено нещо друго спрямо ОУ
на ищеца , то е следвало да се уговори
през 1998 г при откриване на партидата , а данни за ОУ към 1998 г липсват
по делото . Принципно , практиката на „Т.С.“ ЕАД и на останалите доставчици на
комунални услуги към 1998 г беше , че носителите на вещни права бяха солидарно
отговорни за неплатените сметки за ток , вода , отопление и пр., с другите
ползватели /наематели , заематели и пр./ като плащания се изискваха дори от
последващи приобретатели на имота .
В случая същественото е , че при действието на
ЗЕ приложението на чл.153 ЗЕ не е
дерогирано със съгласие на ищеца и на първоначалния ответник . Липсата на
действия по закриване на партидата на О. трябва да се счете за съгласие за
встъпване , но при липса на съгласие на ищеца - не и за заместване в дълг .
Потребител на топлинна енергия се явява първоначалния ответник и при
коментираната уредба подписване на писмен договор не е необходимо .
С изслушаните пред СРС СТЕ и ССЕ
задълженията на ответника са доказани по основание и размер . СТЕ установява ,
че задълженията на първоначалния ответник са дори два пъти по-големи от
претендираните – 3494,25 лева , следователно доказан е и иска за главница , и
този за лихви за забава .
Решението на СРС трябва да бъде отменено и с ново произнасяне исковете да се уважат срещу
наследника на първоначалния ответник - О.. С оглед изхода на делото в негова тежест са и деловодните
разноски пред СРс и СГС .
На
основание чл.280 ал.3
т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото
решение не подлежи на обжалване.
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №39326
от 25.07.2018 г постановено по
гр.д.№11191/14 г на СРС , 50 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на “Т.С. “ ЕАД *** ЕИК ********с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във
вр.чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД срещу П.В.О. *** /
наследник на първоначалния ответник В.А.О. ЕГН ********** / , че О. дължи
сумата от 1747,12
лева - незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2011 г – м.04.2013 г ; за апартамент
№46 в
гр.София , ж.к.********,
ведно със законната лихва от 21.12.2013
г до окончателното заплащане на посочената главница ; както и сумата от 113,48 лева лихви за забава върху посочената
главница за периода 01.07.2011 г – 10.12.2013 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК от 07.01.2014 г по ч.гр.д.№21761/13 г на СРС , 85 състав .
ОСЪЖДА П.В.О. ***
да заплати на “Т.С. “ ЕАД *** ЕИК ********сумата от 745,71 лева разноски
в заповедното производство и пред СРС и сумата от 184,94 лева разноски
пред СГС.
Решението
е постановено при участието на “Т.с.” ЕООД *** като трето лице помагач на “Т.С.”
ЕАД ЕИК ********.
Решението не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.