ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1540 12.09.2017 г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, Първо
гражданско отделение, в закрито заседание, в състав :
Окръжен съдия Иван Воденичаров
като разгледа докладваното от
съдията г.д. № 1889 по описа за 2015 година, на осн.е чл.140 във вр. чл.146
ал.1 ГПК взе предвид следното :
Производството е
образувано по искова молба на Р.В.К. с ЕГН **********, съд.адрес ***, чрез адв.
Т. против 1/ Т.К.К. с ЕГН **********,*** ; 2/ Е.Х.Я. – А. с ЕГН **********, представлявана от адв. Кожухаров
– БАК, съд. адрес *** и 3/ НАП – ТД Бургас, ул. Цар Петър № 5, Подн. Б
Съдът е изпратил
препис от исковата молба и приложенията към нея на ответниците на които е
указано да подадат писмен отговор в законния едномесечен срок, задължителното
съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на
права.
В срока по закона е постъпил отговор от
ответницата Е.А..
Книжата по делото са редовно разменени.
Съдът намира, че в настоящото определение
следва да включи и проекта си за доклад по делото на осн. чл.140, вр. чл.146 ГПК.
Проект за
доклад:
Обстоятелства,
на които ищецът основава исканията си:
Ищцата твърди, че ответниците са страни в изпълнителното производство по
изп.д. №20138030400972 на ЧСИ Маджарова. Съдия изпълнителят е насочил
изпълнението върху идеална част от недвижим имот – дворно място в гр. Карнобат,
ул. Юрий Венелин № 22 с площ от 380 кв. м. , съставляващо УПИ І-2030, кв. 129,
ведно с построената в това дворно място жилищна сграда състояща се от сутеренен етаж със застроена
площ от 47 кв. м. ; партерен етаж с площ от 175 ктв. М. , втори жилищен етаж от
175 кв. м. и подпокривно пространство с
площ от 155 кв. м. Ищцата твърди, че е едноличен собственик на описания имот,
придобит от нея с трансформация на лични средства без съпругът-длъжник в
изпълнението Т.К. да има принос в придобиването му. Бракът им е бил сключен през 1965 г.
Процесният имот е придобит от ищцата с нотариален акт за покупко-продажба № 101, т. І, д. № 291/1997 г. на КРС с
парични средства, които са придобити преди брака, получени от баща й Васил
Иванов Димов. Бащата е бил наследник по завещание на неговия чичо Пеню Димов
Дечев, който му завещал недвижими имоти, акции, пари и парични вземания. Ищцата
получила от баща си значително количество златни пари от Австро – Унгария,
които продала като нумизматична рядкост. Процесното дворно място било закупено
именно с полученото от баща си, като съпругът не участвал в сделката знаейки,
че имота се купува със средства само на ищцата. Отделно от наследеното ищцата
имала и други доходи, които също не са СИО. Позовава се на нотариален акт за
собственост по реституция върху земеделски земи в полза на баща й с обща площ
от 86 дка, които след смъртта на бащата през 1996 г. били предадени в
земеделската кооперация – с. Черково. След делба на земите през 1999 г. ищцата
предоставила лично нейния дял в кооперацията, а от 2006 г. е предоставила
своите земеделски земи за ползване от ЕТ „Кунчо Калчев“, на когото през 2012 г.
ги продала не за сумата от 4 500 лв, както е по нотариален акт, а за
действителната цена от 21 500 лв. По време на брака – през 1997 г. и 2008
г. са били продадени два имота, като половината от получените пари от тези
продажби, заедно с лични средства, ищцата вложила в строителството на
процесната къща. Ответникът нямал принос в строителството на сградата. Неговите
средства, включително частта от продажбата на семейни имоти той влагал в
дейността си на ЕТ „К. – Т.К.“, като своите пари той влагал в това търговско
предприятие, към което ищцата няма отношение. Самото строителство на сградата
със средства на ищцата е продължило от 2003 г. до 2009 г., като и към момента
някои от помещенията са в незавършен вид. Ответникът – съпруг винаги е
признавал едноличната собственост на ищцата върху процесния имот, което е
станало с негови изявления по договор кредит от 22.10.2007 г. и от брачен
договор от 24.04.2015 г., с който съпрузите са уредили отношенията си по
отношение процесния имот. Поради това ответникът – неин съпруг Т.К., който е
длъжник по изпълнението няма собственически права върху имота, предмет на
изпълнението.
Ищцата отправя
искането: да бъде
прието за установено по отношение на ответниците, че процесния недвижм имот не
е собственост на длъжника по изпълнението Т.К..
Претендират се и разноски.
Правна
квалификация: предявен
е иск с правно основание чл. 440 ГПК, вр. чл. 124 ГПК.
Възражения на ответницата Е.Я.:
Първо.
Представеното завещание е от 1941 г. и е представено в нечетлив препис.
Завещаното имущество касае три лица, от които единия е наследодател на ищцата,
като няма данни за имуществото към момента на смъртта на завещателя и дали
описаните в завещанието активи са действително част от наследствената маса.
Поради това не може да се установи дали наследодателя на ищцата действително е
поучил някакво наследено по завещание имущество и дали го е съхранил към
момента на обявяване на завещанието през 1948 г. Още повече, че част от
описаните в завещанието активи са били национализирани от завещателя или от
наследниците му със съответните закони. Поради това бащата на ищцата дори и да
е бил заветник, то не е могъл да получи имотите реално. На следващо място не би
могло да се установи идентичността на лицето Васил Димов по завещанието и
бащата на ищцата.
Второ. Единственото
доказателство за собствеността на ищцата са три земеделски имота поделени между
нея и брат й Пеню Иванов по делбата от 1999 г. Твърденията за получени златни
монети от Австро – Унгария са безпочвени и необосновани, тъй като те са били в
обръщение преди 1918 г. и не се въвеждат обстоятелства за придобиването им от
наследодателя
Трето.
Необосновани са и твърденията за доходи от рента. Представените договори за
наем с ЕТ „Кунчо Калчев“ са антидатирани и съставени за процеса, като нямат и
достоверна дата. Във всички договори липсва датата на издаване на личната карта
на ищцата, което е могло да се допусне само по първия договор, но не и в
последващите. Обратното писмо с действителната продажна цена на продадените на
едноличния търговец имоти също е антидатирано и съставено за процеса.
Опровергаването на заявеното от ищцата не може да засегне трати лица, още
повече че от 2011 г. има закон за ограничаване плащанията в блрой над
15 000 лв.
Четвърто. Оспорва
и предварителния договор от 2008 г. за продаден имот по време на брака
и платежни разписки към него. Счита за меродавна цената по нотариалния акт –
18 000 евро, като ищцата по пълномощие на ответника – съпруг е получила
цялата продажна цена. Поради това вложените от тази сделка средства не са само
лични на ищцата, а са СИО. Сумата от продажбата на имота през 1997 г. също
представлява СИО, поради което не може да се приеме, че строителството на
процесната къща е станало изцяло с лични средства на ищцата. Същият
представлява СИО, което се потвърждава и от актовете за учредяване на договорна
потека, в които е отбелязано, че имота е СИО. При положение, че към 2005 г.
сградата е била построено в груб строеж, то след тази година всички лични
доходи на ищцата вложени в сградата са ирелевантни.
Пето. Брачният договор
бил симулативен. Позовава се на предходни изявления в обратния смисъл,
установени в актовете за ипотека по отношение СИО върху процесния имот. Още
повече, че брачния договор е подписан след получаване на съобщението за
извършен опис върху имота. Твърденията за обратно действие на брачния договор
са несъстоятелни, тъй като прехвърлителното действие по брачния договор е от
датата на сключването му, в случая след 24.04.2015 г., когато възбраната върху
имота е била вече вписана /27.06.2013 г. /. С брачния договор не могат да се
засягат права на трети лица, каквито са кредиторите – взискатели.
Шесто. Оспорва се
твърдението, че всички средства от търговската дейност на ответника длъжник са
влагани отново в дейността. Обратното. Именно тези средства са влагани в
семейната общност, включително покупката и изграждането на имота. Освен това
ответника също е прехвърлил имоти – лична собственост и получавал средства, с
които е участвал в изграждането на имота. Придобиването на МПС от страна на
ответника е ирелевантно. Независимо от това оспорва представените договори за
продажба на МПС.
Относно
въведените искания по доказателствата:
Страните са
приложили писмени доказателства, които ще се допуснат. По останалите
доказателствени искания съдът ще се произнесе в открито заседание след
изслушване на страните, отделяна на спорно от безспорно, конкретизиране на
обстоятелствата, които ще се установяват със свидетели и на задачите на
исканите да се назначат съдебни експертизи.
Разпределение
на доказателствената тежест.
Доказателствената
тежест е на ищцата, тъй като тя отрича правото на ответника-длъжник и следва да
доказва при условията на пълно и главно доказване всички твърдени основания факти и обстоятелства установяващи
едноличното й право на собственост върху процесния имот. Ответникът доказва
възраженията и оспорванията си. По
делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154
ал.2 и 155 от ГПК. На основание чл.146 ал.1 т.5 във връзка с ал.2 съдът следва
да укаже на страните, че съгласно чл.153 и 154 ал.1 от ГПК всяка страна е
длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или
възражения, както и връзките между тези факти.
Мотивиран от горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА на 19.10.2017г. от 10.40 часа.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.
ДА СЕ
ВРЪЧАТ преписи от отговора.
СЪОБЩАВА на страните проекта си доклад.
ДОПУСКА приложените писмени
доказателства.
ОБЯВЯВА произнасяне в съдебно заседание по другите искания.
УКАЗВА на страните, че всяка от тях е
длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или
възражения, както и връзките между тези факти.
УКАЗВА доказателствената тежест според мотивната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е необжалваемо.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :