Р Е Ш Е Н
И Е
№ / , гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен
съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на десети август през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Радостина Иванова,
като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 852 по описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Г. *** ЕГН **********, подадена чрез адв. Вл. Ш. ***-0442-001537/15.01.2020год.
на началника на сектор в ІV РУП при ОД МВР Варна, с което за нарушаване нормата
на чл. 25, ал.1 от ЗДП му е било наложено адм.
наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл. 179, ал.2, вр. ал.1, т. 5 от ЗДП, както и глоба в размер на 1000лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл. 174,
ал.1, т.2 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДП.
В жалбата си въззивникът твърди,
че НП е незаконосъобразно и неправилно, оспорва извършването на нарушенията за
които е санкциониран и моли съда да го отмени.
В съдебно заседание въззивникът,
редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото са постъпили
писмени бележки от същия чрез адв. Вл.Ш., в които по същество се отправя искане за отмяна на
НП както поради допуснати съществени нарушения на процес. правила, така и
поради недоказаност на адм. наказателното обвинение с
основен аргумент недоказаност на факта, че около 13:30ч. въззивникът е
управлявал МПС-то посочено в АУАН и НП. Моли да му бъдат присъдени направените
по делото разноски.
За въззиваемата страна, редовно
призована за датата на съдебното заседание представител не се явява. По делото
са налице писмени бележки от ю.к. К.Лукова, в които същата сочи, че НП е
правилно и законосъобразно постановено в унисон с материалния и процесуалния
закон, сочи, че нарушенията били доказани, а АУАН и НП отговаряли на формалните
законови изисквания.
Варненска районна прокуратура,
редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.
След като прецени обжалваното
постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока за
обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.
Въззивникът работел като шофьор
във фирма „Агенор 8“ ЕООД. На 03.12.2019год.
въззивникът бил на работа като с тов. автомобил –
влекач „Рено Магнум“ с ДК№ В0187СА извършвал превоз
на стока – олио от предприятието на фирма „Олива“ АД находящо се в с.Разделна
до пристанище Варна – Запад. Около 14:00ч. на посочената дата въззивникът бил с
посоченото по-горе МПС в предприятието на фирма „Олива“ АД и при извършване на
маневра движение назад, за да застане на мястото за товарене, с управляваното
от него МПС ударил в подпорна стеничка, част от която
се разрушила – паднало парче бетон. След като МПС-то било натоварено с олио
въззивникът напуснал територията на предприятието на фирма „Олива“ АД. Ударът в
подпорната стена било възприето от св. Г.И. – работник във фирма „Олива“, който
се опитал да се свърже по телефона с началника си, но не успял. Около час след
първия курс около 15:15ч. въззивникът управлявайки същият товарен автомобил,
пристигнал отново в предприятието в с. Разделна да товари олио като по уговорка
с работодателят си - св. Ивайло И. следвало последният да дойде в предприятието
в с.Разделна и да го смени, да поеме управлението на автомобила. Св. И.
пристигнал в предприятието в с. Разделна, но там било отказано да се извърши
товарене на влекача с олио докато не дойде полиция, тъй като имало ПТП. Около
17:00ч свидетелите Д.А. и Ф.П. и двамата автоконтрольори
при ІV РУ ОД на МВР Варна били изпратени от ОДЧ да обслужат ПТП станало на
територията на завод „Олива“ АД в с.Разделна, общ.Белослав. На място от
работници в завода било показано превозното средство което се ударило в
подпорната стеничка, както и въззивникът, който бил
посочен като негов водач. В 17:19ч. въззивникът бил тестван за употреба на
алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер, което отчело наличие на 0.96
промила алкохол в издишвания въздух. На въззивникът бил издаден и талон за
медицинско изследване № 0022512, който му бил връчен в 18:15.часа. На място св.
П. съставил на въззивникът и АУАН бл.№ 098907/03.12.2019год. в който било
посочено, че е нарушил разпоредбите на чл. 25, ал.1 и чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДП
тъй като на 03.12.2019год. около 13:30ч. в с.Разделна, общ.Белослав, в завод на
„Олива“ АД управлявал влекач „Рено Магнум“ с рег.№
В01887СА, собственост на „Агенор 8“ ЕООД, в
композиция с полуремарке с рег.№ В3333ЕК като при маневра за навлизане в навес,
не се съобразява с разположението на подпорните колони и удря дясната подпорна
колона. ПТП с материални щети. Управлява с концентрация на алкохол в кръвта
0.96 промила установено с Алкотест Дрегер 7510 № 0233.
Актът бил предявен и връчен на
въззивника. Същият посетил и посоченото в талона за медицинско изследване
медицинско изследване и дал кръвна проба в посочения в талона срок за това.
Извършена била химическа експертиза, която установила наличие на алкохол в
кръвта на въззивника в размер на 0.88промила.
На 15.01.2020год., въз основа на
акта и протокола за химическа експертиза, началникът на сектор в ІV РУ при ОД
на МВР Варна издал процесното НП като е приел изцяло фактическите констатации
изложени в акта, приел е че въззивникът е нарушил разпоредбите на чл. 25, ал.1
и чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДП и му наложил съответните адм.
наказания.
Като писмени доказателства към
АНП са приложени талон за медицинско изследване № 0022512, протокол за
химическа експертиза № 1350/01.12.2019год., както и справка за нарушител.
Като писмено доказателство в
хода на съдебното следствие е приета докладна записка от 02.06.2020год.
изходяща от Д.А. и адресирана до началника на ІV РУ ОД на МВР Варна.
Като ВДС в хода на съдебното
следствие е приети и тахографски лист от 03.12.2019год. за управление на МПС с
ДК№ В 0187СА от водача Г.С..
Като свидетели в хода на
съдебното следствие показания са дали Ф.П. – актосъставител,
Д.А. и Г.И. свидетели вписани в акта, както и Ивайло И. работодател на
въззивника.
От събрания в хода на съдебното
следствие доказателствен материал съдът не кредитира единствено показанията на
св. Филипов в частта в която заявява, че по данни на свидетел очевидец вписан в
АУАН, който наблюдавал поведението на въззивника от момента на ПТП до тяхното
пристигане въззивникът не бил употребявал алкохол, тъй като на първо място
показанията на св. Филипов се опровергават от показанията на сочения от него
свидетел очевидец – Г.И.. Последният сочи, че след ПТП-то въззивникът напуснал
територията на предприятието, след което около час, час
и половина се върнал пак за втори курс, застанал на мястото за товарене и
тогава около 5-10 минути, след това дошли полицаите.
На следващо място показанията на
св. Филипов се опровергават от показанията на св. Калов
който сочи, че след като пристигнали за втория курс в предприятието в разделна,
въззивникът пил ракия, но не се бил качвал да управлява МПС-то. Казал, че шефът
щял да прибере камиона от с.Разделна до пристанището.
Съдът не кредитира и показанията
на св. Г.И. в частта в която заявява, че около 5-10 минути след като
въззивникът дошъл в предприятието за втория курс дошли полицейските органи, тъй
като в тази им част показанията му противоречат на всички останали събрани по
делото гласни доказателства. От приложения като ВДС тахографски лист ползван от
въззивника на въпросната дата се установява, че МПС-то е било в покой и не е
било управлявано от него след 15:15ч. От приложената към делото докладна
записка изходяща от св. Д.А. се установява, че полицейските служители са
получили сигнал и са били изпратени на мястото на произшествието около 17:00ч.,
което е приблизително два часа от момента в който МПС-то управлявано от
въззивника е пристигнало в базата в с.Разделна и не е било повече управлявано.
В талона за медицинско изследване на въззивника е посочен час на тестване с дрегер е посочен час 17:19ч.. За късно пристигане на
полицейските служители в показанията си сочат и свидетелите Калов
и И. – пристигнали някъде около 18:00ч.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
следствие доказателства, както писмени, така и гласни (с изключение на
посочените по-горе части от показанията на свидетелите И. и П.), които
преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.
Съдът в изпълнение на
задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и
провеждането на административно наказателното производство установи, че акта за
установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление са издадени от компетентните длъжностни лица и в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Доколкото с НП на въззивника са
наложени санкции за две адм. нарушения съдът счете
,че следва са обсъди всяка част на НП по отделно.(
По т. 1 от НП.
С тази част на НП на въззивникът
е наложено наказание на основание чл. 179, ал.2 вр.
ал.1, т.5 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 25, ал.1 от ЗДП.
Нормата на чл. 25, ал.1 от ЗДП
вменява в задължение на водача на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи
пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане
по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
На свой ред нормата на чл. 179,
ал.2 от ЗДП предвижда санкция за водач който в резултат на нарушение по ал.1
причини ПТП. В случая тази разпоредба е била приложена от АНО във връзка с чл.
179, ал.1 ,т.5 от ЗДП която предвижда санкция за водач, който не спазва
предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за
сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за
заобикаляне.
От правна страна в НП досежно
това нарушението АНО е приел, че въззивникът нарушава „предприемайки маневра
създава опасност за участниците в движението без да се съобразява с тях. ПТП.“
Налице е пълно противоречие
между фактическо и юридическо обвинение.
В случая в обст.
части на АУАН и НП не е описан нито един съставомерен признак на нарушение по
чл. 25, ал.1 от ЗДП освен че е използвана думата „маневра“. Факти свързани с
наличието на други участници в движението (каквито и да са те) с чиято посока
скорост на движение и т.н. въззивникът е следвало да се съобрази не са налице.
Не е ясно и която от всичките хипотези та чл. 179, ал.1 ,т.5 от ЗДП е приел за
осъществена АНО – с какви точно правила не се е съобразил въззивника – пътни
знаци, маркировка предимство, заобикаляне и пр.
Налице е пълна неяснота във
волята на актосъставителя и АНО за какво точно нарушение е привлечен съответно
наказан въззивника и въз основа на какви приети за установени факти. Горното
води до грубо нарушаване правото на защита на въззивника, тъй като го лишава от
възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен
(съответно наказан), при какви приети за установени факти, за да организира
адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение. В случая неяснотата във
волята на АНО както от фактическа така и от правна страна води и до пълна
невъзможност за съда да изрази становището по същество досежно приложението на
материалния закон.
По т.2 от НП.
С тази част от НП на въззивникът
е наложено наказание на основание чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДП за нарушаване нормата
на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДП.
Нормата на чл. 5, ал.3, т.1 от
ЗДП вменява забрана на водачите да управляват пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози.
На
свой ред нормата на чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДП предвижда санкция за водач който управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и
химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на
хиляда до 1,2 на хиляда.
Досежно второто вменено във вина на
въззивника нарушение в обст. части на АУАН и НП се
съдържат факти описващи от обективна и субективна страна – посочено , че на
03.12.2019год. около 13:30 ч. въззивникът е управлявал МПС *** с концентрация
на алкохол в кръвта си в размер на **** установена с техническо средство (в
АУАН) и с протокол за химическа експертиза (в НП). Посочено е мястото на извършване
на нарушението както и нарушената законова норма като е налице пълно единство
между фактическо и юридическо обвинение.
НП
в тази му част обаче се явява издадено в нарушение на материалния закон.
В
случая повдигнатото на въззивника обвинение е за това, че на 03.12.2019год. около 13:30ч. е
управлявал ППС *** с концентрация на алкохол в кръвта 0.96 промила установена с
дрегер (съответно 0.88 промила установена с протокол
за химическа експертиза), когато причинил и ПТП.
По
делото обаче не са налице безспорни и категорични доказателства които да
установят, че към посочения час въззивникът е управлявал МПС след като е бил
употребил алкохол.
От
събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства се установява,
ПТП-то настъпило някъде около обяд, а е било посетено от контролните органи
едва привечер след 17:00ч. когато въззивникът е бил тестван за употреба на
алкохол с техническо средство дрегер и е била
положителна. Видно от приложения талон за медицинско изследване пробата е била
направена в 17:19ч. От показанията на свидетелите Г.И. (вписан като свидетел
очевидец в АУАН) и Калоян Калов се установява, че
след произшествието въззивникът е напуснал завод „Олива“, пренесъл е стоката до
пристанище Варна Запад и около час, час и половина
след това се е върнал отново за втори курс какъвто не реализирал. Не е напуснал
отново завода, а той и автомобила са останали на територията на това
предприятие до пристигането на полицията. В подкрепа на свидетелските показания
са и данните съдържащи се в тахографския лист ползван от въззивника на
посочената дата при управление на МПС-то посочено в АУАН и НП. Видно от тях
управлението на автомобила посочен в АУАН и НП е било преустановено около
15:30ч. При това положение ако и към 17:19ч. пробата за алкохол на въззивника
да е била положителна, същата априори не формира
извод, че и към 13:30ч. това е било така. От 13:30ч. до 17:19ч. е изминало
време от приблизително четири часа, през което време въззивникът не е бил само
на територията на предприятието „Олива“ и не е бил наблюдаван непрекъснато.
Последното съдът намира изрично да отбележи, с оглед показанията на
актосъставителя, че от момента на ПТП-то до тяхното пристигане въззивникът бил
непрекъснато наблюдаван от служители на „Олива“ и не бил употребявал алкохол.
Тези негови твърдения се опровергават по категоричен начин от показанията на
св. Г.И. (вписан в акта като свидетел очевидец), както и от показанията на св. Калов. Последният освен че сочи, че ПТП-то е станало при
първия курс заявява, че след пристигането в „Олива“ за втория курс лично е
възприел как тогава, след преустановяване движението на автомобила, въззивникът
е употребил ракия и повече не се е качвал на автомобила. Че въззивникът не е
осъществил втория курс, не е управлявал автомобила след като е пристигнал в
базата на „Олива“ втория път свидетелства и св. Ивайло И.. Последният сочи, че
именно той е довършил втория курс. Отишъл в базата да смени въззивника, но там
отказали да напълнят МПС-то докато не дойде полиция. Безспорно св. Ивайло И. е
работодател на въззивника, а св.Калов е негов колега,
В
контекста на изложеното по-горе ако и към 17:19ч. въззивникът да е дал
положителна проба за алкохол, то за това, че същият е бил употребил такъв и към
момента на ПТП-то възникнало около четири часа по рано, съответно към този
момент (около 13:30ч. както е посочено в АУАН и НП да управлявал МПС с
определена концентрация на алкохол в кръвта/издишвания въздух) доказателства
няма. Няма свидетели очевидци на употребата на алкохол преди настъпването на
ПТП-то, няма и такива които да установят, че от момента на настъпване на ПТП-то
до вземане на пробата около четири часа след това, въззивникът не е употребявал
алкохол.
При
това положение очевидно второто вменено във вина на въззивника нарушение е недоказано,
което влече извод за това, че НП в тази му част е незаконосъобразно.
С
оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в
нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят процес.
недопустимо и като такова следва да бъде отменено изцяло.
По разноските.
При
този изход на спора и с оглед направеното своевременно от процес. представител
на въззивника искане за присъждане на разноски се явява основателно, поради
което и такива следва да му се присъдят съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.1 от НПК. В случая въззивникът е представил
доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
500лв., която сума надвишава размера на минималното адвокатско възнаграждение
за този тип дела определен в чл. 18, ал.2 вр. чл. 7,
ал.2, т.2 от Наредбата №1 от 09.07.2004год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (в редакцията към (11.02.2020год.) – датата на
сключване на договора за правна помощ и плащане на възнаграждението на
адвоката. Съдът като взе предвид, че делото не е с фактическа и правна сложност
изискващи специални усилия за реализиране правото на
защита, съответно опровергаване на обвинителната теза от една страна и от друга
направеното своевременно от страна на процес. представител на
въззиваемата страна възражение за прекомерност на възнаграждението счете, че
последното се явява основателно. Прецени, че на въззивника следва да бъдат
присъдени разноски в минималния размер определен съобразно цитираната по-горе
наредба, а именно 314лв.
Предвид
изхода на спора и по аргумент на чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр.
чл. 143, ал.4 от АПК искането на процес. представител на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, поради което и се
отхвърля от съда.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-0442-001537 от 15.01.2020год. на началника на Сектор към ОД МВР Варна, ІV
РУ, с което на Г.В.С. ЕГН ********** са били наложени адм.
наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл. 179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДП за нарушаване на чл. 25, ал.1 от ЗДП,
както и адм. наказание глоба в размер на 1000лв. и адм. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок
от 12 месеца на основание чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДП за нарушаване нормата на
чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на Г.В.С.
ЕГН ********** сума в размер на 314лв., представляваща възнаграждение за един
адвокат.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: