№ 43
гр. гр. Червен бряг, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Илия Ол. Милев
при участието на секретаря Силвия Г. Лилова
в присъствието на прокурора С. Св. М.
като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Административно
наказателно дело № 20254440200039 по описа за 2025 година
на Районен съд - Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Съдебното производство е образувано въз основа на жалба срещу
Заповед № 374-зз-120/25.10.2023г. за полицейско задържане за срок от 24 часа на М. Г. М.
роден на ********** с ЕГН: **********, българин, български гражданин, живущ в гр.
Червен бряг, ул. ********** - обвиняем по досъдебно производство ЗМ № 327/2023 г.,
прокурорска преписка № 6902/2023 г. по описа на РП – Червен бряг, за престъпление по
чл.131, ал. 1 т. 1 и т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 от НК и за престъпление по чл. 144, ал. 2 вр. ал. 1 от
НК. Жалбата е постъпила от адв. Й. А. от АК-Плевен – пълномощник на М. Г. М..
Недоволен от така издадената Заповед № 374-зз-120/25.10.2023г. за полицейско задържане за
срок от 24 часа жалбоподателят М. обжалва същата, като излага подробни доводи. Моли
съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваната Заповед за полицейско
задържане, като незаконосъобразна.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ М. Г. М. - редовно призован, се явява лично в съдебно заседание,
представлява се от адв. Й. А. от АК – Плевен, която поддържа жалбата. Моли настоящият
съдебен състав да отмени Заповед № 374-зз-120/25.10.2023г.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата Полицейския инспектор П. К. Т. при РУ на МВР – Червен бряг,
който е издал оспорваната заповед за полицейско задържане за срок от 24 часа, редовно
призован, се явява лично.
Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид възраженията
на страните и след цялостна служебна проверка на атакуваната Заповед, приема за
1
установено следното от фактическа страна:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА: Жалбата е подадена в изискуемия срок, тъй като
задържаното лице има право да обжалва законността на задържането пред районния съд по
седалище на органа, който е издал заповедта в 14-дневен срок, който тече от момента на
връчването на заповедта, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА: Предмет на преценка в настоящето
производство е, както материалната законосъобразност атакуваната Заповед за полицейско
задържане, така и съответствието й с процесуалния закон. Жалбата е процесуално
допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити за форма, съдържание и надлежна
страна. Разгледана по същество същата е основателна.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, след чиято преценка в тяхната
съвкупност и поотделно, а така също и във връзка с оплакванията в жалбата, съдът
приема за установено следното:
Задържането по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, по своята
правна същност представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от
ЗАНН, която има за цел чрез задържане на лицето да се предотврати възможността то да
извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Посочената
разпоредба предполага наличието на данни, от които да може да се направи основателно
предположение, че конкретно лице е съпричастно към извършването на престъпление.
Извършваната от съда проверка при оспорване на такава заповед, обхваща преценката дали
съответният орган е разполагал с материална компетентност и с оперативна
самостоятелност, спазил ли е изискванията за законосъобразност при издаване на заповедта
и нейното съдържание.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган - полицейски орган по смисъла на и в
кръга на предоставените му от закона правомощия – това обстоятелство не се оспорва и се
установява от данните за заеманата от издателя П. Т. длъжност.
Задължителните реквизити на заповедта за задържане са посочени в разпоредбата на чл.74,
ал.2 от ЗМВР: името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта;
фактическите и правни основания за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното
лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на задържаното лице.
Въз основа на горното настоящия съдебен състав счита, че оспорената Заповед № 374-зз-
120/25.10.2023г. за задържане на лице, е издадена в нарушение на нормативно
регламентираните императивни изисквания за съдържанието на акта, доколкото не са
посочени конкретни данни, обосноваващи прилагането на принудителната административна
мярка „задържане за срок от 24 часа“ в хипотезата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Съгласно
посочената като правно основание за постановяване на задържането разпоредба - чл. 72,
ал.1, т.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е
извършило престъпление. Съответно от фактическа страна обжалваният акт следва да е
обоснован. Обосноваването на упражненото административно правомощие с фактическо
2
основание, което не се субсумира в хипотезата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР /в която хипотеза
е постановено задържането/, нито се свързва с друго нормативно предвидено правно
основание за постановяване на задържане за срок от 24 часа по чл.72, ал.1 от ЗМВР, следва
да бъде приравнено на липса на посочени, съгласно изискването по чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР
фактически основания за издаването на заповедта за задържане и за прилагането на
принудителната административна мярка. Константна е и съдебната практика, че излагането
на несъответни и ирелевантни мотиви като фактическо основание за издаването на
административния акт, следва да бъде приравнено на липса на изискуемите се от закона
мотиви за обосноваване наличието на материалноправни предпоставки за упражняване на
предоставена от закона компетентност и съответно води до нарушаване на императивното
изискване за съдържание на акта по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК. В контекста на съдебната
практика на ЕСПЧ, формалното посочване на законовата хипотеза за постановяване на
задържането по чл.72, ал.1 от ЗМВР, не е достатъчно за да се счита изпълнено изискването
на чл. 74, ал.2, т.2 от ЗМВР за посочване на основанието за задържането. Изцяло се споделя
и доводите на жалбоподателя, че за обосноваване на правото на органа да упражни
предоставеното му правомощие в рамките на неговата власт и за осигуряване възможност на
адресата на акта да защити правата си, е следвало в заповедта за задържане по чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР да са описани конкретни фактически обстоятелства, обуславящи издаването на
заповед за задържане за срок от 24 часа в приложената от полицейския орган законова
хипотеза. В този смисъл не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само
позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или
действия/ бездействия на задържаното лице, релевиращи наличието на фактически
основания за задържането, като трайно ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна
фактическа обосновка на необходимостта от задържането, същото се явява несъвместимо с
принципа за защита на лицата от произвол. В случая в заповедта липсват обективирани,
каквито и да е било факти и обстоятелства, релевиращи наличието на конкретни и
обективни данни, сочещи че лицето, спрямо което е постановено задържането по чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР, е извършило престъпление.
Като доказателство за горното е и приложеното и приобщено по делото писмено
доказателство – а именно Наказателно постановление от 27.03.2025г. от прокурор Силвия
Велизарова, с което се прекратява спрямо М. Г. М. Досъдебно производство по пр. преписка
№ 6902/2023г. по описа на РП-Плевен, ЗМ № 327/2023г. по описа на РУ Червен бряг/л. 32-38
от делото/.
За установяване на релевантните за делото факти и обстоятелства са събрани гласни
доказателства, чрез разпита на Полицейския инспектор П. К. Т..
От показанията на Полицейския инспектор П. К. Т. се установява, че на посочената дата бил
извикан в РУ Червен бряг. Когато отишъл в Полицейското управление му казали, че трябва
да изготви заповед за задържане на М. М.. Попълнил документите за задържане, след което
М. бил заведен от колегите му в болницата в гр. Червен бряг, след което Полицейският
инспектор попълнил и другите декларации. Лично Полицейския инспектор не е задържал
3
М.. Той изготвил само документите. Задържаното лице подписало документите, но дали се
запознал със заповедта, дали е била оставена в дежурната, или са му я дали други колеги не
може да отговори. На Т. разпоредил прекия му ръководител М. Д. да изготви документите. В
разговор с М. М. инспектора разбрал, че имало нещо свързано с П. П.в. Инспекторът видял
становището от болницата, но същия не си спомням точно, дали М. има здравословни
проблеми. Казали му, че задържаното лице страда от някаква болест и че са му необходими
лекарства, които били донесени от жена му. Съдът дава вяра на показанията на Полицейския
инспектор Т. в тази им част, тъй като същите са непротиворечиви и последователни.
Процесуалният представител на жалбоподателя в открито съдебно заседание взима
отношение по казуса като изразява защитна теза по същия, изразяваща се в това, че М. от
много години е с тежък диабет, трябвало да се спазва стриктно процедура по проверка и
съответната диета. Сутрин се поставят вид инжекции, след обяд друг вид. Загубил е
зрението си 100 процента на едното око, на другото имал отлепване на ретината. Имал също
варикозни рани по долните крайници и трябвало да си направи операция.
При така приетото за установено от фактическа страна и въз основа на горните
доказателства СЪДЪТ намери така депозираната жалба за основателна по следните
съображения:
Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице когато има
достатъчно данни за извършено престъпление. Понятието „данни“ по смисъла на ЗМВР и
понятието „достатъчно данни“ по чл. 207, ал. 1 от НПК са с различно съдържание. В този
смисъл, за да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са
налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има
извършено престъпление независимо от обстоятелството дали то е образувано срещу
конкретно лице или срещу неизвестен извършител. В случая, при доказателствена тежест за
ответника, и наличието на данни за извършено престъпление към момента на прилагане на
задържането не е доказано.
В конкретния случай административния орган е нарушил и правото на свобода и сигурност,
регламентирано в чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи
/ЕКПЧ/. Конвенцията е ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31.07.1992
година – ДВ, бр. 66 от 1992 година, в сила за Република България от 07.09.1992 година, като
правото на свобода и сигурност е регламентирано непосредствено след правото на живот
/чл. 2/ и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение /чл. 3/. След
прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват
хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е
изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта
на чл. 5 – да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание,
което не е визирано в Конвенцията. Чл. 5 § 1 изисква на първо място задържането да е
„законосъобразно“, което включва условието да бъде спазен редът, предписан от
националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, Конвенцията препраща по
същество към националното право. В случая от събраните по делото доказателства се
4
установи, че задържането е незаконосъобразно, поради което задържаното лице произволно
е лишено от свобода, на основание, което не е визирано нито в Конвенцията, нито в ЗМВР.
Безспорно по делото се установи, че задържаното лице има здравословни проблеми, както и
че здравословното състояние на жалбоподателя е било влошено.
На последно място нарушена е и целта на закона, тьй като извършеното задържане не е
използвано като превантивна мярка, с която да се предотврати възможността задържаното
лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване.
Безспорно задържаното лице е оказвало съдействие на органите на МВР, като е съдействало
за провеждане на предварителното разследване.
По изложените мотиви, настоящия съдебен състав намира издадената заповед за задържане
спрямо настоящия жалбоподател за незаконосъобразна, което налага нейната отмяна.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, разноски се дължат на жалбоподателя, но искане от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски не е
сторено, поради което съдът не следва да се произнася по същите.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице №374-зз-120/25.10.2023г., издадена от полицейски
инспектор при РУ Червен бряг П. К. Т., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за
срок от 24 часа е задържан М. Г. М. от гр. Червен бряг ул. **********, с ЕГН **********,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Плевен в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
5