№ 1672
гр. Пловдив, 16.10.2023г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив – ХХXI – касационен състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември, две хиляди двадесет и
трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИАНА МИХАЙЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ |
|
При секретар
|
Р.П. |
и с
участието |
|
на прокурора
|
БОРИС МИХОВ |
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
СВЕТОМИР
БАБАКОВ |
|
|
по к.адм.
дело № 2106 по описа на съда за 2023 г. |
||
|
|
||
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63в,
ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Г.П.П.
***, срещу РЕШЕНИЕ 1186 от 29.06.2023 г. на ПЛОВДИВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело
№ 5248/2022г.
В касационната жалба са развити
съображения за неправилност на въззивния съдебен акт. Касаторът моли съда да
постанови решение, с което да бъде
отменено РЕШЕНИЕТО на РС Пловдив и спорът да бъде решен по същество, като се
ОТМЕНИ изцяло обжалваното НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят се явява
лично и си поддържа жалбата.
Ответникът по касационната жалба- Началник
група С-р „ПП“ при ОДМВР Пловдив не се представлява в съдебн заседание.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА
ПЛОВДИВ дава заключение за
неоснователност на жалбата и моли решението на РС да бъде потвърдено.
Административен съд- Пловдив, в
настоящия състав, като обсъди
приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни
основания и доводите на страните, при спазване
разпоредбата на чл.218, ал.1 и
2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по
чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно
обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна, въззивният съд е
приел за установено следното:
На 16.09.2022 г. от актосъставителя А.Т.Т.е
съставен АУАН против Г.П.П. за това, че на същата дата в 11.29 ч. в гр. Пловдив
на бул. „Шести Септември“ до № 221А в посока бул. Източен управлява л. а.
„Мерцедес“ с ДКН РВ ******НВ, лична собственост и е допуснал следните
нарушения:
Не е пуснал задължителните светлини за
движение през деня; не е поставил обезопасителен колан по време на движение,
при подаден сигнал със СТОП палка от униформен полицейски служител, водачът
рязко е подал газ и е продължил без да спре. Спрян е принудително на ул.
„Мадара“ пред № 2.
Извършените
нарушения били квалифицирани като такива по чл. 70 ал.2; 137а ал.1 и чл. 103 от ЗДвП. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление.
Районният съд коментирал събраните по делото доказателства и
установил фактическа обстановка, идентична с изложената в АУАН и НП. Направен
е обстоен анализ на гласните доказателства и са изложени съображения защо се
кредитират показанията на св. Т. и не се кредитират тези на св. П.. От правна
страна районният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на НП, същите
съдържат изискуемите реквизити, а по същество са извършени твърдените в НП
нарушения.
Решението е правилно.
По делото липсва спор, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи. При съставянето на АУАН и издаването на
атакуваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В
конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са посочени в пълен
обем фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението.
Правилно РС е приел да кредитира
показанията на актосъставителя, като обективни, логични и последователни.
Полицейският служител е имал отлична видимост към автомобила на нарушителя,
възприел е визуално, че същия го управлява без обезопасителен колан и без да са
включени задължителните дневни светлини. Няма как да бъда споделена и версията,
че водачът не е спрял на сигнал на полицейски служител, тъй като е щял да
предизвика ПТП, поради внезапното изскачане на служителя на пътя, тъй като това
дори и да е така, е следвало да спре след като подмине препятствието, а не да
се налага да бъде преследван.
Споделят се и съображенията с които РС е
игнорирал показанията на св. П.. Дори и да се приеме, че автомобилът на
касатора е софтуеърно програмиран при запалването му да светват фарове и
габарити, няма никакви доказателства, че те са били в изрядност на процесната
дата. Напротив- от показанията на актосъставителя се установява, че по време на
проверката, задължителните за движение през деня светлини на превозното
средство не са работели.
Доводът в касационната жалба, че ако не
е поставен обезопасителен колан, автомобилът започва да издава звуков сигнал,
също не означава че обезопасителен колан е поставен и водачът не е управлявал
автомобила си без да се съобрази с този
сигнал. Освен това, ноторно известно е, че поставянето на обезопасителен колан
може да се имитира чрез т.нар. „щипки“, при което звуков сигнал от уредбата на
автомобила не се активира, дори и колана да не е поставен от водача.
Ирелевантно за казуса е дали служителите
на реда спират водачи за проверка при наличието на знак Б-27, тъй като
задължението за спиране при подаване на съответен сигнал от полицейски служител
е безусловно и не се влияе от поставените пътни знаци и маркировки.
Законосъобразно са
определени санкционните норми на чл. 185 от ЗДВП; чл.183
ал.4 т.7 пр.1 от ЗДВП; чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП, като
наказанието за всяко едно нарушение е във фиксиран размер и не подлежи на индивидуализиране.
По изложените съображения, съдът намира
нарушенията за доказани и правилно квалифицирани, поради което жалбата срещу
решението на районния съд следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.2, пр.1 от АПК,
СЪДЪТ,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА РЕШЕНИЕ 1186 от 29.06.2023 г. на ПЛОВДИВСКИЯ
РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 5248/2022г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.