Р Е Ш Е Н И Е
№ 29 / 13.2.2014 г.
13.02- 2014 г., град
Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИ районен съд , ІІ състав
На двадесет и четвърти януари две
хиляди и четиринадесета година
В публичното заседание в
следния състав :
Председател АЛЕКСАНДРА КОЕВА
Съдебни заседатели : 1.
2.
Секретар Г.М.
прокурор
………...........................
като разгледа докладваното от
съдията КОЕВА
гр. дело № 864 по
описа за 2013 година, и за да се произнесе взе предвид :
Предявеният иск е с правно основание чл.
чл. 49, ал.1 от СК, вр. чл. 59 от СК.
Производството по делото е образувано по повод исковата молба от В.Д.Г. с ЕГН ********** *** представлявана от адвокат
С.Х.Г.-Т. *** , тел.*** ***** , ** ********,
със съдебен адрес – гр.К.**** *** ***** против Т.Х.Г. с ЕГН ********** *** , с която желае съдът да постанови
решение, с което да :
1.Да приеме, че бракът им с Т.Х.Г. е дълбоко и непоправимо
разстроен и да го прекрати чрез развод.
2. Да предостави на нея упражняването на родителските права
над детето Г. Т. Г. с ЕГН ********** като определи на бащата Т.Х.Г.
режим на лични отношения с детето : всяка първа събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 11 часа в неделя, в присъствието на майката
или на овластено от майката трето лице .
3. Да осъди бащата Т.Х.Г. *** да заплаща месечна издръжка на детето Г. Т. Г. с ЕГН **********
в размер на 130 лв. / сто и
тридесет лева /, до възникване на причини за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска, с правно основание чл. 49, ал.1 от СК.
4.Да промени фамилното име на ищцата от „ Г.” на „ Д. „ .
Няма искане за ползване на семейното
жилище .
Като се позовава на чл. 49, ал.3 от
Семейния кодекс , заявява , че няма искане за произнасяне на съда относно
вината за разстройството на брака.
В законния срок по чл. 131 от ГПК ответникът Т.Х.Г. *** не
представя писмен отговор на исковата молба.
В съдебно
заседание претенцията се поддържа чрез процесуален представител – адвокат С.Х.Г.-
Т. ***.
Ответникът , въпреки редовно
призоваване, не се явява в съдебно заседание.
На
основание чл. 47, ал.6 от ГПК, съдът назначи
по отношение ответника особен представител на разноски на ищцата, в
лицето на адвокат
Особен представител на ответника-
адвокат М.А.К. *** в
съдебно заседание изразява становище в
смисъл, че бракът на съпрузите е дълбоко и непоправимо
разстроен и следва да се прекрати , като родителските права по отношение на
роденото от брака дете следва да бъдат предоставени на майката , като на бащата
да бъде определен режим на лични отношения с детето след възстановяване на
връзката между бащата и детето.Твърди, че претендираният размер на издръжката
на детето е завишен и следва да се
определи съобразно нуждите на детето и
да бъде разпределен по-равно между родителите, като за минало време размерът на издръжката също завишен.
Заинтерисованата страна- Дирекция „ Социално
подпомагане „ гр.К. не изпраща
представител , въпреки редовно призоваване.Представят социален доклад № ЗД – * ***** *** от 18.11-2013г. , с
който твърдят, че малолетният Г.Т. Г. не
познава баща си и до настоящия момент не
се е срещал с него.
Съдът
като съобрази становищата на страните , прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност , съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 от ГПК , намира за установено от фактическа страна , следното : Страните по
делото В.Д.Г. с ЕГН ********** и Т.Х.Г.
с ЕГН ********** , са
съпрузи , сключили граждански брак на ******
г.
с акт № **** в Община **** *******
,
който първи и за двамата . От брака съпрузите
имат родено дете Г. Т. Г. , роден на
07.02-2006г. с ЕГН ********** , което живее при майката.
От депозираните по делото свидетелски показания се
установява , че от 2005 година съпрузите
живеят разделени и от тогава до настоящия момент само ищцата
отглежда, възпитава и издържа роденото от брака с ответника дете Г. .Свидетелката Г. Д.Д. твърди, че
бащата не е търсил детето и не е
давал средства за издръжка на детето си.
Освен това от
социалния доклад се установява, че ответникът Т.
Х.Г. категорично отказал на
социален работник на отдел „ Закрила на детето „ Дирекция „СП” гр.К. да проведе разговор , за което подписал и протокол.
Със социален доклад
Директор на Д”СП” гр.К. твърди,
че предвид постоянния и настоящ адрес
на ищцата В.Д.Г. и малолетно дете Г. Т. Г. , информацията била
поискана от Д”СП” гр.П..Твърдят, че пред социален работник г-жа В.Д.Г.
заяви, че от 2005г. съжителства
на семейни начала с г-н Л. Г. П. , който
е на 50 години . Твърдят, че пред служител на ОДЗ при ДСП П. г-жа В.Г. е декларирала месечен доход от 350 лв. , като земеделски
производител.Твърдят, че жилището, което
обитават г-жа Г. и т-н П. и детето Г. е
собственост на бащата на Л. П., представлява тухлена къща , състояща се от
приземен етаж и първи жилищен етаж.На
приземния етаж има две мазета , а първия жилищен етаж се състои от две стаи и коридор. Твърдят,
че г-н П. , г-жа Г. и малолетният Г.
ползват една стая , обзаведена с
необходимите вещи за живеене, като в другата стая се помещават брата и бащата
на г-н П..Хигиенно-битовите условия са добри.Пред социален работник г-жа Г.
заяви, че малолетният Г. е роден на
07.02-2006г. в гр.П., той е ученик в 1 клас
на ОУ „Георги Бенковски „ с.Х., твърдят, че детето справя се добре с
учебния материал.По информацията, предоставена от личен лекар , малолетният Г.
редовно посещава периодични прегледи и
са му направени задължителни имунизации. По данни на социален работник
при отдел „ Закрила на детето „ при д”СП „ гр.П. малолетният Г. лъчезарно и усмихнато дете , същият не
познава баща си г-н Т.Х.Г. и до момента
не се срещал с него.
Съдът приема и цени
социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане „ гр.К. , който
представлява мнение на държавна институция, която има компетентност в сферата
на закрила на интересите на децата ,
което мнение и не обвързва съда.
При преценка на
гласните доказателства , съдът кредитира изцяло показанията на разпитан
по делото свидетел Г. Д.Д. , в това число и
признанията на ищцата пред
социален работник на Дирекция „Социално подпомагане „ гр.П. за
извънбрачната връзка на ищцата .При
тази фактическа обстановка , съдът приема , че събраните по делото
доказателства доказват изложените в исковата молба твърдения за невъзможно съществуване на брака
на съпрузите , предвид от една страна
на настъпилото отчуждение между съпрузите и от друга страна – установената
извънбрачна връзка на ищцата .Посочените обстоятелства са довели до физическа
и духовна раздяла на съпрузите ,
която продължава и понастоящем.Тези обстоятелства сочат, че бракът им е дълбоко и непоправимо
разстроен и не може да бъде заздравен , тъй като е опразнен от съдържание и съществува формално , поради
което и следва да бъде прекратен с развод.
По въпроса за вина за
разстройството на брака : С исковата си молба ищцата В.Д.Г. заявява, че няма искане за произнасяне от съда относно
вината за разстройството на брака, като се позовява на чл. 49, ал.3 от СК,
поради което , по аргумент на чл. 49,
ал.2 от СК , съдът счита, че не следва да се обсъжда въпросът за вината за
разстройството на брака, посъщество.
По въпроса за упражняването на родителските права ,
личните отношения на детето с бащата и
издръжка на детето : Видно от прието като доказателство заверено копие от удостоверение
за раждане № ****** от 14.02-2006г. , издадено от Община П. въз основа на
акт за раждане № **** от *******г.
, че съпрузите имат родено дете Г. Т. Г. , роден на
07.02-2006г. , с ЕГН **********, от родители : майка -В.Д.Г. с ЕГН ********** и баща - Т.Х.Г. с ЕГН **********.
Искане за предоставяне
упражняване на родителските права по отношение на малолетно дете Г. е направила само ищцата .Предвид установената
извънбрачна връзка на ищцата, следва да се изхожда единствено и само с оглед интересите на детето , като се вземат предвид
и обстоятелствата по чл. 59, ал.4 от СК .От изготвения по
делото социален доклад се установява, че
ищцата притежава необходимия родителски капацитет и има възможност за осигуряване и занапред отглеждането
на детето . Предвид това съдът намира, че
родителските права след развода по
отношение на малолетния Г. следва да се предоставят за упражняване на
майката В.Д.Г. .
При определяне на лични отношения
с бащата , на който не е предоставено
упражняване на родителските права, също следва да се изхожда изцяло
от интересите на детето. За
осигуряване на пълноценен контакт с
детето съдът счита, че следва да бъде
определен следния времеви
режим : всяка първа и трета
събота и неделя от 9.00 часа до 18.00 часа , един месец през лятото , когато бащата не ползва
платения се годишен отпуск .
По отношение на ИЗДРЪЖКАТА на детето :
Съгласно чл.
143, ал.2 от СК родителите дължат
издръжка на своите нанавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си.Родителите на ненавършили
пълнолетие деца дължат издръжка
безусловно, като размерът й , съобразно чл. 142 , ал.1 от СК се определя според
нуждите на лицето, което има право на
издръжка и възможностите на лицето , което я дължи.
По делото липсват
каквито и да било доказателства за възможностите на ответника да дава
такава издръжка за процесният
период до приключване на съдебното
дирене, въпреки указанията на съда в
доклада по чл. 312, ал.1, т.2 от ГПК.
Съдът счита, че в случая детето
Г. е малолетно и към завеждане на
иска е на 8 години , поради което и
счита, че ответникът Т.Х.Г. и дължи издръжка
на малолетният Г.. При тези обстоятелства , съдът намира, че за задоволяване на нуждите от издръжка за
месец на детето Г. са необходими средства в размер на около 130,00 лв. на месец .
От данните по делото се установява, че майката
получава средномесечно трудово възнаграждение в размер на 350.00 лв..
При определяне размера на
дължимата от бащата издръжка , съдът съобрази с две кумулативно изискуеми от закона предпоставки-
по смисъла на чл. 142,ал.1 от СК , а именно : нуждите на лицето , което
има право на издръжка и 2. възможностите на лицето , което я дължи , в рамките
, определени от законодателя в чл. 142, ал.2 от СК – минималната издръжка на
едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата.
По делото няма данни за възможностите
на ответника- Т.Х.Г.
.Съдът приема, че ответникът Т.Х.Г. млад, работоспособен .По делото няма данни ,
същият да има и други низходящи освен малолетният Г.
. Съдът счита, че ответникът Т.Х.Г. би
могъл да реализира месечен доход в размер на
средната за страната заплата.
При установените обстоятелства относно нуждите
на детето от издръжка и
възможностите на родителите да престират такава , съдът намира, че бащата
на детето следва да заплаща на детето
издръжка в минималния размер ,
предвиден с чл. 142, ал.2 от СК- или в
размер на една четвърт от размера на
минималната работна заплата – 85,00 лв., която се дължи от завеждане на иска –
16.10-2013г. до настъпване на законни причини за нейното изменяване или
прекратяване, като останалата част от
издръжката ще се поеме от неговата майка, като в останалата част до размер на 130,00 лв. искът
се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен като такъв.
Съдът счита, че по аргумент на
чл. 149 от СК издръжката за минало време
може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска. Съдът
приема, че за минало време издръжката в случая следва да бъде присъдена само за период
от една година преди предявяването на иска или от
16.10-2012г. до 15.10-2013г..И с
оглед данните по делото, искът за
издръжка за минало време основателен за периода, за който се претендира.С оглед
по-ниската възраст на детето Г. , както
и по-ниския размер на мвинималната работна заплата за страната ,
искът за издръжка за минало време е основателен до размера на 77,50 лв. до които и следва да се уважи, като в
останалата му част до размер на 100,00 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По въпроса за ползването на семейното жилище : Ищцата В.Д.Г. не прави
искане за предоставяне ползването на семейното жилище , находящо се в гр.К.**********, поради което съдът счита, че след
развода ползването на семейното жилище
да се предостави на ответника Т.Х.Г..
По отношение на ФАМИЛНОТО ИМЕ на съпругата :
С оглед направеното искане по
чл.326 от ГПК , вр. с чл. 53 от СК , съдът намира , на съпругата следва да бъде
възстановено предбрачното й фамилно име
„Д. „ .
Съдът счита, че на основание чл. 242, ал.1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта,
касаеща заплащане на присъдената
издръжка.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ,
съдът счита, че ответникът следва да
бъде осъден да заплати на КРС държавна такса върху присъдената издръжка в
размер на 119,40 лв. /сто и деветнадесет
лева и 40 стотинки /, както и да заплати на ищцата сумата от 50,00 лв./ петдесет лева /
,представляваща възнаграждение за процесуално представителство , както
и да заплати на КРС държавна такса в размер на 15,00 лв./петнадесет
лева / за развод и държавна такса в размер на 5,00 лв. /
пет лева / за издаване на изпълнителен
лист.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА граждански брак, сключен на на 22.08-1987 г. с акт №
**** в Община К.*** ****** между В.Д.Г.
с ЕГН ********** *** представлявана от
адвокат С.Х.Г.-Т. *** , със съдебен адрес – гр.К.************************
против Т.Х.Г. с ЕГН ********** ***, КАТО ДОПУСКА
развод поради настъпило в него
дълбоко и непоправимо разстройство , на основание чл. 49, ал.1 от СК.
На
основание чл. 49, ал.1 от СК не обявява вина за разстройството на брака.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетно дете Г. Т. Г. , роден
на ******г. с ЕГН ********** на
МАЙКАТА - В.Д.Г. с ЕГН ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на личните отношения на бащата Т.Х.Г. с ЕГН ********** *** с детето Г. Т. Г. , роден
на ***** г., както следва : всяка първа
и трета
събота и неделя от 9.00 часа до 18.00 часа , един месец през лятото , когато бащата не ползва
платения се годишен отпуск .
ОСЪЖДА Т.Х.Г. с ЕГН
********** *** да заплаща издръжка на малолетното си дете Г. Т. Г. ,
роден на *******г. с ЕГН ********** в размер на 85,00 лв./осемдесет
и пет лева / месечно , ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска
, начиная от завеждане на иска –
16.10-2013г. до настъпване на законни причини за нейното изменяване или
прекратяване, чрез неговата майка и
законна представителка В.Д.Г. с ЕГН ********** ***, с правно основание
чл.59, ал.2 от СК, чл. 142, ал.2 от СК, като отхвърля иска до размер на 130,00 лв. / сто и
тридесет лева / , като неоснователен и
недоказан.
Допуска предварително изпълнение на
решението в тази му част .
ОСЪЖДА Т.Х.Г. с ЕГН
********** *** да заплати издръжка
на малолетното си дете Г. Т. Г. , роден на
******* г. с ЕГН ********** в
размер на 77,50 лв./седемдесет и седем лева и 50 стотинки / месечно за
минало време , за периода от 16.10-2012г. до 15.10-2013г.. , ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска чрез неговата майка и законна представителка В.Д.Г. с ЕГН **********
***, с правно основание чл.59, ал.2 от СК, чл. 149, вр. чл. 142, ал.2 от СК ,като отхвърля иска до размер на 100,00
лв. / сто лева / , като неоснователен и недоказан.
Допуска предварително изпълнение на
решението в тази му част .
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в находящо
се в гр.К.********* на мъжът - Т.Х.Г. с ЕГН ********** ***.
Възстановява
ПРЕДБРАЧНОТО ФАМИЛНО ИМЕ на съпругата- „Д. „ .
ОСЪЖДА
Т.Х.Г. с ЕГН ********** *** да
заплати на К. районен съд държавна такса върху
присъдената издръжка в размер на 119,40 лв. /сто и деветнадесет лева и 40 стотинки / , както и да заплати на КРС държавна такса в размер на 15,00
лв./петнадесет лева / за развод и държавна такса в размер на 5,00 лв. /
пет лева / за издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА Т.Х.Г. с ЕГН
********** *** да заплати
на В.Д.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 50,00 лв./ петдесет лева /
,представляваща възнаграждение на
адвокат .
Решението
може да се обжалва пред Б. окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните , че
е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :