№ 433
гр. Плевен, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря И.П.Ц.
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Въззивно гражданско дело № 20224400500507 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 439 от 28.03.2022г по гр. дело № 6738/2021 г по
описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ предявения иск
от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, **********, законен представител Ю.Х.Ю. –
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР против И. Х. Д., ЕГН **********, Гр. Плевен,
**********, общ. Плевен, обл. Плевен по реда на чл. 422 от ГПК с правна
квалификация, вр. с чл.415,ал.1 ГПК, вр. чл.79 и чл. 86 от ЗЗД и цена на иска
382,78 лв, като неоснователен. Съдът се е произнесъл и по въпроса за
разноските.
Срещу така постановеното решение въззивна жалба е постъпила
от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД като се правят оплаквания, че
решението на РС – Плевен е незаконосъобразно. Възразява се, че ПлРС е
постановил неправилно, необосновано и незаконосъобразно решение.
Възразява се ,че Пл РС неправилно е приел за недействителен процесния
договор закредит. Твърди се, че договорът е съобразен с всички изисквания на
1
ЗПК, които се изреждат в жалбата. Възразява се, че е неправилен извода на
съда за недействителност на договора за цесия по отношения на длъжницата.
Възразява се, че дори и да се приеме ,че договорът за кредит е недействителен
то длъжницата следва да върне чистата сума, която е получила, а Пл РС е
отхвърлил изцяло предявените искове. Претендира се отмяна на атакуваното
решение и постановяване на друго такова, с което да се уважат
предявените искове.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна .
Взема се становище , че възраженията в жалбата са неоснователни, няма
доказателства изобщо за получаване на сумата, а чистата сума следва да се
претендира на друго правно основание. Претендира се потвърждаване на
решението.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА,НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
Районен съд – Плевен е постановил решение, в което е приел,
че на първо място, ищецът не е доказал пълно и главно, валидно сключване на
процесния договор за заем, тоест, че ответницата е получила реално заемната
сума от 617 лева, било то в брой или по банкова сметка на определена дата и
място. В съдържанието на договора заем е вписано, че с полагането на
подписа си заемополучателят удостоверява и потвърждава, че е получил
заема , съгласно параметрите посочени в поле № 2. Тази клауза обаче, според
РС, не съдържа съществените реквизити на разписка, с която да удостовери,
че заемна сума в точно посочен размер е получена реално от ответницата.
Видно е от съдържанието на клаузата, че от нея не става ясно: каква точно
сума е получила ответницата; на кое точно място - в кой град и на какъв
адрес/ ; по какъв начин - в брой на каса; по лична банкова сметка или в офис
на Изи Пей; ако е получена сумата в брой, в кой точно момент е станало това
- преди подписването, по време на подписването или след подписването на
договора. Посоченият в процесния договор, като заемодател Микро Кредит
АД е търговско дружество, небанкова финансова институция по чл.3 от ЗКИ,
която може да отпуска заеми със средства, които не са набрани чрез публично
2
привличане на влогове. От своя страна, ответницата И. Х. Д. е потребител.
Според РС при отпускането на заеми и получаването на погасителни вноски,
търговските дружества следва да издават съответните първични счетоводни
документи: при отпускане на заем на каса в брой , следва да издават разходен
касов ордер или разписка, които да са подписани от заемополучателя. Такива
писмени доказателства ищецът не е представил. Видно е било от
заключението на съдебносчетоводната експертиза, в счетоводството на
заемодателя не е наличен разходен касов ордер с размера на заемна сума,
който да е подписан от ответницата , нито разписка, със съответните
реквизити. При тълкуването на процесния договор е видно, че въпреки
декларативната клауза, че заемополучателят удостоверява да е получил
заемна сума без посочен размер, място, начин и време, то след подписите на
страните има графа "ВАЖНО" С нея се указва на заемополучателя, че трябва
да получи 617.50 лева в брой, в офис на Микро Кредит АД. От това следва
извод, според РС, че преди към момента и дори след подписване на договора,
сумата не е била реално получена от ответницата. Ето защо, самият договор в
случая не доказва предаването на определена парична сума и не съставлява
разписка. Нито са представени от ищеца други, валидни писмени
доказателства - първични счетоводни документи, изготвени съгласно Закона
за счетоводството, установяващи предаването й на заемателя, съответно
сключването на договора за заем. С оглед горното, РС е приел, че по делото
не е доказано, при условията на пълно и главно доказване, възникването на
валидно облигационно отношение на основание подписания договор за заем
от 18.11.2018г. между Микро Кредит АД и ответницата И. Х. Д.. Съответно
ищецът , в качеството си на цесионер, не е имал вземане против И. Х. Д.,
което да е съществувало към момента на сключване договора за цесия. На
следващо място, от доказателствата по делото се установява, според РС, че
ищецът не е придобил вземанията, чието съществуване цели да установи с
исковата молба, тъй като Договорът за цесия от 10.09.2019г. е недействителен
по отношение на ответницата И. Х. Д., поради противоречие с императивната
разпоредба на чл.26,ал.1 от ЗПК. От съдържанието на процесния Договор за
заем е видно, че в нарушение императивната разпоредба на чл.26, ал.1 от
ЗПК, в него не е предвидено изрично възможност, че кредиторът може да
прехвърли вземането си по договор за заем на трето лице. След като такава
възможност не е изрично предвидена и заемополучателят не се е съгласил с
3
нея, то договорът за цесия е недействителен по отношение на И. Д., съответно
ищецът не е придобил претендираните вземания против нея. На следващо
място Пл РС е приел, че процесният договор за заем е нищожен на основание
чл. 22, вр. с чл.10.,ал.1, чл.11, т.9 , т.10 , т.11 , т.12 от ЗПК, чл.21 ЗПК и
чл.26,ал.1 ЗЗД , вр. с чл146 ЗЗП. Договорът за заем противоречи на
императивната разпоредба на чл.10,ал.1 от ЗПК, тъй като не отговаря на
задължителното изискване, всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. От заключението
на вещото лице, изготвило допуснатата от съда съдебно компютърна -
техническа експертиза се установява, че шрифтът, с който е изготвено
съдържанието на процесния договор за кредит, свързания с него Договор за
допълнителни услуги и е по вид Ariel Std Narrow Regular с размер 11р1, а на
Общите условия Nelvetica с размер 11 рt. Само на това основание следва да се
констатира нищожността на процесния договор за заем, с оглед изричната
разпоредба на чл. 22 от ЗПК, вр. с чл.10,ал.1 ЗПК, тъй като шрифтът на
процесният договор е по- малък от 12. Договорът противоречи на
императивната разпоредба на чл.11,ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като не са упоменати
условията за прилагането на фиксирания лихвен процент. От съдържанието
му е видно, че липсва уточнение, за базата върху която се начислява същият -
дали върху целия размер на кредита плюс еднократната такса от 32 лева, или
върху остатъчната главница. Следователно, от клаузата относно приложимия
лихвен процент не става ясно как е разпределен лихвеният процент във
времето, а от там - как е формирана възнаградителната лихва. Без значение
дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, в договора трябва да са
посочени условията / начините/ за прилагането му. Това изискване на закона
не е изпълнено, с което е нарушена разпоредбата на чл.11 ,ал.1 т.9 от ЗПК -
самостоятелно основание за нищожност на договора за заем. На следващо
място, не е спазено и изискването на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК относно
Годишния процент на разходите/ ГПР/. Разпоредбата сочи, според РС, че
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по заема и
общата дължима сума от потребителя, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчислението на ГПР по определения в
Приложение 1 начин. Съгласно чл.19 от ЗПК „Годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
4
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. (2) Годишният процент на разходите по кредита се
изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид
посочените в него общи положения и допълнителни допускания. В процесния
договор не се съдържа информация какви са общите разходи по кредита; кои
компоненти са включени в него. Не става ясно, според РС, какви конкретни
разходи се включват в общите разходи по заема , настоящи или бъдещи,
доколко е предвидена дължимост на някои такси, застраховки и други пряко
или косвено свързани със заема. Тоест не са посочени в договора по ясен и
разбираем за потребителя начин всички разходи, които той ще направи и
които са пряко свързани със заемното правоотношение. Неспазването на тази
разпоредба на ЗПК е самостоятелно основание за нищожност на процесния
договор за заем, с произтичащите от това последици. Видно е било от
заключението на вещото лице В.В., изготвила Съдебносчетоводната
експертиза,-л.6 и 7 закл., при проверката в счетоводството на Микро Кредит
АД е установила, че всъщност действителните разходи по заема,
осчетоводени при заемодателя, включват освен договорната лихва, но също
така застрахователна премия, такса по договор за допълнителен пакет услуги,
както и първоначалната административна такса от 32.50 лв., в резултат на
което действително приложения ГПР не е този посочен в договора, а друг в
размер на 416.48 % - надхвърлящ осем пъти допустима от закона размер от
50%. С оглед на това , на отделно основание , клаузата относно размера на
ГПР е нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП, като
заблуждаваща потребителя относно действителния размер на разходите по
кредита и съответно общата дължима сума на заема, като не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора; Клаузата не е индивидуално уговорена, а типизирана, върху която
потребителят няма 6 възможност да влияе. В процесния договор за заем не е
спазено императивното изискване на чл.11 ,ал.1 ,т.12 от ЗПК. Договорът не
съдържа задължително изискуемата от закона информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да
получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва
5
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; Това нарушение
също е самостоятелно основание за нищожност на процесния договор за заем.
Недействителна, на основание чл.21,ал.1 ЗПК, е клаузата от процесния
договор за паричен заем, предвиждаща заемателят да плати 32 лв.
„еднократна административна такса, тъй като очевидно заобикаля закона -
чл.10а,ал.2 от ЗПК. По съществото си тази такса представлява действие,
свързана с усвояване и управление на заем. Горепосочените нищожни клаузи
не са индивидуално уговорени. В разпоредбата на чл. 146,ал.2 от ЗЗП са
посочени критериите, според които клаузите на договора не са индивидуално
уговорени. Процесният договор е типов, като потребителят няма възможност
да влияе върху неговото съдържание. С оглед горното, според ПлРС,
договорът за паричен заем се явява изцяло недействителен - нищожен ,
поради което между страните по него, не е възникнало твърдяното от ищеца
облигационно правоотношение. Поради това, ответникът не дължи сумите,
посочени в ИМ, по размер и на посоченото в ИМ основание. Според чл. 22 от
ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и
чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от
тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от
ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото
сключване. По тези съображения, съдът е приел, че процесният договор за
кредит е нищожен В резултат от нищожността на процесния договор за
паричен заем, ищецът не е придобил от Микро Кредит АД претендираните по
основание и размер вземания, посочени в Заповедта за изпълнение, тъй като
не са възникнали и не съществуват. В случая, при констатиране нищожността
на процесния договор, неоснователни се явяват претендираните от ищеца
акцесорни вземания за лихви ,такси и разноски. В настоящия случай,
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, според която, когато договорът за
потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, не
може да бъде приложена . В противен случай, това би било в противоречие с
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес. Това е така,
защото разпоредбата на чл. 23 от ЗПК е аналогична на тази по чл. 55 от ЗЗД и
6
се базира на института на неоснователното обогатяване . При липсата на
основание или при отпаднало основание, всеки дължи да върне това, което е
получил и на практика урежда извъндоговорно основание за връщане на
главницата, различно от това, на което същата е претендирана със
заявлението в заповедното производство. Прилагането на последиците по чл.
23 отЗПК по почин на съда, без ищецът да е поискал установяване
дължимостта на чистата стойност, основано на неоснователно обогатяване
поради нищожност на договора, би било недопустимо. Дори да се приеме за
доказано твърдението на ищцовата страна, че ответницата е получила без
основание сумата 617 лева лв., тъй като договорът е нищожен, съдът не би
могъл да уважи иска на посоченото в ИМ договорно основание. Ищецът
претендира вземането си за главница именно на договорно основание, за
което се е снабдил със заповед за изпълнение. С исковата молба не е предявен
при условията на евентуалност иск по чл.23 от ЗПК, нито своевременно е
изменен иска си по основание по реда на чл.214 от ГПК. От заключението на
вещото лице по съдебносчетоводната експертиза, се установява, че към датата
на подаване исковата молба, по процесния договор за заем са направени общо
седем погасителни вноски общо за сумата 662.12 лв., която погасява изцяло
претендираната главница. Поради това, съдът намира, че следва да се
произнесе с решение, с което да отхвърли предявените обективно съединени
установителни искове, като неоснователни и недоказани.
Решението на първоинстанционния съд е законосъобразно като
краен резултат.
РС - Плевен е изложил пространни мотиви за изводите си,
които не се споделят изцяло от въззивната инстанция, но и не следва да се
преповтарят тези мотиви, които се възприемат от Пл ОС.
Следва да се отбележи, че въззивната инстанция не споделя
изводите на ПлРС относно предаването на договорената сума. В договора е
налице клауза, която е и посочена и обсъдена от Пл РС,от която следва, че с
подписването на договора се потвърждава получаването на сумата. Това
доказателство, обсъдено в съвкупност и с безспорния факт на заплащането на
няколко вноски от страна на длъжницата, обосновава извод за получаване на
сумата по кредита. Не е основателен и изводът на Пл РС относно цесията и
нейното действие по отношение на длъжницата, както и изводът за
7
необходимостта от претендиране на чистата сума по реда на неоснователното
обогатяване. Съгласно тълкувателната практика при недействителност на
дговора за кредит длъжникът дължи само чистата сума, която е получил. В
конкретния случай решението е правилно като краен резултат доколкото от
приетото по делото заключение на съдебно – счетоводна експертиза е видно,
че длъжницата е заплатила няколко вноски на обща стойност от 662,12 лв. От
заключението се установява, че с постъпилите суми по счетоводните
записвания при кредитодателя са погасени различни по вид задължения,
които са описани подробно на стр. 9 от заключението, л. 109 от
първоинстанционното дело, вкл. и застрахователна премия, както и суми по
допълнителния пакет услуги. Застрахователните правоотношения не са по
договора за кредит, който е приет за недействителен, за което основанията са
изброени от ПлРС. Платените от длъжницата суми надвишават сумата по
кредита, т.е чистата сума, която е получена. По делото няма доказателства
суми като застрахователна премия да са заплащани от кредитодателя или
цедента на застрахователя. В този смисъл следва да се приеме, че чистата
сума е издължена от длъжницата и на това основание следва да се отхвърлят
предявените искове, както е сторил Пл РС.
Предвид горезизложеното следва да се потвърди атакуваното
решение като правилно и законосъобразно. Следва при този изход на делото
да се осъди въззиваемата страна да заплати на адв. В. М. адвокатско
възнаграждение на осн. Чл. 38 ал.1 от ЗА в размер на 300 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 439 от 28.03.2022г по гр. дело
№ 6738/2021 г по описа на РС – Плевен КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, **********, законен
представител Ю.Х.Ю. – ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР ДА ЗАПЛАТИ на адв.
В. М. от АК – Плевен адвокатско възнаграждение на осн. Чл. 38 ал.1 от ЗА в
размер на 300 лв по сметка IBAN BG 64 UNCR 7000 1520 1172 49
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9