Р Е Ш Е Н И Е
№ 884/22.11.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито
заседание на трети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА
ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при участието на
секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело
№ 623 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. по чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на А.Б.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. К.У.,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №
21-1006-000196 от 05.04.2021 г. на Началник група към ОДМВР Пазарджик, сектор
„Пътна полиция“ Пазарджик, упълномощен със Заповед № 312з-74 от 18.01.2017 г.
на Директора на ОДМВР Пазарджик. С цитираната ЗППАМ е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП отнемане на СУ МПС №
********* със срок до решаване въпроса за отговорността, но не по – дълго от 18
месеца.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на процесната
ЗППАМ като се твърди, че същата е
издадена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Оспорена е
фактическата обстановка при която е издадена заповедта. Твърди се, че лицето е
било в обективна невъзможност да се запознае със съдържанието на АУАН и да даде
проба за алкохол.
Жалбата е подадена чрез
Началник сектор „Пътна полиция“
– Пазарджик до Административен съд – Пазарджик с вх. № 100600-8466 от
21.05.2021 г., като жалбата с част от административната преписка са представени
в Административен съд – Пазарджик на 15.06.2022 г., т.е. година по-късно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. У., който поддържа жалбата. Твърди, че свидетелството
за управление на МПС на доверителя му е върнато, както и, че въпросът за вината
е решен с влязло в сила съдебно решение, за което представя копие на Решение № 688
от 08.11.2021 г., постановено по нахд № № 20215220201461 по описа за 2021
година за Районен съд – Пазарджик, с отбелязване на решението, че същото е
влязло в законна сила на 24.12.2021 г. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата -
Началник сектор „Пътна полиция“
– Пазарджик при ОДМВР Пазарджик, редовно призован, не се явява и
не се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата.
Административен съд -
Пазарджик, след като обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото
писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е образувано по повод Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 349879 от 04.04.2021 г. на В.И.Р., на
длъжност мл. автоконтрольор при ОДМВР Пазарджик, с-р Пътна полиция, за виновно
нарушение на „чл. 174, ал. 3, пр. 1 – отказва проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не
изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химически лабораторен анализ.
Изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му по ЗДВП“,
при следните обстоятелства: „на път I-8 км. 183+000 посока с. Звъничево управлява собственият си л.а. Хонда ЦРВ с рег. №
РА3515КС като извършва следното нарушение: 1. Отказва да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол Алкохол
тест Дрегер 7510 с фабр. номер ARDM-0193 в
01:30 часа. С. дъха на алкохол и говори заваляно. Издаден ТИ-125551, който
водачът подписа и получи, както и 8 бр. стикери с номер А020954.“
Оспорената ЗППАМ е издадена на 05.04.2021 г. въз основа на цитирания АУАН №
349879 от 04.04.2021 г., при възприемане на посочените в него обстоятелства.
Към жалбата са представени писмени доказателства, а
именно: приложена е медицинска епикриза от МБАЛ – Пазарджик, от която е видно,
че лицето е постъпило в лечебното заведение на 04.04.2021 г. в 3:28 часа и е
изписано на 06.04.2021 г. в 07:25 ч. с диагноза: мозъчно сътресение, без
открита вътре черепна мозъчна травма. Заедно с епикризата е представен и фиш за
медицинска помощ, от който е видно, че лицето е било участник в ПТП на
03.04.2021 г. на пътя за с. Звъничево. По делото е наличен и Лист за преглед на
пациент в КДБ/СО от 04.04.2021, 03:27 часа, МБАЛ – Пазарджик, от който е видно,
че лицето е отказало да даде кръв за алкохолна проба. Представено е и Експертно
решение № 1102 от 050 от 12.03.2020 г. на Първи състав на ТЕЛК към МБАЛ –
Пазарджик, със срок на действие – 2 години до 01.03.2022 г., от което е видно, че
лицето е с трайно намалена работоспособност 50 %, без предвиждане на чужда
помощ.
В първо по делото съдебно заседание от страна на
жалбоподателя е представено Решение № 688/08.11.2021
г., постановено по АНД № 20215220201461
по описа за 2021 г. на Районен съд - Пазарджик, с което е решен въпроса за
отговорността на жалбоподателя, с отбелязване, че решението е влязло в законна
сила на 24.12.2021 г.
С писмо с вх. № 7546/23.09.2022 г. от ОДМВР Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“, съдът е
уведомен, че на 30.06.2022 г. служител на група „ОПТП, АНД и ИАД“ при Сектор ПП
Пазарджик е предал СУМПС № *********, валидно до 13.06.2022 г., издадено на
името на А.Б.С., на служител - звено отчет водачи към група РОПССОВ при Сектор
ПП Пазарджик. Уведомяват също, че лицето С. е подал документи в сектора за нов
СУМПС.
С второ писмо с вх. № 8022/11.10.2022 г. от ОДМВР Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“, съдът е
уведомен, че лицето А.С. не се е явило в Сектор „Пътна полиция“ за връщане на
отнето СУМПС № *********.
От представените писма на ОДМВР Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“ става
видно, че отнетото СУМПС е със срок на действие до 13.06.2022 г., като жалбата
предмет на настоящия спор е изпратена до съда на 15.06.2022 г., т.е. след
изтичане срока на отнетото СУМПС.
От приетото и приложено по делото Решение №
688/08.11.2021 г., постановено по АНД №
20215220201461 по описа за 2021 г. на Районен съд Пазарджик става видно,
че е отменено Наказателно постановление (НП) № 21-1006-001350/22.06.2021г. на
началник група към ОД на МВР-Пазарджик, сектор „Пътна полиция”, е което на С. са наложени на основание чл. 174, ал. 3 пр.1
от ЗДвП - глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24
месеца. За да достигне до този резултат, районния съд е приел, че на 04.04.2021
г., след полунощ постъпил сигнал в РУ Пазарджик за ПТП на път I-8 км посока с. Звъничево.
Изпратен бил дежурен автопатрул, в състава на който бил свидетеля Руков, който
пристигнал на място. Установил на земята, извън МПС жалбоподателят и неговата
съпруга, която потвърдила, че той е управлявал МПС. Жалбоподателят не бил в
състояние да бъде проверен с техническо средство и не успял да подаде въздух в
предоставеното му техническо средство Алкотест Дрегер, поради което му бил
издаден талон за изследване. В същия погрешно бил отразен отказ на водача да
бъде изследван, а не невъзможност поради физическото му състояние. С талона
било указано явяване във МБАЛ Пазарджик за даване на кръвна проба до 120 мин.
Според отразеното в талона екземпляр от него бил предоставен в 2ч.15 на лицето.
Върху него са налични подписи за проверено лице, които не са положени от
жалбоподателя съгласно заключение на съдебно почеркова експертиза, назначена от
районния съд и не е установено по делото от кого са положени. Бил издаден АУАН,
въз основа на който е издадено посоченото Наказателно постановление.
Постановлението е отменено, като е прието, че се вменява нарушение, изразяващо
е в отказ водачът на МПС да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство, а такъв отказ не е правен, поради несъмнено установения факт, че
водачът не е бил в състояние да подаде въздух за изследване с Алкотест Дрегер.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен
интерес от обжалването.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Настоящият състав
намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната
от закона форма.
Принудителната мярка е
наложена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност. Началник група към ОДМВР Пазарджик, сектор „Пътна полиция“ е компетентен налага ПАМ, видно от
представената по делото Заповед № 312з-74/18.01.2017 г. на директора на ОД на
МВР гр. Пазарджик.
Заповедта е издадена в
писмена форма, като в нея подробно са описани фактическите основания за
издаването ѝ. Освен това е цитиран АУАН, въз основа на който е наложена
ПАМ, налице е препращане към обстоятелствата на акта за установяване на
административно нарушение, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има
обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.
При проверка за
съответствие на оспорената заповед с материалния закон и дали при издаването
ѝ са спазени административнопроизводствените правила, съдът установи
следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата - за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки
(ПАМ), като временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско
изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго
упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или
да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността
му, но за не повече от 18 месеца.
В съставения АУАН, на
който се позовава административният орган в заповедта, е посочено, че водачът отказва
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и
не е изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химически лабораторен
анализ. Съгласно чл. 189, ал. 2 АПК, АУАН има доказателствена сила до доказване
на противното.
Съобразно представеното
и прието по делото Решение № 688/08.11.2021 г., постановено по
АНД № 20215220201461 по описа за 2021 г.
на Районен съд Пазарджик се установява, че изложените в АУАН обстоятелства не
кореспондират с обективната действителност, като лицето не е било в обективно
състояние за даване на проба за наличие на алкохол в кръвта. С отмененото
наказателно постановление, предмет на Решение № 688/08.11.2021
г., постановено по АНД № 20215220201461
по описа за 2021 г. на Районен съд Пазарджик е решен въпросът за отговорността,
като по аргумент от чл. 171, т. 1, б. „б“ оспорената заповед не следва да
продължава своето действие.
Принудителните
административни мерки са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава
легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона
случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от
категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат
подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и
по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при
издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка.
Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени
в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги налага произволно;
те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и
начина, предвидени там, като издаването им трябва да е в съответствие с целта
на закона, по който са предвидени (по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН). Самите
материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на
стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им
предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и
безусловно правната сфера на адресата. В този аспект е недопустимо прилагането
на ПАМ при липса на всички нормативно установени за това условия.
На следващо място,
срокът визиран както в процесната ЗППАМ, така и в нормата на чл. 171, т. 1, б.
„б“ е за отнемане на СУ МПС до 18
месеца. Поради забавянето в изпращането на оспорената заповед, заедно с
преписката по издаването ѝ до съда с повече от година, са нарушени
принципите за срочност на административното производство, както и е спомогнато
за изтичане на срока предвиден в ЗППАМ преди разглеждане на спора по същество
от страна на съда. Нещо повече преписката с жалбата са изпратени на съда
половин година след влизане в сила на решението на районния съд, с което е
решен въпроса за отговорността, както и след изтичане на срока на отнетото СУ
МПС.
С оглед горните се
установява, че към момента на подаване на жалбата срещу оспорената ЗППАМ, жалбоподателят
е разполагал с надлежен и установен правен интерес от оспорване на заповедта, макар
и към настоящия момент отнетото СУ МПС да е с изтекъл срок на действие и да е
решен въпросът за отговорността.
С оглед установените,
настоящият състав приема, че срокът на действие на принудителна административна
мярка не е неограничен. Законът обвързва налагането ѝ със срок - до
решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 18 месеца. Наложената
ПАМ е на основание чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, поради което и на основание
чл. 172, ал. 3 от ЗДвП СУМПС се изземва със съставянето на акта за установяване
на административното нарушение. Съдът приема като безспорно обстоятелството, че
СУМПС е отнето при съставянето на АУАН на 04.04.2022 г., тъй като това е
изрично отразено в съдържанието на самия акт. Свидетелството се отнема от
водача на МПС превантивно на основание на наложената ПАМ до влизане в сила на
издаденото НП, но за не повече от 18 месеца, като след влизане в сила на НП
/което е в рамките на тези 18 месеца/, отнемането на свидетелството продължава
във връзка с изпълнението вече на наложеното наказание - лишаване от право на
правоуправление. Крайният момент, до който обаче отнемането може да продължи по
аргумент от разпоредбите на чл. 24 от Наредба № І-157 от 01.10.2002 г. за
условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни
средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, е изтичане на
осемнадесетмесечен срок от отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач, въз основа на чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП или до решаване на въпроса за отговорността му. Следователно, под израза
„до решаване на въпроса за отговорността му”, употребен в чл.171, т.1, б. „б”
от ЗДвП, законодателят има предвид до влизане в сила на НП, с което е наложено
наказанието или отмяната на НП с влязло в сила съдебно решение. В настоящият
случай НП е отменено с влязло в законна сила съдебно решение още на 24.12.2021
г.
Съвместното тълкуване
на посочените по-горе разпоредби води до извода, че СУМПС фактически се изземва
при установяване на нарушението, превантивно свидетелството се отнема от водача
на МПС на основание на наложената ПАМ до влизане в сила на издаденото НП или
отмяната му с влязло в законна сила решение, но за не повече от 18 месеца. Крайният
момент, до който обаче отнемането може да продължи по аргумент от разпоредбите
на чл. 24 от посочената наредба, е изтичане срока на наложеното наказание, в
случай, че НП е влязло в законна сила в рамките на 18 - месечния срок от
отнемането.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна, а
подадената срещу нея жалба следва да бъде уважена като основателна.
При този изход от спора
на жалбоподателят се дължат сторените в производството разноски в размер на 510
лева, съгласно представен списък с приложени доказателства за направата им.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на А.Б.С., ЕГН **********, Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-1006-000196 от 05.04.2021 г. на Началник група към
ОДМВР Пазарджик, сектор „Пътна полиция“ Пазарджик, упълномощен със Заповед №
312з-74 от 18.01.2017 г. на Директора на ОДМВР Пазарджик, за налагане на принудителна административна мярка по чл.
171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП отнемане на СУМПС № *********.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР Пазарджик да заплати на А.Б.С., ЕГН **********, сумата
в размер на 510 (петстотин и десет) лева разноски по настоящото дело.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: /П/