№ 1077
гр. София, 20.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 17 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Петър В.. Сантиров
при участието на секретаря Снежана Н. Колева Маринова
и прокурора Николина Симеонова Ангелова (СГП-София)
Сложи за разглеждане докладваното от Петър В.. Сантиров Частно
наказателно дело № 20211100203236 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ Н. Д. С., редовно призован и доведен от Затвора
гр.София, се явява лично, доведен от органите на Съдебна охрана.
ЗА НЕГО СЕ ЯВЯВА адв. В. П. от САК, упълномощен защитник, с
пълномощно по делото.
ЗА СГП прокурор А..
НАЧАЛНИКЪТ на Затвора гр.София, редовно призован, се
представлява от инсп.Т.Г., представя заповед № Л-220/16.06.2021г., с която е
упълномощена да представлява изп.функциите Началник на затвора
гл.инсп.Р.Д..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход, няма процесуална пречка.
Инсп.Г.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото, няма пречки.
ОСЪДЕНИЯТ С.: Да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ, като съобрази становището на страните и материалите по
делото, намира, че не са налице пречки по хода на делото в днешното съдебно
заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА самоличността на осъдения по затворническо досие с
приложен снимков материал, както следва:
Н. Д. С. – роден на ******* в гр. София, българин, български
гражданин, осъждан, със средно специално образование, работил без трудов
договор до задържането му, с постоянен адрес в гр.София, ж.к. „*******, с
ЕГН **********.
СЪДЪТ разясни на осъдения правата, с които разполага в настоящото
производство.
ОСЪДЕНИЯТ: Ясни са ми правата. Нямам искания за отводи.
АДВ.П.: Нямаме искания за отводи.
СЪДЪТ докладва постъпила от представителя на затворническата
администрация актуална справка за лишения от свобода относно изтърпяното
и остатъка за изтърпяване към днешна дата.
СТРАНИТЕ (поотделно): Запознати сме, моля същата да бъде
приобщена към доказателствата по делото, тъй като е относима към делото.
СЪДЪТ като взе предвид становището на страните счита, че
предоставената справка е относима към предмета по доказване на делото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите по делото справка от
20.09.2021г. относно фактически изтърпяното, включително и от работа, и
остатъка за изтърпяване на наложеното на осъдения наказание „лишаване от
свобода“.
2
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане на постъпилата молба от
осъдения Н. Д. С. чрез пълномощник адв. В. П. от САК за условно
предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното му наказание
„лишаване от свобода“ в размер на три години по НОХД № 344/2020г. на РС
Пазарджик, по което изтърпява същото.
ПРОЧЕТЕ СЕ.
ОСЪДЕНИЯТ С.: Поддържам молбата си.
АДВ.П.: Поддържам молбата. Нямам доказателствени искания.
ИНСП.Г.: Оспорваме молбата. Нямам доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ: Не оспорвам молбата. Нямам доказателствени искания.
ОСЪДЕНИЯТ: Нямам искания за доказателства.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА всички писмени и гласни доказателства,
приложени по делото.
СЧИТА делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. П.: Уважаеми господин Съдия,
Считам, че са налице предпоставките на чл.70, ал.1 от НК за условно
предсрочно освобождаване на осъдения Н.С.. Той фактически е изтърпял
повече от две трети от наложеното му наказание „лишаване от свобода“. В
доклада, приложен по делото, не се твърди, че липсват доказателства за
3
поправянето на осъдения. Съвсем формално и бланкетно е посочено, че не са
налице убедителни доказателства за това. Напротив, аз считам, че
доказателства за поправянето на осъдения С. и то многобройни и убедителни
такива са налице. Повече от една година С. работи като портиер-чистач в
Промишлена зона в Централния софийски затвор. Изпълнява добре
възложените му задачи, няма данни да е влизал в пререкания със служебни
лица. Два пъти е награждаван със заповеди съответно през м.януари 2020г. и
през м.май 2021г. като тези награди са за „подчертана дисциплинираност,
стриктно спазване на режимните изисквания и съвестно изпълнение на
възложените му задачи“. През м.март 2021г. е предложен за поощряване.
Подчертавам, отново посочено в доклада обстоятелство, той не е наказван.
Предвид тези факти, в доклада е посочено, че през целия период на
изтърпяване на наказанието лишеният от свобода показва, че работи за
коригиране на поведението. Същевременно, това безупречно поведение се
омаловажава от затворническата администрация, защото според инспекторът,
изготвил приложения по делото доклад, тези изисквания били дължими по
закон. Тази дисциплинираност и безупречното поведение на лишения от
свобода С., и зачитането от негова страна на правилата и законите в местата
за лишаване от свобода, дават основание да се приеме, че той е готов да
спазва законите и когато излезе на свобода. А, от друга страна, създава
предпоставки за добро поведение в обществото от негова страна за в бъдеще.
Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че отношението на
затворническата администрация към осъдения С. е тенденциозно. Това,
според мен, вероятно се дължи на обстоятелството, че лишеният от свобода
С. е предявил иск за обезщетение за неимуществени вреди срещу ГДИН и в
момента има висящо производство пред Административен съд. Това е
документирано също от приложените в личното досие документи. В тази
връзка заявявам, че освен формален докладът е противоречив. Посочено е в
доклада, че по отношение на извършеното престъпление лишеният от свобода
С. отрича вина, не приема отговорността на деянието си и смята присъдата си
за несправедлива. – това определено не отговаря на действителното
фактическо положение. От друга страна показва, че инспекторът, изготвил
доклада, не е запознат детайлно със съдебния акт, с който е определено
наказанието, което в момента осъденият С. търпи. В случая от приложения
протокол по НОХД, по което е наложено наказанието, се установява, че С. е
признал пред съда вината си за извършеното от него деяние като дори
доброволно е възстановил причинените от деянието имуществени вреди и то
в не малък размер, след което е постигнато и споразумението, одобрено от
съда по ред0а на Глава ХХІХ от НПК.
Посочено е в доклада, че стойностите на риска от рецидив не са високи,
а са в средните нива. Също така не е висок и рискът от вреди.
Считам, че много важно и не за пренебрегване обстоятелство, следва да
се вземе предвид и малкия остатък на наказанието „лишаване от свобода“ към
момента. От приложената справка се установява, че този остатък е 4 м и 17
4
дни. Ако осъденият С. продължи да работи, както в продължение на повече от
една година работи в затвора, този срок дори ще бъде и по-малко. За това
кратко време на практика не би могло да се препланира присъдата, а дори да
се направи, същото би било безсмислено. Това е така, защото от последното
препланиране, което е приложено по личното му досие, е видно, че участието
на осъдения по този план е веднъж месечно. При евентуално УПО с такъв
незначителен остатък от присъдата по никакъв начин не биха се нарушили
обществения интерес и интересите на правосъдието. Считам, че
определянето на изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от
наказанието ведно с налагането на една от пробационните мерки по чл. 42А,
ал.2, т.1-4 от НК ще доведат до възпитателен и възпиращ ефект по отношение
на осъдения и ще бъдат постигнати така целите на наказанието, визирани в 36
от НК.
С оглед изложеното, аз моля, да уважите молбата и да постановите
съдебен акт, с който осъденият Н.С. да бъде УПО.
ОСЪДЕНИЯТ С.: Искам да добавя нещо. Тука в досието съм написал
пред отрядния, който ми е и ИСДВР, че отказвам да се занимават повече с
мене, защото в престоя ми от една година в групата работя, нямам наказания,
спазвам вътрешния ред, само че отрядния – ИСДВР-то ми отказва, както два
пъти съм награждаван, един път ми отказа наградата, защото трябва да
спазвам някаква „прогресивна система“, която я няма в ЗИН, отказаха да ми
свалят режима, принципно по закон трябва на ¼ от присъдата и това ми
отказаха и по този случай ме принудиха да им заведа дело за неспазване на
законите, които са отредени за изтърпяване и затова съм го написал това
заявление, че отказвам повече да се работи с мене, защото през този период
от една година, където съм вътре, съм се виждал два пъти с отрядния –
ИСДВР-то, за да ми даде наградите, където съм предложен за награждаване.
И това е работата с мене, която са извършили за една година, откакто съм в
отряда на затвора. Друго нищо не е вършено с мене. Просто да Ви кажа как
работят с мене. Исках да Ви обясня.
Нямам какво да кажа по същество по доклада от ИСДВР Ч..
ИНСП.Г.: Становището на началника на затвора е отрицателно, защото
към момента при осъденото лице е налице само формалната предпоставка за
УПО, а кумулативната – да е дал достатъчно данни, категорични и
убедителни за своето поправяне, не е налице. Това е така, тъй като в
следствие на провежданата корекционна работа до момента не се установява
промяна по отношение на риска от вреди за общественото, който продължава
да бъде среден. Не се установява промяна по отношение на риска от рецидив,
който е в средните стойности. Към момента все още са ясно изразени шест
5
дефицитни зони, по които следва да продължи. Режимът на осъдения не е
заменен, тоест пенетенциарната система не е изпълнена.
Не на последно място следва да ес отчете и това, че през юни месец
настоящата година осъденото лице сам и самоволно е дал писмено заявление,
с което се е отказал от това да се работи с него, което считам, че не е в плюс.
Същият е подал заявление, с което писмено е заявил, че не желае да се работи
повече с него, като причина за това е изтъкнал това, че администрацията на
затвора работи по вътрешни правила и е счел, че няма смисъл да се бори за
режим и условно предсрочно освобождаване. Считам, че целите и задачите на
наказанието не са постигнали и моля да не уважавате молбата му.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин Председател,
Считам, че е налице първата предпоставка на чл.70, ал.1, т.2 от НК,
както и достатъчното данни за поправянето на осъденото лице, с оглед на
което считам, че молбата му следва да бъде уважена.
РЕПЛИКА на ОСЪДЕНИЯ: В това заявление съм цитирал, че не мога да
ползвам условно предсрочно, тъй като ми пречат да си изпълня плана на
присъдата. Исках, да си изпълня плана на присъдата, но те просто не ми го
позволяват и затова се отказах, не че не искам да ползвам условно
предсрочно.
СЪДЪТ предоставя последна дума на осъденото лице.
ОСЪДЕНИЯТ: Моля да ми бъде уважена молбата и да ме освободите
условно предсрочно. Ще спазвам пробационния план, няма да правя
произшествия, взех си поука, платил съм щетите по делото, направих
споразумение, имам семейство, ще се грижа за него и ще гледам да не правя
пакости.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ.
След проведено тайно съвещание обяви решението си публично в
присъствието на страните по делото.
СЪДЪТ като съобрази становището на страните, събраните по делото
доказателства и относимите към произнасянето законови разпоредби намира
за установено следното:
Производството е по реда на Глава ХХХV НПК, а именно:
6
Производство във връзка с изпълнение на наказанията, Раздел І Предсрочно
освобождаване, образувано по молба на осъдения Н. Д. С., която молба в
днешното съдебно заседание се поддържа както от него, така и от защитата
му. Излагат се съображения, че са налице посочените в закона предпоставки
за условно предсрочно освобождаване, тъй като е изтърпял повече от две
трети от наложеното му наказание, работи и е дал доказателства за своето
поправяне.
Становището на представителя на Началника на затвора е, че молбата
на осъдения не следва да бъде уважена.
Становището на представителя на СГП счита, че молбата е основателна
и следва да бъде уважена.
Съдът, на първо място отчете, че разпоредбата в посочената глава и
раздел на НПК е сравнително нова такава - от месец 02.2017г. и която
разпоредба дава право на лишените от свобода също да инициират
производство като настоящо такова, в което производство съдът на първо
място е длъжен за изследва визираните в разпоредбата на чл.70 НК
обстоятелства дали са налице по отношение на осъдения С., за да прецени,
дали да уважи молбата му или не.
Съдът следва да се запознае с доказателства по делото, събрани по реда
на НПК, а това са затворническото досие на осъдения и останалите писмени
доказателства - доклади, оценки, справки.
Воден от изложеното положение в конкретния случай СЪДЪТ намира
за установено следното:
По делото са налични съответните съдебни актове в т.ч. присъда,
мотиви, видно от които същият търпи наказание в размер на ТРИ години
„лишаване от свобода“.
Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК, изменена с брой 13/2017г. в
Държавен вестник, в сила от 07.02.2017г., съдът може да постанови условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието
„Лишаване от свобода“ по отношение на осъден, който е дал доказателства за
своето поправяне и изтърпял фактически в случая не по-молко от две трети,
7
доколкото присъдата спрямо лицето е за деяние при условията на опасен
рецидив, което е относимо към този осъден и от посочените по-горе данни се
установява, че две трети от наложеното на осъдения С. снаказание е
изтърпяно, като общо е изтърпял съгласно днес представената справка общо
на 2 г 7 м 13 дни, от които фактически 2 г 2 м 25 дни и от работа 4 м 18 дни.
Остават му да изтърпи 4 м 17 дни.
Доказателствата за поправянето на осъдения съгласно разпоредбата на
чл.439а от НПК са всички обстоятелства, които сочат положителна промяна
на осъдения по време на изтърпяване на наказанието му като добро
поведение, участието в трудови, спортни, образователни, обучителни,
квалификационни и други дейности или специализирани програми за
въздействие и обществено-полезни прояви. Доказателства за поправянето се
установяват от съответните оценки на осъдения, работата по индивидуалния
план за изпълнение на присъдата, както и други източници на информация за
поведението на осъдения в местата за лишаване от свобода.
В конкретния случай лицето е полагало труд, видно от приложената
заповед за това.
Освен всичко друго, съдът е длъжен да посочи, че законът не задължава
съда да постанови УПО при фактически изтърпяно не по-малко от ½ по
принцип или 2/3 в случая от наложеното наказание, а му дава право да
прецени дали кумулативно са изпълнени посочените в чл.70, ал.1 НК
условия, а именно: да прецени дали са налице данни за поправянето на
лицето след престоя му в пенетенциарното заведение.
Видно от посочения план на присъдата е констатиран среден риск от
рецидив – 64 точки, което е в абсолютния среден размер – между 40 и 80,
каквито изисква Наредбата, които към настоящия момент не са променени –
нито са редуцирани, нито са увеличени, което сочи на липса на промяна,
което според съответните длъжностни лица, преценящи тези факти и
обстоятелства, не са намерили основание да приемат, че са налице такива и в
двете посоки, тоест няма никаква промяна в личността на лишения от
свобода, въпреки проведената корекционна работа с него съгласно
индивидуалния план към присъдата.
8
Действително, лицето е награждавано. В същото време обаче следва да
се отчете, че наложеното му наказание е за такова при условията на опасен
рецидив, което от своя страна води до правния извод, че целите на чл. 36 НК
не са били постигнати с предходното му осъждане и същото неимоверно
много завишава критериите за оценка поведението му в местата за лишаване
от свобода и се изискват много по-големи доказателства за поправка на
лицето отколкото, ако не беше в условията на опасен рецидив. Не случайно
лицата, компетентни да правят тази преценка в структурите на
затворническата адвинистрация, които имат досег и наблюдение до лишените
от свобода, въпреки награждаванията спрямо лицето, не са намерили
основание да променят оценката си. А, както бе посочено и по-горе,
доказателства, които следва да прецени съда в дело като настоящото, най-
актуално и важно се явява становището именно на тези компетентни
длъжностни лица, доколкото същите имат пряко наблюдение върху всеки
един лишен от свобода.
Съгласно доклада на ИСДВР Ч., са отчетени дефицити при осъдения в
няколко зони. Следва изрично да се подчертае изложеното – начин на живот и
обкръжение – склонен към безразсъдно и рисково поведение навън, за да
постига целите си; в условията на изолация е с лидерски нагласи;
междуличности проблеми с адекватни умения за общуванте като цяло, но с
враждебни нагласи към съд, прокуратура, затвор като обвинява за
положението, в което се намира. При уменията за мислене е отбелязано, че
лишеният от свобода не вижда да има проблеми освен това, че е в затвора,
омаловажава действията си, живее с чувство за всепозволеност и не се
замисля за последиците.
Въз основа на така изложеното ценките за риск от сериозни вреди са:
Риск за обществото – Среден.
Риск за персонала в затвора – нисък.
Риск за лишения от свобода – Нисък.
Риск за другите лишени от свобода – Нисък.
Видно от така изложеното по тази скала най-висок се явява рискът за
обществото. Именно тази преценка за риск за обществото има най-голяма
тежест при преценката, доколкото при постановяване на УПО лишеният от
9
свобода се влива в редиците на обществото и именно превантивната роля на
закона е да прецени и предотврати какъвто и да е риск за обществото,
доколкото дори и ЕСПЧ нееднократно е постановил в своите съдебни актове,
например ЛАТЕЛИЕ срещу ФРАНЦИЯ, че рискът винаги следва да надделее
над личните права и свободи на всеки отделен индивид.
Следва да се отчете и криминалното минало – осъждан седем пъти за
различни по вид престъпления, като осъденият се е специализирал в кражба
на скъпи автомобили. Нарушил е именно условно осъждане, условния срок на
присъда, а в момента се иска отново условен срок на предсрочно
освобождаване. Независимо, че е изтърпял накзание в МЛС, както бе
посочено горе, специалната превенция,заложена в чл.36 от НК, не е изиграла
своята роля. Отношението му към извършеното престъпление – осъденият
категорично отрича вина и каквато и да е участие, заема оневинителна
защитна теза и се възприема за несправедливо осъден.
След толко време, прекарано в МЛС, осъденият следва да е наясно, че
това е целта на пенетенциарното заведение – именно да повлияе позитивно на
мисленото основно лишените от свобода - след като осъзнае какво е
извършил, да преосъзнае извършеното и да започне живота си „отново“, което
при поредица осъждания, говори, че не е налице. И всяко едно такова лице се
явява опасно за обществото. Именно това е и смисълът на наказанието
„лишаване от свобода“ – да накара т.нар. „сбъркали хора“ да осъзнаят какво
са извършили и да пренарядят живота си наново.
Изрично е посочено – при осъдения са анлице утвърдени криминални
нагласи.
Следва да се отбележи относно трудовата му заетост, че преди
постъпването си в затвора, не е полагал законна трудова дейност. Твърди, че
жената, с която живее на съпружески начала, има собствен бизнес, а самият
той не споделя с какво се занимава. Дори и в дешно съдебно заседание на
изричен въпрос на съда не споделя какво е работил преди задържането му.
Като извод настоящият съдебен състав счита, че е видно, че
провежданата корекционна работа с осъдения до момента не установява
промяна по отношение на риска от вреди за обществото, което е най-важната
10
преценка, която следва да извърши съда.
Лишеният от свобода до момента не е работил на външни обекти, нито
е получавал награда „домашен отпуск“. Осъденият не е преминал все още
етапите на „прогресивната система“, не е преместен в затворническо
заведение от открит тип, на ОБЩ или ЛЕК режим, не е пребивавал на работа
вън от МЛС без охрана. Независимо от факта, че осъденият С. е награждаван
с „писмена похвала“ и „извънредна хранителна пратка“ за „подчертана
дисциплинираност, стриктно спазване на режимните изисквания и съответно
изпълнение на възложените му задачи“, работата му за коригиране на
поведението му, стойностите за риска към настоящия момент не са
редуцирани и са налице проблемни зони, по които следва да се работи.
Прогнозата за личността в доклада по отношение на осъдения е, че
дефакто е изпълнил първата предпоставка на закона, но втората изискваща се
по закон такава не е налице, доколкото според съответните компетентни
длъжностни лица е, че при него не е настъпила промяна в поведението, която
да очертае възможност за наличие на втората задължителна по закон
предпоставка, като изрично е заявено, че целите и задачите, заложени в плана
за присъдата не са изпълнени докрай и актуалните проблемни зони, по които
работата следва да продължи, прогресивната пенетенциарна сисмета не е
изпълнена и всички доказателства в тази насока водят до последователно
колебливо поведение на лишения от свобода.
Всичко изолжено до момента, множеството присъди, вкюлчително и
такива преди настоящата, говорят за трайно установени противоправни
навици и начин на поведение, които настоящият съдебен състав в
прозиводство по чл. 439А НПК следва изрично да прецени към настоящия
момент и счита, че не са налице основания, обуславящи втората
предпоставка, а именно: преценката, че осъденият е дал категорични
доказателства за своето поправяне и същият не е опасен за околните, което
според настоящия съдебен състав не е налице.
Изрично следва да се подчертае отново, че при съдебен акт за деяние,
извършено при условията на опасен рецидив следва да положи многократно
повече усилия, за да може да се каже – да, той се е поправил.
11
Като съобрази горепосоченото и данните по делото, съдът счита, че не
са налице основания за освобождаване предсрочно условно на осъдения Н. Д.
С., поради което молбата му следва да бъде оставена без уважение.
ВОДЕН от горното и на основание чл.440 НПК СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Н. Д. С. за условно
предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното му наказание
„лишаване от свобода“ по НОХД № 344/2020г. на РС Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от осъдения и Началника на
затвора и протест на прокурора в 7-дневен срок от днес пред САС, по реда на
Глава ХХІІ от НПК.
Адв.П.: Моля да ми бъде издаде заверен препис от протокола.
СЪДЪТ РАЗПОРЕДИ да се издаде заверен препис от протокола на
адв.П..
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15.52
часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
12