Р E Ш Е Н И Е
№ 17.12.2021 г. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НЕВЕНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 4835 по описа
на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са субективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1,
предл. първо ЗЗД. При условията на евентуалност срещу ответниците са предявени
и искове с правно осно***ание чл. 59 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на
01.04.2016 г. превел по банков път на П.М.П. сумата в размер на 19 450 лева.
без основание. Сумата била преведена от личната му банкова сметка в „Уникредит
Булбанк“ АД с IBAN: ***, по сметка на ответника, а именно сметка в „Уникредит
Булбанк“ АД с основен номер 70001520627205, с титуляр П.М.П.. Години наред се
опитвал по всякакъв начин да убеди П. да му върне получената без основание
сума, което той обещавал, че ще стори, но така и не направил. Полагал огромни
усилия за уреждане на отношенията си с него чрез доброволно заплащане на
дължимите от негова страна суми. В многобройните разговори помежду им длъжникът
не отричал, че щял да заплати дължимата сума, но отказвал да постигнат каквото
и да било споразумение за евентуално разсрочване на плащанията и фиксиране на
определени срокове. В един момент същият спрял да отговаря на телефонните му
обаждания.
Сочи, че в тази
връзка, изпратил покана за заплащане на получената без основание сума, като му
предоставил 7-дневен срок за това. В поканата била посочена и банкова сметка, ***а.
Същата била връчена лично на ответника на 15.10.2020 г., предвид което считано
от 23.10.2020 г. предоставеният му срок бил изтекъл, като дължимите суми все
още не били заплатени.
На 10.11.2020 г.
подал молба за обезпечение на бъдещ иск срещу П.М.П. и било образувано ч. гр.
д. № 4643/2020 г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора. С Определение от
10.11.2020 г., постановено по същото дело, било допуснато обезпечение на
бъдещите искове на Д.К.Д. чрез налагане на следните обезпечителни мерки:
Запор на всички
настоящи и бъдещи вземания на П.М.П. до размера на 19450 лв. /деветнадесет хиляди
четиристотин и петдесет лева/ в следните банки и клонове на чуждестранни банки
в страната: „УниКредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Обединена българска
банка“ АД, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, „Райфайзенбанк“ ЕАД, „Първа инвестиционна
банка” АД, „Алианц Банк България“ АД, „Българо-американска кредитна банка"
АД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, „Инвестбанк“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД,
„ПроКредит Банк (България)“ ЕАД, „Търговска Банка“ АД, „Токуда Банк“ АД,
„Тексим Банк“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, „Общинска банка“ АД,
„Българска банка за развитие“ АД, „ИНГ Банк Н.В. - клон София“, „Сити банк
Европа“ АД - клон България, „БНП Париба С.А - клон София, „БНП Париба -
Пърсънъл Файненс - клон Балгария“, „Те-Дже ЗИРААТ БАНКАСЪ - Клон София“,
Варенголд банк АД - клон София.
Била издадена
Обезпечителна заповед от 12.11.2020 г., постановена по ч. гр. д. № 4643/2020 г.
по описа на Районен съд гр. Стара Загора, въз основа на която било образувано
изп. дело № 3831/2020 г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева.
Към настоящия момент
счита, че били налице предпоставките на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за предявяване на
осъдителен иск, тъй като длъжникът не бил заплатил на Д.К.Д. сумата в размер на
19 450 лв. /деветнадесет хиляди четиристотин и петдесет лева/, представляваща
преведена на 01.04.2016 г. сума по банков път без основание, ведно със законна
лихва, считано от датата на завеждане на молбата за обезпечение на бъдещ иск в
съда /10.11.2020 г./, до окончателното изплащане на сумата. В условията на
евентуалност, счита че в случай, че не бъде прието че се касае за приложението
на чл.55 ал.1 от ЗЗД следвало да намери приложение хипотезата на чл. 59, ал. 1
от ЗЗД, тъй като без съмнение ответникът се бил обогатил неоснователно за
сметка на ищеца.
П.П. не бил заплатил
и разноските по обезпечение на бъдещия иск, включващи адвокатско възнаграждение
и държавна такса по ч. гр. д. № 4643/2020 г. по описа на Районен съд гр. Стара
Загора, както и разноските по привеждане в изпълнение на обезпечителната
заповед по изп. дело № 3831/2020 г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева.
Искането на ищеца до
съда е да постанови решение, с което да осъди Д.П., Т.П. и М.П., като
наследници на П.М.П., ЕГН: **********, починал в хода на процеса, да заплатят
съобразно наследствените им квоти сумата в размер на 19 450 лв. /деветнадесет
хиляди четиристотин и петдесет лева/, представляваща преведена на 01.04.2016 г.
сума по банков път без основание, ведно със законна лихва, считано от датата на
завеждане на молбата за обезпечение на бъдещ иск в съда /10.11.2020 г./, до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД.
В случай, че съда
отхвърли главния иск като неоснователен, в условията на евентуалност моли
ответниците да му заплатят сумата в размер на 19 450 лв. /деветнадесет хиляди
четиристотин и петдесет лева/, представляваща преведена на 01.04.2016 г. сума
по банков път, с която сума наследодателя им П.П. се бил обогатил без основание
за сметка на Д.Д., ведно със законна лихва, считано от датата на завеждане на
молбата за обезпечение на бъдещ иск в съда /10.11.2020 г./, до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 59 от ЗЗД.
Претендира разноски
по настоящото дело, както и по обезпечителното, и изпълнителното производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
от ответниците Д.П., Т.П. и М.П., в
който се заявяват, че предявените искове са допустими, но неоснователни.
Оспорват изложените в исковата молба
обстоятелства с изключение на факта, че на 01.04.2016 г. ищецът бил превел по
банков път на П.М. сумата в размер на 19 450 лева.
Твърдят, че получената от П.М. сума не
била без основание, а основанието за превода на тази сума било плащане по
сделка за продажба на идеални части от недвижими имоти – земеделски земи.
Със същото твърдение, че без основание и
поради грешка, малко преди настоящия превод от 19 450 лева, а именно на
15.01.2016 г. ищецът бил превел „погрешка" и сумата от 8 000 лева на
ответника М.П. и също по банков път, който „сгрешен" превод също бил
предмет на същият иск по образувано гр.д. № 4834/2020г. по описа на PC – Стара
Загора. И за двата „сгрешени" превода, Д.Д. „търпеливо" бил изчакал
над четири години и половина, преди да си ги потърси по съответния ред. Но явно
намерението на ищеца било да бъдат унищожени, загубени или забравени
доказателствата, които установявали причината за превода.
Основанието на превода на сумата от 19 450
лева от Д.Д. към П.М. произлизала от следните обстоятелства:
Между ищеца Д.К.Д. и брат му В. К.Д. от
една страна и наследодателят им и ответника М.П. от друга, съществувало
познанство повече от шест години. То било възникнало от взаимоотношения във
връзка с покупката и продажбата на недвижими имоти и тяхното управление и се
изразявало в следното:
Наследодателят им и ответника М.П. били
ангажирани от двамата братя Д. и В. да им намират на изгодна цена недвижими
имоти, които те да закупуват, като впоследствие някои от тях препродавали, пак
основно чрез тяхното посредничество на по – висока цена, а други имоти,
представляващи земеделски земи отдавали и под аренда.
Парите за сделките идвали от Д., но той не
искал да има имоти на негово име тъй като имал сключен брак с гражданка на САЩ
и затова се разплащал с негови пари, но действал като пълномощник на В. и
имотите които купувал се водили на името на брат му. По тази причина В. бил
предоставил пълномощно на брат си Д. и на ответника М.П. да го представляват
при сключване на сделките, което пълномощно било с peг. № 290 от 28.01.2016 г.
за заверка на подписите и peг. № 291 от 28.01.2016 г. за заверка на
съдържанието от нотариус Христо Спасов в район PC – Стара Загора с peг. № 121
на Нотариалната камара. Ответникът М.П. имал пълномощно и от ищеца Д.Д., което
било с peг. № 1668 от 21.04.2015 г. на нотариус Христо Спасов в район PC –
Стара Загора с peг. № 121 на Нотариалната камара.
В началото на 2016 г. Д.Д. се договорил с
наследодателят им – П.М. да закупи за брат си В. притежаваните от него и майка
му Тодорка Желязкова Терзиева 1/3 идеални части от земеделски земи, находящи се
в землището на с. Мусачево общ. Гълъбово обл. Стара Загора, получени като
наследство от Кера Иванова Арнаудова.
Но тъй като щели да се прехвърлят само
идеални части от тези земи, по настояване на Д.Д., наследодателят им и
ответника М.П. /който също участвал в сделката, като пълномощник на баба си
Тодорка Терзиева/ се съгласили сделката да бъде оформена като дарение, като се
прикрие действителната сделка, а именно: покупко – продажба.
Желанието на ищеца да се прикрие
действителното съглашение за продажба на земите под формата на дарение идвало
от обстоятелството, че при продажба на съсобствени имоти следвало да бъде
спазено правилото на чл.33 от Закона за собствеността, което задължавало
съсобственика на недвижим имот при продажбата на своята част, първо да я предложи
за изкупуване от другия съсобственик. Но тъй като това задължение съществувало
само при продажбата на имота, а не и за дарението, именно по тази причина, се
прикривала действителната договорка за продажба на имотите с привидна сделка за
дарение на идеални части от имотите.
С оглед на така предявеният иск за защита
на правата на ответниците за тях било налице правен интерес от разкриване на
относителната симулация по сделка оформена в нотариален акт №38 том I, peг.
№341 дело №26/2016 г. на нотариус Екатерина Алексиева с район на действие PC –
Гълъбово с peг. № 564 в Нотариалната камара. Същата следвало да бъде призната
за нищожна на основание чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД, като привидна при
условията на относителна симулация, а на основание чл.17 ал.1 от ЗЗД да бъдело
приет за действителен договор за покупко – продажба на 1/3 ид.ч. от земеделски
земи между наследодателят им и неговата майка, чрез пълномощника й ответника М.П.
от една страна, като продавачи и Д.Д., като пълномощник на брат си В. Д. от
друга страна като купувач за сумата в размер на 19 450 лева.
Считат, че извършеното плащане на сумата в
размер на 19 450 лева, чрез платежно нареждане, представлявало изначално
писмено доказателство съгласно чл.165 ал.2 от ГПК за допустимостта на
свидетелски показания с които ще установяват, че дарението оформено с
нотариален акт №38 том I, per. №341 дело №26/2016г. на нотариус Екатерина
Алексиева с район на действие PC – Гълъбово с peг. №564 в Нотариалната камара
било привидно съглашение, прикриващо покупко – продажба. И това било така,
защото наследодателят им и неговата майка нямали никаква причина да дарят
описаните в акта имоти на В. Д., чрез пълномощника му Д.Д..
Като доказателство за тази привидност на сделката
бил и факта, че извършеното плащане по банков път от ищеца Д. /действащ като
пълномощник на брат си В./ на сумата от 19 450 лева било направено точно в деня
на изповядване на сделката пред нотариуса – 01.04.2016 г.
Също такъв извод можело да се направи от
факта, че след като наследодателят им П.М. бил дарил брата на ищеца с тези
имоти, притежаваното от него тогава еднолично търговско дружество подписало
договор за аренда за тези земи, но не било безвъзмездно, а срещу заплащане на
рента, която била получена именно от ищеца, пак като пълномощник на брат си за
стопанските 2017-2018 и 2018-2019г., съответно на 1.12.2018г. и на 11.11.2019г.
- т.е. след като му бил подарил имотите бил започнал да плаща наем за тях.
И последният факт, който също потвърждавал
извода за наличието на симулация, бил че техният наследодател притежавал
оригинала на платежното нареждане, който му бил предаден лично от ищеца за
негова гаранция за извършеното плащане /изключвайки твърдението за грешка на
превода/ по тази сделка.
Молят исковете да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител, поддържа исковете.
В съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния си
представител, оспорват исковете.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от платежно нареждане (л.55 от
делото), на 01.04.2016г. Д.К.Д. превел
по банков път в полза на П.М.П. сумата 19 450 лева - факти, които по искане на страните, съдът с
доклада по делото, на основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК, ги е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване. Видно от съдържанието на това платежно
нареждане като основание за превода е посочено „захранване на сметка“.
По делото е представено нотариално
заверено пълномощно от 28.01.2016г. (л.
58), с което В. К.Д. е упълномощил брат си Д.К.Д. (ищец по делото) и М.П.П.
(единия от ответниците по делото), заедно и поотделно, да го представляват при
сключване на договори за дарения, замени, покупко – продажби, договори за
аренда, наеми и др. с предмет всякакви недвижими имоти на територията на
Република България, като го представляват навсякъде, където е необходимо във
връзка със сделките, както и да получават от негово име плащания, наем рента и
др.
Видно от нотариален акт №38 том I, peг.
№341, дело №26 ОТ 01.04.2016 г. на нотариус Екатерина Алексиева с район на
действие PC – Гълъбово с peг. № 564 на Нотариалната камара, М.П.П. като
пълномощник на Тодорка Желязкова Терзиева и
П.М.П. (починалият в хода на делото ответник), от една страна като
дарители и от друга страна - Д.К.Д. (ищецът), като пълномощник на брат си В. К.Д.,
като дарен, са сключили договор за дарение, по силата на което дарителите са
дарили на дарения своите 1/3 ид.ч. от 5 броя ниви в с. Мусачево.
Видно от разписки от 11.12.2018г. и от
11.11.2019г. (л. 56-57) Д.К.Д. (ищецът), като пълномощник на брат си В. К.Д. е
удостоверил, че е получил арендни плащания от „Сателит ПМ“ЕООД, представлявано
от П.М.П. (починалият в хода на делото ответник) по силата на договори за
аренда, като описаните ниви, предмет на договорите за аренди от т. 8 до т. 12 в
разписките са същите, които са били предмет на гореописания договор за дарение.
От разпитаните по делото свидетели Б.Б.Б.
(стр. 10 от съдебния протокол от 26.10.2021г.) и В. К.Д. (стр. 11 – 13 от
съдебния протокол от 26.10.2021г.) се установява, че между Д.К.Д. (ищецът) и
брат му В. К.Д. (свидетелят), от една страна и П.М.П. (починалият ответник) и неговият
син М.П.П. (ответник по делото), от друга страна, са имали трайни взаимоотношения
във връзка със сделки с недвижими имоти, като ответниците са помагали на ищеца
и брат му да навлязат в бизнеса с недвижими имоти и са осъществявали съвместни
дейности, свързани със сделките с имотите. Св. Борислав Борисов разказва, че
той също е купувал имоти, предложени му от П. и че веднъж му предложил да му
продаде идеални части от съсобствените му ниви в с. Мусачево около 20 дка общо
за цена около 20 000 лева, но свидетелят отказал закупуването им поради
наличие на съсобственост. Свидетелят казва още, че П. обикновено на него
предлагал купуване на земя, а ако той откажел, тогава я предлагал на Д.. От П.
разбрал впоследствие, че Д. е закупил въпросните ид.ч. от нивите в с. Мусачево,
но нотариален акт не бил виждал. Свидетелят В. Д. (на стр. 12 от съдебния
протокол погрешно посочен като св. Борислав Борисов) пък разказва, че П. и
синът му М. му предложили да закупи 1/3 ид.ч. от ниви в с. Мусачево, които П.
притежавал в съсобственост с негови роднини, като му предложили да направят
дарение на тези 1/3 ид.ч., за да заобиколят забраната на закона при продажба на
ид.ч. от съсобствени имоти. Свидетелят казва: „След което да говорят с останалите съсобственици на земята с цел да ми
продадат цялата земя. Целта да ми направят дарение беше, те да могат да се
разберат с техните родини, за да мога аз да закупя цялата земя, да заобиколим
забраната. Направихме договор за дарение, те ми дариха тази 1/3 ид. част, но с
времето другите съсобственици отказаха да ми продадат останалото и възразиха
срещу договора за дарение.“ Този свидетел казва още, че уговорката била
като закупи цялата земя тогава да им плати цялата продажна цена, включително за
тези дарените 1/3 ид.ч. и че на брат си не бил давал пари да заплати тези 1/3
ид.ч.. Свидетелят казва още, че бил присъствал на разговор между брат си и М.,
на който брат му си е искал пари 19 000-20000 лева, които превел по погрешка на П. и М. обещал да ги
върне. Свидетелят казва още, че не бил запознат за превеждане на други суми по
погрешка и че те с брат си закупували земи от М. и баща му и им превеждали
парите след изповядване на сделките.
Съдът кредитира изцяло показанията на
св. Борислав Борисов, като кореспондиращи на писмените доказателства и
подкрепящи се от тези на другия свидетел В. Д., в частта, че П.М. е предложил
на В. Д. да закупи тези 1/3 ид.ч. от нивите в Мусачево и за наличието на трайни
търговски отношения между страните във връзка със закупуване на имоти, отдаване
под аренда и др. По делото не се събраха други доказателства, които да оборват
или поставят под съмнение достоверността на тези показания. По същите
съображения съдът кредитира показанията на св. В. Д. в частта относно
осъществявани съвместни дейности, свързани със сделки с недвижими имоти с П. и
сина му М., относно това, че му е било предложено да закупи 1/3 ид.ч. от нивите
в с. Мусачево и че за да заобиколят забраната на закона, тъй като се касаело за
съсобствени ниви са сключили договор за дарение. В тези части показанията на Д.,
освен допълващи и еднопосочни с показанията на Борисов, намират също и опора в събраните
по делото писмени доказателства – нотариален акт, пълномощно, разписки за
арендни плащания. Съдът не кредитира показанията на св. Д., че не е била
платена цена за фиктивно дарените 1/3 ид.ч. от нивите и че не бил запознат за
превеждане на суми друг път по погрешка на някой от ответниците, тъй като това
се опровергава от данните от служебно
известното на съда гр.д. 4834/2020 г. на РС – Стара Загора за друга претенция
за превод на пари без основание и за сключен друг договор за дарение, а освен
това в тази част показанията на своя свидетел са житейски нелогични и вътрешно
противоречиви, предвид заявеното от него, че волята на страните по делото е
била покупко – продажба на тези земи и че по този начин са целили заобикаляне
на забраната на закона (очевидно свидетелят визира чл. 33 ЗС). Съдът прецени показанията
на този свидетел и през призмата на чл. 172 ГПК и също така не му дава вяра на
показанията, че бил присъствал на раговор, в който брат му казал, че превел
парите по погрешка.
При така установеното от фактическа страна, съдът,
от правна страна, намира следното:
Съгласно Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. №
1/79 г., Пленум на ВС първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване,
съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още
при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото
на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е в случаите,
когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост
- когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно
е също предаването да е станало без наличието на някакво правоотношение или пък
след погасяване на задължението и т.н.
По иска за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал.1,
предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а на
ответника - да установи, че е налице основание за получаване на сумата,
респективно за нейното задържане.
По делото не е спорно, че на 01.04.2016г. (деня на договора за дарение)
Д.К.Д. е превел по банков път в полза на П.М.П. сумата 19 450 лева.
От съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства – преводно нареждане за сумата от 19 450 лева с дата 01.04.2016г.,
обективираният в нотариален акт от същата дата 01.04.2016г. договор за дарение на 1/3 ид.ч. част от ниви
в с. Мусачево, 2 броя разписки от 2018 г. и 2019г. за платени в полза на ищеца
арендни вноски и то от дружество,
представлявано от П.М. за същите тези ниви, предмет на договора за дарение и от
свидетелските показания на двамата свидетели, обсъдени подробно при изложението
на фактическата обстановка по делото, които са в насока, че целта на страните
по сделката е била покупко – продажба и че чрез дарението са заобиколили
забраната на чл. 33 ЗС, съдът приема, че
сумата от 19 450 лева е била преведена от ищеца на П.М. като продажна цена на
въпросните 1/3 ид.ч. от нивите в с. Мусачево, т.е. че ответникът доказа наличие
на основание за получаване, респ. задържане на сумата. Всъщност именно
ангажираният от ищеца свидетел по категоричен начин установи с показанията си
привидността на обективирания в процесния нотариален акт договор за дарение, който
прикрива договор за покупко –продажба и в съвкупност с останалите събрани
доказателства се доказа по настоящото дело основанието на преведа на паричната
сума от 19 450 лева от същата дата, на която е извършено и симулативното
дарение на 1/3 ид. ч. от нивите, а
именно че тази сума е продажната цена за тези ид.ч. от нивите.
Съдът не възприема
довода на процесуалния представител на ищеца, че са недопустими свидетелските
показания в това производство, предвид забраната на чл. 164, ал.1, т. 2 ГПК и
че не е налице начало на писмено доказателство по чл. 165, ал. 2 ГПК, за да се
допуснат свидетелски показания, по следните съображения:
В практиката се прави разлика между т.нар. „обратно
писмо” и „началото на писмено доказателство”. Обратното писмо (контра летр),
разкриващо съдържанието на един прикрит договор, съдържа волеизявлението на
всички страни по прикрития договор и служи за пълно разкриване на симулацията.
Началото на писмено доказателство се състои в документ, изхождащ от една от
страните по делото (противната страна) или пък удостоверяващ нейно изявление
пред държавен орган, от което може да се заключи, че симулацията е вероятна, в
който случай, за да се постигне пълно доказване на симулацията, се допускат
свидетелски показания. Начало на писмено доказателство е този документ, в който
привидността не е призната, но са обективирани други изявления, които създават
индиция, че е възможно сделката да е симулативна. Именно в съдържанието е
разликата между началото на писменото доказателство и обратното писмо, а не в това,
кой е издател на документа (Решение № 484/11.06.2010 г., по гр.д. № 375/2010
г., на IV г.о; Решение № 120/16.02.2009 г., по гр.д. № 5226/2007 г., на IV г.о.
и др.). Именно представените платежно нареждане от 01.04.2016г. – датата на
сделката, което освен това се намира в държане на този, в полза на който са наредени
парите и разписките за арендни плащания от 2018г. и 2019г., касаещи въпросните
ниви и пълномощното от 2016г., се ценят от съда като начало на писмени
доказателства, в който привидността не е призната, но са обективирани изявления
на ищеца, в лично качество и в качеството на пълномощник на брат си, които
създават индиция, че е възможно сделката да е симулативна, която симулативност
се разкри изцяло от изслушаните свидетелски показания по делото, включително на
тези на брата на ищеца, разпитан като свидетел.
Съображения относно кредитирането на показанията на
свидетелите са изложени при изложението на фактическата обстановка и както е
посочено по – горе, на база тях и на база събраните писмени доказателства,
съдът стигна до извода, че не е осъществена хипотезата на даване на нещо без
основание по смисъла на чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД, както твърди ищеца, а се
установи соченото от ответниците основание – плащане на продажна цена на 1/3
ид.ч. от ниви по симулативен договор за дарение от 01.04.2016г., прикриващ
договор за покупко – продажбата им.
Предвид
гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен. По същите съображения следва да бъде отхвърлен и
предявения, в условията на евентуалност, иск по чл. 59 ЗЗД.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът
следва да заплати на ответниците направените по делото разноски в общ размер на
1100 лева за възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство и
на тримата ответника.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.К.Д., ЕГН **********,***, против Д.Е.П., ЕГН: **********,***,
Т.П.П. – К., ЕГН: **********,*** и М.П.П., ЕГН **********,***
– тримата като наследници на П.М.П., починал на 28.02.2021г., иск за заплащане, на основание чл. 55, ал.1 , предл. първо ЗЗД, на сумата
в размер на 19 450 лв. /деветнадесет хиляди четиристотин и петдесет лева/, представляваща преведена на 01.04.2016 г.
сума по банков път без основание, ведно със законна лихва, считано от 10.11.2020
г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения, при условията на евентуалност, от Д.К.Д., ЕГН
**********,***, против Д.Е.П., ЕГН: **********,***, Т.П.П. – К., ЕГН:
**********,*** и М.П.П., ЕГН **********,***
– тримата като наследници на П.М.П., починал на 28.02.2021г., иск по
чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 19450 лв. /деветнадесет
хиляди четиристотин и петдесет лева/, представляваща преведена на 01.04.2016 г.
сума по банков път, с която П.М.П. се е обогатил за сметка на Д.К.Д., който е
обеднял, ведно със законна лихва, считано от 10.11.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.К.Д., ЕГН **********,***, да заплати общо на Д.Е.П., ЕГН: **********,***,
Т.П.П. – К., ЕГН: **********,***
и М.П.П., ЕГН **********,***, сумата в общ размер на 1100 лева за
възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: