№ 1300
гр. Варна, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Иванка Д. Дрингова
мл. с. Лазар Василев
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20223100501185 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 12846/01.06.2022г. на Х. А. К.,
ЕГН ********** от ********** 5, чрез процесуалния представител адв. Б.
Б., срещу решение № 927/05.04.2022г., постановено по гр. дело №
11296/2021г. по описа на ВРС, XL-ти състав, с което е отхвърлен, предявения
от въззивницата иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР, за
приемане за установено по отношение на НОИ – ТП Варна, ул. „Охрид“ № 6 и
„Оазис“ ЕООД, ЕИК *********, че ищцата е работила през периода от
28.02.1975г. до 31.12.1984г., възлизащ на 9 години, 10 месеца и 2 дни в СД
„Търговия клон „Обществено здраве“ /с правоприемник „Оазис“ ЕООД/ на
длъжност „изчислител по труда“ при пълно работно време.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено при
нарушение на материалния закон и при неправилен анализ на
доказателствения материал, както и за необоснованост. Въззивницата намира
изводите на съда за невъзможността представената трудова книжка да
удостовери наличието на трудов стаж за процесния период при този
работодател и липсата на свидетелски показания за установяването му, за
неправилни. Намира, че чрез показанията на св. Димитрова се установява, че
през процесния период ищцата е работила в „Здрава храна“ и „Лазур“, към
1
които се водят СД „Търговия“, клон „Обществено хранене“. Освен това счита,
че след като е представила удостоверение по чл.5, ал.1 от ЗУТОССР, може да
се установи трудовия стаж. Моли за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от НОИ – ТП
Варна, чрез гл. юрк. Елида Лазарова, в който е изразено становище за
неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което
намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
обжалваното решение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от „Оазис“
ЕООД, в съдебно заседание не се явява негов представител.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от Х. А. К. срещу
ТП на НОИ – Варна и „Оазис“ ЕООД иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3
от ЗУТОССР за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищцата е работила през периода от 28.02.1975г. до 31.12.1984г., възлизащ на
9 години, 10 месеца и 2 дни в СД „Търговия“, клон „Обществено хранене“ /с
правоприемник „Оазис“ ЕООД/ на длъжност „изчислител по труда“ при
пълно работно време.
В исковата молба ищцата излага да е работила в периода от 28.02.1975г.
до 31.12.1984г. на длъжност „изчислител по труда“ в СД „Търговия“ клон
„Обществено хранене“ /с правоприемник „Оазис“ ЕООД Варна/. Посоченият
период е отразен в трудовата книжка на ищцата, но в същата не е посочен
размера на трудовия стаж. Причината за неотразяването на стажа на ищцата в
трудовата книжка е кражба, осъществена в периода от 08.08.2003г. до
13.08.2003г. на разплащателни ведомости за заплати от 1960г. до 2000г. от
офиса на „Оазис“ ЕООД. С декларация по чл. 8 от ЗУТОССР ищцата е
декларирала, че изложените в исковата молба факти са истина.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
НОИ - ТП Варна, с който счита предявения иск за неоснователен.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
„Оазис“ ЕООД, който сочи, че е в обективна невъзможност да представи
ведомости за заплати в следствие на кражба, осъществена от 08.08.2003г. до
13.08.2003г. и удостоверена с уведомително писмо от Второ РУ- Варна.
С обжалваното решение предявеният положителен установителен иск е
отхвърлен, като неоснователен.
За да се произнесе, съдът намира следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236
2
ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и
правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и
решението са допустими.
Абсолютна положителна процесуална предпоставка, обуславяща
допустимостта на установителните искове, в случая на иска по чл.1, ал.1, т.3
от ЗУТОССР, е наличието на правен интерес. За обосноваване на правния
интерес в чл.5, ал. 1 от ЗУТОССР е разписано изискване за представяне на
удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит
стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо
лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите
са загубени или унищожени. Във втората алинея на същата разпоредба е
уредена хипотезата, когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има
правоприемник или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата
са му иззети по реда на инструкция на управителя на Националния
осигурителен институт, издадена на основание чл.5, ал.3 от КСО, да се
представя удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че
в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.
В конкретния случай е представено уведомително писмо от Второ РУ
Варна до „Оазис” ЕООД, от което е видно, че разплащателните ведомости за
заплати от 1960г. до 2000г. на ГТП „Здрава храна”, чиито правоприемници са
СДТ „Обществено хранене”, КТУ „Лазур” – поделение „Ресторанти”, ДФ
„Оазис” и „Оазис” ЕОД Варна са предмет на извършена кражба с взлом в
ресторант „Почивка” /офис на „Оазис” ЕОД/. Освен това е представено
удостоверение изх. № 5510-03-3/11.08.2021г. на ТП на НОИ Варна, съгласно
което в НОИ липсват писмени данни за положен от лицето Х. А. К.
трудов/осигурителен стаж за периода от 28.02.1975г. до 31.07.1986г. при
работодател СД Търговия „Обществено хранене“ и Лазур „Оазис“.
От събраните писмени доказателства се налага извода, че документите,
установяващи твърдения от ищеца трудов стаж са загубени или унищожени,
поради което предявеният иск за установяването му по съдебен ред е
допустим.
Съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР, в специалното
производство не се допускат свидетелски показания, ако не са представени
писмени доказателства, които установяват вероятността на
трудовия/осигурителния стаж. Тези доказателства трябва да са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на
полагане на стажа. В чл.6, ал. 2 от Закона са посочени какви могат да бъдат
тези писмените доказателства, като изброяването е примерно, а не
изчерпателно. Освен изброените в ал. 2-ра писмени доказателства такива
могат да бъдат и други документи, издадени от работодателя по време на
полагане на стажа, чието съдържание сочи на отделни моменти от трудовото
правоотношение, а не за целия период от време, за който се претендира като
трудов/осигурителен стаж. Във всеки конкретен случай според представените
писмени доказателства следва да се направи преценка дали последните
установяват или не вероятността на претендирания стаж /в този смисъл
решение № 401 от 22.02.2016г. на ВКС по гр. д. № 228/2015г., IV г. о./.
3
В конкретния казус, ищцата е представила трудова книжка, в която е
отразен трудовият стаж през процесния период при работодател СД
Търговия „Обществено хранене“и СД „Търговия“, с положени кръгли печати,
но без изискуемата рекапитулация на трудовия стаж /арг. чл.6, ал.1 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовият стаж/. Представената трудова
книжка представлява начало на писмено доказателство по смисъла на чл.6,
ал.1 от ЗУТОССР, поради което е допустимо събирането на гласни
доказателства. Алинея 4 на цитираната по-горе разпоредба изисква за
свидетели се допускат само лица, притежаващи писмени доказателства
относно това, че са работили или изпълнявали длъжност при същия
работодател/осигурител през периода, през който е положен претендираният
стаж. Първоинстанционният съд е допуснал до разпит свидетелката Еленка
Симеонова Димитрова, която заявява, че е съседка на ищцата и не е работила
в „Здрава храна“, „Оазис“ ООД или „Лазур“, но знае къде е било работното
място на ищцата, защото е посещавала офиса . Свидетелката сочи, че е
работила във фабрика за дограма „Свобода“. Изложеното от свидетелката, че
не е работила при работодателя на ищцата, налага извод за липса на
законовите условия за допускането й като свидетел, поради което
показанията й не следва да бъдат ценени. При наличието на начало на
писмено доказателство ищцата е имала възможност да ангажира гласни
доказателства, чрез разпит на нейни колеги от предприятието, с които са
работили през процесния период, но не го е сторила. Посоченото процесуално
бездействие резултира в липсата на успешно проведено главно и пълно
доказване от ищцата, че е работила за посочения работодател или негов
праводател през процесния период, както и работното място, заеманата
длъжност, продължителността на работния ден и начина на заплащане на
положения труд. Тази липса не би могла да бъде преодоляна с декларативното
изявление на ищцата по чл. 8 от специалния закон. Макар и изрично
предвидена в закона, декларацията по чл.8 от ЗУТОССР няма
доказателствена стойност, за да установи претендирания трудов стаж. С
решение № 447 от 12.02.1963г. по гр. д. № 75/63 г., III г. о., Върховният съд е
приел, че декларацията може да послужи за изясняване и установяване на
някои части и подробности на претендирания трудов стаж при условие, че
последният в основните си елементи е установен от събраните по делото
доказателства. В случая липсват други доказателства, което обуславя извод за
неоснователност на предявения иск, който следва да бъде отхвърлен.
Като е достигнал до идентични правни изводи първоинстанционният
съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде
потвърдено.
Съгласно Тълкувателно решение 2/2015 от 06.06.2016г. на ОС на ГО, в
производството по чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред са приложими общите правила на ГПК за
присъждане на разноските. Съобразно отправеното искане и изхода на
въззивното обжалване, на въззиваемата страна ТП на НОИ – Варна следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., основание
чл. 78, ал. 3 вр. чл.8 от ГПК.
4
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 927/05.04.2022г., постановено по гр.
дело № 11296/2021г. по описа на ВРС, XL-ти състав, с което е отхвърлен,
предявения от въззивницата иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от
ЗУТОССР, за приемане за установено по отношение на НОИ – ТП Варна, ул.
„Охрид“ № 6 и „Оазис“ ЕООД, ЕИК *********, че ищцата е работила през
периода от 28.02.1975г. до 31.12.1984г., възлизащ на 9 години, 10 месеца и 2
дни в СД „Търговия клон „Обществено здраве“ /с правоприемник „Оазис“
ЕООД/ на длъжност „изчислител по труда“ при пълно работно време.
ОСЪЖДА Х. А. К., ЕГН ********** от ********** 5 да заплати на ТП
– Варна на НОИ, с адм. адрес гр. Варна, ул. „Охрид“ №6, сумата от 100 лв.
/сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78,
ал.3 вр.чл.8 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5