№ 76
гр. Велико Търново , 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети януари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
търговско дело № 20204001000375 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Със свое Решение № 200/12.08.2020 год. по т. д. № 69/2019 год.
Габровският окръжен съд осъдил ЗД „Бул Инс“ АД – гр. София да заплати на осн.
чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) на М. Й. Г. от гр. Габрово сумата 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
ПТП на 04.05.2015 год. в гр. Габрово, ул.“**********, ведно със законната лихва
от 04.05.2015 год. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска за разликата
над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 45 000 лв. като неоснователен и
недоказан.
Осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на М. Й. Г. сумата 787.96 лв.
обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на същото ПТП по
фактура и касов бон № 275/08.05.2015 год. и касов бон от 02.06.2017 год., ведно
със законната лихва от 04.05.2015 год. до окончателното изплащане, като
отхвърлил иска за разликата над 787.96 лв. до пълния предявен размер от 3 040 лв.
Осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на адв. И.С. възнаграждение по чл. 38
ал. 1 т. 2 от ЗА в размер на 853.64 лв. за защита на ищцата, а по см. на ГОС –
сумата 510.12 лв. разноски по делото и 5 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Осъдил М. Й. Г. да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД сумата 473.02 лв. разноски
по делото.
1
Въззивна жалба против решението в частта, с която искът за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 10 000 лв. до
45 000 лв., а искът за обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен за разликата
над 787.96 лв. до 1 575.93 лв., ведно с дължимата законна лихва, е подадена от
ищцата М. Й. Г. чрез адв. Ив. С.. Счита решението за неправилно в тази част.
Съдът не е направил коректна преценка на доказателствата и е достигнал до
неправилен извод. Неправилно е определил в равни дялове съотношението между
вината на водача и пешеходката, като е определил равни дялове на
съпричиняването. Неправилно е определил и обезщетението за неимуществени
вреди в размер на 20 000 лв., тъй като не е съобразил получените от ищцата
увреждания, продължителността на възстановяването и състоянието й към
момента. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо това да
присъди допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000
лв. и разликата до 1 575.93 лв. обезщетение за имуществени вреди. Направено е
искане за присъждане на разноски, вкл. и възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА.
Не е постъпил отговор от ответника ЗД „Бул Инс“ АД. Не е заел становище
и в съдебно заседание.
Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният съд приема следното от
фактическа и правна страна:
Решението в обжалваната част е валидно и допустимо, но частично
неправилно:
Ищцата М. Й. Г. е предявила искове с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ
(отм.) за осъждане на ответника ЗД „Бул Инс“ АД да й заплати сумата 45 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди и сумата 3 040 лв. обезщетение за
имуществени вреди, претърпени от нея в резултат на ПТП, настъпило на
04.05.2015 год. в гр. Габрово по вина на водача на лек автомобил „Ситроен
Ксара“, с рег. № ЕВ 37 ****, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната
лихва върху двете суми от датата на деликта – 04.05.2015 год., до окончателното
изплащане.
Първоинстанционният съд е уважил иска за неимуществени вреди в размер
на 10 000 лв. и иска за имуществени вреди в размер на 787.96 лв., ведно със
съответната законна лихва и решението в тези части е влязло в сила (не е било
обжалвано от ответника).
С оглед предмета на подадената жалба, спорен по делото е въпросът за
размера на обезщетенията за претърпени от ищцата неимуществени вреди над 10
000 лв. до 45 000 лв. и за имуществени вреди над 787.96 лв. до 1 575.92 лв., както
и за размера на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на ищцата.
Относно размера на неимуществените вреди:
Въззивният съд намира, че в тази част жалбата е частично основателна:
2
От представените по делото писмени доказателства – медицински
документи, както и от заключението на изслушаната пред първата инстанция
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р С. Р., се
установява, че в резултат на ПТП ищцата е получила счупване на дясната бедрена
кост в средната й трета с разместване на фрагментите под ъгъл и скъсяване на
дължина. Приета е в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД – гр. Габрово на 04.05.2015
год. и на 07.05.2015 год. е била извършена оперативна интервенция – метална
остеосинтеза с бедрен пирон и заключващи винтове. Изписана е на 12.05.2015 год.
До месец август 2015 год. е била на легло, а след това в продължение на една
година се е придвижвала с две патерици, а още една година – с една патерица и
бастун. Провела е три рехабилитационни курса и всяка година провежда по два
санаториални курса с хидротерапия на долните крайници. Травмата на дясно
бедро е причинила трайно затруднение движението на десния долен крайник за
срок от около 2 години. Към момента има болки в дясната колянна става и не
може да спи надясно заради болки в тазобедрената става. Придвижва се без
помощни средства, но с изразено накуцване. Има деформация на дясното бедро –
навътре в областта на средната долна трета. Има и оперативен белег на дясното
бедро.
Увреждането в лявата колянна става, за която в исковата молба са изложени
обстоятелства и са приложени писмени доказателства, не е в резултат на ПТП,
според заключението на съдебно-медицинската експертиза, поради което то не
следва да се съобразява при определяне обема на неимуществените вреди, които
подлежат на обезвреда от ответното застрахователно дружество. Същото се отнася
и до установената през 2017 год. емболия и тромбоза на артерии на долните
крайници.
Ищцата е със 74% трайно намалена работоспособност (ЕР
№1461/04.05.2016 год. на ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Т. Венкова“ АД), като водещата
диагноза е атеросклероза. Посоченото в решението общо заболяване е
лекостепенна двустранна коксартроза; средностепенна двустранна гонартроза;
гръдно-поясна спондилоза с радикулерно дразнене; генерализирана остеопороза.
Свидетелката Н. М. Г. – дъщеря на ищцата, се прибрала от чужбина, за да
гледа майка си. Грижила се за нея докато била в болницата – около 20 дни,
обслужвала я, защото била на подлога. След като я прибрали вкъщи, също била на
легло. Придвижвала се с инвалидна количка. Това продължило около една година.
Правили рехабилитация. Първо ползвали проходилка, след това две патерици,
след това трикрак бастун и накрая обикновен бастун. Купували лекарства
непрекъснато. Зимата не излизала, защото се страхувала да не падне. Установило
се, че пиронът, който е поставен в болницата, е зараснал накриво. Кракът й е крив
и това й пречи да върви. Същите обстоятелства се установяват и от показанията на
свидетеля И. В. М.в – внук на ищцата. Отишъл в болницата веднага след като му
се обадили за инцидента. Викала от болки и в двата крака. Със свой приятел я
пренасяли до рентгена. Помагал на майка си в обслужването й. В къщи се
нуждаела от грижи около 3 месеца. След около 7-8 месеца започнала да се
предвижва без помощни средства, да се подпира, да прави крачки. И до сега
изпитва болки. Не може да ходи на далеч и ползва личен автомобил. Единият крак
3
е зараснал накриво. Не се е възстановила напълно. Преди била жизнена, излизала
сред хората, сега не може да излиза като преди, защото е затруднена с
придвижването.
При така установеното от писмените доказателства, заключението на
съдебномедицинската експертиза и свидетелските показания, въззивната
инстанция намира, че първостепенният съд не е дооценил обема и интензитета на
претърпените от ищцата болки и страдания в резултат от получената травма, както
и последиците от нея към днешна дата. С особена тежест следва да бъдат
отчетени преживените силни болки непосредствено след инцидента, претърпяната
операция, периодът от около 3-4 месеца, в който ищцата е била на легло и е
следвало да понася неудобствата и притесненията от чужди грижи за
обслужването и личната си хигиена, както и общият период от около 2 години, в
който движението на десния й крак е било затруднено. От съществено значение е
и трудният и продължителен период на раздвижване, особено като се има предвид
възрастта на ищцата – над 70 год. Възстановяването й от травмата не е напълно –
придвижва се с накуцване, а дясното й бедро е деформирано. Според вещото лице
периодични болки в дясното бедро ще има винаги – при физически натоварвания,
при промяна в атмосферните условия, с оглед възрастта на ищцата и състоянието
на опорно-двигателния апарата. Това води до затруднения в ежедневните
дейности по обслужване, личен тоалет, придвижване. Съдът съобразява всичко
това и приема, че адекватното обезщетение, което следва да репарира
претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат на деликта и в най-
голяма степен съответства на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и на
социално-икономическите условия в страната към датата на увреждането, възлиза
на 30 000 лв.
Относно имуществените вреди:
Правилно и законосъобразно първостепенният съд е приел, че
имуществените вреди, претърпени от ищцата в резултат на деликта, възлизат на
1 575.93 лв., от които 1 440 лв. за закупуване на медицинско изделие -
реконструктивен пирон, видно от фактура № 8275/08.05.2015 год. и 135.93 лв. за
закупуване на лекарства, които са предписани с епикризата след болничния
престой. Само тези разходи са пряко свързани с лечението на травмите, получени
в резултат на ПТП, а всички останали касаят лечение на други увреждания през
друг период и за тях отговорността на застрахователя по чл. 226 от КЗ (отм.) не
следва да бъде ангажирана.
Относно съпричиняването:
Въззивната инстанция изцяло споделя извода на първостепенния съд, че с
поведението си ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, като
размерът на съпричиняването е равен на този на водача на ПТП, т. е. 50% и не са
налице основания за неговото намаляване, в каквато насока е искането на
жалбоподателката.
На първо място, безспорно е, че ищцата е пресичала пътното платно на
място, което не е обозначено с пешеходна пътека. Не е налице хипотезата на чл.
4
113 ал. 2 от ЗДвП, тъй като самата ищца в исковата молба твърди, че е погледнала
светофара в дясно, което означава, че пресичането на платното по пешеходна
пътека в близост е било възможно.
На следващо място, както е посочило вещото лице инж. Б. Илиев, изготвил
заключение по допуснатата пред първата инстанция автотехническата експертиза,
произшествието е било предотвратимо и от двамата участници в движението –
пешеходката е имала техническа възможност, при предприемане на пресичане на
нерегламентирано за това място, да възприеме и следи движението на лекия
автомобил, и да пропусне автомобила, а водачът на автомобила е имал техническа
възможност да възприеме пешеходката преди и при пресичане на платното за
движение, и при своевременно реагиране да спре автомобила преди да достигне
траекторията на движение на пешеходката. И за двамата участници в инцидента
не е имало обекти, които да ограничават видимостта и да попречат възприемането
на другия.
Според въззивния съд няма основания да се приеме различно съотношение
на съпричиняването на резултата. Действително, ЗДвП въвежда по-високи
изисквания към водачите на превозни средства за осигуряване безопасността на
движението по пътищата, но тези изисквания не определят априори по-ниска
степента на съпричиняване от страна на пешеходеца, а се съобразяват при
съществената за приложението на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД преценка за причинната
връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на
водача на превозното средство Водачът на лекия автомобил Х. И. С. е предприел
завой на ляво от състояние на покой за включване в ул.“Свищовска“ и погледнал
на дясно. Видял пресичащата улицата пешеходка едва когато се обърнал и
предприел маневрата (свидетелските му показания). Поведението му
действително е в нарушение на правилата за движение, но в случая от ляво на
движението на автомобила не е имало пешеходна пътека и затова вниманието на
водача е било насочено основно надясно за движещи се и приближаващи МПС.
Лекият автомобил е започнал движението си в рамките на 1.18 до 3,4 секунди по-
късно от началото на пресичане на платното от пешеходката. Скоростта на
автомобила при удара е около 15-16 км./ч, като водачът е реагирал на около 0.5 м.
преди началния контакт с пешеходката (заключението на автотехническата
експертиза). В случая от значение за определяне на обективния принос на
участниците в ПТП е и обстоятелството, че ищцата не само е пресичала платното
на място, необозначено с пешеходна пътека, но е започнала пресичането на
улицата от зоната на контейнерите, намиращи се на платното до тротоара – на
около метър от тях, т. е. на около 2 м. от тротоара (схема - приложение № 2 към
експертизата).
След отнасяне на процента на съпричиняване към размера на
обезщетението за неимуществени вреди, което ответното застрахователно
дружество дължи на ищцата – 30 000 лв., предявеният иск се явява основателен за
сумата 15 000 лв., от което следва, че обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, с която искът по чл. 226 от КЗ (отм.) за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на деликта е отхвърлен за
разликата над 10 000 лв. до 15 000 лв. и вместо това, на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК
5
искът в същия размер следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата
на увреждането – 04.05.2015 год. до окончателното изплащане. В останалата част
решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,
включително и в частта за разноските.
По разноските:
При този изход на спора ответникът по въззивната жалба следва да бъде
осъден да заплати на осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната
власт ДТ по предявения иск и по жалбата в размер на 300 лв.
На осн. чл. 38 от ЗА в полза на адв. И.С. следва да бъде присъдено
възнаграждение за процесуално представителство на жалбоподателката пред
въззивната инстанция в размер на 225 лв. съобразно уважената част на иска (5 000
лв.), изчислено съгласно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (при обжалваем интерес 35 788 лв. и
общ размер на възнаграждението 1 604 лв.).
Така мотивиран и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 200/12.08.2020 год. на Окръжен съд – Габрово по т.
д. № 69/2019 год. по описа на същия съд в частта, с която е отхвърлен предявения
от М. Й. Г. от гр. Габрово против ЗД „Бул Инс“ АД – гр. София иск по чл. 226 ал.
1 от КЗ (отм.) за разликата над 10 000 лв. до 15 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП на
04.05.2015 год. в гр. Габрово, ул.“**********, ведно със законната лихва върху
разликата от 04.05.2015 год. до окончателното изплащане, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД – гр. София, р-н „Лозенец“, ул.*********,
ЕИК ********* да заплати на осн. чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) на М. Й. Г. от гр.
Габрово, ул.“**********, ЕГН ********** сумата 5 000 лв. (пет хиляди лева)
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП на
04.05.2015 год. в гр. Габрово, виновно причинено от водач на МПС, застраховано
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗД „Бул Инс“
АД, ведно със законната лихва върху сумата от 04.05.2015 год. до окончателното
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД – гр. София, р-н „Лозенец“, ул.*********,
ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата 300 лв.
(триста лева) ДТ по предявения иск и по жалбата.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД – гр. София, р-н „Лозенец“, ул.*********,
ЕИК ********* да заплати на адв. И.С. – ГАК сумата 225 лв. (двеста двадесет и
пет лева) възнаграждение по чл. 38 от ЗА за процесуално представителство на
6
жалбоподателката М. Й. Г. пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7