Решение по дело №311/2024 на Административен съд - Шумен

Производство по чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.208 и сл. от Административно – процесуален кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба от М. Г. М., с [ЕГН], от [населено място] пазар, [улица], ет.1, ап.1, действащ чрез пълномощник адвокат М. М. при ШАК, срещу Решение №206/25.06.2024 г. по АНД №333/2024 г. по описа на Районен съд град Шумен.

В жалбата се сочи, че постановеното решение от въззивния съд е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Касаторът твърди, че съдът не е съобразил събраните по делото доказателства, от които не се установява по категоричен начин вменените на санкционираното лице нарушения да са осъществени както от обективна, така и от субективна страна, поради което се отправя искане към съда да постанови съдебно решение, с което да отмени атакуваното решение на ШРС и да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени Наказателно постановление /НП/ №23-0869-001316/21.07.2023 г. на Н. С. ПП при ОД на МВР [населено място].

Ответната страна Началник сектор ПП при ОД на МВР [населено място], редовно призована, за нея се явява гл. юрисконсулт И.. С., редовно упълномощена, която изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага атакуваното Решение на РС [населено място] да бъде оставено в сила и претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна и моли съда да постанови съдебно решение, с което да бъде потвърдено Решението на Районен съд град Шумен като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срок, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи от фактическа страна следното: С атакуваното решение Районен съд град Шумен е: 1.Потвърдил процесното НП в частта по пункт първи, в която на касатора М. Г. М. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200.00 лв. на основание чл.179 ал.2 предл.второ от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.23 ал.1 от ЗДвП; 2.Изменил е процесното НП в частта по пункт втори, в която на касатора М. Г. М. са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 80.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, за нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, като е намалил размера на глобата от 80.00 лв. на 50.00 лв. и размера на лишаването от право да управлява МПС от 2 месеца на 1 месец; 3.Изменил е процесното НП в частта по пункт трети, в която на касатора М. Г. М. са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 80.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, за нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.в от ЗДвП, като е намалил размера на глобата от 80.00 лв. на 50.00 лв. и размера на лишаването от право да управлява МПС от 2 месеца на 1 месец.

За да достигне до този извод районният съд е приел, с оглед събраните пред него доказателства, че касаторът е извършил нарушение на посочените разпоредби както в Акта за установяване на административно нарушение, така и в НП. Съдът е приел за установено по категоричен начин от фактическа страна, че на 01.07.2023 г. в [населено място], по ул.Индустриална до фирма „Илиев Корект“ санкционираното лице, управлявайки мотоциклет модел „Кимко Пийпъл“ с рег.№Н0592К, собственост на трето лице, се е движел зад лек автомобил [Марка], с рег.№[рег. номер], управляван от свидетеля В. Д. С.., като при спиране на свидетеля С., за да извърши маневра завой наляво, касаторът не е успял да спре и се е блъснал в спрелия пред него лек автомобил и по-конкретно в задната лява част на същия. В следствие на станалото ПТП са били причинени имуществени вреди и по двете превозни средства, като щетата на лекия автомобил е била в задната лява част на бронята, а по мотоциклета – по предния калник. При тези факти решаващият съд е приел, че санкционираното лице е извършило нарушение на разпоредбата на чл.23 ал.1 от ЗДвП от обективна и субективна страна, поради което и правилно е приложена и санкционната норма на чл.179 ал.2 предл.второ от ЗДвП, поради което е и потвърдил процесното НП по пункт първи.

По отношение на пункт втори от процесното НП решаващият съд е приел за безспорно установено, че санкционираното лице е участник в описаното в АУАН и в Н. П., възприел е станалото ПТП, но е продължил движението си, без да спре, за да установи дали има последици от него. При тези факти решаващият съд е приел, че касаторът е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, вменяващ задължение на водач на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието, поради което правилно е приложена и санкционната норма на чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП. Съдът обаче е приел, че при определения размер на глобата и срокът на лишаването от правоуправление административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието, поради което с атакуваното решение е намален размера както на глобата, така и на срока на лишаване от правоуправление към минимума, предвиден в закона.

По отношение на нарушението, визирано в пункт трети на процесното НП решаващият съд е приел за безспорно установено, че жалбоподателят като участник в ПТП, е възприел станалото ПТП и нанесените щети по втория автомобил, но е продължил движението си. Установено е, че двамата водачи са провели разговор във връзка със щетите, като по делото липсват данни между двамата водачи да е постигнато споразумение относно обстоятелствата по произшествието. С оглед на тези факти решаващият съд е приел от правна страна, че санкционираното лице е осъществило състава на администратвино нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.”в” от ЗДвП, поради което правилно му е ангажирана отговорността по санкционната норма на чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП. Съдът обаче е приел, че при определения размер на глобата и срокът на лишаването от правоуправление административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието, поради което с атакуваното решение е намален размера както на глобата, така и на срока на лишаване от правоуправление към минимума, предвиден в закона.

Настоящата касационна инстанция приема, че решаващият съд, с оглед събраните пред него писмени и гласни доказателства, е установил правилно фактическата обстановка и въз основа на това е приложил относимия по спора материален и процесуален закон. Правилно решаващият съд е приел, че не са налице процесуални нарушения както при съставяне на Акта за установяване на административно нарушение, така и при издаване на наказателното постановление. Нарушенията са точно и конкретно описани и са безспорно установени по делото.

Неоснователно касаторът твърди, че събраните по делото доказателства не установявали по категоричен начин, че санкционираното лице е осъществило съставите на административните нарушения от обективна и субективна страна. В тази връзка касационната инстанция констатира, че решаващият съд е обсъдил всички релевантни за спора доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съпоставил е писмените и гласни доказателства, включително е бил извършен оглед на записи от видеокамери, заснели процесното ПТП, което е допустимо от процесуалния закон, и въз основа на тези доказателства е извел своите правни изводи, които напълно съответстват на установената фактическа обстановка. Ето защо касационната инстанция приема, че при правилно установена фактическа обстановка, съдът е извел законосъобразни правни изводи, поради което възраженията в касационната жалба в тази връзка са неоснователни.

От така установеното фактическо и правно положение и доколкото касационния съд е обвързан от наведените касационни основания в жалбата, съдът приема, че обжалваното Решение на Районен съд град Шумен е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба се явява неоснователна.

Съобразно изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР [населено място] направените по делото разноски в размер на 80.00 лв., представляващо юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р Е Ш И:

Оставя в сила Решение №206/25.06.2024 г. по АНД №333/2024 г. по описа на Районен съд град Шумен.

Осъжда М. Г. М., с [ЕГН], от [населено място] пазар, [улица], ет.1, ап.1, да заплати на ОД на МВР [населено място] направените по делото разноски в размер на 80.00 /осемдесет лева/ лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция.

Решението е окончателно.