Решение по дело №49/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

Година

18.7.2013 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

07.04

Година

2013

Председател:

Секретар:

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивна жалба на Р. С. А. от гр. В. Т., подадена чрез пълномощника й – адв. С. Дечева от ВТАК против Решение № .../29.04.2013г., постановено по гр.д. № .../2012г. на ВТРС, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от жалбоподателя срещу „Ц. за кожно – венерически заболявания – В. Т.” Е. иск за заплащане на сумата от 6901, 20 лв., представляваща парично обезщетение за неизползвани платени неприсъствени 71 дни от календарните 2009г., 2010г. и 2011г., дължимо по силата на раздел IX. т. 2, изр. 2 от договор за управление Е. с общинско участие от 03.06.2008г., заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 20.06.2012г. до окончателното й изплащане, поради частично плащане и настъпил ефект на прихващане.

В жалбата по същество се излагат оплаквания за неправилност на решението, поради неговата необоснованост и поради допуснати съществени нарушение на съдопроизводствените правила. По повод на последните се сочи, че съдът неправилно е разпределил тежестта на доказване по отношение на ответника като в действителност той е следвало да докаже настъпването на конкретните факти, попадащи в хипотезата на т. 8 от раздел VII от процесния договор. Наред с това се сочи, че съдът е допуснал в нарушение на чл. 133 ГПК събирането на доказателства – експертиза и писмени такива, поискани след отговора на исковата молба. Твърди, че обстоятелства по т. 8 от раздел VII следва да са възникнали и станали известни на ответника преди вземането на решение за прекратяване на договора за управление на това основание, а не впоследствие както е в случая. В тази връзка се прави оплакване, че съдът съвсем необосновано сам е отнесъл установените, едва в съдебно заседание, факти към един много по – ранен момент, за да приеме, че са налице основание за прекратяване на договора за управление на процесното основание. Отправя се искане до ВТОС да отменени решението на ВТРС в обжалваната част като неправилно с всички законни последици от това, в това число присъждане на разноски в полза на ищцата. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа и се заема становище за основателността й.

В срока по чл. 263 ал.1 изр. 1 ГПК другата страна по делото, „Ц. за кожно – венерически заболявания – В. Т.” Е. /ЦКВЗ/, чрез процесуалния си представител адв. Д. Минева от ВТАК, е депозирала отговор, с който оспорва подадената въззивна жалба. Развива аргументи срещу доводите на въззивника за допуснати нарушение на процесуалните правила. Претендира разноски.

Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд служебно провери валидността на решението и допустимостта му в обжалваната част и приема, че решението е валидно и допустимо.

Извън обхвата на въззивната проверка е тази част от първоинстанционното решение, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от А. иск срещу „ЦКВЗ” Е. за заплащане на сумата от 252, 71 лв., представляваща възнаграждение за управленска работа, дължимо за м. декември 2011г. на основание раздел VI от процесния договор, доколкото в тази си част то не е обжалвано и е влязло в сила.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове предявени от Р. А. срещу „ЦКВЗ” Е., с правно основание чл. 79 ал. 1 вр. чл. 286 ЗЗД вр. чл. 141 ал. 7 ТЗ. В исковата молба са изложени твърдения, че А. с договор за управление от 03.06.2008г., допълнен с анекси от 07.10.2010г., 20.05.2011г. и 06.06.2011г., е била назначена за управител на ответното дружество. Сочи се, че с решение № 29/14.12.2011г. на Общински съвет /ОбС/ В. Т. и заповед № 485/15.12.2011г. на Кмета на Община В. Т. е била освободена от заеманата длъжност, считано от 14.12.2011г. Сочи че, съгласно раздел VI от договора и последния анекс към него месечното й възнаграждение е в размер на 280 % от средната брутна заплата на дружеството за съответния месец. Твърди, че за м. декември 2011г. има отработени 9 дни за които й се дължи възнаграждение от 752, 71 лв. като прави признание, че на 01.06.2012г. са й платени 500 лв., поради което й се дължат 252, 71 лв. Твърди, че на основание раздел IX т. 1 и т. 2 от договора има право на годишен отпуск в размер на 30 дни, като сочи, че неизползвания от нея за 2009г., 2010г. и за 2011г. възлиза общо на 71 дни, за което й се дължат 6901, 20 лв. Въпреки получената от ответника, на 19.05.2012.г, покана за плащане това не е сторено и до настоящият момент. Иска от районния съд да осъди „ЦКВЗ” Е. да й заплати горепосочените суми, ведно с законната лихва от дата на подаване на иска до окончателното изплащане.

В отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ал. 1 ГПК, „ЦКВЗ” Е., чрез процесуалния си представител адв. Минева от ВТАК, заема становище за неоснователност на предявените искове, поради прихващане и плащане. Прави признание, че на ищцата не е платено възнаграждение за 9 работни дни, както и възнаграждение за неизползван платен годишен отпуск за 71 дена. Сочи се, че на основание чл. 10 вр. чл. 8 от процесния договор ищцата дължи връщане на сума в размер на т­и месечни брутни възнаграждения, която при месечно възнаграждение за месец ноември 2011г. от 2268, 16 лв., е в общ размер на 6804, 48 лв. Сочи се, че тази сума и ищцовата сума са еднородни, ликвидни и насрещни вземания, поради което прави възражение за прихващане до размера на по – малкото от тях. Твърди, че остатъка от 349, 44 лв. е заплатен на ищцата с пощенски запис. С допълнителна молба е посочено, че договорът за управление е прекратен, поради наличието на всички основания по т. 8 раздел VII. В тази връзка уточнява, че изготвената и представена от ищцата бизнес програма на „ЦКВЗ” Е. не е в съответствие с действащата нормативна уредба, поради което за всяко тримесечия на 2011г. ответното дружество е реализирало отрицателен финансов резултат. Въпреки който, ищцата не е изпълнила задължението си да актуализира утвърдената бизнес програма и да представи стабилизационна такава, когато има промяна на основните параметри по финансовия план и стандарта на заплащане за престоя на пациенти в лечебното заведение.

При тези фактически твърдения на страните и въз основа на събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е била управител на „ЦКВЗ” Е. по силата на договор за възлагане на управление от 03.06.2008г., сключен между нея и Община В. Т.. Срокът на този договор е бил продължен за нови три години до 23.05.2014г., с анекс от 20.05.2011г. Съгласно този договор и другите анекси към него месечното възнаграждение на ищцата възлиза на 280 % от средната брутна заплата на дружеството за съответния месец, изчислена по реда на Наредбата за образуване на средствата за работна заплата в търговските дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие в капитала. Това възнаграждение не трябва да надвишава дванадесеткратния размер на МРЗ за страната. Не се спори, че за месец ноември 2011г. А. е получила месечно възнаграждение в размер на 2268, 16 лв., което е видно и от приложената по делото справка /лист 29/. На основание раздел IX т.1 и т. 2 ищцата е имала право на 30 платени неприсъствени дни в рамките на една календарна година, извън празничните и почивните дни, като в случай, че принципалът не е разрешил ползването им, при прекратяване на договора се дължи парично обезщетение за неизползваните дни. На проведена сесия на 14.12.2011г. на ОбС В. Т., е взето решение № 29, т. II 2.1., за прекратяване на договора за управление с ищцата, сключен на 03.06.2008г., на основание чл. 21 ал. 1 т. 23 ЗМСМА вр. чл. 137 ал. 1 т. 5 ТЗ, чл. 18 т. 10, чл. 55 ал. 1 т. 9, ал. 2 т. 2 и т. 6 вр. чл. 52 ал. 2 и ал. 3 НУУПСОЧКТД, раздел VII т.8 от процесния договор, като същата не е освободена от отговорност. Въз основа на това решение Кмета на Община В. Т. е издал заповед № 485/15.12.2011г., с която е прекратил процесния договор с Р. А., считано от 14.12.2011г. Със същата заповед е разпоредено на ищцата да бъде заплатено обезщетение за неизползвани общо 71 платени неприсъствени дни за 2009г., 2010г. и 2011г. Не се спори, че това обезщетение не е заплатено на ищцата. В тази заповед е посочено още, че на основание раздел VII т. 10 от договора А. следва да върне на дружеството сума, равна на три месечни брутни възнаграждения, определени в договора. Такова задължение за връщане, съгласно Раздел VII т. 8 от процесния договор, възниква за управителя, когато предсрочно е прекратен договорът му за управление, поради нарушение на закона, извършено при или по повод изпълнението на договора, при извършване на действия или бездействия на управителя, довели до вреди на лечебното заведение и при системно неизпълнение на решенията и писмените указания на собственика на лечебното заведение. От приетите в с.з. на 21.01.2013. писмени доказателства – доклад, изготвен въз основа на заповед № РД-22-1081/11.06.2012г. на Кмета на Община В. Т., за извършена проверка относно законосъобразно събиране, съхраняване, стопанисване, разходване и отчитане на имущество при извършване дейността на „ЦКВЗ” Е., два броя заповеди и пет броя наказателни постановления на директора на РЗОК, платежни нареждания се установява, че за периода 2009 г. – 2011г. на ответното дружество са наложени имуществени санкции в общ размер на 2260 лв., които са съответно заплатени. Установява се още, че отчетеният финансов резултат към 31.12.2011г. е 65 871, 08 лв. загуба, че ищцата е нарушила еднократно системата на „двойният подпис” относно договор от 01.01.2010г. със СМДЛ „Медико – д-р М. Карамелски”, че не е утвърдила вътрешни правила за осъществяване на предварителен контрол и прилагане системата на „двоен подпис”, вътрешни правила за управление на риска и вътрешни правила за реда за изготвяне и движение на счетоводните документи. А. е изпратила до ответното дружество покана, получена на 19.05.2012г., за плащане сумата от 752, 71 лв. - възнаграждение за м. декември 2011г. и за сумата от 6901, 20 лв. – обезщетение за неизползвани платени неприсъствени дни. Ищцата прави признание за плащане от страна на ответника на сума в общ размер на 849, 44 лв., от които 500 лв. получени на 01.06.2012г. и 349, 44 лв. получени чрез пощенски запис /лист 30 – 31/.

Според заключението на изслушаната пред първата инстанция ССчЕ и допълнителна такава, бизнес програмата за 2011г. изготвена от ищцата не противоречи на ЗЛЗ и източниците за тяхното финансиране, но не е съобразена с въведената от МЗ нова методика за субсидиране на лечебните заведения /ЛЗ/ през 2011г. В резултат на това не е достигната прогнозната стойност на приходите от финансиране с 272 хил. лева, но е налице превишаване на прогнозните приходи от услуги получени от РЗОК и от платени услуги. Установява се още, че сумата от 12 150 лв., касаеща отработени клинични пътеки за м. август 2011г., която е била сторнирана, е изплатена на ответното дружество от РЗОК на 16.12.2011г., а получената субсидия от МЗ през 2011г. възлиза общо на 9000 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Правната квалификация на предявените искове в условията на обективно кумулативно съединяване е по чл. 79 ал. 1 вр. чл. 286 ЗЗД вр. чл. 141 ал. 7 ТЗ.

Въззивната инстанция не открива допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушение на съдопроизводствените правила, които да водят до неправилност на ревизираното решение. По оплакването за разпределение на доказателствената тежест, районният съд в доклада си по делото е указал на ответника, че следва да установи предпоставките за възникване на вземането му с характер на неустойка и размера му т.е. хипотезите на т. 8 и т. 10 от договора. С това той е изпълнил служебните си задължения по чл. 146 ал. 1 т. 5 ГПК. Що се отнася до преклузията за сочене и събиране на доказателства, същата по аргумент от чл. 146 ал. 3 изр. 2 ГПК не настъпва с изтичането на срока по чл. 133 ГПК, а едва след доклада по делото, когато страната, въпреки предоставената й възможност, не прави доказателствени искания. В случая, ответникът след като му е указано какво следва да доказва в процеса, в даденият му от съда срок е поискал събирането на съответните доказателства.

Уважаването на исковата претенция за заплащане обезщетението за неизползвани платени неприсъствени дни, доколкото тази част от решението е поставена на въззивна проверка, изисква пълно и главно доказване от страна на ищеца на основанието и размера на вземането му, както и настъпилия му падеж.

Безспорно се установи, че ищцата е имала право в рамките на една календарна година на 30 платени неприсъствени дни. Съгласно раздел IX т. 2 от процесния договор, при прекратяването му, ако има неизползвани такива дни на ищцата се дължи парично обезщетение за тях. Не се спори, че за периода 2009г. – 2011г. същата не е използва общо 71 платени неприсъствени дни, за което следва да й се плати обезщетение от дружеството, обстоятелство което се призна съдебно и извънсъдебно от ответника. При последно месечно брутно възнаграждение за ноември 2011г. в размер 2268, 16 лв., размерът на това обезщетение възлиза на 6901, 20 лв. Ответникът не доказва и не твърди да е изплатил това обезщетение, но твърди че не дължи поради частично плащане и поради прихващане с насрещното вземане в размер на 6 804. 48 лв. /три месечни брутни възнаграждения/, което има срещу ищцата на основание т. 10 вр. т. 8, раздел VII, от процесния договор.

По своя характер задължението за връщане на визираната по - горе сума, при прекратяване на договора по т. 8 от раздел VII, има спецификите на уговорена между страните санкционна неустойка. Същата може да бъде искана само в случай, че предвидените основания за прекратяване на договора са осъществени. С оглед акцесорния характер на неустойката, ответното дружество не може да я търси, преди да настъпи изискуемостта на главното задължение – длъжникът /ищцата/ по главното задължение трябва да не е изпълнил. В случая ответникът, на основание чл. 154 ГПК, трябва да докаже пълно и главно това неизпълнение, в една или повече от конкретните му проявни форми по т. 8 раздел VII, доколкото на това основание е прекратен процесния договор за управление. Субективният момент – знанието за неизпълнение у Общото събрание на ТД, каквото се явява ОбС В. Т., не е част от подлежащия на доказване фактически състав на вземането за неустойка. Обективно следва да се установи, че при прекратяване на договора е налице най – малко една от формите на неизпълнение по т. 8 от процесния договор, за да настъпи изискуемостта на неустойката по т. 10 от него.

Районният съд е приел за доказано от страна на ответника, че ищцата с неутвърждаването на вътрешни правила за осъществяване на предварителен контрол и прилагане системата на „двоен подпис”, вътрешни правила за управление на риска и вътрешни правила за реда за изготвяне и движение на счетоводните документи е нарушила закона при изпълнение на договора, което е хипотеза първа на т. 8. Наред с това е приел, че доколкото в периода на управлението й на „ЦКВЗ” Е. са наложени имуществени санкции в общ размер на 2260 лв. е налице и хипотеза втора на т. 8, а именно извършване на действия или бездействия, довели до вреди за ЛЗ.

Въззивната инстанция се солидаризира с тези правни съображения на първата инстанция и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Напълно обосновани са изводите на съда, че ищцата като управител на специализирано лечебно заведение, което по аргумент от чл. 2 ал. 2 т. 7 и § 1 т. 8 от ДР на ЗФУКПС, е организация от публичния сектор е имала задължение да осъществява цялостен контрол върху медицинската му дейност като недопуска каквито и да е било нарушения на нормативните изисквания, включително при обработката и издаването на медицински, отчетни и други документи. Вярно е, че наложените на ответното дружество имуществени санкции са резултат от конкретно поведение на съответните служители, но също така е вярно, че те касаят пропуски и грешки при изготвяне на медицинска и друга документация относно приема, лечението и дехоспитализацията на отделни пациенти. Допуснатите пропуски и грешки са сходни по своя характер, допускани са последователно в един двугодишен период, въпреки констатираните преди това нарушения, като не се доказа ищцата да е предприела действия по преустановяването им, чрез ефективно управление на персонала и поддържане на нивото му на компетентност. В резултат на това е продължило налагането на имуществени санкции от страна на РЗОК, които безспорно представляват реално претърпени вреди по смисъла на закона за лечебното заведение в посочения размер, след като са налице доказателства за плащането им. С поведението си и неупражнения ефективен ръководен контрол ищцата обективно е допринесла за настъпването на тези вреди за ЛЗ /т. 8 хипотеза втора/. По отношение на тази форма на неизпълнение на ищцовото задължение следва да се спомене, че изготвената от А. бизнес програма за 2011г. не е съобразена с новата методика за заплащане на Министерството на финансите, която не предвижда субсидии за финансиране на лечебни заведения. По този начин направените от ЛЗ разходи не са могли да бъдат покрити, не са платени задължения към доставчици и персонал. Отчетена е финансова загуба в размер на 65 871, 08 лв. като А. не е осигурила достатъчно приходи за ЛЗ, които да покрият направените разходи респ. не предприела мерки за ограничаването й. Не е изменила бизнес програмата си и не е изготвила стабилизационна такава, което реално е довело до задлъжнялост на ЛЗ т.е. до загуба.

От друга страна безспорно е установено по делото, че ищцата не е разпоредила изготвянето респ. не е утвърдила вътрешни правила за осъществяване на предварителен контрол и прилагане системата на „двоен подпис”, вътрешни правила за управление на риска и вътрешни правила за реда за изготвяне и движение на счетоводните документи, което е нарушение на разпоредбите на чл. 13 ал. 3 т. 3 и т. 10 ЗФУКПС. Това представлява нарушение на закона при изпълнение на договора за управление и изпълва фактическия състав на хипотеза първа на т. 8 от договора.

При това положение въззивният състав намира, че са доказани две от формите на неизпълнение по смисъла на т. 8 раздел III от процесния договор, което е достатъчно, за да се задейства санкционната неустоична клауза по т. 10. Ето защо до сумата от 6 804. 48 лв. претендираното от ищцата обезщетение за 71 дни платени неприсъствени дни следва да се счита погасено, поради прихващане. Останалата част от обезщетението е изплатена с част от сумата по пощенския запис, а именно в размер на 96, 73 лв., поради което за тази сума искът следва да счита за неоснователен поради плащане

Поради съвпадане на крайните правните изводи на двете инстанции решението на Великотърновския районен съд, в обжалваната му част, предмет на въззивната проверка, следва да бъде потвърдено като правилно.

При този изхода на делото претенцията на въззивника за разноски се явява неоснователна. Претенциите на въззиваемата страна за присъждане в тяхна полза на разноски за въззивната инстанция се явяват основателни до размера на 270 лв. /адв. възнаграждение/ и следва да се уважат.

Водим от горното и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Великотърновският Окръжен съд,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № .../29.04.2013г., постановено по гр.д. № .../2012г. по описа на ВТРС, в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Р. С. А. срещу „Ц. за кожно – венерически заболявания – В. Т.” Е. иск за заплащане на сумата от 6901, 20 лв., представляваща парично обезщетение за неизползвани платени неприсъствени 71 дни от календарните 2009г., 2010г. и 2011г., дължимо по силата на раздел IX. т. 2, изр. 2 от договор за управление Е. с общинско участие от 03.06.2008г., заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 20.06.2012г. до окончателното й изплащане, поради частично плащане и настъпил ефект на прихващане.

ОСЪЖДА Р. С. А., ЕГН: * от гр. В. Т., ул. „Др. Ц.” № 13 В. В ДА ЗАПЛАТИ на „Ц. .к.– в.з. – В. Т.” Е., със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул. „Б.” № 1, с ЕИК ...сумата от 270 /двеста и седемдесет лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, направени във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България, в месечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: