Р Е Ш Е Н И Е №20
08.02.2022 г., гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Стара Загора, трети касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди
и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при секретаря Минка Петкова
и в присъствието на прокурора Петя Драганова
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №489 по описа на съда за
2021 г.
Производството е по реда на чл.63, ал. І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното
решение
С Решение №260045/01.11.2021г., постановено по анд № 137/2020г., РС Гълъбово отменил наказателно
постановление /НП/ №349а-2/29.06.2020г., издадено Началник на отд. „Охранителна полиция“ при ОДМВР Стара Загора, с което
на „БРИКЕЛ“ ЕАД, седалище гр. Стара Загора, ЕИК *********, представлявано от Изп. Директор Я. П. била наложена имуществена санкция в
размер на 10 000 лева на осн. чл.72, ал.1 от Закона
за частната охранителна дейност за нарушение на чл.4, ал.1, вр.
с чл.5, ал.1, т.4, вр. с чл.2, ал.3, т.1 от с.з.
Обстоятелства по обжалването
Недоволен от решението
и чрез процесуален представител, същото се обжалва в срок от наказващия орган.
Мотивира се касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК – неправилно
приложение на закона.
Конкретно се
мотивира от касатора, че РС не съобразил факта, че
наказаният субект притежавал две качества, това на търговец по см. на ТЗ и
едновременно бил обект със стратегическо значение. Нямало основание съдът да
приемал, че щом дружеството било включено в списъка на обектите със
стратегическо значение, то губило качеството си на „търговец“. Наказващият
орган правилно приел, че нарушението било извършено от наказаното лице в
качеството му на такова. По този довод се иска отмяна като неправилно, изцяло на
решението на въззивния съд, с което се отмяна процесното НП.
Претендират
се разноски за юрисконсулт, като се прави възражение за прекомерност на
уговореното адвокатско възнаграждение на представителя на ответника по касация,
ако се представлява по делото от упълномощен адвокат.
Касаторът, редовно призован в с.з.,
не изпраща представител.
Отвеникът по касация, редовно призован, се представлява от
адв. Ж. който оспорва касационната жалба и излага съображения по същество на
спора. Прилагат се писмени бележки и становище по касационната жалба, където
подробно се мотивират доводи за правилност на въззивното решение.
Представителят
на ОП Стара Загора изразява становище за неоснователност на касационната жалба
и за правилност и законосъобразност на въззивното решение. Сочи, че в хода на
АНП при издаване на процесното НП били допуснати съществени процесуални
нарушения, поради което и то било незаконосъобразно издадено при неправилно
приложение на материалния закон, в какъвто смисъл бил и крайният правен извод
на РС.
Правни съображения
Съдът, въз основа на събрания по
делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка,
намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата са явява неоснователна.
За да отмени
процесното пред него НП, въззивният съд приел от фактическа страна, че на
15.01.2020г. служители на сектор „ОП“ в отдел „ОП“ при ОДМВР Стара Загора при
извършена проверка на обект „Брикел“ ЕАД, находящ се в гр. Гълъбово установили,
че дружеството извършвало частна охранителна дейност, състояща се в самоохрана на собствено имущество, намиращо се на площадка
„Брикетопроизводство“ и площадка
„Електропроизводство“, като осигурявало пропускателен режим на лица и МПС,
извършване на видеонаблюдение, като нямало получен лиценз, издаден по надлежен
ред, установен в ЗЧОД. Сочело се, че въпросната дейност се осъществявала чрез
посочени изрично лица. Според РС тези факти дали основание на проверяващите на
06.04.2020г. да съставят АУАН за извършено от „Брикел“ ЕАД административно
нарушение по чл.4, ал.1, вр. с чл.5, ал.1, т.4, вр. с чл.2, ал.3, т.1 от ЗЧОД, а в последствие и да издадат
процесното НП, с което да наложат на дружеството имуществена санкция на осн. чл.72, ал.1 от ЗЧОД в размер на 10 000 лева. Горепосочените факти въззивният съд приел за доказани чрез показанията на
свидетелите, разпитани пред съда, както и от представените множество писмени
доказателства.
От правна страна РС
Гълъбово приел жалбата за допустима и основателна.
Мотивирал, че
конкретните изисквания на ЗЧОД за извършване на дейността по чл.5, ал.1, т.4 се
съдържали в чл.2, ал.3 от ЗЧОД, тъй като частна охранителна дейност по
отношение на имущество, собствено или ползвано на законово основание, можела да
се извършва от търговци по т.1 на ал.2, т.е. такива, които притежавали лиценз
или удостоверение за извършване на частна охранителна дейност по чл.5, ал.1, т.2,
съотв. по т.2 - от бюджетни организации по см. на
ЗПФ, БНБ и дружествата, в които тя имала участие, лечебни заведения, институции
в системата на предучилищното и училищното образование, висши училища, както и
стратегически обекти от значение за националната сигурност, с издаден лиценз за
самоохрана по реда на този закон.
РС посочил, че
сочената за нарушена норма на чл.4, ал.1 от ЗЧОД била общо правило за поведение, които изисквало извършването на
частна охранителна дейност след получаване на лиценз или удостоверение по реда
на закона и на специална наредба. Видът на лиценза, който следвал да има
лицето, според ЗЧОД, се установявал в чл.2, ал.3 от ЗЧОД и неговите т.1 и т.2.
Според въззивния съд, АНО направил компилация между цифровото и словесното
описание на нарушението, като така нарушил нормите на чл.57, ал.1, т.5-6 от ЗАНН. Тази норма била императивна и поради това нейното нарушение винаги имало
за своя последица незаконосъобразност на НП. Видно било от акта и от НП, че
дружеството се санкционирало за нарушение на чл.4, ал.1, вр.
с чл.5, ал.1, т.4, вр. с чл.2, ал.3, т.1 от ЗЧОД, но словесно се
претендирало нарушение по чл.2, ал.3,
т.2 от ЗЧОД.
РС посочил, че
„Брикел“ ЕАД било включено в списъка на стратегическите обекти и дейност,
съгласно ПМС № 181/2009г. За това то не можело да бъде субект на нарушение по
чл.2, ал.3, т.1 от ЗЧОД, тъй като не бил „търговец“ по см. на ал.2, който можел
да притежава лиценз или удостоверение за извършване на частна охранителна
дейност по чл.5, ал.1, т.2, каквото нарушение де факто се вменявало. Това било
така, защото бидейки обект от национално значение, дружеството попадало под хипотезата
на чл.2, ал.3, т.2 от ЗЧОД и можело да бъде титуляр на лиценз единствено за самоохрана. АНО допуснал смесване на състави на две
различни административни нарушения при описанието на конкретното такова и
неговата квалификация. Това водело до неяснота на обвинението и също така имало
за последица нарушаване правото на защита на засегнатото лице да разбира за
какво точно нарушение се търси неговата административно-наказателна
отговорност.
По тези съображения
съставът на РС Гълъбово постановил отмяна на процесното НП.
Касационната
инстанция възприема за правилен крайният правен извод на въззивния съд за
незаконосъобразност на процесното наказателно постановление.
Доколкото в
касационната жалба се излага довод, касаещ единствено правилността на решението
на РС, то следва да се преценява само той в контекста на правните доводи и
изводи във въззивното решение и въз основа на събрания пред първата съдебна
инстанция доказателствен материал.
РС приема, че
даденото фактическо описание на конкретно деяние от обективна страна не
съответства на посочената от АНО правна квалификация на тези факти. За
прецизност обаче следва да се посочи, че такова несъответствие не съставлява
нарушение на чл.57, ал.1, т.5-6 от ЗАНН, защото формално са налице както
описание на деянието от обективна страна, така и конкретна правна обосновка на
тези факти и с това изискванията на тези императиви се изпълняват. От там
следва и, че наказаното лице в достатъчна степен може да се ориентира какво
точно административно-наказателно обвинение му се повдига и как според органа
то се квалифицира правно, съотв. не е налице
нарушение на правото му на защита. Неправилната правна квалификация, т.е. тази,
която не съответства на конкретните обективни факти, описани в акта и в НП,
води до незаконосъобразност на НП, поради неправилно приложение на закона, тъй
като де прилага закон, който не субсумира така визираните от АНО факти.
В тази насока се споделя изводът на РС,
че при така описаното от обективна страна деяние, същото следва да се
квалифицира като нарушение по чл.4, ал.1, вр. с чл.5,
ал.1, т.4, вр. с чл.2, ал.3, т.2 от ЗЧОД, т.е. извършване на частна охранителна дейност по чл.5,
ал.1, т.4 от ЗЧОД от лице, което няма издаден лиценз за нея и едновременно с
това представлява стратегически обект от значение за националната
сигурност.
В акта и в НП обаче дадената от органа правна обосновка е чл.4, ал.1, вр. с чл.5, ал.1, т.4, вр. с
чл.2, ал.3, т.1 от ЗЧОД. Там
субектът на нарушението е търговец, регистриран по реда на Търговския
закон или по законодателството на друга държава
– членка на Европейския съюз, на друга държава
– страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, който е получил лиценз по реда на този
закон за
дейност по чл.5, ал.1, т.2. В т.1 /на
чл.2, ал.3/, законът определя един широк кръг от субекти чрез въвеждане на изискването
те да са търговци, като ограничава този широк кръг само до онези търговци, които имат издаден лиценз на осн. чл.5, ал.1, т.2 от ЗЧОД, докато в т.2
на текста вече се определя един по специфичен и тесен кръг субекти, сред които
попада и настоящият наказан. Това, че последният има и качеството на търговец,
по см. на ТЗ, не дава право на органа да си избира коя от двете хипотези на
чл.2, ал.3 от закона да възприема за приложима. При наличие на специален текст,
установяващ специфични и изрично изброени субекти на задължението да се издава лиценз
за частна охранителна дейност по чл.5, ал.1, т.4 от ЗЧОД, сред които несъмнено попада
наказаното лице, то безспорно органът, след като не го прилага, прилага общия законов текст на т.1 от
чл.2, ал.3, издава своя акт при неправилно приложение на закона. Това прави
наказателното постановление неправилно, поради допуснато нарушение на
материалния закон. Доколкото съдебното производство е проведено до влизане в
сила на измененията на ЗАНН от ДВ бр.109/2020г., то въззивният съд не притежава
към онзи момент правомощието по чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН да постанови изменение
на процесния акт, издаден от АНО, ако са налице предпоставки за това. Ето защо
се споделя неговия краен правен извод за отмяна на НП, издадено от Началник
отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Стара Загора.
За пълнота на
изложението, следва да се посочи, че в даденото описание на фактите от
обективната действителност, АНО ясно визира извършване на частна охранителна
дейност по см. на чл.5, ал.1, т.4 от ЗЧОД, като изрично посочва вида на конкретните
охранителни дейности, които се извършват от лица, наети от наказания субект, но
за това лицето няма издаден на негово име лиценз. Това в достатъчна степен
изпълва изискването за пълнота на административно-наказателното обвинение за
нарушение на чл.4 ал.1, вр. с чл.5, ал.1, т.4, вр. с чл.2, ал.3, т.2
от ЗЧОД. Санкционната норма на чл.72, ал.1 от ЗЧОД е също правилно
приложена, както и не се установяват обстоятелства по см. на чл.28 от ЗАНН.
Въз основа на
горе приетото, касационната инстанция намира, че въззивното решение е правилно
и законосъобразно постановено и като такова следва да се остави в законна сила.
Ответникът по касация
не претендира разноски, поради което такива не следва да се присъждат от
касационната инстанция.
Водим от горното и на
осн. чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260045/01.11.2021г.,
постановено по анд № 137/2020г., по описа на РС Гълъбово.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.