Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. Луковит, 22.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание
на осми октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При
секретаря: В. П.
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 155
по описа на съда за 2018 година, за
да се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба на ЕТ „ДВ – В.Н.” ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Луковит, ул. „З.П.” № **,
вх. „*”, ет. *, ап. *, против Наказателно постановление
№ 11-0000518/ 14.03.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” гр.Л.. В жалбата се правят подробни и конкретни оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление и
се моли за отмяна му.
Жалбоподателят взема участие във въззивното производство чрез
пълномощника адв. И.К., която поддържа жалбата, навежда подробни съображения за
нейната основателност и моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
Административно-наказващият орган взема участие в съдебното
заседание чрез пълномощника юрисконсулт Деков, който оспорва жалбата, навежда
съображения за нейната неоснователност, респективно за законосъобразност на
атакуваното наказателно постановление и моли за потвърждаването му.
Във връзка с първоначалната подадена жалба от ЕТ „ДВ – В.Н.” срещу
процесното НП е било образувано АНД № 79/ 2017г. по описа на РС Луковит, като с
Решение № 17/ 01.02.2018г. НП е отменено като незаконосъобразно. С Решение №
113/ 28.05.2018г. по КАНД № 74/ 2018г. на Административен съд Л., е отменено
Решение № 17/ 01.02.2018г. на ЛРС и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приетите и вложени в делото материали от АНД № 79/ 2017г. по
описа на РС Луковит и досъдебно производство № 26/ 2017г. по описа на РУ МВР
Луковит, намира за установено следното от фактическа страна:
На 10.08.2016 г., около 10:30 часа, от служители на „Инспекция по
труда” гр. Л. е извършена проверка в стопански двор, находящ се в с. Пещерна,
ул. „П.В.” № *, експлоатиран от ЕТ „ДВ – В.Н.”. Проверяващите служители
заварили работници, които се занимавали с почистване на воден лук, сред които
била и А.С.А., родена на *** г., която към този момент била на 16 годишна
възраст. По същото време и на същото място се намирал и жалбоподателят В.Н.,
действащ в качеството на управляващ и представляващ ЕТ „ДВ – В.Н.”.
Проверяващите служители дали на А.А. да попълни декларация във връзка с
извършване на проверка по спазване на трудовото и осигурителното законодателство.
За извършената проверка е съставен протокол за оглед от 10.08.2016 г., подписан
и от В.Н.. На 19.08.2016 г. В.Н. представил на проверяващите служители заверени
копия от документи, сред които и трудов договор по чл. 114а, ал. 1 КТ, сключен
на 10.08.2016 г. с А.С.А..
С покана изх. № 16219458 от 04.10.2016 г. В.Н., действащ
в качеството управляващ и представляващ на ЕТ „ДВ – В.Н.”, е поканен за
съставяне на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/.
На 14.10.2016 г. в гр. Л. срещу В.Н., действащ в качеството
управляващ и представляващ на ЕТ „ДВ – В.Н.” е съставен АУАН № 11-0000518/
14.10.2016 г. за това, че на 10.08.2016 г., на осигуряваната от него
работна площадка, без издадено разрешение за работа от Дирекция
„Инспекция по труда”, приел на работа А.С.А., навършила 16 години, която
работела при установено от него работно време, съобразно създадена от него
организация на работа, под негов контрол и с негови материали. В съставения акт
В.Н. изложил обяснения, според които А.С.А. била на обекта с леля си и на
нея той не е възлагал задачи да почиства лук. Актът е подписан от В.Н.,
който е получил препис от него. Въз основа на акта Директорът на Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Л. издал наказателно
постановление 11-0000518/ 14.03.2017г.
От представената по делото декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3, вр.
с чл. 402, ал. 2 КТ е видно, че А.С.А., в която същата е посоченото като автор
на документа лице, е декларирала, че за времето от 10.08.2016 г. до 17.08.2016
г. ще извършва работа в стопанския двор за ЕТ „ДВ – В.Н.”, с работно време от
08:00 часа до 17:00 часа и че извършваната от нея работа е връзване на лук.
Посочено е, че уговореното трудово възнаграждение е в размер на 15 лева.
Към делото са приети и вложени материалите по досъдебното
производство № 26/ 2017г. по описа на РУ МВР Луковит. Приложената в оригинал към
ДП декларацията от 10.08.2016г., е била обект на изследване по назначената на
графическа експертиза. От съдържанието на депозираното заключение е видно, че
вещото лице е дало категорично заключение, че подписът обект на изследване след
статус „подпис на декларатор“ не е положен от А.С.А., че изписаният ръкописен
текст в декларацията, изписан в статуса „декларирам“ не е изписан от А.С.А..
Експертизата е изследвала и приложения трудов договор № 8 от
10.08.2016г., сключен между жалбоподателя като работодател и А.А.. Вещото лице
отново е дало категорично заключение, че подписът положен след статуса
„Работник“ не е положен от А.А..
От показанията на А.С.А. дадени в качеството на свидетел по
досъдебното производство се установява, че същата е изписала само трите имена и
EГН в представената и за попълване декларация, категорично отричайки да е
попълвала, изписвала други текстове в документа. Отрича също да е подписвала
трудов договор с жалбоподателя.
Също така от показанията на А. става ясно, че на процесната дата е
отишла в обекта при С.М., приятелка на нейната майка, за да й занесе кафе.
Същата обработвала лук и А. седнала при нея. В този момент дошли проверяващите
и изискали от нея да изписва някакъв документ. Същата категорично е заявила при
разпита си, че не е полагала труд, нито е получавала трудово възнаграждение от
жалбоподателя.
Анализът на гореизложените факти и обстоятелства изяснени при
разследването на ДП, водят до единствения и категоричен извод, че А.С.А. не е
автор на декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 402, ал. 2 КТ съставена
на 10.08.2016г. – тоест, съдът приема, че А.С.А. не е лицето посочило данните в
декларацията – за работното място, за срока на извършената работа, за работно
време и уговорено възнаграждение. При тази ситуация, за съда не става ясно, как
са станали известни тези данни за АНО, тъй като се установи, че текстът в
декларацията не е попълнен от А.. Това не става ясно дори и след внимателен анализ
на събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетелите К.И.П.
и П. Н.Н., тъй като тези свидетели единствено са изложени твърдения, че на
непълнолетната А.С.А. е представена декларация за попълване, която е попълнила
собственоръчно, без свидетелите да твърдят, че са били събрани такива данни –
напр. при проведена беседа с А.. Такива съждения са относими и по отношение на трудовия
договор № 8 от 10.08.2016г., сключен между жалбоподателя като работодател и А.А.
като „общ работник“, тъй като се установи по делото, че самата А. не е автор на
документа.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от
приложените по делото доказателства се установява, че АУАН и НП са издадени в
нарушение на императивните изисквания на чл. 42, т. 4 и чл. 57, т. 5 от ЗАНН,
както и че същите са издадени при неизяснена фактическа обстановка и при липса
на категорични доказателства за извършено нарушение.
На първо място в АУАН липсва пълно и точно описание на извършеното
нарушение, на обстоятелствата, при които е извършено. Видно от
обстоятелствената част на акта, не е ясно защо проверяващите са приели, че
завареното в обекта лице – А.С.А. е прието на работа и е полагало труд, както и
че се касае за трудово правоотношение между същото лице и жалбоподателя. В акта
е посочено, че лицето работи като „общ работник“, но не са посочени конкретни
действия от страна на непълнолетното лице, в какво фактически се е изразявала
работата му, за да се направи извод, че същото работи в обекта на тази
длъжност. В акта е посочено, че А.А. е попълнила и подписала декларация, в
която е отразила, че работи в обекта в с.Пещерна като връзва лук с определено
работно време, но съдът вече постави под съмнение достоверността на документите
– декларация и трудов договор. От друга страна както проверяващите, така и
наказващият орган, за да приеме, че е налице системност на полагане на труд и извършено
нарушение на трудовото законодателство, се е позовал на попълнената от лицето А.С.А.
декларация и данните в нея относими към трудовото правоотношение /работно
място, работно време, възнаграждение/, но от приобщените по делото
доказателства се установи, че същата не е автор на този документ – при което
отново следва да се отбележи, че за съда не става ясно, как и от кого са
събрани тези данни в хода на административното производство.
От показанията на свидетелите в с.з., както и от събраните
доказателства по ДП се установява, че действително А. се е намирала във
въпросния обект, но за да се срещне със своя позната и най-вероятно е помагала
при обработката на лука или пък вероятно е била започнала работа като „общ
работник“. Това обстоятелство обаче не е изяснено в хода на административно-наказателното
производство, а е могло да бъде, ако проверяващите бяха изискали обяснение от А.С.А.
или от лицата, работещи в обекта или от управителя – едноличният търговец. Дори
да се приеме, че непълнолетната А. е полагала труд, то е следвало да бъде
изяснен въпроса - дали се касае за инцидентно или системно полагане на труд.
Поради изложеното и поради липсата на доказателства за
периодичност на дейността, което е характерна част от едно трудово
правоотношение, съдът приема, че по делото не е доказано по категоричен и
безспорен начин, че отношенията между ЕТ „ДВ – В.Н.” и А.С.А. са трудови, за да
се приложат разпоредбите на трудовото законодателство. От безспорно
установеният факт, че непълнолетното лице е заварено в проверявания обект, не
може да се обоснове извод, че се е намирало в трудово правоотношение с
работодателя, и, че без да са налице и другите обстоятелства, имащи значение за
определяне вида и характера на отношенията, не може да се обоснове извод за
извършване на нарушение по чл. 303, ал. 3 от КТ. Заявеното от актосъставителя в
с.з., че при проверката е видяла А. в обекта да връзва връзки с воден лук, не е
документирано по никакъв начин, а и не променя извода за недоказаност на
нарушението. Приемането на работа по смисъла на чл. 303, ал. 3 от КТ предполага
отношения по предоставяне на работна сила от приетото на работа лице, които отношения
се уреждат само като трудови и в тази връзка, за да е налице нарушение на чл. 303,
ал. 3 от КТ следва по безспорен начин да е установено съществуващо към момента
на проверката трудово правоотношение между непълнолетното лице и приемащият го
на работа едноличен търговец.
Неоснователни са изложените аргументи на ответника по жалбата, че деянието
е доказано, тъй като жалбоподателя е сключил трудов договор с непълнолетната А.С.
по чл. 114а, ал. 1 КТ. Както беше отбелязано по-горе, съдът постави под
съмнение достоверността на приложения трудов договор № 8 от 10.08.2016г.,
сключен между жалбоподателя като работодател и А.А. като „общ работник“, тъй
като самата А. не е автор на документа, а и съдът след анализ на доказателствения
материал се убеди, че същата дори не е знаела за съществуването на такъв
документ. Ето защо съдът не може да приеме, че е имало редовен от външна страна
документ, трудов договор, сключен между жалбоподателя и А. – и затова е налице съмнение
А. да е работила за жалбоподателя, и, че в изпълнение на трудовия договор е
почиствала воден лук.
Ако се направи принципен анализ на разглеждания случай, то следва
да се отбележи, че само от безспорно установеният факт, че непълнолетното лице
е заварено в проверявания обект, както и че проверяващите са забелязали, че
почиства лук, не може да се обоснове извод, че то се е намирало в трудово
правоотношение с работодателя или казано по друг начин, не може да се обоснове
извод, че това непълнолетно лице е прието на работа, за да се иска от едноличния
търговец да има разрешение от Инспекция по труда за това. Едва ли има спор, че
приемането на работа на едно лице, независимо дали пълнолетно или непълнолетно,
тоест възникването на едно трудово правоотношение, изисква някакво активно
поведение от страна и на работодателя, най-малкото свързано с определяне на
работно място, работно време, възложени трудови функции и ред други. В тази
връзка, не може да се приеме, че приемането на работа може да се осъществи единствено
и само по волята на работника и в резултат само на действия на работника или
казано по по-просто, не може едно лице да се появи в даден обект, в който се
полага наемен труд, независимо дали това е цех, склад, търговски обект или друг
и да започне да полага някакъв труд, без това да е уговорено с работодателя или
поне без това да стане със знанието и без противопоставянето на работодателя
или на съответните негови длъжностни лица, за да се счита, че то е прието на
работа, респ. че с него е възникнало трудово правоотношение. В тази връзка
следва да отбележи, че няма никакви данни по административно-наказателната
преписка, а няма въобще и твърдения в тази насока, преди деня на извършване на
проверката, а и след това, непълнолетната А.А. да е извършвала каквато и да е
дейност в този обект, тоест да е полагало някакъв труд в този обект. Повече от
ясно е, че в случая не се установява характерната за едно трудово
правоотношение периодичност или системност на полагането на труд в установеното
от работодателя работно време за конкретния обект, с договорено трудово
възнаграждение и седмични и дневни почивки. С констатираното на датата на
проверката обстоятелство, че непълнолетната А.А. инцидентно се е намирала в
обекта на контролна проверка и е извършвала някаква трудова дейност, без да са
установени другите обстоятелства, имащи значение за установяването и
доказването на основния факт, а именно - приемането на работа на това
непълнолетно лице, не може да се обоснове извършването на твърдяното в
процесното НП нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ. Същевременно, събраните и
приобщени в хода на делото доказателства – и писмени, и гласни, и съответно
техния анализ и съвкупна преценка, обосновават точно обратния извод, а именно -
че в случая категорично не е налице „приемането” на това непълнолетно лице на
работа, съответно липсват каквито и да е елементи на трудово правоотношение
между него и жалбоподателя.
В хода на административно-наказателното производство е допуснато и
друго съществено процесуално нарушение, такова на чл. 33 от ЗАНН. Съгласно чл. 33,
ал. 2 от ЗАНН, когато се установи, че деянието за което е образувано АНП
съставлява престъпление, производството се прекратява, а материалите се
изпращат на съответния прокурор. Целта на тази норма е да се изключи
възможността за паралелно или последователно протичане на наказателно и
административно-наказателно производство срещу едно и също лице за едно и също
деяние, насочено срещу един и същи защитен обект. Когато за деянието е
образувано наказателно производство, АНП не се образува, а образуваното се
прекратява. В случая АНП е образувано със съставяне на АУАН на 14.10.2016г., а
наказателното производство /ДП № 26/ 2017г./ е образувано на 26.01.2017г. въз
основа на достатъчно данни за извършено престъпление събрани в хода на проверка
по сигнал на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Л. от 29.09.2016г. до ОП Л.,
преди издаване на НП. Наказващият орган е нарушил разпоредбата на чл. 33, ал. 2
от ЗАНН и е издал обжалваното НП преди произнасяне на РП Луковит по
образуваното досъдебно производство, с което е иззел функциите на прокурора и
се е произнесъл с НП за деяние, което не е административно нарушение, а
престъпление, а е следвало да изчака приключване на наказателното производство
и едва тогава в съответствие с указанията на прокурора да упражни правомощията
си по закон. Неоснователно е възражението на ответника по жалбата, че не е
налице основание за приложението на чл. 33, ал. 2 ЗАНН. Както беше отбелязано
по-горе целта на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН е да се избегне паралелно водене на
административно-наказателно и наказателно производство, в който смисъл е и ТР№
3/ 2015г. на ВКС, като е без значение обстоятелството дали по едно от тях
лицето е санкционирано. От сравнителния анализ на разпоредбата на чл. 303, ал. 3
от КТ и тази на чл. 192а от НК е видно, че е налице сходство между признаците,
както от обективна, така и от субективна страна и става въпрос за едно и също
деяние, което е инкриминирано поради високата му обществена опасност. За да е
налице нарушение по чл. 303, ал. 3 от КТ или престъпление по чл. 192а от НК е
необходимо деецът да е работодател. Изпълнителното деяние се изразява в
приемане на работа на непълнолетно лице, без надлежно издадено разрешение от Инспекция
по труда. Идентичен е и обектът на защита при двете деяния – обществените
отношения, свързани със закрила на непълнолетните при наемането им на работа. Субект
на наказателно преследване е бил управителят, едноличният търговец - физическото
лице В.Н. Манилов, а административно-наказателното производство е водено срещу ЕТ
„ДВ – В.Н.” в качеството му на работодател е налице фактическа идентичност на
съществените елементи на конкретното деяние – приемане на работа на
непълнолетното лице А.А. от работодателя, без разрешение от инспекцията по
труда. НП е незаконосъобразно, тъй като наказващият орган не е съобразил
разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН.
Поради изложените съображения съдът приема, че обжалваното НП е
необосновано и незаконосъобразно, при издаването му са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице, както и не са налице безспорни доказателства за извършено
от жалбоподателя нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ, поради което НП следва да
бъде отменено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11-0000518/ 14.03.2017г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Л., с което на ЕТ „ДВ – В.Н.”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Луковит, ул. „З.П.” № **, вх. „*”, ет.*, ап. *, е наложена
имуществена санкция по чл. 414, ал. 1 КТ в размер на 1500 лв., за нарушение на
чл. 303, ал. 3 от Кодекса на труда, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Ловешкия административен
съд, в 14-дневен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: