Решение по дело №4711/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1662
Дата: 22 декември 2021 г. (в сила от 19 януари 2022 г.)
Съдия: Калин Стефанов Кунчев
Дело: 20202120104711
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 август 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1662
гр. Бургас, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КАЛИН СТ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело №
20202120104711 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.205 от ЗЗД, предявени от “Теленор
България” ЕАД, гр.С, против АЛБ. В. ЮЛ. от гр.Б.
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК против ответника, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 2518/2020г. на
РС Б. По него е била издадена такава за сумата от общо 770.54 лв., в това число: 618.74 лв. –
незаплатени месечни абонаментни такси и цена за потребени мобилни услуги, дължими по
Допълнително споразумение от 23.12.2017г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ********** от 15.07.2017г.; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
********** от 12.08.2017г.; Допълнително споразумение от 23.12.2017г. към Дого-вор за
мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 19.08.2017г., и Договор за мо-билни
услуги с предпочетен номер ********** от 23.12.2017г., за отчетен период от 20.12. 2017г.
до 19.03.2018г., и 151.80 лв. – незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг за
мобилно устройство – марка SAMSUNG, модел Galaxy J3 2016 Black, от 23.12.2017г., за
периода от месец май 2018г. до месец ноември 2019г., ведно със законната лихва, считано от
29.05.2020г. до окончателното плащане, както и за деловодните разноски. Твърди и че
заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК,
поради което му е било указано да предяви иск за вземането си. Предвид това иска от Съда
да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на Ю., че
дължи горните суми. Претендира разноски.
Ответникът, чрез назначения му особен представител адв. М.М., оспорва претенциите и
иска от Съда да ги отхвърли.
Съдът след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства
намира за установено следното:
1
По заявление на “Теленор България” ЕАД е издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК против Ю. за исковата сума по ч. гр. дело № 2518/2020г. на РС Бургас, при-ложено
към настоящото.
Същата е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Горното обуславя и наличието на правен интерес у ищцовото дружество от водене на
предявените установителни искове.
На 15.07.2017г. между “Теленор България” ЕАД и Ю. е сключен Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ********** за абонаментен план Тотал 24.99, със стан-дартна
месечна абонаментна такса от 24.99 лв. + стойността на допълнителните услуги, съобразно
приложената Ценова листа, за срок от 24 месеца.
На 12.08.2017г. между страните е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ********** за абонаментен план Тотал 24.99, със стандартна месечна абонаментна
такса от 24.99 лв. + стойността на допълнителните услуги, съобразно приложената Ценова
листа, за срок от 24 месеца.
На 19.08.2017г. между тях е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
********** за абонаментен план Интернет+ 16.99, със стандартна месечна абонаментна
такса от 16.99 лв. + стойността на допълнителните услуги, съобразно приложената Ценова
листа, за срок от 24 месеца.
На 23.12.2017г. страните са сключили Договор за мобилни услуги с предпочетен но-мер
********** за абонаментен план Тотал 24.99, със стандартна месечна абонаментна такса от
24.99 лв. + стойността на допълнителните услуги, съобразно приложената Ценова листа, за
срок от 24 месеца.
На същата дата те са сключили Допълнително споразумение към Договора за мобилни
услуги с предпочетен номер ********** от 15.07.2017г. за абонаментен план Тотал 30.99,
със стандартна месечна абонаментна такса от 30.99 лв. + стойността на допълнителните
услуги, съобразно приложената Ценова листа, за срок от 24 месеца, както и Договор за ли-
зинг за мобилно устройство, марка SAMSUNG, модел Galaxy J3 2016 Black, с обща лизин-
гова цена от 174.57 лв. с ДДС, платима на 23 равни месечни вноски, всяка от по 7.59 лв.
Между страните е сключено и Допълнително споразумение от 23.12.2017г. към Дого-
вора за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 19.08.2017г. – за абонаментен
план Интернет 29.99, с промоционална месечна абонаментна такса от 25.99 лв. + стойност-та
на допълнителните услуги, съобразно приложената Ценова листа, за срок от 24 месеца.
Въз основа на така обсъдените писмени доказателства, следва да бъде направен извод,
че между страните са възникнали и са съществували твърдените в исковата молба облига-
ционни правоотношения, основани на договорите за мобилни услуги от 15.07.2017г., 12.08.
2017г., 19.08.2017г. и 23.12.2017г., и допълнителните споразумения към първия и третия от
тях, сключени на 23.12.2017г., включително за периода 20.12.2017г. – 19.03.2018г., както и
по Договора за лизинг от 23.12.2017г., а потреблението по тях е било фактурирано общо по
клиентския номер на абоната – *********.
Във връзка с представените с исковата молба писмени доказателства – три броя данъч-
ни фактури и кредитно известие, издадени за посочения по-горе клиентски номер за иско-
вия период, както и крайна фактура № **********/20.05.2018г., на обща стойност 1 546.68
лв., и за установяване на задълженията на ответника по договорите, по делото е допуснато
извършване на ССЕ. От заключението на вещото лице по нея се установява, че те са осче-
товодени в счетоводството на ищеца, което е редовно водено, и съобразно разпоредбата на
чл.182 от ГПК следва да се ценят като доказателство досежно отразените обстоятелства по
предоставянето на мобилните услуги. По тях не са отразени плащания. Констатирано е и че
в горната сума са включени неустойки – 776.14 лв., които обаче не се претендират в хо-да на
настоящото производство. Неизплатената част от задължението, в това число: 618.74 лв. за
2
абонаментни такси и цена на потребени допълнителни услуги и 151.80 лв. – лизинго-ви
вноски, е в претендирания размер от общо 770.54 лв.
При негова доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал доказателства да е пла-
тил на ищеца дължимите месечни абонаментни такси и стойността на предоставените му
допълнителни телекомуникационни услуги за отчетен период 20.12.2017г. – 19.03.2018г.,
както и лизинговите вноски по договора за лизинг, всички с настъпил падеж. Предявените
искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.205 от ЗЗД, досежно същите, се явяват
доказани по основание и по размер, и като такива – следва да бъдат уважени изцяло. Върху
главницата се дължи законната лихва от подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК в съда – 29.05.2020г., до окончателното й изплащане.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените в заповедното и настоящото произ-
водства разноски – общо 400 лв. за държавни такси, възнаграждения за особения предста-
вител и за вещото лице по ССЕ, и общо 360 лв. платени адвокатски възнаграждения.
По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на АЛБ. В. ЮЛ., ЕГН: **********,
гр.Б обл.Б, ул.” че същият дължи на “Теленор България” ЕАД, с ЕИК: *********, седалище
и адрес на управление: гр.С, ЖК ” – сграда № 6, сумата от общо 770.54 лв., в това число:
618.74 лв. – незаплатени месечни абонаментни такси и стойност на потребени допълнителни
теле-комуникационни услуги, дължими по Допълнително споразумение от 23.12.2017г. към
До-говор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 15.07.2017г.; Договор за
мо-билни услуги с предпочетен номер ********** от 12.08.2017г.; Допълнително
споразуме-ние от 23.12.2017г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
********** от 19. 08.2017г., и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер **********
от 23.12.2017г., за отчетен период 20.12.2017г. – 19.03.2018г., и 151.80 лв. – незаплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг за мобилно устройство ”SAMSUNG – Galaxy J3 2016
Black” от 23.12. 2017г., за периода от месец май 2018г. до месец ноември 2019г., ведно със
законната лих-ва, считано от 29.05.2020г. до окончателното плащане, за която е издадена
заповед за из-пълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 2518/2020г. на РС Б.
ОСЪЖДА АЛБ. В. ЮЛ. да заплати на “Теленор България” ЕАД на-правените в
заповедното и в настоящото производства разноски – общо 400 лв. за държав-ни такси и
възнаграждения за особения представител и вещото лице по ССЕ, както и пла-тени
адвокатски възнаграждения в общ размер от 360 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Вярно с оригинала :З.М.

Съдия при Районен съд – Бургас:
_/п/Калин Кунчев_____________________
3