Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1307 гр. Пловдив, 11.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VІ н.с., в публичното заседание на 16.07.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КАЛИБАЦЕВ
при секретаря Маргарита Г., като разгледа докладваното от съдията АНД № 2098/2020г.
по описа на ПРС, VІ н.с., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.53
и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 16-002828/13.03.2020г. на Директор на Дирекция „Инспекция по
труда“, гр.Пловдив, с което на „Новомес Комерс 2“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Ново село, ул.“Първа“ № 6Д,
представлявано от управителя К.Г.Г., на основание чл.416,
ал.5 вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на труда КТ/ е наложено административно
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв. за
нарушение по чл.128, т.2 от КТ.
Жалбоподателят, в жалбата си
оспорва Наказателното постановление /НП/ като незаконосъобразно и моли за
неговата отмяна. Излага становище за липса на допуснато нарушение на КТ. В
съдебно заседание чрез адв.Т.С. поддържа жалбата,
навежда твърдение за маловажност на случая и прави искане за отмяна на
атакувания административен акт.
Въззиваемата
страна – Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив /Дирекция „ИТ“ гр.Пловдив/
се представлява от Началник отдел „Административно информационно и правно
осигуряване“ Н.К., която пледира да бъде потвърдено наказателното постановление
като правилно и законосъобразно.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона
седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С Протокол за взети
решения от едноличния собственик на капитала на „Булмийт
ББ“ ЕООД – гр.Стамболийски е взето решение едноличният собственик на капитала и
управител на дружеството Б.П.Б, ЕГН ********** да сключи договор за прехвърляне
на дяловете си на К.Г.Г., ЕГН **********,***.
С Протокол за решения на
едноличния собственик на капитала на „Новомес Комерс
2“ ЕООД, с.Ново село, общ.Стамболийски, обл.Пловдив е променено наименованието
на „Булмийт ББ“ ЕООД на „Новомес
Комерс 2“ ЕООД и е назначена за управител на дружеството К.Г.Г., ЕГН **********,***.01.2020 г. във връзка с постъпил
сигнал по електронната поща, подаден от Л.И.Л., била извършена проверка по
документи от служители на Дирекция „ИТ“ гр.Пловдив на жалбоподателя „Новомес Комерс 2“ ЕООД. По време на проверката били
изискани документи, касаещи трудовото досие на Л.И.Л., ЕГН **********, който
работил като ********** в заведение за бързо хранене в гр.Пловдив, ул.“*****“,
стопанисвано от дружеството-жалбоподател. От досието контролният орган
установил, че на 12.12.2018 г. бил сключен трудов
договор № 089 между „Новомес Комерс2“ ЕООД и Л., в който било уговорено непълно работно време с
продължителност 4 часа и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 530
лв. С допълнително споразумение № 73 от 02.01.2019 г. било уговорено трудово
възнаграждение в размер на 580 лв. Представена била ведомост за месец октомври
2019 г. от която проверяващите установили, че в срок до 15.11.2019 г.
работодателят „Новомес Комерс 2“ ЕООД не бил изплатил
на Л.И.Л. уговореното в сключения с него трудов договор възнаграждение за
извършена работа през месец октомври в пълен размер. Във ведомостта за месец
10.2019 г. Л. отработил пълен месец, като му било начислено и изплатено трудово
възнаграждение, изчислено на база 290 лв. Управителят на дружеството дал
писмени обяснение, съгласно които трудовите възнаграждения се изплащали
най-късно до 15-то число на следващия месец.
Предвид горното на 31.01.2020 г. св. И.С.Б. съставила
АУАН № 16-002828/31.01.2020 г. срещу „Новомес Комерс
2“ ЕООД за нарушение на чл.128, т.2 от КТ. Същия акт бил съставен в присъствието и
подписан от управителя на дружеството К.Г.Г.. В
законоустановения срок постъпило писмено
възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното
НП № 16-002828/13.03.2020г., с
което на „Новомес Комерс 2“ ЕООД на основание чл.416,
ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ била наложена имуществена санкция в размер на 1500
лв. за нарушение по чл.128, т.2 от КТ.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел
беше разпитан актосъставителя И.С.Б., която поддържа съставения
от нея АУАН. Свидетелят излага обстоятелствата по извършената от служители на Дирекция
„ИТ“ Пловдив проверка по документи и резултатите от същата. Представени били
трудово досие на Л. Л. и ведомости от м.12.2018 г. до момента на проверката. В
досието се съдържал трудов договор на Л. с уговорено непълно работно време /4
часа/ и възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната към
момента на сключване на договора. Сключено било и допълнително споразумение,
което предвиждало увеличено трудово възнаграждение в размер на увеличената
минимална работна заплата. Свидетелят установила от ведомостите, че за целия
период на трудово правоотношение с Л., са му начислени възнаграждения в размер
на половината от размера на работната заплата за съответната година. Именно за
това св.Б. съставила АУАН в присъствие на управителя на дружеството и свидетеля
по установяване на нарушението. Пояснява, че от дружеството твърдели, че се
касае за техническа грешка и че другите работници на същата длъжност също
получавали 290 лв. Това според дружеството обяснявало разликата. Според актосъставителя това е индивидуален трудов договор и в него
могат да се уговорят различни клаузи. По спомен на св.Б., Л. работил като
помощник готвач или работник кухня. Потвърждава, че във ведомостта била
начислена половин заплата, а в трудовия договор на Л. изрично бил записан пълен
размер на минимална работна заплата. В тази връзка на дружеството били дадени
предписания, които касаели и доплащането. След изтичане срока на предписанията,
стартирала и последваща проверка, в резултата на
която дружеството изплатило сумите и изпълнило предписанията, което било
извършено след срока на предписанията, видно от датата на платежните.
Съдът кредитира показанията на св.Б. като
обективни, логични и кореспондиращи с останалите събрани по делото писмени
доказателства.
При така изложената фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
Въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства по категоричен и безспорен начин се установява, че жалбоподателят
„Новомес Комерс 2“ ЕООД, в качеството си на
работодател, не е изплатил в установения срок, а именно до 15.11.2019 г. на Л.И.Л.,
ЕГН **********, работил като *** в стопанисвано от дружеството заведение за
бързо хранене, трудовото възнаграждение за месец октомври 2019 г., с което е нарушил разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ. Задължението за изплащане на трудовото възнаграждение е основно
задължение на работодателя по трудовото правоотношение. То е установено в чл.124
от КТ и е уредено в чл.128 от КТ. Според чл.128, т.2 от КТ работодателят е
длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. Това, което се дължи, е уговореното трудово възнаграждение.
А трудовото възнаграждение се определя при сключването на трудовия договор. То
е елемент от необходимото /задължително/ съдържание на трудовия договор.
Съгласно чл. 66, ал.1, т.7 от КТ при сключването на трудовия договор страните
трябва да определят размера на основното и на допълнителните трудови
възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното
изплащане. Оттук следва, че работодателят дължи изплащане на уговореното при
сключването на трудовия договор трудово възнаграждение и то в установените
срокове. Неговият размер е посочен в писмения трудов договор /чл.62, ал.1 от КТ/.
Всякакви други уговорки, вън от отразеното в трудовия договор, са без правно
значение и не се ползват с никаква закрила.
В случая безспорно е, че жалбоподателят е годен
субект на нарушението по чл.128, т.2 от КТ, тъй като се явява работодател по
смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ. Като работодател „Новомес Комерс 2“ ЕООД е директен адресат на изискването на
цитираната разпоредба на чл.128, т.2 от КТ и за него е възникнало задължението
да изплаща на наетото лице Л. уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа в установените срокове. Няма спор че Л.Л. е
заемал длъжността „***“ в стопанисваното от санкционираното дружество заведение
за бързо хранене. Не се спори и че работната заплата се изплащала до 15-то
число на месеца, следващ този, за който се начислява работната заплата, така
както е посочил в писмените си обяснения управителя на дружеството. Видно от
приложеното по административната преписка заверено копие от трудов договор №
089/12.12.2018 г., месечното трудово възнаграждение
на Л.Л. е било уговорено в размер на 530 лв. за непълно
работно време с продължителност от 4 часа, като с допълнително споразумение №
73/02.01.2019 г. към трудовия договор, страните по договора са се споразумели
основното месечно трудово възнаграждение да стане 580 лв., изплащано еднократно
всеки месец. От представените заверени копия на разплащателни ведомости обаче за
месец октомври 2019 г. се установява, че срещу името на Л.И.Л. е начислена брутна
сума за получаване на основата на 290 лв. за отработен пълен месец, което се
явява половината от уговорения в допълнителното споразумение към трудовия
договор размер на основно месечно трудово възнаграждение на Л. от 580 лв.,
която се изплаща за непълно работно време от 4 часа, така както е определено в
сключения между служителя и „Новомес Комерс 2“ ЕООД
трудов договор.
Твърдението на дружеството-жалбоподател, че се
касае за техническа грешка при изписване размера на уговореното трудово
възнаграждение на Л., съдът намира за необосновано и недоказано. Същото това
твърдение не намира опора в представения по делото доказателствен материал,
доколкото така „допуснатата“ според жалбоподателя техническа грешка е извършена
и в горепосоченото допълнително споразумение, сключено между „Новомес Комерс 2“ ЕООД и Л., с което както се каза по-горе
трудовото възнаграждение „става 580 лв.,
изплащано еднократно всеки месец“, както
и в представеното копие от трудова книжка
на последния, където отново е „допусната“ техническа грешка и е вписано
месечно трудово възнаграждение за четиричасово работно време в размер на 530
лв., съответно 580 лв. На проверяващият орган не са били представени други
доказателства за изплатена в установения срок в пълен размер, уговорен в
трудовия договор и допълнителното споразумение към него, работна заплата на
въпросния служител, което се явява неизпълнение от страна на работодателя „Новомес Комерс 2“ ЕООД на задължението му по чл.128, т.2 от КТ. Това не е сторено нито към момента на проверката /10.01.2020 г./ и дадените
от контролния орган предписания, нито при съставяне на акта /31.01.2020 г./.
Видно от показанията на актосъставителя, едва след
иницииране на последваща проверка спрямо дружеството,
последното е извършило дължимото доплащане на трудовото възнаграждение на Л.,
което обаче не се явява в установения срок за това. С оглед изложеното и предвид разпоредбата на
чл.416, ал.1, изр.2 от КТ, съгласно която редовно съставените актове по този
кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното, съдът намира за
безспорно и категорично доказани направените в акта и в НП констатации за неизпълнение
на задължението на работодателя по чл.128, т.2 от КТ в лицето на „Новомес Комерс 2“ ЕООД.
Правилно и законосъобразно
административният орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя на основание
чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ и е наложил имуществена санкция в минимално
предвидения от законодателя размер от 1500 лв. Съдът намира, че наложената санкция е
съобразена с предпоставките по чл.27, ал.1 - 3 ЗАНН и определеното наказание се
явява адекватно на извършеното, на тежестта на нарушението, значимостта на
нарушените обществени отношения и е годно да реализира целите на наказанието,
посочени в чл.12 от ЗАНН.
Според настоящия съдебен състав не са
налице основания за приложение на специалния състав на чл.415в, регламентиращ
отговорността за маловажно нарушение и изключващ приложимостта на общата
разпоредба на чл.28 от ЗАНН. Застъпеното в жалбата становище за наличие на
предпоставки разпоредбата на чл.28 от ЗАНН следва да се преценява от гледна
точка признаците за маловажност, очертани в състава на нормата на чл.415в от КТ:
нарушението да е отстранимо веднага след
установяването му по реда на Кодекса на труда и от него да не са настъпили
вредни последици за работници и служители. Отсъствието на която и да е от
кумулативно предвидените предпоставки изключва приложимостта на привилегирования състав. В случая санкционираното
дружество не е отстранило нарушението веднага след установяването му.
Неизплащането на уговореното трудово възнаграждение за извършена работа и то в
един продължителен период от време, какъвто е настоящия случай, неминуемо е
довело до неблагоприятни последици за конкретния работник. Ето защо съдът намира, че случаят изключва
приложимостта на чл.415в, ал.1 от КТ.
При съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление
не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната
им.
Предвид това и гореизложените мотиви, съдът счита,
че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва
да бъде потвърдено.
При този изход на спора и съобразно с
чл.63, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед
на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът
предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от
Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с
вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи
възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в
минималния размер от 80 /осемдесет/ лева.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 16-002828/13.03.2020г. на Директор на Дирекция „Инспекция по
труда“, гр.Пловдив, с което на „Новомес Комерс 2“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Ново село,
ул.“Първа“ № 6Д, представлявано от управителя К.Г.Г.,
на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на труда КТ/ е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лв. за нарушение по чл.128, т.2 от КТ.
ОСЪЖДА „Новомес Комерс 2“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Пловдив сумата в размер на 80 /осемдесет/
лева, представляващи направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд
гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
М.Г.