РЕШЕНИЕ
N
гр.София 21.01.2022 г.
Софийски градски съд, II-А въззивен
състав в откритото съдебно заседание на 16.12.2021 г. в състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове: Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното
от съдия Ковачев в.гр. дело N. 2159 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от В.К. срещу Решение
20249262/11.11.2020г. по гр.д. 14332/2018г. на СРС, 69 с-в, в частта, с която е
отхвърлен иска на жалбоподателя за имуществени
вреди – разходи за репатриране и съхраняване на л.а. рег. N. ******,
настъпили на 14.12.2014г. като следствие от ПТП, причинено от водач застрахован
при ответника по застраховка ГО на автомобилистите.
Изложени са оплаквания за неправилност. Оспорва се
извода, че липсвала необходимост от съхраняване на автомобила във вида след ПТП
през целия процесен период. Счита претенцията си за доказана. Едва от
01.11.2017г. била изразена позиция на ответника, че автомобила повече не му
трябва. Преди това ответника в няколко писма не изразявал такова становище, а
искал документи.
Налице било превратно тълкуване на доказателствата от
СРС.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и
уважаване на иска в пълен размер.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба.
СГС след проверка по чл. 269 ГПК намира обжалваното
решение за валидно и допустимо в обжалваната част. По отношение неговата
правилност въззивния съд е ограничен от оплакванията в жалбата и императивните
материални норми.
След преценка на твърденията и възраженията на
страните с оглед на събраните по делото доказателства СГС намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Пред СРС самият
ищец още с исковата молба, а след това с молба от 08.07.2020г. ответника по
иска е представили преписката по процесната щета. На л. 24, съответно на л. 78 от делото на СРС
се намира писмо от ответника до ищеца от 05.05.2015г..
Видно от това писмо с него ответника е уведомил ищеца,
че извършеният на 30.12.2014г. втори оглед на автомобила е „…за окончателно
установяване на щетите…“
Следователно още с това писмо ищецът е бил уведомен,
че щетите са окончателно установени и следователно, че запазването на
автомобила във вида след ПТП не е необходимо. Освен това по делото е
представена фактура от 14.01.2015г. за демонтаж на части от автомобила след ПТП
и явно ищецът не го е запазил във вида му непосредствено след ПТП. И то още преди
да го предостави за пазене, при което даже да се приеме, че такъв вид разход е
разумно направен с оглед на предявяване на претенция, то той се е обезсмислил
след като ищецът собственик е изменил състоянието на МПС-то.
Заявеното в жалбата оплакване, че нямало изрично
изявление затова дали автомобила може да бъде дерегистриран и дали ще е
необходим за бъдеще е несъстоятелно. В посоченото по - горе писмо термина
„окончателно“ е достатъчно ясен и не се нуждае от допълнително изясняване.
Искането за документи няма отношение към установяването на повредите, а към
други обстоятелства (вина на водача на другото МПС; и за механизма на настъпване
на ПТП).
Не е било задължително и пазене на МПС-то по причина
издаване на удостоверение, необходимо за прекратяване на регистрация.
Регистрацията може да се прекрати и само по декларация на собственика, че МПС
се съхранява в частен имот и този аргумент е неотносим още повече предвид,
съхранението на автомобила на платен паркинг (частен имот).
С оглед на горното и липсата на други оплаквания и
доводи жалбата е неоснователна, а решението в обжалваната част правилно и
следва дасе потвърди.
По разноските.
При този изход на делото във въззивна инстанция право
на разноски има само въззиваемия - ответник.
Същият претендира юрисконсултско възнаграждение, което
съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 100,00 лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение 20249262/11.11.2020г. по гр.д.
14332/2018г. на СРС, 69 с-в, в частта, с която е отхвърлен иска на В.Г.К. с ЕГН
********** срещу „ДЗИ-О. з.“ЕАД с ЕИК ******за заплащане на разликата над 228
до 2268 лева- имуществени вреди – разходи за репатриране и съхраняване на л.а.
рег. N. ****** след ПТП настъпило на
14.12.2014г., причинено от водач застрахован при „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД по
застраховка ГО на автомобилистите
Осъжда В.Г. К. да заплати 100,00 лева разноски за
юрисконсултско възнаграждение на „ДЗИ-О.з.“ЕАД за въззивното дело.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
1. 2.