№ 45
гр. Благоевград, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20211210201211 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Л. П. Т., в качеството на законен
представител на „Е.“ Е. против електронен фиш серия К №4266242, издаден от
ОДМВР – Благоевград, с който за извършено нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП, му е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 400 лева.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакувания електронен фиш,
както и че същият е издаден при съществени нарушения на процесуалните правила.
Поддържа се липсата на надлежно описание на нарушението, което препятствало
извършването на преценка за съответствие на дадената правна квалификация. Сочи се,
че електронният фиш не съдържал предвидените към съдържанието му реквизити, тъй
като липсвало отразяване на неговия издател. Навежда се, че при определяне на
превишената скорост не била съобразена разпоредбата на чл.16, ал.5 от Наредба
№8121з-532/12.05.2015г.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалвания
електронен фиш и се претендира присъждане на направените по делото разноски
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция заседание жалбоподателят,
се представлява от адв. Ч., който поддържа депозираната въззивна жалба.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозира
становище, с което прави искане за потвърждаване на издадения електронен фиш и
релевира възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на страните
и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна
следното:
На 13.12.2020г. в 16.20ч. в област Благоевград, на път II-19 км.9+300 в с.
Градево с посока към гр. Симитли, при ограничение на скоростта от 50 км/ч за
населено място, сигнализирано с пътен знак Д11, с мобилна радарна установка ARH
1
CAM S с №11743d4 била засечена скорост на движение на МПС „А. С.” с рег. № от
81км/ч (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 км) при разрешена
такава - 50 км – т.е превишение от 31 км/ч.
Автомобилът бил регистриран като собственост на „Е.“ Е. с ЕИК *********,
чийто законен представител е Л. П. Т. с ЕГН **********.
Въз основа на тези данни от ОДМВР- Благоевград е издаден електронен фиш
серия К № 4266242 срещу Л. П. Т. с ЕГН ********** за налагане на глоба в размер на
400 лева за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.
От приложения към делото снимков материал –снимка № 0123535, (заснета с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип с фабричен номер SN11743D4) се установява, че на
процесната дата -13.12.2021г. в 16:20:51ч при локация с.Градево при GPS координати
41.920113 23.196076 е измерена скорост на движение от 84км/ч, като са записани
датата, часа, фиксираната скорост, разстоянието на автомобила от техническото
средство и е заснет регистрационния номер на автомобила..
По делото е приложен и протокол рег.№1116р-8573/14.12.2020г. за използване
на АТСС по реда на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата.
Използваната за установяване на процесното нарушение преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1 с фабричен номер SN11743D4 е одобрена и вписана в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване, на 07.09.2017 г., със срок на
валидност на одобряването 07.09.2027г. Съгласно Закона за измерванията
периодичността на последващите проверки на видео-радарните системи е една година,
като с протокол № 21-С-ИСИС/29.04.2020г. е установено съответствие с одобрения
тип, както и наличието на всички необходими надписи и означения върху средството
за измерване. При извършената проверка е установена и допустимата грешка при
измерване на скоростта от 3 км/ч до 100 км/ч и от 3 % при движение със скорост над
100 км/ч.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитания по делото свидетел Б. и от приобщените към доказателствения материал по
реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Писмо от сектор "Пътна полиция" с рег.
№111600-23991/10.12.2021 г.; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№17.09.5126, Писмо от сектор "Пътна полиция" с рег. №111600-17391/08.09.2021 г.;
Снимков материал; Преглед на запис с нарушение; Справка за фишове; Справка за
собственици на превозното средство; Справка за нарушител водач; Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване №17.09.5126; Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система №1116р[1]8573/14.12.2020 г.;
Протокол за проверка №21-С-ИСИС/29.04.2020 г.; Заповед с Рег. №8121з-
515/14.05.2018 г.
Предвид непротиворечивостта на събрания по делото доказателствен материал,
същият се кредитира изцяло от настоящия съдебен състав, като в своята съвкупност
напълно изяснява възприетата фактическа обстановка.
Като достоверни съдът приема показанията на св. Б., доколкото същите са
последователни и съдържат информация за процедурата по установяване на нарушение
с мобилна система за видеоконтрол. Съгласно показанията на Б. АТСС се монтира на
пътя, като след въвеждане от страна на полицейския служител на указаната с пътния
2
знак максимално допустима скорост на движение, техническото средство автоматично
заснема автомобилите със скорост на движение над допустимата такава, като
генерираните снимки се изпращат автоматично за последващо издаване на електронен
фиш.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прие от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН вр. чл.189, ал.8 ЗДвП (електронният фиш е връчен
на 13.08.2021., а жалбата е от 15.08.2021г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен
контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени електронни фишове, районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка
относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че атакуваният
електронният фиш е издаден от компетентна ОД на МВР, в рамките на предоставени й
със ЗАНН и ЗДвП правомощия.
Същият е съставен съобразно предвидените в чл.189, ал.4, изр. 2-ро ЗДвП
изисквания към неговото съдържание, и отговаря на утвърдения от Министъра на
вътрешните работи образец.
С Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013г.,е
разяснено, че електронният фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но
само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Процесуалната законосъобразност на издадения електронен фиш е
обусловена от съответствието му на предвидените със специалната разпоредбата на
чл.189, ал. 4 ЗДвП изисквания.
Съобразно цитираната разпоредба, електронният фиш следва да съдържа данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното
заплащане.
Всички тези реквизити се съдържат в атакувания пред настоящия съд
електронен фиш, като описанието на мястото на извършване на нарушението е
направено по начин, с който се създава необходимата яснота, гарантираща
упражняване правото на защита на санкционираното лице, като е посочена както
разрешената скорост, така и установената такава на движение на процесното МПС.
Описанието на нарушението е направено достатъчно ясно и с необходимата
конкретика, като са посочени мястото, където е извършено нарушението, разрешената,
установената скорост на движението и констатираното превишение, така че да се
гарантира упражняване правото на защита на санкционираното лице.
Съставен е и предвиденият с чл.10 на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Протокол от използване на АТСС рег.№1116р-8573 на 14.12.2020г. /л.22/, в който е
3
вписано, че нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство ARH CAM S1 с фабричен номер SN11743D4, което съответства на отразеното
в приложеното по делото копие от разпечатка от снимка.
На следващо място от приложените Удостоверение № 17.09.5126 от 07.09.2017
г. и протокол № 21-С-ИСИС/29.04.2020г. /л.23/ от проверка, съдът установи вида, типа,
техническата годност и изправност на техническото средство. От посочените писмени
доказателства, се установява, че техническо средство ARH CAM S1 с фабричен номер
SN11743D4 представлява преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации.
Съгласно чл.189, ал.4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и
на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Задължително условие за санкционирането с електронен фиш
е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е.
нарушението да е установено без човешка намеса, за да се избегне субективният
човешки фактор.
С публикуваните в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г. изменения на ЗДвП, законът е
съобразен с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС относно използването
на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта,
като в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е добавен терминът "автоматизирано"
техническо средство. А съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП -
"Автоматизирани технически средства и системи" са както стационарните системи
(прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган), така и
мобилните технически средства, които могат да са прикрепени към превозно средство
или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Следователно, при мобилните системи за видеоконтрол същественото обстоятелство
след законодателните промени е независимо от присъствието му при установяване на
нарушението, контролният орган да не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само да постави начало и край на работния
процес, което се изразява в позициониране, включване и задаване ограничението на
скоростта, а след преустановяване на контрола, изключване и демонтиране/ спазването
на този ред се установи и от показанията на св. Б./. В този смисъл е са и предписанията
на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение
по пътищата.
Предвид горното и като взе предвид обстоятелството, че използването на
мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който намеса на
контролния орган се свежда единствено до позиционирането и настройката на
автоматизираното техническо средство, районният съд намира, че с използваната в
случая мобилна система законосъобразно е установено процесното нарушение.
Ето защо при спазването на законово предвидените изисквания изцяло
законосъобразно установеното с мобилната система нарушение е санкционирано чрез
електронен фиш.
От представената снимка № 0123535/13.12.2020г. е видно, че измерената
скорост на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил е била 84 км/ч, в
който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3км/ч, поради което коректно
във фиша е отразена скорост от 81 км/ч. При издаване на обжалвания електронен фиш,
административнонаказващият орган е съобразил т.нар."толеранс", като
4
инкриминираната скорост е намалена на 81км/ч, и е отчетено превишение от 31км/ч, за
което превишение е санкциониран жалбоподателят.
На следващо място от представените по делото от Областно пътно управление-
Благоевград писмени документи се установява, че към 13.12.2020г. на път II- 19
„Симитли-Разлог-Банско-Гоце Делчев“ на км 8+700 е поставен пътен знак Д11-
„Начало на населено място “, а на км.10+100 – пътен знак Д12 „Край на населено
място“. Ето защо мястото, където е засечена скоростта на движение на автомобила на
жалбоподателя, несъмнено попада в населено място, надлежно обозначено с пътен
знак Д11, в което населено място максимално разрешената скорост за движение е 50
км/ч.
От отразеното в протокол рег. 1116р-8573/14.12.2020г. се установява, че
автоматизираното техническо средство, с което е заснето процесното нарушение също
е било позиционирано на място в обхвата на максимално позволената съгласно чл.21,
ал.1 ЗДвП скорост за движение от 50 км/ч за населено място.
Съгласно чл.188, ал.2 ЗДвП когато нарушението е извършено при управление
на МПС, собственост на юридическо лице, наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на
моторното превозно средство. В случай че друго лице, различно от представляващият
дружеството е управлявало автомобила, на основание чл.189, ал.5 ЗДвП в 14- дневен
срок след получаване на електронния фиш, жалбоподателят следва да подаде писмена
декларация до териториалната структура на МВР с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. С цитираната разпоредба законодателят е въвел законова презумпция, че при
неподаването на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението в 14-
дневен срок от получаването на електронния фиш от собственика, същият се смята за
извършител на констатираното с електронния фиш нарушение. Именно предвид
въпросната презумпция, за административнонаказващия орган не съществува
задължение да издирва лицето, управлявало засечения с техническо средство лек
автомобил. При положение, че в конкретния случай не е подадена такава писмена
декларация в установения за това срок, правилно е ангажирана отговорността на
законния представител на дружеството- собственик на автомобила.
Предвид горното, районният съд намира, че въз основа на събраните по делото
доказателства по несъмнен начин се установява, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушение по чл.21, ал. 1 ЗДвП, според
който при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава скорост от 50 км/ч в населено място.
От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, като деецът
е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасните последици и пряко ги е целял.
Управлението на МПС с превишена скорост е санкционирано с разпоредбата
на чл. 182, ал.1, т. 4 ЗДвП, според която при превишаване от 31 до 40км/ч в населено
място се налага глоба от 400 лв. Ето защо при установеното в случая превишение от
31км/ч., правилно е определена наложената глоба в размер на 400 лева. Предвид
абсолютно определения от законодателя размер на санкцията, съдът не следва да
обсъжда въпроса за евентуалното му ревизиране.
Въпреки липсата на наведени такива доводи от страна на жалбоподателя, съдът
намира, че в случая не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, доколкото
констатираното превишаване на разрешената скорост не е незначително, а именно с
31км/ч, и е повишило опасността от реализиране на ПТП. Ето защо, обществената
5
опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет,
непозволяващ на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.
С оглед изложеното и при извършената цялостна служебна проверка на
атакувания електронен фиш, настоящата инстанция не констатира основания за
неговата отмяна или изменение, поради което, същият следва да бъде изцяло
потвърден.
При този изход на делото право на разноски възниква за въззиваемата страна,
която обаче не е претендирала такива в установения за това срок, поради и което
такива на следва да се присъждат.
Така мотивиран Районен съд – Благоевград, НО, 7-ми състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К №4266242, издаден от ОДМВР –
Благоевград, с който на Л. П. Т., в качеството на законен представител на „Е.“ Е. за
извършено нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1,
т.4 ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 400 лева..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6