РЕШЕНИЕ
№ 1791
гр. София, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20221110213738 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Т. И. срещу електронен фиш (ЕФ) №
**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ, с който
на жалбоподателя за нарушение на чл. 139, ал. 6 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 179, ал. 3 във връзка с чл. 187а, ал. 1 от
същия закон е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300
лева.
С жалбата си наказаното лице оспорва издадения срещу него електронен
фиш като неправилен и незаконосъобразен. Съображенията си в тази насока
на първо място подкрепя с твърдение, че на 20.06.2021 г. е била заплатена
винетка с едногодишен срок на валидност, но при отразяването на
регистрационния номер на превозното средство не били вписани последните
две букви от него. Плащането било прието и не била отчетена грешка при
администрирането на заявката, поради което глобата била неправомерно
наложена. Въведената в употреба мобилна система, чрез която е било
установено и заснето процесното нарушение, предполагало задължително
присъствие на контролен орган – служител на АПИ, който да включи
1
устройството в работен режим. Сочи се за общоизвестен факт
обстоятелството, че на посоченото във фиша място – „АМ Тракия, на км.
0+472 с посока намаляващ километър“ нямало монтирано устройство за
видеозаснемане, нито същото било обозначено със знак, указващ, че има
видеоконтрол на правилата за движение. Жалбоподателят навежда и
твърдение, че била засечена скорост, установена с устройство № 20011, като
подлага на съмнение техническата годност на уреда, с който е установено
нарушението, както и вписването му в регистър за одобрени за използване
типове средства за установяване на нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, като не изпраща
и свой процесуален представител. По делото е постъпила молба от
упълномощения защитник на жалбоподателя – адв. П. от АК-Пловдив, в
която същият заявява невъзможността си да присъства на насроченото
открито съдебно заседание поради служебна ангажираност с друго дело. В
писмен вид изразява становище по същество на спора, като поддържа
искането за отмяна на издадения срещу подзащитния му електронния фиш. В
допълнение към доводите от жалбата навежда твърдение за липса на елемент
от състава на административното нарушение – отсъствала субективна
представа у дееца относно осъществяването му, тъй като същият бил останал
с ясното съзнание, че добросъвестно е изпълнил задължението си да заплати
винетната такса за съответния автомобил. На следващо място се твърди, че
непълното отразяване на подадените от задълженото лице данни в
информационните масиви на АПИ нямало как да бъде вменено във вина на
платеца, тъй като неиздаването на електронна винетка с коректно съдържание
се дължало на независещи от лицето причини. Жалбоподателят се позовава и
на фактическа грешка, тъй като незнанието на фактически обстоятелства от
състава на нарушението изключвало виновното му поведение. Освен всичко
изложено са релевирани доводи и по посока маловажност на процесния
случай, тъй като винетната такса била редовно заплатена и разпределена в
държавния бюджет, като била допусната грешка при изписването на
регистрационния номер на автомобила.
За проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна не
изпраща свой представител. В изпълнение на разпореждане на съдебния
състав юрисконсулт Данков депозира писмени разяснения във връзка с
изискванията на Закона за измерванията, които не били приложими към
2
употребеното техническо устройство, тъй като същото не измервало
величини, а само извършвало сравнителен анализ на данните относно
регистрационния номер и класификацията на превозното средство, като
никъде не било предвидено задължение за преминаване на техническа
проверка.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 17.06.2022 г. в 17:41 часа пътно превозно средство от категория М1 –
лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксантия“ с рег. № , клас на МПС
(екологична категория) - Евро 0, брой оси – 2, с технически допустима
максимална маса 2010 кг., лична собственост на жалбоподателя С. Т. И., се
движело по път А-1, в Столична община, като при км. 0+472 с посока
нарастващ километър, който път бил включен в обхвата на платената пътна
мрежа, като за посоченото МПС изцяло не била заплатена дължимата пътна
такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата - същото не разполагало със
заплатена винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7, която
дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок
платената пътна мрежа.
Нарушението било установено с устройство № 20011, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от ЗП и се намирало на км. 0+472 от път А-1.
За извършеното нарушение срещу жалбоподателя като собственик на
регистрираното МПС бил издаден обжалваният електронен фиш №
**********, с който за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП на основание чл.
179, ал. 3 във връзка с чл. 187а, ал. 1 от същия закон му е наложено наказание
„глоба“ в размер на 300.00 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото на основание чл. 283 НПК писмени доказателствени
средства, които са единни и непротиворечиви, с оглед на което ги кредитира в
цялост.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
3
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че електронният фиш е издаден от
компетентен орган съобразно разпоредбите на чл. 167а, ал. 1 от ЗДвП и чл.
167а, ал. 2, т. 8, предл. 2 във връзка с т. 2 от ЗДвП, които задължават Агенция
„Пътна инфраструктура“ да осъществява контрол върху заплащането на
таксите по чл. 10, ал. 1 от ЗП чрез въведената електронна система за събиране
на пътни такси, като за установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 използват
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и/или табелата с регистрационния номер на пътното
превозно средство и връчват издадените въз основа на събраните данни
електронни фишове за съответните нарушения.
Съдът, след като извърши цялостна служебна проверка на
процесуалноправната законосъобразност на атакувания електронен фиш, не
намира да са налице допуснати нарушения на процедурните правила по
неговото издаване. Следователно ЕФ не страда от формални пороци,
обуславящи отмяната му, поради което същият следва да бъде разгледан по
същество.
За преминаване по платената пътна мрежа на Република България е
предвидено задължение за заплащане на съответните такси, посочени в чл.
10, ал. 1 от ЗП, а именно – винетни за превозните средства по чл. 10а, ал. 7
ЗП, даващи право на едно пътно превозно средство да ползва за определен
срок платената пътна мрежа (т. 1); както и такси за изминато разстояние – тол
такси за ППС по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, предоставящи възможност на
превозното средство да измине конкретно разстояние между две точки от
съответния път или пътен участък (т. 2). Размерите на посочените такси са
нормативно определени в Тарифата за таксите, които се събират за
преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с ПМС №
370 от 20.12.2019 г., обн., ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 г., в зависимост от
техническите характеристики на превозното средство и пътния участък.
С разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП законодателят е санкционирал
неправомерното поведение на водач, който управлява пътно превозно
4
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е
дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, като за
осъществяване състава на съответното административно нарушение е
предвидена санкция – „глоба“ в размер от 300 лв. Така възведеното правило
за поведение касае всички водачи на пътни превозни средства с обща
технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона, които имат
най-малко четири колела и са предназначени за превоз на пътници, като
задължението е за заплащане на такса за ползване на платената пътна мрежа -
винетна такса, която дава право на едно пътно превозно средство да ползва за
определен срок платената пътна мрежа.
Установяването на нарушения, свързани със заплащането на
предвидените в чл. 10, ал. 1 от ЗП пътни такси, се извършва в отклонение от
общия ред, по специално разписани в закона правила. Съгласно чл. 167а, ал. 1
от ЗДвП, Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява контрол върху
заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП чрез Електронната
система за събиране на пътни такси. Системата създава доклади за всяко
установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се
прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения – видеозаписи, а докладите, заедно с приложените
към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях
обстоятелства относно ППС, неговата табела с регистрационен номер, датата,
часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство –
част от системата.
В хода на осъществената проверка е установено, че пътно превозно
средство – лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксантия“ с рег. № , към
момента на преминаването му през съответния сегмент, в границите на който
се намира контролно устройство с идентификатор № 20011, не е разполагало
с валидна винетка. По административната преписка са приложени статични
изображения във вид на снимков материал, удостоверяващи движението на
процесното превозно средство в 17:41 часа на 17.06.2022 г. по път А-1 на
километър 0+427 с посока на движение – нарастващ километър, за което е
изготвен и доклад от електронната система по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП. Горното
обуславя изводът за обективна доказаност на вмененото на жалбоподателя
5
нарушение, изразяващо се в управление на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, без предварително заплащане
на дължимата винетна такса.
Съгласно чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, при нарушение по чл. 179, ал. 3 от
ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от
ЗДвП, се процедира с издаване на електронен фиш в отсъствието на
контролния орган и на нарушителя. Солидаризирайки се с изложеното от
процесуалния представител на въззиваемата страна в негово писмено
уведомление до съдебния състав, същият приема, че приведеното в употреба
в настоящия случай техническо средство (електронната система за събиране
на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП) се разграничава по своите технически
характеристики и спецификации от автоматизираните технически средства и
системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата по
смисъла на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Системата по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП не
борави с количествения измерител „величина“ - свойство на явление, тяло
или вещество, което може да бъде различено качествено и определено
количествено. Измерването на подобни показатели е характерно за
автоматизираните технически средства и системи, използвани от контролните
органи на О „ПП“ – СДВР, но отсъства при електронните системи за събиране
на пътни такси, поради което се приема, че при последните не е налице
измерване и спрямо същите не биха могли да бъдат приложени изисквания за
издаване на сертификат, преминаване на метрологични проверки, одобрение
и проверка съгласно Закона за измерванията.
Безспорно доказано е, че на посочените дата и час процесното МПС,
имащо характеристиките на ППС по чл. 10, ал. 7 от ЗП, е било заснето да
преминава през съответния сегмент от системата за събиране на пътни такси,
като за движение по платената пътна мрежа за същото не е била заплатена
винетна такса. Няма съмнения, че именно жалбоподателят И. е управлявал
процесното МПС – при отчитане оборимата презумпция на чл. 187а, ал. 1 от
ЗДвП и при липса на релевирани твърдения в обратната насока. По делото е
налице и разписка от системата на БГТОЛ за закупени и заплатени
електронни винетки, като от разписката е видно, че е била заявена услуга по
отношение на неидентифицирано превозно средство с рег. № РВ 8398.
Представеното от процесуалния представител на жалбоподателя писмено
6
доказателство е непротивопоставимо на заключението за осъществен състав
на административно нарушение. Декларираният от И. регистрационен номер
припокрива частично този на собствения му лек автомобил, като липсва
обозначение на серията на регистрацията, която поначало се състои от две
букви и непосредствено следва четирицифрения пореден номер.
Многообразието от комбинации между буквени и цифрени обозначения,
обусловено от значителната численост на регистрираните моторни превозни
средства в системата на КАТ за тяхната идентификация, не е от естество с
нужната степен на сигурност да свърже заплащането на винетната такса
именно с автомобила, управляван от жалбоподателя. Същевременно волята на
последния не би могла да бъде тълкувана, тъй като при заявяването на
регистрационния номер лицето е разполагало с възможност да свери данните,
които представя, и да сравни средствата за идентификация с реалните данни
на своя автомобил. Декларирайки неверни данни жалбоподателят не е
положил дължимата бдителност от своя страна, като тези му действия не биха
могли да го ползват в благоприятна за него насока.
Въпреки горните разсъждения допустимо и обосновано се явява все пак
твърдението, че при закупуването на електронна винетка е допусната грешка
при деклариране индивидуализиращите данни за автомобила. Съгласно чл.
10а, ал. 3 от ЗП винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя на
пътното превозно средство след деклариране на регистрационния му номер,
категорията на пътното превозно средство и периода на валидност и важи
само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е
бил деклариран от собственика или ползвателя му.
В чл. 10а, ал. 3а от ЗП пък е разписано разпределението на риска от
грешно декларирани данни - отговорността при неправилно заявена
информация относно регистрационния номер на пътното превозно средство,
категорията му или периода на валидност на винетната такса е на собственика
или на ползвателя му. При неправилно декларирани данни се приема, че за
пътното превозно средство не е заплатена винетна такса. Наличието на
изрична норма, регламентираща неблагоприятните последствия за субекта на
цитираните норми, има дисциплиниращ характер и цели да въведе коректив в
тяхното поведение и отношението им към правилното деклариране на
данните за превозното средство, което притежават или ползват. Очевидно е,
че при въвеждане на данните на автомобила при заплащане на винетна такса е
7
допусната грешка при изписване на регистрационния номер, като
несъответствието се изразява в пропуск за посочване на последните две букви
от него. Поради това в съответствие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 3а от ЗП се
приема, че за пътното превозно средство не е заплатена винетна такса, т. е.
соченото за извършено нарушение е обективно осъществено. Отговорността в
този случай е за собственика на автомобила, който е въвел грешно данните на
автомобила. В допълнение следва да се отбележи, че норма с идентично
смислово съдържание се съдържа и в Наредба за условията, реда и правилата
за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние – чл. 5, ал. 3 от цитирания подзаконов нормативен акт,
която утвърждава последователния законодателен подход, приложен при
регламентацията на последствията от неправилно декларираните данни.
В разглеждания случай пред жалбоподателя са разкрити две
възможности за предприемане на последващи действия, чрез които да се
освободи от неблагоприятните последствия на шофирането без платена пътна
такса или на неправилното деклариране на данни за МПС. На първо място
разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗП предоставя право на водача на пътното
превозно средство, неговия собственик или трето лице, да заплати
компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от
административнонаказателна отговорност. Очевидно в случая подобен
подход не е предприет, а вместо това И. е подел инициативата по обжалване
на издадения срещу него електронен фиш в защита на своите законни права и
интереси. На следващо място в чл. 10а, ал. 3б от ЗП е разписана обособена
процедура по поправка на допусната в заявлението за издаване на електронна
винетка техническа грешка. При неправилно деклариране на не повече от три
символа и/или липса на символ от регистрационния номер на пътното
превозно средство, се извършва корекция от съответните длъжностни лица
след заявление за промяна на грешно декларирани данни от собственика или
ползвателя. Когато се установи, че в Република България съществува пътно
превозно средство с идентичен на първоначално декларирания във винетката
регистрационен номер, заявителят представя доказателства за заплатената от
него винетна такса. Промяната в данните на електронната винетка има
действие от момента на издаването и има срок на валидност до изтичането
на срока на валидност на първоначално издадената. В случая в качеството си
8
на собственик на процесното МПС и негов водач жалбоподателят е следвало
да прояви нужната грижа и да установи допуснатия пропуск, като го коригира
съобразно предоставената му правна възможност на посочената разпоредба.
Не биха могли да бъдат споделени релевираните от жалбоподателя
възражения за субективна несъставомерност на вмененото му нарушение.
Предвид вътрешните му представи по отношение на допуснатия пропуск
следва да се приеме, че деянието е осъществено при форма на вината
несъзнавана непредпазливост. Нарушението е извършено небрежно,
доколкото нарушителят е бил длъжен и е разполагал с обективна възможност
да провери декларираните от него данни за регистрацията на собственото му
превозно средство. Същевременно преди да предприеме пътуване по път от
републиканската пътна мрежа, за която се дължи заплащане на съответната
пътна такса, е могъл лично да установи, че приведеният в движение
автомобил не е разполагал със заплатена винетна такса. Въз основа на това
съдът изгради положителната си оценка относно субективната
съставомерност на разглежданото нарушение.
Правилно наказващият орган е определил приложимата санкционна
норма - чл. 179, ал. 3 от ЗДвП предвижда на водач, който управлява пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, да се
налага наказание „глоба“ в размер 300 лв. Очевидно се касае за санкция в
абсолютно определен размер, поради което въпросът за индивидуализацията
на наказанието се явява ирелевантен и не подлежи на обсъждане.
На последно място неоснователни са доводите на жалбоподателя за
наличие на основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесният
случай не би могъл да се окачестви като маловажен. Съгласно разпоредбата
на чл. 11 ЗАНН, вр. с чл. 93, т. 9 от НК, за да се определи един случай като
маловажен се взема предвид липсата или незначителността на настъпилите
вредни последици или по-ниската степен на обществена опасност на деянието
в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от
съответния вид. В настоящия случай се откроява наличието на отегчаващи
отговорността на нарушителя обстоятелства, ограничаващи възможността за
приложение института на маловажността с по-благоприятно третиране на
поведението му чрез отказ от прилагане на държавна санкция за подобен тип
9
неправомерни деяния. На първо място съобразно твърденията на
жалбоподателя същият е заплатил винетна такса за собствения си автомобил
на 20.06.2021 г., а видно от електронния фиш и приложения към доклада
снимков материал, конкретното нарушение е заснето на 17.06.2022 г. – почти
една година след твърдяното заплащане на пътната такса, което предполага
едно продължително нехайство от страна на нарушителя, изразяващо се в
дълготрайно шофиране с невалидна електронна винетка, данните в която са
генерирани вследствие погрешно декларирана от заявителя информация,
което е нормативно приравнено на управление на МПС без заплатена пътна
такса. Същевременно, не може да не бъде отбелязана и рестрикцията,
въведена с нормата на чл. 189з от ЗДвП, която изрично изключва
нарушенията по Закона за движението по пътищата от приложното поле на
института на маловажността по чл. 28 от ЗАНН.
Не са налице основания за присъждане на разноски, доколкото
въззиваемата страна не е била представлявана в съдебното производство.
Така мотивиран, съдът счита, че атакуваният електронен фиш следва да
бъде потвърден като законосъобразен и правилен и на основание чл. 63, ал. 2,
т. 5 ЗАНН, Софийски районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш № **********, издаден от Агенция
„Пътна инфраструктура“ при МРРБ, с който на С. Т. И. за нарушение на чл.
139, ал. 6 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3 във връзка с чл. 187а, ал. 1 от
същия закон е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
София град в 14-дневен срок от датата на получаване от страните на
съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10