Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Ловеч,………..2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, граждански
състав, в открито заседание на четиринадесети август две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА
ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
При секретаря Веселина В., като
изслуша докладваното от председателя в.гр.д.№236/2018г. по описа на Ловешкия
окръжен съд и за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по повод въззивна жалба постъпила от Н.Й.Д., ЕГН **********, чрез адв.И.А.И.
***, със съдебен адрес:***, стая 2 против Решение №40 от 30.03.2018г.
постановено по гр.д.№907/2017г. по описа на Районен съд – Тетевен, с която
обжалва същото в частта, с която
упражняването на родителските права на детето Р. В. Д., ЕГН **********
е предоставено на бащата В.И.Д.. Счита
решението в тази му част за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че съдът е
извел заключение, че само бащата на децата може да им осигури едновременно и физически и душевен комфорт в
оптимално съотношение. Моли в тази част обжалваното решение да бъде отменено и
да се уважи искането за предоставяне упражняването на родителските права на
детето Р. В. Д. на нея.
Сочи, че в съдебно заседание ще
изложи допълнителни съображения.
В срока
по чл.276, ал.1 от ГПК от адв.Д.С. ***, в качеството й на пълномощник на В.И.Д.,
ЕГН ********** е постъпил отговор на въззивната жалба, в който счита въззивната жалба за
допустима, но неоснователна, а постановеното решение за правилно и
законосъобразно. Изводите, които са направени от първоинстанционният съд
кореспондират със събраните по делото доказателства. Следва да бъде съобразен
факта, че майката живее на квартира, работи целодневно и в случай, че е й бъдат
възложени родителските права не е ясно как ще съчетае работата с грижите за
детето, без помощта на близък роднина. В
случая акцентът на спора предполага
установяване и преценка за най-добрия интерес на детето Р.. Следва да бъде
съобразен и факта, че децата не са отчуждени от майката, ищецът не препятства
контактите с нея. Така също счита, че следва да се вземе предвид, че се касае
за брат и сестра и тяхното разделяне би се отразило негативно на отношенията им
и би ги отчуждило за в бъдеще, което е недопустимо.
Моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение.
При извършената служебна проверка на
основание чл.267, ал.1 от ГПК относно допустимостта на въззивната жалба с
Определение №426 от 12.06.2018г. настоящата инстанция е приела същата за
редовна и допустима, като с оглед разпоредбата на чл.15, ал.6 от Закона за
закрила на детето съдът е задължил Дирекция „Социално подпомагане” – Луковит - дирекцията
по настоящия адрес на детето да изпрати представител за съдебно заседание,
който да изрази становище, а в случай, че има промяна в обстоятелствата да
представи и нов социален доклад за децата И. В. Д., ЕГН********** и Р. В. Д.,
ЕГН**********.
В
съдебно заседание на 20.07.2018г. по повод постъпила молба с вх.№5207 от
17.07.2018г. от страна на въззивницата съдът е допуснал страните да доведат по
двама свидетели относно обстоятелствата какви
грижи се полагат за децата от страна на родителите.
Настоящата
инстанция като е съобразила задължителните указания дадени в т.1 на
Тълкувателно решение №1 от 9.12.2013г. на ОСГТК е задължила родителите да се
явят лично в съдебно заседание за да изразят своето становище и виждане за грижите,
които ще полагат за своите деца, както и съдът да придобие впечатление за
родителския капацитет и представите им относно бъдещото отглеждане и възпитание
на децата. Останалите доказателствени искания съдът е оставил без уважение, тъй
като по делото има събрани доказателства
относно съществените въпроси касаещи интересите на децата - тяхното
психическото и емоционално здраве, има изготвен нов социален доклад.
В
съдебно заседание въззивницата Н.Й.Д. се явява лично и с адв.Б.Ц. ***, като
поддържа въззивната жалба относно предоставянето упражняването на родителските
права върху детето Р. на майката, със съответния режим на лични отношения и
определяне на дължимата от бащата издръжка.
Въззиваемият
В.Д.И. се явява лично и с адв.Д.С. ***, която заявява, че доверителят й е
категоричен, че не желае децата да бъдат разделяни, тъй като биха живели на
много километри разстояние един от друг.
Въззивната
жалба като допустима следва да се разгледа по същество, като съдът обсъди
налице ли са пороци на решението, в какъвто смисъл са изложените оплаквания.
Съдът,
след като съобрази събраните по гр.д.№907/2017г. на Районен съд Тетевен
доказателства, нов актуален доклад за детето Р. В. Д., ЕГН ********** на Дирекция „Социално подпомагане” – Луковит - дирекцията по настоящия
адрес на детето и след като изслуша родителите относно тяхната мотивация да
поемат грижите по отглеждане и възпитание на детето, приема за установено следното:
Пред Районен
съд – Троян е предявен иск от В.И.Д., ЕГН ********** против Н.Й.Д., ЕГН **********, за
прекратяване на сключения помежду им брак, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брачната връзка, определяне местоживеене на родените
от брата на страните деца, предоставяне упражняването на родителските права и
определяне режим на лични контакти, възлагане заплащането на издръжка и
предоставяне ползването на семейното жилище. Ищецът излага, че са сключили
граждански брак на 13.05.2000г. в гр.Долна Митрополия, като през първите месеци
съжителството им протичало сравнително
добре. Сочи, че ответницата е имала извънбрачни връзки, напускала е временно
семейното жилище без да се знае дали ще се върне, той се е интересувал къде се
намира и я търсил, прощавал й е, за да не се нанасят сериозни психически травми
на децата. Не твърди, че през останалото време е била лоша домакиня и не е
полагала грижи за децата. През м.юли 2017г. без видим повод ответницата
напуснала семейното жилище, след като събрала по-голямата част от багажът си и отвела
с нея и детето Р.. Научил адресът, на който се намира в гр.Кнежа и след
проведен разговор тя му заявила, че повече не желае да живее с него, тъй като
работата в къщи й тежи и тя иска свобода. За да се върне поставила условие да бъде намален броя на животните, за които
се грижат. Тази идея не му допаднала, но въпреки това обявил за продан част от
тях, намерил купувач и получените пари й
дал, както обикновено. Отишъл на работа за няколко часа и след като се върнал
установил, че ответницата е събрала целия свой личен багаж, взела всичките пари
и семейния автомобил и заминала без да каже на сина им къде отива. След
проведени телефонни разговори разбрал, че дъщеря им е взета от една от
приятелките на майка й и веднага отишъл да я прибере. Твърди, че това се е
случило на 04.10.2017г., след която дата не знае къде се намира ответницата, тя
не е потърсила децата и не се интересува от тях.
При изложените обстоятелства
ищецът заключава, че брачната им връзка
е лишена от предписаното от закона и от добрите нрави и съществува само
формално, при което бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и не може да
бъде заздравен.
На основание чл.127, ал.3 от СК
ищецът е направил искане за определяне
на привременни мерки спрямо децата родени от брака.
По повод предявен иск на правно основание
чл.49, ал.1 от СК от Н.Й.Д. против В.И.Д. с Определение №653 от 27.10.2017г. на
основание чл.213 от ГПК съдът е съединил производствата по гр.д.№907/2017г. и
гр.д.№928/2017г. по описа на Районен съд – Тетевен в едно производство, за да
се издаде общо решение.
С
протоколно определение №675 от
10.11.2017г. съдът е постановил родителските права върху децата И. В. Д., ЕГН **********
и Р. В. Д., ЕГН ********** да бъдат упражнявани
от бащата В.И.Д., ЕГН**********, като определил тяхното местоживеене на
административния адрес на бащата в гр.***, както и режима на лични контакти на
майката с децата.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от Н.Й.Д., с който оспорва изложените в исковата молба
твърдения, като сочи, че никога не е имала извънбрачни връзки, ищецът е
проявявал ревност и след полагащия й се
отпуск за отглеждане на дете не се е съгласил тя да се върне отново на работа.
Отглеждали са животни и всяка вечер се е налагало тя да си ляга след полунощ,
тъй като продукцията следвало да се
преработи незабавно. Причината за да напусне дома си е, че е била подлагана на
физически и психически тормоз от страна на ищеца, за което свидетели са били децата.
Твърди, че Р. не е посещавала редовно детска градина, поради което детските
добавки полагащи се за отглеждане на дете са спрени. След постановяване на определението
за привременни мерки ищецът й е отказал
да осъществи контакт с децата, като поставя условие срещата с тях да бъда в
дома, в който той живее. Сочи, че се е установила в имот, с подходящи условия
за живот и има финансова възможност за отглеждане и възпитание на децата. Желае
родителските права върху родените от брака деца да бъдат предоставени на нея.
С оглед съединяване на исковете
по делото е постъпил и писмен отговор от В.И.Д., с който възразява, че са
неверни твърденията изложени в исковата молба предявена от Н. Й.Д., не се противопоставя сключения брак да
бъде прекратен, ползването на семейното
жилище в гр.***, като собственост на родителите му и занапред да се ползва от него и децата, упражняване на родителските
права да бъдат предоставени на него, заплащането на ежемесечната издръжка за
децата да бъде в размер на по 120.00 лева,
движимите вещи след прекратяване на брака да останат в обикновена
съсобственост, не възразява след прекратяване на брака жената да носи
предбрачното си име, не възразява на искането за допусне на свидетели, моли и
да се даде възможност да доведе четирима свидетели..
От фактическа страна съдът приема
за установено следното:
По делото не е спорно, че В.И.Д.
и Н.Й.Д. на 13.05.2000г. в гр.Долна Митрополия са сключили граждански брак,
като съпругата е приела да носи фамилното име Д., което е видно от
удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община Долна Митрополия въз
основа на акт за сключен граждански брак №4 от 13.05.2000г., както и че от
брака на страните на 06.06.2001г. е родено детето И. В. Д., за което е издадено
удостоверение за раждане от ***г*** въз основа на акт за раждане №62/06.06.2001г.
и на 01.01.2011г. е родено детето Р. В. Д., за което е издадено удостоверение
за раждане от ***г*** въз основа на акт за раждане №0001/03.01.2011 година.
Страните не спорят, че през месец
октомври 2017г. ответницата е напуснала семейното жилище, като децата са станали
да живеят с бащата, който е продължил да полага непосредствените грижи за тяхното
отглеждане.
Детето Р. е посещавало детска
градина, като в настоящата инстанция
бащата твърди, че за предстоящата учебна година 2018/2019г. е записана
на училище, който факт се сочи и в представения
актуален социален доклад на Дирекция Социално подпомагане – Луковит.
Ищецът е декларирал трудово
възнаграждение в размер на 640.00 лева месечно, както и получавани други доходи
– рента на земеделска земя, продажба на животни и продукция от тях, извършване
на селскостопански услуги, които възлизат над 1 000.00 лева месечно.
От Трудов договор №11 от
20.10.2017г. се установява, че ответницата има сключен срочен трудов договор
със СД „***” с размер на месечното трудово възнаграждение 510.00 лева.
Страните не спорят, че семейното
жилище не е било тяхна собственост, а на родителите на ищеца, както и че по
време на брака в СИО са придобили
движими вещи и МПС.
Въззивницата твърди, че въззиваемият
е препятствал личните контакти между нея и детето Р. на 10.07.2018 година. От страна
на въззиваемия, както и от неговата сестра – свидетелката М. М. се сочи, че за съдебното
заседание проведено на тази дата, с тях са били и децата, като по време на
движение към гр.Я. бащата е провел телефонен разговор с полицейски служител, по
повод сигнал постъпил от майката, че детето Р. не са намира в домът на бащата и
обяснил, че пътуват и до един час ще се приберат, но майката не ги е изчакала. В
тази насока не са събрани други доказателства.
Пред първоинстанционния съд са
представени два социални доклади изготвени от социален работник при Дирекция
„Социално подпомагане” гр.Луковит, съответно към 27.10.2017г. и към
14.12.2017г., след извършено
проучване и проведени разговори и събрана информация от училище, детска градина
и личен лекар, като в заключителната част на същите се обобщава, че майката е напуснала семейното
жилище без да предупреди и без да съобрази последствията за децата, което не може да се тълкува като
положителна проява от нейна страна, затова внесения иск за прекратяване на
брака е в полза на децата. Бащата разполага с възможности и подходящи условия,
желае да се грижи за децата, подпомаган е от неговите близки за отглеждане и
възпитание на И. и Р..
Районен съд – Тетевен е изискал и
социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане” – Каварна, но по отношение
на битовите условия данните не са
актуални, при приставеното удостоверение за нов настоящ адрес, а в останалата
част доклада е изготвен изцяло по твърдения на ответницата.
На
основание чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето, след като съдът е
задължил Дирекция „Социално подпомагане” – Луковит - дирекцията по настоящия
адрес на детето да изготви нов социален доклад за децата И. В. Д., ЕГН **********
и Р. В. Д., ЕГН **********, такъв е постъпил с вх.№4933 от. 06.07.2018г. /в
копие/ и с вх.№4997 от 10.07.2018г. /в оригинал/.
В доклада е отразено, че жилището,
в което живеят децата е обзаведено с
вещи за обичайна употреба, има създадени основни удобства, в него се
поддържа добра хигиена. Бащата отглежда животни, произвежда сирене и кашкавал,
регистриран е като земеделски производител, работи и на 4 часа при приятел,
като кара микробус. Финансова помощ и подкрепа при отглеждане и възпитание на
децата получава от страна на родителите си, както и от сестра си.
По отношение на детето Р.
социалния работник е провела разговори в ДГ „Райна Княгиня” – гр.Я., като
наблюденията на персонала са, че тя е будно дете, след раздялата на родителите
й не се наблюдават негативни промени в емоционалното й състояние, справя се
добре със задачите поставяни в групата, обича да рисува и танцува, облечена е добре, никога не
е ходила в лош вид в училище. При проведения с Р. разговор тя е споделила, че иска да бъде заедно с брат си И. и баща си,
иска да се среща с леля си и братовчед си, да продължат да правят всички неща
заедно, както досега.
С доклада се заключава, че след
04.10.2017г. /датата на която майката е напуснала семейното жилище/ само бащата
се грижи за децата И. и Р., деата се чувстват добре в този дом, децата са
усмихнати, контактни, емоционални. С децата са проведени много разговори, при
които не е установена промяна в психо-емоционалното им състояние, която да
представлява сериозен риск за тях. Бащата и децата са заявили, че след м.март
майката не е идвала в гр.Я., Р. не е разговаряла
и по телефона с майка си. Социалния работник е
дал становище, че след като майката е напуснала семейното жилище бащата
е демонстрирал способността си да се справя с отглеждане и възпитание на двете
си деца, в интерес на детето Р. е да остане заедно с брат си И. и баща си, да
живее в позната му семейна среда и да поддържа създадените социални контакти.
От депозираната пред първоинстанционния
съд съдебно психологическа експертиза, след като експерта е съобразил данните
по делото, провел психологическо изследване, интервюта с майката, бащата и
детето Р., е дадено заключение, че за детето Р. В. Д. не възниква съмнение за
отклонение в емоционално-волевата сфера, интересите му са присъщи, адекватни и
съответни на пола и възрастта му, не е установен синдром на родителско
отчуждение, Р. е еднакво привързана и към двамата си родители, като не е
обосновано предположението, че бащата се опитва да отчужди детето от майката.
Вещото лице от позициите на психологичното прогнозиране сочи, че евентуалното
прекъсване на връзката между детето и майката би имало негативно отражение
върху психическото, емоционалното и поведенческото развитие на детето, затова
родителите следва да положат усилия за
постигане на нормален диалог и определяне на общи правила за отглеждане и възпитание на детето,
както и разумно разпределение на времето, прекарано с всеки един от двамата
родители. Експертът е акцентирал, че периода, в който се намира Р. е кризисен – т.нар.криза на седмата година и
раздялата с родител, към който е привързана, както и промяната в осигурената й сигурна
и стабилна жизнена среда, с удовлетвореност за базисни потребности, би имало
негативно отражение върху психологичното й развитие.
При изслушване на детето И. в
съдебно заседание проведено на 10.01.2018г. същия говори, че взаимоотношенията
му със сестра му са добри, независимо от разликата във възрастта ми, „...тя ми
е присърце. Ако съдът ни раздели, аз ще се чувствам – не знам какво да ви кажа
– на мен ще ми е трудно да живея”. „Аз решавам да бъда при баща ми и искам и
сестра ми да бъде при нас”.
Свидетелят Т. И.
говори, че седмицата преди съдебно заседание /10.01.2018г./ е бил в дома на
страните и е присъствал на срещата между
Н. и децата, като майката не е обърнала каквото и да било внимание на И., а Р.
не е искала да „...слезе с майка си в Я.”. Свидетелят Т. Т. заявява: „...от
моите виждания, бащата много добре си гледа децата...”. От показанията на свидетелят С. В. се установява, че след
заминаването на майката бащата „...води малката на градина и ходи да я
прибира...”.
Свидетелката
Д. В. заявява, че малката е много привързана към майка си, която изцяло е
полага грижи за детето. Р. Д., заявява, че Н. се е интересувала от децата си, а
откакто Н. е напуснала семейното жилище баща й я води на градина и прави
впечатление, като детето е добре облечено. Свидетелката Н. С. говори за взаимоотношенията на
страните и грижите за децата само от наблюденията
й през 18-тя дни, в които е живяла в дома на страните и по разкази на Н.,
затова съдът не ги приема за обективно дадени.
Разпитани
пред настоящата инстанция свидетели С. В. и М. Д. нямат конкретни наблюдения за
грижите, които бащата полага за Р.. П. Н., като госпожа на Р. в детската
градина заявява, че добре познава детето
и след раздялата му с майка си не намира промяна в поведението му, спокойна е,
детето не е затворено, няма разлика в поведението му с това на другите деца,
добре е облечено, напоследък бащата я водел и взимал от градина. Свидетелката М. М. – сестра на ищеца има наблюдения
върху поведението на Р., тъй като всяка седмица ходи при децата, казва че дето
е комуникативно, отворено е, в началото питало за майка си, мисли че страда,
майка й липсва, но когато Н. дойде, тогава нещата ще се решат, но тя не е
дошла нито един път да иска ги вземе.
По
отношение на полаганите грижи при отглеждането на детето Р. не е спорно, че по
време на съвместното съжителство грижите по отглеждане и възпитание на детето предимно
са били полагани от майката, но след заминаването й - началото на м.октомври 2017г. основно те са
поети от бащата.
В
съдебно заседание проведено на 14.08.2018г. родителите са изложили своите виждания относно оглеждане и
възпитание на детето Р. и въз основа на
които изявления съдът е формирал становище за
родителския им капацитет.
При
така установеното, което е в съответствие с установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, настоящата инстанция приема следното от правна
страна:
Относно
предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Р. В. Д.
настоящата инстанция възприема следните правни изводи:
Съгласно
чл.59, ал.4 от СК преценката е на съда, с оглед на всички обстоятелства и
интересите на детето, като се отчетат: възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите,
привързаността на детето към тях, пол и възраст на детето, възможност за помощ
от трети лица, социалното обкръжение и материалните възможности, като по всяко
дело преценката е конкретна.
В
случая страните не са постигнали споразумение относно упражняването на
родителските права. От събраните доказателства се установява, че и двамата
родители желаят да им бъде предоставено упражняването на родителските права, от
изготвения социален доклад се установява, че бащата разполага с подходящите
условия и възможности за отглеждане на детето, а майката го твърди без
конкретни доказателства, като единствено се сочи настоящ адрес. И двамата заявяват,
че детето следва да осъществява пълноценен контакт с другия родител.
От данните
по делото, включително и социалния доклад представен пред настоящата инстанция,
се установява, че Р. е привързана и към двамата родители, те имат родителски
капацитет да я отглеждат и възпитават. И двамата в различни периоди от време са
полагали грижи за отглеждането му и заявяват желание детето да остане при всеки
от тях.
Обстоятелството,
че детето е от женски пол, само по себе си не може да обоснове извода, че бащата
е по-малко подходящ да полага грижи за неговото отглеждане и възпитание. В
жилището, в което живее бащата социалния
работник е установил много добри и хигиенични условия, обзаведено добре с вещи
за обичайна употреба. В случая бащата има по-голямо предимство в сравнение с това
на майката от гледна точка да разчита на възможността за помощ от неговите
родители и сестра му при отглеждане на детето, тъй като бабата по майчина линия
живее в друго населено място от това, в което се е установила майката, трудово
ангажирана е и само инцидентно може да се разчита на помощта й. Освен това майката не е трайно установена - по
време на висящността на делото пред
настояща инстанция тя промени настоящия си адрес, приставения трудов договор е
срочен, които факти говорят за нестабилен социален статут. Освен това в хода на
производството от свидетелските
показания е видно, че майката установява инцидентни връзки с други мъже, което не е добър пример
за поведение, което да следват децата й.
Настоящата
инстанция извършвайки отново преценка за най-добрия интерес на детето и
най-вече изготвената съдебно-психологична експертиза, която дава заключение, че
при промяна в осигурената й стабилна жизнена среща и удовлетвореност на базисни
потребности, Р. би се оказала в критична
за адаптацията й ситуация и може да предизвика нежелани поведенчески реакции,
както и изготвения социален доклад, в който се сочи, че за детето в дома в гр.Я.
не е установено да е създадена обстановка на дискомфорт и риск от неговото
емоционално състояние, следва да не се определя ново местоживеене и
упражняването на родителските права да се предостави на майката, затова
обжалваното решение в тази му част е правилно и следва бъде потвърдено.
При
този изход на спора разноските остават в тежест на страните така както са
направени предвид характера на спора – спорна съдебна администрация.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №40
от 30.03.2018г. постановено по гр.д.№907/2017г. по описа на Районен съд –
Тетевен, в обжалваната му част относно предоставяне упражняването на
родителските права на детето Р. В. Д., ЕГН **********.
В
останалите части Решение №40 от 30.03.2018г. постановено по гр.д.№907/2017г. по описа на
Районен съд – Тетевен като необжалвано е влязло в сила.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на страните за присъждане на разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните
на основание чл.280, ал.3, т.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.