Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 260113
гр. Добрич, 06.12.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесет
и трети ноември две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар НЕЛИ БЪЧВАРОВА разгледа Т. д. № 9 по описа за 2021 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Търговско дело № 9/2021
г. по описа на Окръжен съд - Добрич е образувано по искова молба, рег.
вх. № 260439/21.01.2021 г. на регистратурата на Окръжен съд - Добрич,
подадена от Ф.Г.С. ЕГН ********** ***, със знанието и съгласието на своя
родител ***ЕГН **********, с която срещу
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София, район Студентски, бул. „***“ № 67а, е
предявен иск за плащане на сумата от 100 000.00 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 28.10.2019
г., виновно причинено от Д.Ш.Ю., като водач на товарен микробус „Ивеко“ модел
35С14В, рег. № ***, застрахован по риска „Гражданска
отговорност” при ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.02.2020 г. ( датата съгласно чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ ),
до окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл.
52 ЗЗД.
Ответникът оспорва иска
по основание и размер, като поддържа искане за отхвърлянето му и
присъждане на сторените по делото разноски. Изложени са възражения относно наличието на застрахователно събитие и
относно вида, характера и степента на уврежданията на пострадалия. Инвокирани
са твърдения за наличие на съпричиняване от
страна на пострадалия с принос в размер на 80 % .
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема
за установена следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
От доказателствата
е установено, че на 28.10.2019 г. около 18.30 ч. по главен път № I-9, в посока
от гр. Добрич към гр. Балчик, преди кръстовището за с. Безводица, общ. Балчик,
област Добрич, се движел т. а. „ИВЕКО“, модел „35С14В“ , рег. № ***, управляван от Д.Ш.Ю.. Пътната настилка в
района е била асфалтова, запазена, без неравности, влажна от падналата мъгла. В
същото време, в същата посока, около дясната граница на пътното платно и върху
десния банкет се е движела каруца, теглена от кон, управлявана от А.Х.В.,
седнал на дясната страна, а до него в лявата страна пътувал Ф.Г.С.. Видно от
удостоверение изх. № 26-00-1222-001/26.08.2021 г., издадено от Община – Балчик,
А.Х.В. не е регистрирал ППС, теглено от животинска тяга в Община – Балчик.
Според експертното мнение на вещото лице по съдебно-медицинската (
токсикологична ) експертиза, изготвено от д-р Д.Д., към момента на ПТП,
концентрацията на етилов алкохол в кръвта на управляващия ППС с животинска тяга
А.Х.В. е била около 2.8 промила, което отговаря на тежка степен на алкохолно
опиянение. Видно от заключението на съдебно - автотехническата експертиза,
изготвено от инженер Е.Ж., непосредствено преди ПТП товарният автомобил се е
движел със скорост 92.29 км/ч, като опасната зона за спиране на товарния
автомобил е с дължина 91.34 м. Поради движение със скорост, несъобразена с
пътно-метеорологичната обстановка, управлявания от Д.Ш.Ю. товарен автомобил
удря в задната част навлязлата и движеща се по пътното платно каруца. В
резултат на удара, водачът на товарния автомобил загубил контрол над
управлението му, поради което МПС се отклонило вдясно, преминало върху десния банкет и затревената площ,
където настъпил втори удар в крайпътно дърво, а пасажерите в ППС, теглено от
животинска тяга, изхвърчат от каруцата и падат на пътното платно. Според
заключението на автотехническата експертиза, ППС, теглено с животинска тяга не
е било оборудвано нито със светлоотражатели ( жълти, бели или червени ), нито
със светещо тяло, излъчващо бяла или жълта светлина.
Съобразно
заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от д-р Д.Д., вследствие
на ПТП малолетният към датата на ПТП пасажер в каруцата Ф.Г.С. е претърпял
следните увреждания: травматичен шок, контузия на мозъка ( дифузна травма ),
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия на бели дробове, счупване на лява
лопатка и лява ключица. Според експертното мнение на вещото лице д-р Д.,
контузията на белите дробове, дифузната травма на мозъка и кръвоизлива под
меките мозъчни тъкани са обусловили разстройство на здравето на пострадалия,
временно опасно за живота. Непосредствено след произшествието пострадалият е транспортиран и приет в Отделение по
анестезиология и и интензивно лечения при МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД. След
стабилизиране състоянието, пострадалият е преведен за лечение в Отделение по
неврохирургия при МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД. Състоянието и възрастта на
пострадалия наложило да бъде придружаван от родител по време на болничния
престой. Пострадалият бил обездвижен на легло с поставен катетър, в пъна
невъзможност да се самообслужва и храни. Изпитвал силни болки в областта на
получените фрактури и често плачел, бил потиснат и уплашен в болничната
обстановка. След двуседмичен престой в болницата пострадалия бил изписан за
домашно лечение. В следващия един месец той продължавал да бъде на легло и
невъзможност да се обслужва сам, като всички ежедневни нужди разчитал на грижите
на своята майка. Вследствие на получените травми пострадалият изпитвал силно
главоболие, световъртеж и болки в областта на гръдния кош. Пострадалия получил
е сериозна психическа травма. Бил изключително стресиран и депресиран. Към
настоящия момент пострадалият изпитва страх от превозни средства и чувство на
тревожност. Гореизложените факти се установяват от събраните по делото гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите ***( сестра на ищеца ), чиито
показания следва да се преценяват на основание чл. 172 ГПК с оглед на всички
други данни по делото, като се има предвид възможната й заинтересуваност. Според
заключението на съдебно-медицинската експертиза, оздравителният процес е
продължил в рамките на три – четири месеца и към настоящия момент няма данни за
настъпили усложнения в здравословното състояние на пострадалия.
По делото
не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение, по силата на
което е застрахована отговорността на водачите на товарен микробус „Ивеко“ модел
35С14В, рег. № *** към трети лица при застрахователя
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД по силата на застрахователна полица №
BG/22/118003293878.
Съгласно
установеното задължение в чл. 380, ал. 1 КЗ пострадалия отправил претенция до
застрахователя за изплащане на обезщетение за причинените в резултат на
ПТП неимуществени вреди, като по този
повод застрахователят е образувал щета № 0000-1000-03-19-7864, но не се е
произнесъл в законоустановения срок.
По повод
на настъпилото ПТП е образувано ДП № 191/2019 г. по описа на РУ-МВР-Балчик, пр.
пр. № 765/2019 г. по описа на РП-Балчик.
С влязло в законна сила Решение №
260032/28.04.2021 г. по АНХД № 32/2021 г. по описа на Районен съд – Балчик, Д.Ш.Ю.
е признат за виновен в това че на 28.10.2019 г. около 18.30 ч. по главен път №
I-9, в посока от гр. Добрич към гр. Балчик, преди кръстовището за с. Безводица,
общ. Балчик, област Добрич, при управление на т. а. „ИВЕКО“, модел „35С14В“ ,
рег. № ***, при намалена видимост – мъгла,
е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал.
2, чл. 23, ал. 1, Параграф 6, т. 55 ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на Ф.Г.С. ЕГН ********** ***, изразяващо се в счупване на лява
лопатка, довело до трайно затруднение в движението на ляв горен крайник за
период от около два месеца – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, във
вр. с чл. 342, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 НК го
освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание
глоба в размер на 1 000.00 лв.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
І. По допустимостта на исковите претенции:
Предмет
на делото е търговски спор по см. на чл. 365, т. 1 ГПК, свързан прекия иск на третото увредено лице
срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност” по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Договорът
за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ,
т. н. „абсолютни търговски сделки”, чийто търговски характер произтича от
изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от търговското качество
на лицето, което я сключва и от връзката с упражняването от него занятие.
С оглед
правилата за родовата подсъдност ( чл.
104, т. 4 ГПК ) и за местната подсъдност
( чл. 115, ал. 2 ГПК ), действащи към
датата на предявяване на исковете, делото е подсъдно на Окръжен съд - Добрич
като първа инстанция.
Налице
са процесуалните предпоставки относно надлежното упражняване на правото на иск.
Искът е
ДОПУСТИМ и следва да се разгледа по
същество.
С договора за застраховка
“гражданска отговорност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са в
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие – арг. чл. 429, ал. 1 КЗ.
Член 477 КЗ установява задължително
застраховане срещу гражданска отговорност на собствениците, ползвателите,
държателите и всички лица, които извършват фактически действия по управлението
или ползването на моторното превозно
средство на законно основание.
По силата на този вид
задължителната застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят покрива
отговорността на застрахованите физически и юридически лица за причинените от
тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването
и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата –
чл. 477, ал. 1 КЗ.
Член 432 КЗ урежда т. н. пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”.
Прякото право по своето
съдържание е имуществено притезателно право.
Основанието за неговото
възникване е както съществуваща застраховка “гражданска отговорност”, така и
гражданската отговорност на застрахования.
С изпълнението от страна на
застрахователя се погасява не само прякото право, но и правото, с което
увреденият разполага по силата на деликтното правоотношение със застрахования.
Прякото право се намира в
определено съотношение и взаимодействие както с правото на увредения срещу
граждански отговорното лице, така и с правото на застрахования по силата на
застрахователния договор. То възниква едновременно с правото на деликтното
обезщетение и е функционално обусловено от него. Прякото право не може да се
породи, ако третото лице няма притезание, основаващо се на гражданската
отговорност на застрахования. Прякото право и правото на деликтно обезщетение
съществуват успоредно и се намират в съотношение на алтернативност, а не на
кумулативност или субсидиарност – ТР – 1 – 2015 – ОСТК.
Отговорността на застрахователя в
хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ при застраховка „гражданска отговорност” е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие – ТР – 2 – 2012 – ОСТК.
За да упражни прекия иск срещу
застрахователя, пострадалото лице трябва да е изчерпило процедурата по чл. 380 КЗ. В разглеждания случай са налице
предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране пряката отговорност на
застрахователя за заплащане на обезщетение за причинените на ищца неимуществени
вреди, настъпили в резултат на пътно – транспортно произшествие на 28.10.2019
г., за което вината е на водача на МПС Ю., чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника по силата на договор за задължителна застраховка
„гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица №
BG/22/118003293878 със срок на валидност 25.11.2018 г. – 24.11.2020 г.
С
влязло в законна сила Решение № 260032/28.04.2021 г. по АНХД № 32/2021 г. по
описа на Районен съд – Балчик, Д.Ш.Ю. е признат за виновен в това че на
28.10.2019 г. около 18.30 ч. по главен път № I-9, в посока от гр. Добрич към
гр. Балчик, преди кръстовището за с. Безводица, общ. Балчик, област Добрич, при
управление на т. а. „ИВЕКО“, модел „35С14В“ , рег. № ***, при намалена видимост – мъгла, е нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 23,
ал. 1, Параграф 6, т. 55 ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на Ф.Г.С. ЕГН ********** ***, изразяващо се в счупване на лява лопатка,
довело до трайно затруднение в движението на ляв горен крайник за период от
около два месеца – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, във вр. с чл.
342, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 НК го освобождава от
наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на
1 000.00 лв.
Постановеният
от наказателния съд съдебен акт е задължителен за гражданския съд на основание
чл. 300 ГПК и изключва преценката на настоящия състав относно това дали е
извършено деянието, противоправно ли е то и вината на дееца.
Водачът
на МПС при нарушение на правилата за движение по пътищата по
непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на Ф.Г.С.. Противоправното поведение на водача на МПС е в пряка връзка с причинената на ищеца
средна телесна повреда.
С оглед
изложените съображения се налага извода, че деянието на водача на МПС
осъществява фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД.
В
процесния казус, ответникът е инвокирал
възражение по чл. 51, ал 2 ЗЗД за съпричиняване а вредите от страна на
пострадалото лице.
Съпричиняването
на вредите е сложен юридически факт, който включва следните елементи: 1.
Деликт, извършен от лице, различно от увредения, което да обосновава неговата
гражданска отговорност, 2. Наличие на пряка причинна връзка между вредите и
поведението на пострадалия, 3. Неделимост на вредата и 4. Поведение на
пострадалия, което е в противоречие с грижата на добрия стопанин - вж. Калайджиев, А. Облигационно право. Обща
част. С., 2020, 397 - 401.
Деликтната
отговорност, съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, обхваща всички вреди – имуществени и
неимуществени, които са настъпили в правната сфера на увреденото лице като пряка и непосредствена последица от
виновното и противоправно поведение на деликвента.
Когато
вредите се намират в причинно – следствена връзка и с поведението на самия
увреден, чл. 51, ал. 2 ЗЗД предвижда възможност за намаляване на дължимото
обезщетение, съразмерно на действията и бездействията, с които пострадалият е
допринесъл за увреждането.
Причинно
– следствената връзка е обективен факт, поради което приложението на нормата на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е обусловено от субективното отношение на пострадалия към
настъпването на деликта и произлезлите от него неблагоприятни последици.
Вината
на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и с
оглед на това способността на увредения да действа разумно и да предвижда
евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са правно
ирелевантни за института на съпричиняването.
Принос
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяването на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по
този начин и самите вреди.
Обезщетението
за вреди от непозволеното увреждане се намалява, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на
причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат – вж. т.
7 на ПП – 17 – 1963.
При
определяне степента на допринасяне за злополуката от страна на малолетен се
вземат предвид всички обстоятелства както от страна на самия малолетен, така и
от страна на родителите му, като приносът на родителите не се определя отделно
от приноса на детето – р. 3678-1981-І-ГО-ВС.
Доказателствата
по делото водят до извода за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия и на неговите родители. В разглеждания случай родителите на
пострадалия не са упражнили съответния надзор, като са позволили на малолетното
им дете да се качи на нерегистрирано ППС с животинска тяга, необорудвано със светлоотразителни елементи, чийто
водач е бил в състояние на тежка степен
на алкохолно опиянение, като по този начин са създали потенциална опасност за
живота на детето. Гореизложените доводи налагат извода, че приносът на
пострадалия, респ. на неговите родители на настъпилите вследствие на процесното
ПТП вреди следва да бъде определен на 50 %.
В тази
връзка, Съдът намира възражението на ответника за наличието на съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД на вредоносния резултат от страна на пострадалите
за основателно.
Деликтната
отговорност на застрахованото лице обуславя отговорността на застрахователя
съобразно договора за задължителна застраховка „гражданска отговорност” за
репарация на претърпените от ищеца неимуществени вреди. По силата на
застрахователния договор ответникът, в качеството си на застраховател се е
задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди.
Общото
правило, което допуска обезщетяване на неимуществени вреди се съдържа в чл. 52 ЗЗД.
Неимуществените
вреди могат да възникнат от накърняването на всяка правнозащитено благо,
независимо дали то е обект на абсолютни субективни права ( като правото на
живот ( чл. 28 КРБ ), правото на телесна неприкосновеност ( чл. 29 КРБ ),
правото на свобода и равноправно третиране по достойнство и права ( чл. 6, ал.
1 КРБ ), правото на недискриминация (
чл. 6, ал. 2 КРБ ), правото на неприкосновеност на личния живот и ненамеса в
него ( чл. 32, ал. 1, изречение първо КРБ ), правото на чест, достойнство,
добро име ( чл. 32, ал. 1, изречение второ КРБ ), правото на лична свобода (
чл. 30 КРБ ), правото на изображение и глас ( чл. 32, ал. 2 КРБ ), свобода и
тайна на кореспонденцията ( чл. 34 КРБ ), свобода на съвестта, на мисълта и
избор на вероизповедание ( чл. 37, ал. 1 КРБ ), правото на изразяване на мнение
( чл. 39 КРБ ), правото да се търси, получава и разпространява информация ( чл.
41 КРБ ), правото на свободно сдружаване ( чл. 44 КРБ ), правото на събрания и
манифестации ( чл. 43 КРБ ), правото на име на физическо лице ( чл. 12 ЗГР ), правото
на фирма ( чл. 7 ТЗ ), доброто търговско име и доверието към предлаганите стоки
( чл. 30 ЗЗК ), използването на чужда търговска фирма ( чл. 29 ЗЗК ),
разгласяването на търговска тайна ( чл. 8 ЗЗТТ ), нарушаване на неимуществените
авторски право ( чл. 15 ЗАПСП ) ) или на относителни права ( напр. породени от
договор – ТР – 4 – 2012 -ОСГТК, засягане на имуществени права върху обекти на
интелектуалната собственост по ЗАПСП, ЗПРПМ, ЗМГО, в редица хипотези на
нелоялната конкуренция по чл. 29 – 37 ЗЗК ) или пък на представлява фактическо
отношение, което не е обект на правно регулиране, но интересът на личността,
който се удовлетворява чрез него, е защитен от действащия правопорядък - арг.
от чл. 56, изречение първо КРБ ( напр. в рамките на фактическо съпружеско
съжителство между две лица, при трайно отглеждане на неосиновено дете –
храненик ).
Юридическият
критерий за квалификацията на вредата като неимуществена и отграничаването й от
имуществените вреди е само дали последиците от засягането на благата имат
паричен еквивалент в гражданския оборот - вж. Калайджиев, А. Цит. съч. с. 366.
Съдебната
практика ограничава неимуществените вреди главно до три групи случаи –
физически болки и страдания от телесни увреждания; болки и страдания, причинени
от смърт на близък роднина или съпруг, както и на лице, което се е намирало в
трайна и дълбока емоционална връзка
- ТР – 1 – 2018 - ОСНГТК;
страдания от неизпълнено обещание за брак – р. 32 – 1969 – ОСГК.
В
литературата е аргументирано виждането, че неимуществените вреди са широк кръг
и обхващат последиците от засягането както на блага, които са предмет на
субективни права ( права на свободно развитие на личността, права върху
телесния и духовния интегритет, право на чест, право на име, право на фирма,
право на личен живот, право на изображение, права върху предмети на т.н.
индустриална собственост и други ), така
и на блага, които не са предмет на права
- вж. Калайджиев, А. Цит.
съч., 366 – 367.
Характерът
на увреденото право е по принцип без правно значение за възможността за
възникване на имуществени вреди.
Неимуществените
вреди са неизмерими в паричен еквивалент и затова следващото се за тях
обезщетение се определя от съда по справедливост – чл. 52 ЗЗД.
Понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактна категория.
Справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на
неимуществените вреди се извежда от
преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики –
степен и характер на увреждането, начин и обстоятелства, при които увреждането
е настъпило, продължителност и интензитет на търпимите болки и страдания,
възраст на увредения, неговото обществено и социално положение, промяната в
живота на пострадалия, физическите и психологическите
последици за увредения и други фактори.
При п***гането
на критерия на справедливостта следва да
се отчитат въведените още от Аристотел ( 384 г. пр. н. е. – 322 г. пр. н. е. )
в книга пета на „Никомахова етика“ ( 300 г. пр. н.е. ) принципи на „възстановителна справедливост“ (лат.
iustitia correctiva ), изискваща състоянието на един човек да бъде възстановено
след настъпването на една неправда в състоянието, което е съществувало преди
тази неправда; и на „разпределителна справедливост“ (лат. iustitia distributiva
), която изисква лицата в едно и също положение да търпят еднакви последици от
състоянието, в което се намират, т. е. еднакво третиране на еднаквите случаи,
действат паралелно – еднаквите по вид и степен вреди да намират еднаква
компенсация, която да отговаря на действително преживените страдания.
Неимуществените
вреди, настъпили от непозволено увреждане, съществуват обективно.
В
българската правна система, основана на върховенството на правото ( арг. от чл.
4, ал. 1 КРБ ), съдът е компетентен да разрешава спора по справедливост само в
случаите, в които е изрично овластен от законова норма да приложи своето
справедливо усмотрение. Чрез справедливостта не се създават нови правни норми,
а само се достига в процеса на правоп***гане до конкретното правило за
поведение, с оглед на което да се реши в
предвидените от закона случаи даден правен спор при отчитане на конкретните
обстоятелства. Разпоредбата на чл. 51 ЗЗД е плод на този законодателен подход,
при който справедливостта е привлечена като правно- технически критерий при правоп***гането.
Поради особеното им естество неимуществените вреди не се поддават на
репариране, тъй като неимуществените последици от виновното противоправно
поведение не могат да получат точен паричен израз, нито могат да бъдат
премахнати чрез получаване на парична обезвреда от увредения. Затова при тях
паричното обезщетение е предназначено главно да възмезди и удовлетвори
увреденото лице за негативните нематериални последици, понесени от него
вследствие на увреждането. С оглед на тези съображения законодателят допуска
присъждането на парично обезщетение за неимуществени вреди, като овластява и
задължава съда да определи конкретния размер на обезвредата по
справедливост с оглед степента на
засягане на правозащитените блага и интереси на личността и на конкретните
обстоятелства при извършването на нарушението по свое усмотрение, но в рамките
на принципа на върховенството на правото.
Обезщетението
за неимуществени вреди има само компесаторна функция, тъй като то има за цел да
репарира в относително пълен обем болките, страданията, и други нематериални
последици, възникнали от противоправното деяние.
Причиняването
на средна телесна повреда при пътно – транспортно произшествие, представляващо
деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, поражда право на обезщетение в полза на пострадалото
лице за неимуществени вреди. Обективният
критерий, според който се определят подлежащите на обезщетяване вреди, е
пряката и непосредствена причинно – следствена връзка между средната телесна
повреда на пострадалото лице и конкретните неблагоприятни последици, настъпили
в правната му сфера.
Съдът,
като взе предвид конкретните обстоятелства при които е настъпила ПТП,
негативните за ищеца последици в емоционален и психологически план, обществено
- икономическа обстановка в страната към датата на настъпване на ПТП,
нормативно определените лимити на застрахователните покрития към същия момент, приносът
на пострадалия, респ. на неговите родители за настъпване на вредите, счита, че
искът на пострадалото лице за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, получени като пряка и непосредствена последица от процесното ПТП, се
явява основателен и доказан до размер на сумата от 40 000.00 лв.
Искът следва да се уважи до този размер, като за
разликата до претендирания размер от 100 000.00 лв. следва да се отхвърли.
Съдът,
като се съобрази както със задължителната сила на Решение от 05.12.2006 г. по
обединени дела С-94/2004 и С-202/2004 и С Решение от 23.11.2017 г. по съединени
дела С – 427/2016 и С- 428/2016 на Съда
на Европейския съюз – Люксембург, съгласно които Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, към която препраща чл. 38, ал. 2 ЗА противоречи на общностното
право и поради което не следва да се п***га от българския съд, и като отчете
правната и фактическа сложност на конкретното дело, счита, че следва да присъди
на процесуалния представител на ищеца сумата от
2 000.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2
ЗА.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати сумата от 1 600.00
лв., представляващи държавна такса в полза на Съда.
Съгласно
чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 1 000.00 лв.,
представляващи разноски по делото и адвокатско възнаграждение съобразно
представения списък на разноските по чл. 80 ГПК.
С оглед
изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София, район
Студентски, бул. „***“ № 67а, ЕИК ********* да заплати на Ф.Г.С. ЕГН **********,
със знанието и съгласието на своя родител ***ЕГН **********, двамата
с пост. и наст. адрес . Сенокос, ул. „***“ № 27, общ. Балчик, област Добрич сумата
от 40 000.00 ( четиридесет хиляди ) лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 28.10.2019 г.,
виновно причинено от Д.Ш.Ю., като водач на товарен микробус „Ивеко“ модел
35С14В, рег. № ***, застрахован по риска „Гражданска
отговорност” при ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.02.2020 г. ( датата съгласно чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ ),
до окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл.
52 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 40 000 ( четиридесет хиляди )
до 100 000.00 ( сто хиляди ) лв.
ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр.
София, бул. „***“ № 51Д, ЕИК
*********, да заплати на ОКРЪЖЕН СЪД –
ДОБРИЧ сумата от 1 600 ( хиляда и шестстотин
) лв. представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр.
София, бул. „***“ № 51Д, ЕИК
*********, да заплати на адв. М.Я.
сумата от 2 000 ( две хиляди ) лв., представляваща адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА Ф.Г.С.
ЕГН **********, със знанието и съгласието на своя родител ***ЕГН **********, двамата с пост. и наст. адрес с. Сенокос, ул.
„***“ № 27, общ. Балчик, област Добрич да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
„ЛЕВ ИНС“ АД гр. София, район
Студентски, бул. „***“ № 67а, ЕИК ********* разноски по делото и адвокатско
възнаграждение в размер на 1 000.00 лв.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН
СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
СЪДИЯ: