Р Е Ш Е Н И
Е
Номер
30.09.2021 г. Град
Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият
районен съд IIІ-ти наказателен състав
На
02 септември Година 2020
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: Богдан Велев
Секретар:
Наташа Динева
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
съдията АНД № 00460 по описа
за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на К.К.П.,с ЕГН **********, против Наказателно постановление
№6585/21.11.2019 г., издадено от Началник
отдел“Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ Агенция
Пътна инфраструктура София, с което на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата му е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лв. за нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б. “а”от
Закона за пътищата във вр. чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Жалбоподателят
се представлява от адв.П., ,който пледира да бъде отменено
наказателното постановление като незаконосъобразно.
Позовава се на представени документи/писмени доказателства от правна
страна/представени пред административно
наказващия орган.
Алтернативно
пледира за изменение на наложеното административно наказание,с отчитане на
обстоятелството,че вмененото нарушение е за първи път,като бъде приложен чл.28
от ЗАНН ,или като бъде намален размера на глобата на 500лв.
Въззиваемата страна, чрез
процесуалния си представител ю.к. М., моли, издаденото наказателно
постановление да бъде потвърдено.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на
страните, намира за установено следното:
На 29.10.2019г. от гл.инспектор от
съответно структурно подразделение на АПИ-София е съставен акт за установяване
на административно нарушение,въз основа на който е издадено обжалваното
наказателно постановление с отразени следните обстоятелства:
На 29.10.2019 г., в 14.59 ч., на път АМ
Струма, км. 30+700 ,отляво в посока гр. Дупница-гр. София,страната жалбоподател
е управлявал и осъществявал движение на
МПС с четири оси, с две управляеми оси марка „МАН “ модел „ТГА 35.440“ с perистрационен
№ ********.
В процеса на проверката /на
гореуказаното място/е направено измерване, при което е констатирано, че са
надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), както следва:
1. При измерено разстояние между осите
1.38 м., сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е
29.550 т., при максимално допустимо натоварване 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1,
т. 5, буква “ В „на Наредбата;
Съгласно чл. 3, т.2 на Наредбата, при
надвишаването на нормите по чл.7, ППС е тежко.
Измерването е извършено с техническо
средство ел. везна PW-10 № К0200010 и ролетка 1309/18 (5м)
ППС превозвало фракция.
Измерените параметри на гореспоменатото
ППС показват, че ППС е извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните
разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл. 3, т. 2 на Наредбата.
Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от ЗП движението на извънгабаритни и
тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (разрешително или
квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на
пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ).
За така измерените параметри на ППС при
проверката, водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно
разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на
извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните
разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл. 3, т. 2 на Наредбата.
Водачът е следвало да провери и да се
убеди, че параметрите на ППС с товар или без товар не надвишават максимално
допустимите норми по Наредбата или разрешените параметри с разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специално
ползване на пътищата, издадени по реда на раздел IV от Наредбата, но не го е
сторил и е извършил виновно административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1,
буква „а” от ЗП.
Към момента на проверката водачът и
жалбоподател с управляваното от
него ППС се е
осъществявало движение на
извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла
на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, съответно тежко по чл. 3,
т. 2 на Наредбата без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни
такси), издадено по реда на раздел IV на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща
пътя (АПИ) за дейност от специално ползване на пътищата, с което е нарушил разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1,
буква „а” от Закон за пътищата във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11
от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ННС.
Актът бил предявен на сочения за
нарушител и той го подписал без възражения.
Липсват и писмени в срока по чл.44 ал.1
от ЗАНН.
На 30.10.2019г. актосъставителят /л.18
от делото /е отразил две обстоятелства:след съставяне на акта за установяване
на административното нарушение водачът бил изпълнил условията на чл.37 ал.3 от
Процесната Наредба,като са цитирани две квитанции: от 29.10.2019г.,15:30 часа и
от 31.10.2019г. ,9: 29 часа.
На 21.11.2019г., въз основа на цитирания
по-горе АУАН, административнонаказващият орган издал Наказателно постановление
№ 6585/21.11.2019 г., с което ангажирал отговорността на водача и жалбоподател и на основание чл.53,
ал.1 ,т.2 от Закона за пътищата и му наложил административно наказание глоба в
размер на 1000 лв.за нарушение по чл.26, ал.2, т.1 (а) от ЗП вр. чл.37, ал.1,
т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС.
Изложената фактическа обстановка, съдът
прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид:показанията на К.С.К.-в
качеството му на актосъставител, АУАН,Протокол за измерване на превозно
средство/л.19/,заверени копия на две Заповеди на Председател на УС на АПИ ,във
връзка с компетентности,Декларации за съответствие и сертификати по отношение
на двете средства за измерване,описани в АУАН и НП ,представени от въззиваемата
страна преди съдебното заседание,Квитанция за платени такси от 30.10.2019г.и
Разрешително от 30.10.2019г.,представени с писмената жалба.
От правна страна:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото
дело е подадена в законоустановения срок от оправомощено лице и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
В
този смисъл, тя е допустима и следва да бъде разгледана.
При извършване на служебна проверка за законосъобразност,
съдът намери, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от компетентни лица
в кръга на техните правомощия.
И двата акта
отговарят съответно на
изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
В АУАН и
в НП са налице всички законоустановени реквизити, изискващи се съгласно
разпоредбата на чл.42, съответно чл.57 от ЗАНН.
Разгледана по същество обаче жалбта е неоснователна.
Жалбоподателят
е привлечен да отговаря по административнонаказателен ред за това, че на
посочените дата и място е управлявал ППС, без разрешение /разрешително или
квитанция за платени пътни такси/ за дейност от специалното ползване на
пътищата на администрацията, управляваща пътя
(АПИ).
Като нарушена е визирана нормата на чл.26, ал.2, т.1,
т. “а” от ЗП, която предвижда, че “за дейности от специалното ползване на
пътищата без разрешение се забранява... в обхвата на пътя и ограничителната
строителна линия ....движението на извънгабаритни и тежки ППС...”.
Кои ППС са извънгабаритни и тежки е дефинирано в
разпоредбите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
В нея са
разписани нормите относно размерите, допустимата маса и натоварването на ос на
ППС, като същите са диференцирани в зависимост от вида и спецификите на
превозните средства.
В конкретния случай е налице движение на извънгабаритно
пътно превозно средство,по смисъла на параграф 1,т.1 от ДР на наредба №11,и
съответно тежко по чл.3 на процесната наредба,
Поради това, при квалифициране на нарушението, сочената като нарушена норма от ЗП следва да бъде обвързана със съответната норма от
подзаконовия нормативен акт.
В конкретния случай тя е обвързана с нормата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ, която гласи, че „ Във вътрешността на страната съответните служби за
контрол при МВР и Агенция"Пътна инфраструктура" спират и проверяват
спрелите и навлезли в обхвата напътя и ограничителната линия
извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за
земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация
и контрол наземеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на
съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се
установи, че движението се извършва без
разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3“
Съдът счита, от
анализа на сочените законови разпоредби,че абсолютна забрана за движение на извънгабаритни и
тежки автомобили по обществените пътища не съществува, но рамките и условията, при които може да става това са посочени и
детайлизирани в Наредба № 11/2001 г. на МРРБ.
От прочита на законовите текстове, както и
на тези от наредбата следва, че и двата вида превозни средства - тежки и
извънгабаритни /с легални дефиниции, дадени в чл.2 и чл.3 на Наредбата/ могат
да се движат по обществените пътища след съответното разрешение от
администрацията на пътя, за което се заплаща и съответна такса.
В чл.15, ал.3 от нея са определени лицата, на които е
възложено задължението да снабдят описаните превозни средства със съответните
документи и това са собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата,
които извършват превозите, като е предвидено, че същите са длъжни да подадат в
Агенция “Пътна инфраструктура” или в съответното областно пътно управление или
община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец. Легална
дефиниция за лица, които извършват превози е дадена в §1, т.5 от ДР на Закона
за автомобилните превози и според същата: “Превозвач” е всяко физическо или
юридическо лице регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на
пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел.
На следващо място,в Закона за пътищата са регламентирани
административно наказателни разпоредби,които въобще не изключват възможността за ангажиране на административно
наказателната отговорност на водачите на пътни превозни средства,отделно от
възможността срещу превозвачите да бъде
образувано административно наказателно производство и налагане на съответна
административно наказателна санкция,което обстоятелство обаче,е следвало да
бъде отчетено при индивидуализацията на административното наказание.
От друга страна, надвишаването на нормите на Наредбата
повишава рисковете относно безопасността на движение, повреждане и
преждевременно износване на пътната инфраструктура.
Ето защо движението на ППС по РПМ с параметри
надвишаващи нормите на Наредбата се осъществява със разрешение (разрешително
или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на
пътищата, с което се разрешава движение на ППС по строго определен маршрут и се
заплащат пътни такси.
Не се касае за нарушение, което може да бъде определено
като маловажно с оглед липсата или незначителността на настъпилите вредни
последици и на други смекчаващи обстоятелства сравнено с обикновените случаи на
административни нарушения от този вид, поради обстоятелството, че с така извършеното
нарушение се засяга съществено и обществото като цяло.
Съдът е съгласен с един от доводите на защитата,че не само в конкретно, а и по принцип след като
от страна на нарушител/възможно е и
отстрана на „превозвача“ /са предприети определени действия след съставянето на
акта за установяване на административното нарушение,това следва да бъде
отчетено от административно наказващия орган.
В случая,видно от
текстовата част /обстоятелствената част/на обжалваното наказателно
постановление АНО е отчел изпълнението на условията
,регламентирани в разпоредбата на
чл.37,ал.3 от Наредба №11,на което обстоятелство се е позовал при определяне на
размера на административното наказание/преценил го е като смекчаващо,и е наложил глоба в размер на 1 000лв,което е минималния размер
,установен в приложения административно наказателен състав,а от друга страна,разпоредбата
на чл.27,ал.5 от ЗАНН казва,че не се допуска определяне на наказание под
предвидения най-нисък размер на наказанието глоба, относимо към казуса..
По изложените съображения съдът намира, че процесното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено ,поради което и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
Потвърждава Наказателно
постановление №6585/21.11.2019г., издадено от
Началник отдел“Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ Агенция Пътна инфраструктура София, с което на К.К.П. ***,ЕГН **********,на
основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. за
нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б. “а”от Закона за пътищата във вр. чл.37, ал.1,
т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Перник - в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала,
ИЕ