РЕШЕНИЕ
№ 32
Велико Търново, 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Велико Търново, VII-ми адм. състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и осми януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
при секретаря В.Г. ...........................................................................
и в присъствието на прокурора ...........................................................................
разгледа докладваното от съдията адм.дело № 595/2020г. по описа на АСВТ. При това, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на Дял ІІІ, Глава X, Раздел І от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за
движение по пътищата/ЗДвП/.
Образувано по жалба вх. №
3499/25.09.2020г., подадена от Г.Ф.А. ***.
Оспорва се като незаконосъобразна с искане да
бъде отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1739-000016/31.08.2020г., издадена
от впд началник РУ В. Търново към ОДМВР Велико Търново.
Оспорващият
счита, че Заповедта е незаконосъобразна, тъй като е постановена при съществено
нарушение на административно производствените правила и противоречие с
материалноправните разпоредби. Твърди, че в издадената Заповед няма изложени
фактически основания, конкретни факти от обективната действителност, които да
обосноват съответната правна хипотеза и издаването и. Освен това, счита че
неправилно е опредлен срокът на прекратяване на регистрацията на МПС, т.к. не
били изложени мотиви защо същият е определен на 10 месеца, а не към законовия
минимум.
По тези съображения моли
съда да отмени оспорената ЗПАМ, а алтернативно да измени същата като намали определения
срок от 10 месеца ан прекратяване на регистрацията на МПС на законовия минимум.
В о.с.з. , в което е
даден ход ан делото по същество оспорващият не се явява и не изпраща
представител.
Ответникът по жалбата, началникът на РУ-Велико Търново към ОД на МВР Велико Търново се явява лично в о.с.з.,
ангажира писмени доказателства изразява становище за неоснователност на
жалбата. Пледира, че издадената Заповед
е законосъобразна и правилна, поради което следва да бъде потвърдена,
т.к. водачът показва незачитане на правилата за движение и ЗДвП.
Настоящият състав на АСВТ
взе предвид оплакванията в жалбата. Обсъди събраните писмени доказателства.
Провери законосъобразността на оспорвания административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, съгласно чл.168, ал.1 от АПК. В резултат на
тази аналитична дейност, установи следното по фактите:
Нормата на чл.172, ал.5
от ЗДвП регламентира, че обжалването на заповедите по ал.1, включително ПАМ по
чл.171 т. 2а, б”а” от ЗДвП, се извършва по реда на АПК, т.е. приложим е 14
дневния срок по чл. 149, ал.1 от АПК, от
деня на съобщаването. Жалбата е подадена от името на лицето, което е адресат на
разпоредените със Заповедта правни последици. Заповедта е връчена на 03.09.2020г.,
съгласно разписката към същата, а жалбата е
депозирана на 11.09.2020г., т.е. в преклузивния 14-дневен срок. Оспорената
Заповед е индивидуален административен акт/ИАА/, подлежащ на съдебен контрол. АСВТ
е родово и местно компетентния съд. Еднозначният извод е, че Жалбата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Релевантните за спора факти се
установяват само по писмени доказателствени средства, представени с
административната преписка, вклч. тези, представени с вх. № 4102/28.10.2020г. и
вх.№ 4454/19.11.2020г. и Заповедите в о.с.з. на 28.01.2021г. Между тях няма
такива оспорени по реда на чл.193 от ГПК. Същите са непротиворечиви и обуславят
безспорни фактически констатации.
Актът на администрацията е основан от
фактическа страна на обстоятелството, че оспорващият като водач на лек
автомобил е управлявал същия след като е бил лишен от право да управлява МПС по
административен ред. За правно основание на издадената Заповед за ПАМ е
посочена нормата на чл.171, т.2а, б”а” от ЗДвП.
Съдът указа разпределението на
доказателствената тежест на страните с проекта на доклад по делото,
инкорпориран в Разпореждане от 19.10.2020г.
При това АО следва да установи съществуването на фактическите основания,
посочени в обжалвания акт и изпълнението на законовите изисквания при
издаването му. В това число, своята компетентност да издаде акт с това
съдържание, че жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил след
като е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред с акт, който е влязло в законна сила.
От доказателствата в приложената по делото
административна преписка се установява, че на 29.08.2020г. около 18:00 часа в гр. В. Търново на ул.“Теодосий
Търновски“ жалбоподателят управлява собствения си лек автомобил ФОРД Мондео с
рег.№ ***, когато е спрян от контролните органи. Същите са извършили проверка,
при която водачът не представя СУМПС. При справка чрез ОДЧ при ОДМВР В. Търново
е установено, че водачът е лишен от право да управлява МПС по административен ред. На водача е съставен
АУАН №130 от същата дата, приложен на стр. 5 от делото, с който въз основа на
горното му е повдигнато административно обвинение за нарушение на чл. 150а, ал.1от ЗДвП. В същия нарушителят не е вписал възражения. Иззети са СРМПС и два броя
рег. табели.
От представените с административната
преписка доказателства се потвърждава, че със ЗППАМ № 18-1275-000008 от
05.01.2018г. е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС № ********* на жалбоподателя. Същата
е връчена на дата 07.01.2020г., когато и СУМПС е иззето/предадено доброволно - вж.
л.22-гръб/.
След като установил горната
фактическа обстановка началник РУ-В. Търново издал процесната Заповед, с която
е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка/ПАМ/ -
прекратяване на регистрацията на същото ППС – ФОРД Мондео за срок от 10 месеца,
която е предмет на настоящото производство.
В хода на съдебното следствие се
установи, че Заповед за прилагане на ПАМ
от 05.01.2018г. е влязла в законна сила на 12.03.2020г., когато е постановено
Решение № 89/12.03.2020г. по АД №
55/2020г. на АСВТ. СУМПС е предадено на 07.01.2020г., а според данните от АИС
на Сектор „Пътна полиция” лицето не е възстановило правоспособността си като
водач към 17.11.2020г. Този факт следва да бъде съобразен от съда на основание
чл.142, ал.2 от АПК. При това следва фактическа констатация, че безспорно към
момента на издаване на оспорената понастоящем Заповед за ПАМ прекратяване на
регистрацията на МПС от 31.08.2020г. Г.А.
не е бил правоспособен водач, т.к. е бил лишен от това право по административен
ред, като издадената в тази връзка заповед е съдебно потвърдена.
От страна на ответник жалба по
делото е представена Заповед № 366з-2141/27.07.2017г на Директор на ОД на МВР В. Търново е
посочено в т.1.4, че началниците на РУ към ОДМВР ВVТърново е оправомощен да
издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171, вклч.т.2а от ЗДвП, която
делегация е
предвидена в закон/чл.172, ал.1 от ЗДвП/.
При съвкупната преценка на
представените доказателства, съдът установи, че описаните в Заповедта
фактически основания са се осъществили така, както сочи административният
орган/АО/. Същите са подведени под правилната правна норма и разпоредените
правни последици са законосъобразни. Съображенията за този извод са следните:
Предмет на настоящото съдебно
производство е Заповед № 20-1739-000016/31.08.2020 г. на началник РУ В. Търново
при ОД на МВР Велико Търново, която е за прилагане на принудителна административна
мярка/ПАМ/, издадена по реда на чл. 171, т.2а, б."а" от ЗДвП. Поради
което Законът за движение по пътищата е приложимият материален такъв.
По своята правна същност ПАМ са вид
индивидуални административни актове и като такива за тях е приложим АПК, т.е.
това е приложимият процесуален закон.
Съгласно чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/ за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат ПАМ. Случаите,
когато могат да се прилагат ПАМ, техният вид, органите които ги прилагат и начинът
на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в
съответния закон или указ, съгласно чл. 23 от ЗАНН. В случая специалният такъв
закон се явява ЗДвП.
Изхождайки от тази обща уредба на
ПАМ, се налага изводът, че тези мерки се прилагат само в изрично и точно
изброени в закон случаи; налагат се от точно посочени в правната норма органи
на администрацията; прилагат се онези принудителни мерки, които по вид са точно
определени в правна норма и се налагат по начин и ред, предвиден в правната
норма. Казано с други думи АО действа в условията на обвързана компетентност. В
конкретния случай е наложена ПАМ прекратяване на регистрацията на МПС за срок
от 10 месеца, считано от 30.08.2020г.
За да е законосъобразна
приложената ПАМ трябва да е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4,
т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. За да издаде
процесната заповед издателят ѝ се е позовал на Заповед № 366з-2141/27.07.2017г-
на Директора на ОДМВР - Велико Търново. С последната директорът на ОД на
МВР-Велико Търново, на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е определил длъжностите
лица от ОД на МВР - Велико Търново компетентни да издават принудителни
административни мерки по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Между тях е и „началник РУ „
при ОДМВР В. Търново. Служебно известни на съда са Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на МВР – за
определяне на служби за контрол по ЗДвП и тази с рег. № 8121з-952/20.07.2017г.
– за определяне на длъжностни лица в МВР да осъществяват контролна дейност по
ЗДвП. Не се спори, че авторът на ЗНПАМ е началник РУ-В. търново при ОДМВР В. Търново. Обстоятелство, което се
подкрепя и от Удостоверение, приложено на л.21 от делото Поради това се следва извод,
че Заповедта е издадена от компетентен по време и място административен орган.
Изискването за форма на
индивидуален административен акт, каквато безспорно е оспорената заповед за
прилагане на ПАМ, е регламентирано в чл.59, ал.2, т.4 от АПК, според която
императивна норма, административният акт следва да съдържа фактическите и правните
основания за издаване на акта. Мотивите следва да сочат какви фактически
констатации е направил административният орган при издаването на акта и въз
основа на какви доказателства. Мотивите не могат да бъдат запълнени пред съда
чрез представяне или събиране на доказателства, както и не може да бъдат
заменени от посочването на правни основания. В този ред на мисли, съдът прие,
че оспорената Заповед е постановена в изискуемата писмена форма. В нея и в
съпровождащата издаването й административна преписка се съдържат данни за
възприето от органа и послужили му като фактически основания за издаването ѝ.
Съгласно т.3 от ТР № 16/1975г. на ОСГК на ВС /което не е изгубило действие/,
мотиви за акта може да се съдържат и в предхождащи издаването на акта документи
на същия АО. Видно от съдържанието на процесната Заповед същата съдържа
конкретно описание на обстоятелствата, на които е издадена. Такива данни се
съдържат и в АУАН серия Д бл. № 0636049/29.08.2020г. При това същият изрично е
посочен в самата Заповед като основание за издаване на акта. АУАН е неразделна
част от административната преписка и се счита за част от съдържанието на
индивидуалния административен акт. В него е описано извършеното нарушение на
ЗДвП, като е посочена и правната му квалификация. В този ред на мисли, към
Заповедта има мотиви, съдържа описание на фактическите и правни основания за
издаването й, с което се изпълняват съществените изисквания за форма и
съдържание, произтичащи от общата разпоредба на чл. 59, ал.1 и ал. 2, т. 4 АПК
и от специалната на чл. 172, ал.1 ЗДвП. Оплакването в жалбата в този смисъл е
неоснователно.
Съгласно чл. 171, т. 2а,
б."а" от ЗДвП, една от ПАМ, които се прилагат за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, е прекратяване на регистрацията на МПС на
собственик, който управлявал собствения си лек
автомобил след като е бил лишен от право да управлява МПС по административен
ред.
Предпоставките на
цитираната разпоредба се установяват от съставения акт за установяване на
административно нарушение, който, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила. Същата не бе оборена от оспорващия
в производството пред съда. От представеното пред съда АП е видно, че
Заповедта, с която е установена загубата на правоспособността му като вадач и
еотнето СУМПС е влазла в законна сила на 12.03.2020г., а при издаване на
процесната Заповед и до 17.11.2020г. лицето не е възстановило правоспособност
като водач на МПС. Тоест посоченото като фактическо основание на оспорената
Заповед лишаване на А. от право да управлява МПС по административен ред е
категорично доказано. Поради което правилно е квалифицирал това като нарушение
на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Във връзка с доказаните обстоятелства по чл.157, ал.4
от ЗДвП, че на водача са отнети всички контролни точки.
Защитата на
жалбоподателя е концентрирана върху оплакването, че не му е ясно защо
полицейският орган е определили срок на мярката от 10 месеца, а не към законовия
минимум от 6 месеца. Това оплакване съдът намери за неоснователно. По отношение
на решението за налагане на ПАМ АО действа в условия на обвързана
компетентност, т.е. при установените факти е бил длъжен да процедира, за да
преустанови извършването на нарушение. Същият обаче разполага с право на
преценка относно срока надействие на мярката. В случая видно от Справката за
нарушенията на водача/вж. л.43/ и поддържано от началника на РУ, че водачът се отличава с поведение на пътя,
което сочи на незачитане на установените правила на ЗДвП и системното им и
грубо нарушаване. В резултат е адресат
на множество НП и е загубил всички контролни точки и то не за
пръв път. В този ред на мисли така изнесените факти сочат, че срокът,
определен към максимума на срока, предвиден в закона е подходящ като форма и
превенция срещу този водач
конкретно, което съответства на целта на закона. Не са налице основания съдът да измени така определения
срок от 10 месеца като го намали.
Принудителните административни мерки по
чл.171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон,
поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл.22, предложение второ
от Закона за административните нарушения и наказания. При прилагане на
принудителната административна мярка по чл.171 от ЗДвП, административният орган
действа при условията на обвързана компетентност. В случая, материалноправната
предпоставка за прилагане на мярката е управление от оспорващия на собственото
му ППС след като е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред. Предходната
ЗППАМ от 05.01.2018г. е влязла в законна сила на 12.03.2020г., а към момента на
нарушението правата на водача не са възстановени. Нарушението е констатирано с издадения АУАН,
който има обвързваща доказателствена сила до установяване на противното
съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП. По делото
не са ангажирани доказателства, оборващи отразената в акта констатация. Следователно
предвидените в закона предпоставки за издаване на ПАМ са се осъществили. В
непосредствена връзка с горното, настоящият състав на съда, счита че
обжалваният административен акт е съобразен и с материалния закон.
В Глава VІ от ЗДвП,
озаглавена „Принудителни административни мерки” е предвидено, че за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения ръководителите на службите за контрол по ЗДвП могат да прилагат с
мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП, в
т.ч. по т.2а – прекратяване на регистрацията ан МПС. Налагането им се извършва
чрез посочените в чл.172, ал.2 на същия закон начини, вкл. и отнемане на табелите
с регистрационен номер по чл. 165, ал.2, т.2 и СРМПС при прекратяване на
регистрацията на МПС. В конкретния случай приложеният способ на ПАМ е “отнемане
на СРМПС и два бр. регистрационни табели”, което е в съответствие с
предвидената в чл.171,т.2а, б”а” от ЗДвП мярка. Обстоятелството, че водачът е
лишен от възможност да управлява законно МПС е резултат на собственото му
поведение, нарушаващо правилата на ЗДвП. Процесната Заповед за налагане на ПАМ
“прекратяване на регистрацията на МПС” е постановена при осъществяването на факти,
визирани в хипотезата на нормата на чл.171,т.2а, б”а” от ЗДвП. При това,
разпоредените от административния орган правни последици са точно тези,
предвидени в правната норма. Материалният закон е приложен в точния му смисъл.
Постигнатия правен резултат пък е съответен на целта на закона, посочена
по-горе.
В заключение,
съдът приема, че административният орган е доказал наличието на изискуемите
материално правните предпоставки за издаване на атакувания административен акт.
Релевантните юридически факти – управление на МПС след като водачът е лишен от
право да управлява МПС по административен ред са безспорно доказани.
Предвид изложените
мотиви, решаващият правен извод на съда е, че обжалваната Заповед е
законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона
форма; постановена е в съответствие с материалноправните разпоредби, на които
се основава; при спазване на административно-производствените правила и е
съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна, като недоказана и
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора
разноски не се присъждат, защото такива не са поискани.
Воден от горните мотиви,
на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, VII-ми административен състав на АСВТ
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
недоказано оспорването, заявено по
жалба на Г.Ф.А. против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-1739-000016/31.08.2020г., издадена от началник РУ-В. Търново към
ОДМВР Велико Търново, с която е постановено прекратяване на регистрацията на
ППС-лек автомобил ФОРД Мондео с рег. № *** за 10 месеца, считано от 31.08.2020г.
Решението е
окончателно, на основание чл.172, ал.5, изреч. 2-ро от ЗДвП.
Препис от решението да се изпрати на страните
по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: