Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Бургас, № 659 /13.05.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - гр. Бургас, в открито заседание на петнадесети февруари, през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при
секретар С. Атанасова, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 439 по
описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по
реда на чл.215 от ЗУТ.
Жалбоподателят И.Т.Н.
***, чрез представител по пълномощие адвокат Д.С. и съдебен адрес: *** е
оспорил заповед № 3533/23.12.2020г. на заместник-кмет по строителство
инвестиции и регионално развитие при Община Бургас, с която на жалбоподателя е
наредено да премахне незаконен строеж „Обслужваща постройка с лятна кухня и
навес“, находящ се в УПИ ІV-341, кв.4 по плана на в.з. „Минерални бани“ гр.Бургас.
В жалбата се твърди,
че административният акт е издаден при неизяснени релевантни факти. Според
жалбоподателя процесната сграда, която е определена като незаконен строеж, е
описана в нотариалния акт от 21.11.2007г., с който той е придобил имота и
всички постройки в него. Освен това е налице издаден акт за узаконяване
№4/26.06.1991г., с който е узаконено именно застрояването, находящо се в имота,
предмет на продажба по посочения нотариален акт. Твърди се, че описаната в
обжалваната заповед постройка е цитираният в акта за узаконяване гараж и ако се
твърдят извършени СМР, с които е увеличена неговата площ, то тогава предмет на
премахване е следвало да бъдат само строителните дейности, които са извън
постройката, за която е издаден акт за узаконяване. По тези съображения
жалбоподателят иска обжалваната заповед да бъде отменена.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата, ангажира
доказателства и пледира за отмяна на обжалваната заповед и за присъждане на
направените разноски.
Ответният
административен орган – заместник-кмет по строителство, инвестиции и регионално
развитие при Община Бургас, чрез представител по пълномощие юрисконсулт Т.,
оспорва жалбата, представя писмени доказателства и иска съдът да отхвърли жалбата като неоснователна.
Претендира и юрисконсултско възнаграждение.
ФАКТИ:
Жалбоподателят И.Н. е
собственик на 462/547 кв.м ид. части от дворно място, находящо се във вилна
зона „Минерални бани“, с.Ветрен (кв. „Ветрен“ към настоящия момент), целия с
площ 547 кв.м, от които 85 кв.м общинска собственост, представляващ УПИ ІV-341
в кв.4 по плана на вилната зона, ведно с построените в него жилищна сграда на
етаж и полуетаж, гараж със застроена площ 18 кв.м и второстепенна сграда със
застроена площ 15 кв.м – нотариален акт №110, том. ІІІ, рег. № 10090, нот. дело
№ 322/21.11.2007г. на нотариус С.С., вписана под № 245 в регистъра на
Нотариалната камара.
През 2009г. с
договор, сключен на 11.08.2009г., жалбоподателят е придобил от Община Бургас
чрез покупка 85/547 кв.м ид. части от УПИ ІV-341, кв.4 по плана на в.з.
„Минерални бани“.
На 26.02.2020г. в
Община Бургас е постъпил сигнал от Й.П., притежател на съседен имот, с
твърдение, че в имота на жалбоподателя Н. е изградена масивна постройка с тухли
и бетон, с площ от близо 100 кв.м, която е изградена на границата с неговия
имот, като част от стрехата й влиза в имота на сигнализатора.
На 03.07.2020г.
длъжностни лица от отдел „Устройствено планиране и архитектура“ при Община
Бургас извършили проверка по сигнала на строеж, наречен от тях „обслужваща
постройка с лятна кухня и навес“ и „комин към съществуваща еднофамилна сграда“,
находяща се в УПИ ІV-341 в кв.4 по плана на в.з. „Минерални бани“ – гр.Бургас.
При проверката е установено, че строеж „обслужваща постройка с лятна кухня и
навес“ представлява едноетажна масивна постройка със средна застроена площ 60
кв.м и средна височина 2,30 м, включваща обслужващо помещение, лятна кухня и навес
с обща носеща конструкция, която е скелетна стоманобетонова. Върху плочата е
изпълнена дървена покривна конструкция с крайно покритие от хидроизолационен
материал. Стените са изпълнени от зидария с бетонови блокчета. Положена е
външна каменна облицовка. По отворите е монтирана ПВЦ дограма, като за
обслужващото помещение и лятната кухня са изпълнени отделни входове за достъп
откъм североизточната фасада. В обслужващото помещение е започнало изграждането
на санитарен възел с канализационна връзка, което не е завършено. Помещението
се ползва за съхраняване на вещи и домашен инвентар. В лятната кухня е
изпълнено барбекю с комин, плотове и вътрешна каменна облицовка. Навесът е с
приблизителни размери 3,70м/6,50м, като от североизточната страна са изпълнени
3 бр. стоманобетонови колони, върху които ляга обща покривна конструкция на
постройката. Навесът служи за гариране на МПС. Цялата постройка е разположена
на улична регулация с ул. „Петнадесета“ и имотна граница с УПИ V-340 в кв.4.
Според проверяващите длъжностни лица описаната постройка представлява допълващо
застрояване по смисъла на чл.46, ла.1 от ЗУТ, каквото не е предвидено в действащия застроителен план на вилната зона,
одобрен със заповед № 253/06.03.1991г. В съставения констативен протокол №
О-107/03.07.2020г. е посочено, че жалбоподателят твърди, че той е извършил
строежа в периода 2007-2008г. без разрешение за строеж. Освен това е записано,
че в техническия архив на дирекция ЦАУ „Освобождение“ също не е открито
разрешение за строеж. Според констативния протокол строежът не е търпим по
смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ или §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, поради
което е предложено да бъде премахнат като незаконен строеж.
На 31.08.2020г. началник
отдел „Устройствено планиране и архитектура“ при Община Бургас, посредством
нарочно писмо е съобщил на жалбоподателя за започване на административно
производство по реда на чл.225а, ал.4 от ЗУТ във връзка с процесния строеж.
Писмото е съобщено по пощата чрез известие за доставяне и е получено от
жалбоподателя на 04.11.2020г.
На 08.09.2020г. е
съставен констативен акт № О-15, който отразява извършена на същата дата
проверка от служители на Община Бургас на процесния строеж. В констативния акт
изрично е записано, че възложител и строител е жалбоподателят Н., без одобрен
проект и разрешение за строеж. Описан е самият строеж по начина, по който е
описан и в констативен протокол № О-107/03.07.2020г. Приложена е окомерна скица
и е направено заключение, че констативният акт е основание за започване на
административно производство по чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
На 23.12.2020г. е
издадена процесната заповед, с която е наредено премахването на незаконен
строеж „Обслужваща постройка с лятна кухня и навес“, находящ се в УПИ ІV-341 в
кв.4 по плана на в.з. „Минерални бани“ – Бургас. В мотивите на заповедта
органът е възприел констатациите, съдържащи се в констативен протокол №
О-107/03.07.2020г. и констативен акт № О-15/08.09.2020г.
С административната
преписка е представен акт за узаконяване №4/25.06.1991г., подписан от арх. П. Й.
на длъжност „главен архитект на Общински народен съвет Бургас“. Актът е издаден
на И. Т.И.и Б.И.И.(предходните собственици на имота според нот.акт № 110/27.11.2007г.).
С акта се узаконява масивна жилищна сграда на етаж и полуетаж, лятна кухня и
гараж, сградата със застроена площ 59 кв.м., лятната кухня със застроена площ
15 кв.м. и гараж от 18 кв.м.
По делото е
представен и протокол-решение № 14/27.03.1991г. на Съвет по териториално и
селищно устройство при Общински народен съвет Бургас, на който е взето решение
за приемане на предоставения проект за узаконяване на жилищна сграда във в.з.
„Минерални бани“ – Бургас на И. и Б.И.със забележка да се затвори (остъкли)
стълбището от втори жилищен етаж, след което да се проведат процедурите по
узаконяване. До приключване на съдебното производство ответната страна не успя
да открие в архивите си и да представи по делото заверено копие от
архитектурните проекти, които са били приети от Съвета по териториално и
селищно устройство и описани в горецитирания протокол-решение и въз основа на
които е бил издаден актът за узаконяване № 4/25.06.1991г.
По делото е назначена
и приета съдебно-техническа експертиза, според заключението по която процесният
строеж представлява две помещения с общ разпределителен зид, всяко от тях със
самостоятелен вход към двора и пред тях навес, подпрян на 3 бр. стоманобетонни
колони. В конструктивно отношение описаният строеж представлява едно единно
цяло, а по предназначение е обслужваща стопанска постройка. Вещото лице не е
извършило съпоставка между одобрените през 1991г. архитектурни проекти, въз
основа на които е издаден акт за узаконяване № 4/25.06.1991г. със строежа
такъв, какъвто е в действителност, поради незапазването на проектите. Затова в
две приложения към експертното заключение е представило извадка от кадастрален
и регулационен план на в.з. „Минерални бани“, одобрен със заповед
№253/06.03.1990г., в който се вижда, че на мястото, където сега се намира процесната
сграда, има отбелязана масивна сграда. На следващото Приложение № 2 вещото лице
върху графичното изображение на имота на жалбоподателя такъв, какъвто е
регулиран от кадастралния и регулационен план от 1990г., в комбинирано
изображение е отразило сградата така, както е очертана в този план. Върху нея е
посочило къде в имота е отбелязана същата сграда на съвременната и действаща
кадастрална карта и с червени защрихования е отбелязало действителните размери
на постройката и навеса. При разпита в съдебно заседание вещото лице заяви, че
строежът, който е огледала, съвпада с описанието, направено в процесната
заповед. Той е на уличната регулация, като според вещото лице по принцип е възможно допълващото
застрояване да се изгради на уличната регулация и на страничната. Освен това
вещото лице заяви, че според кадастралния и регулационен план от 1990г.
строежът е отбелязан с площ около 18 кв.м и от Приложение № 1 на експертното
заключение се вижда, че той е на страничната регулация, но не и на уличната
регулация, защото тя не е била приложена. От Приложение № 2 се вижда, че
постройката в съвременния й вид е разширена към улицата и с навес.
Обжалваната заповед е
изпратена на И.Н. по пощата и съгласно представено известие за доставяне е
получена на 02.02.2021г.- лично. Жалбата, сезирала съда, е подадена на
15.02.2021г.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в
срок от надлежно легитимирано лице - адресат на обжалвания акт, против заповед,
която има характеристиките на административен акт и подлежи на обжалване,
поради което е допустима за разглеждане.
Обжалваната заповед е
издадена от компетентен орган. Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ - кметът на
общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване
на строежи от ІV до VІ категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ
или на части от тях.
В процесния случай
заповедта е издадена от инж.Ч.К., зам.кмет „СИРР” при Община Бургас, която е
упълномощено длъжностно лице от кмета на общината със заповед №
3379/08.11.2019г. – т.22.
При постановяване на
оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на процедурата. Въпросът
със законността на процесния строеж е обследван първо от нарочно конституирана
за целта работна група (чл.225а, ал.2, предл.първо от ЗУТ), която е извършила
оглед на място и проверка за наличието на строителни книжа и съответствието на
строежа с устройствения план, и е съставила описания по-горе в решението
констативен акт (л.26). След което административният орган е разгледал
констатациите на работната група и в мотивите на обжалваната заповед ги е
възприел изцяло.
Законът изисква
констативният акт да бъде връчен на заинтересованите лица – чл.225а, ал.2,
предл. второ от ЗУТ. В конкретния случай той е връчен на 08.09.2020г.(л.28).
Заповедта съдържа
мотиви – фактически и правни основания за издаването й. Мотиви се съдържат и в
документите съставляващи административната преписка.
Обжалваната заповед
противоречи на материалния закон. При постановяването й административният орган
се е позовал на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, които са му послужили като
материалноправно основание за издаване на акта. Според тези разпоредби строеж
или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с
предвижданията на действащия подробен устройствен план и без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.
От установените по
делото факти, в т.ч. заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза,
разпита на вещото лице в съдебно заседание и представените акт за узаконяване №
4/25.06.1991г. и протокол-решение № 14/27.03.1991г. на Съвет по териториално и
селищно устройство при Общински народен съвет Бургас, по несъмнен начин се
установява, че основната част от процесния строеж е предвидена в действащия
устройствен план (кадастрален и регулационен план на в.з. „Минерални бани“,
одобрен със заповед №253/06.03.1990г.) и в кадастралната карта. Освен това е
узаконена с акт за узаконяване № 4/1991г. като гараж (л.20).
На изготвената от
вещото лице комбинирана скица Приложение № 2 към заключението (л.71) ясно се
вижда какъв е мащабът, респ. площта на гаража, който е узаконен и нанесен в
кадастралния и регулационен план. Той е съпоставен със съвременния изглед на
строежа. От тази комбинирана скица се установява, че узаконеният гараж е
разширен в двете си страни – към улицата и към вътрешността на поземления имот,
а пред него е изграден навес.
От разпита на вещото
лице в съдебно заседание стана ясно, че отразената в кадастралния и
регулационен план от 1990г. постройка е приблизително 18 кв.м, каквато е площта
и на гаража, узаконен с акт за узаконяване № 4/1991г. Тези факти противоречат
на извода на административния орган, че процесният строеж е изграден в
несъотвествие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, както и
че е изграден без разрешение за строеж, доколкото от описанието на строежа, по
отношение на който е постановено премахване, се налага изводът, че той включва
както сградата, която е узаконена като гараж, така и нейните разширения и
допълнително изградения навес.
В случая
административният орган е следвало да проучи предпоставките, визирани в чл.154,
ал.2, т.1-4 от ЗУТ, за да прецени дали установеното отклонение от одобрения
инвестиционен проект, каквото представляват разширенията на гаража и
изграденият навес, е съществено отклонение по смисъла на посочените разпоредби.
Такова обследване от страна на административния орган въобще не е извършено, а
само то би дало възможност да се прецени дали са налице предпоставките на
чл.225, ал.2, т.3 от ЗУТ за премахване на онези части от строежа, които
представляват съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект. Обстоятелството,
че общината не е запазила изготвения проект в производството по узаконяване
(доколкото не го намери), не може обоснове извод за приложение на законовите
основания на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ и да се премахне целият строеж,
независимо че съществена част от него е законна. Въпреки липсата на този проект
за съда няма съмнение, че законната част, узаконена като гараж, съвпада със
строежа, предвиден в кадастралния и регулационния план от 1990г. Съществува
обаче вероятност с изготвения проект по повод узаконяването да е узаконен
гараж, отговарящ на отразеното в кадастралната карта, което по площ се
различава от строежа, нанесен в първия план от 1990г. Строежът в кадастралната
карта е по-голям по площ, но остава различен от съвременния вид, който е описан
в обжалваната заповед. Затова без да се установи наличието на съществени
отклонения от проекта, послужил за узаконяване на гаража, както предвижда
чл.154, ал.2, т.1-4 от ЗУТ, не може да се прецени дали се касае за съществени
отклонения или за отклонения, които са извън визираните в тази разпоредби и не
биха обосновали премахването.
На последно място
следва да се посочи, че при наличие на съществени отклонения от инвестиционния
проект, на премахване подлежат само отклоненията, а не целият строеж.
По изложените
съображения обжалваната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
С оглед изхода на
спора разноски следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя. Такива са
претендирани своевременно и се дължат от ответника в размер на 1397 лв., от
които 10 лв. – платена държавна такса; 900 лв. – платено възнаграждение за един
адвокат и 487 лв. – платено възнаграждение за вещо лице.
По изложените съображения, на
основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ
ОТМЕНЯ заповед
№ 3533/23.12.2020г. на заместник-кмет по „Строителство инвестиции и регионално
развитие“ при Община Бургас.
ОСЪЖДА Община
Бургас да заплати на И.Т.Н. *** направените по делото
разноски в размер на 1397 (хиляда триста деветдесет и седем)
лева.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му.
СЪДИЯ: