Решение по дело №715/2022 на Административен съд - Варна

Производството по делото е образувано по подадена от Териториална дирекция „Митница“ – Варна касационна жалба срещу решение № 6/21.01.2022 г. на Районен съд – Девня, постановено по н.а.х.д. № 143/2021 г., с което е отменено издаденото от директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“ наказателно постановление № 32/20.05.2021 г., с което на „Нова търговска компания 2004“ АД за нарушаването на чл. 234 ал. 1 т. 1 ЗМ е наложена, на основание чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 ЗМ, имуществена санкция в размер на 9 886, 72 лв. /девет хиляди осемстотин осемдесет и шест лева и седемдесет и две стотинки/, представляващи 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

С оплакване за постановяване на решението при неправилно прилагане на закона и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл. 348 ал. 1 т. 1 и 2 НПК вр. чл. 63в ЗАНН, се иска да бъде отменено от касационната инстанция и наместо него тя да постанови друго по същество на правния спор, с което наказателното постановление да се потвърди изцяло. В условие на евентуалност се иска след отмяна на въззивното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Предявява се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на насрещната по делото страна.

С определение от открито съдебно заседание на 12.05.2022 г. производството по делото е спряно по искане на касатора ТД Митница - Варна до постановяване на решение на СЕС по отправеното преюдициално запитване по к.н.а.х.д. № 373/2022 г. по описа на Административен съд – Варна.

След постановяване на решението на СЕС по образуваното по преюдициалното запитване дело № С-292/2022 г. производството по делото е възобновено с определение № 1728/2023 г.

В проведеното след възобновяване на съдебното производство открито съдебно заседание на 28.09.2023 г. касационната жалба се поддържа от пълномощника на касатора ТД „Митница“ – Варна юрисконсулт Д. и се оспорва изцяло от пълномощника на ответника по касация „Нова търговска компания 2004“ АД адвокат Т. Явилият се по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба като счита, че събраните доказателства не обосновават извод за извършено нарушение по чл. 234 ЗМ. Наред с това сочи, че доколкото датата на извършване на нарушението е посочена от АНО като 25.02.2019 г., то е изтекъл абсолютният давностен срок по чл. 81 НК.

За да се произнесе по делото, касационният състав съобрази следното:

С отмененото от Районен съд – Девня наказателно постановление № 32/20.05.2021 г. е ангажирана административно-наказателната отговорност по чл. 234 ал. 2 т. 1 ЗМ на „Нова търговска компания 2004“ АД като на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 9 886, 72 лв. за това, че на 25.02.2019 г. е осъществило състав на административно нарушение по чл. 234 ал. 1 т. 1 ЗМ като в подадена митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обращение“ MRN № 19BG002002003137R5/25.02.2019 г. декларирало стока „Палмова мазнина МР 36-39 in CA20, 5250 картонени кутии х 20 кг., бруто тегло 109 462, 50 кг., нето тегло 105 000 кг.“, вложена в контейнери №№ MEDU1532968, TCKU2223426, DESU1473505, MEDU1540140, MEDU2405926, с код по ТАРИК **********, ставка на митото в размер на 9,00%, заплатени публични държавни вземания в размер на 10 592, 91 лв. мито и 25 975, 23 лв. ДДС, общо 36 568, 14 лв., наместо с код по ТАРИК **********, ставка на митото в размер на 16, 00% и дължими публични държавни вземания в размер на 18 831, 84 лв. мито и 27 623, 02 лв. ДДС, общо 46 454, 86 лв., вследствие на което е избегнало частично заплащане на публични държавни вземания в размер на 8 238, 93 лв. мито и 1 647, 79 лв. ДДС – общо 9 886, 72 лв.

Съгласно т. 2 от Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от Втора колегия на ВАС, разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата в Наказателния кодекс за погасяване на наказателното преследване по давност като по-конкретно относно изключването на административнонаказателното преследване поради изтекла погасителна давност приложение следва да намерят чл. 81 ал. 3 вр. чл. 80 ал. 1 т. 5 НК вр. чл. 11 ЗАНН. Съгласно актуалната редакция на чл. 80 ал. 1 т. 5 НК, действала и към датата на извършване на нарушението – 25.02.2019 г., наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на три години, като същевременно чл. 81 ал. 3 НК регламентира абсолютна погасителна давност за наказателното преследване, според която независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора срока, предвиден в предходния член. От анализа на двете разпоредби се налага извод, че в случая възможността дружество „Нова търговска компания 2004“ АД да бъде санкционирано за посоченото в НП № 32/20.05.2021 административно нарушение по чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 ЗМ е изключена с изтичането на абсолютна давност от четири години и половина, която съгласно чл. 80 ал. 3 НК вр. чл. 11 ЗАНН е започнала да тече от момента на извършване на нарушението на датата 25.02.2019 г. При съобразяване на тази дата, поставяща началото на 3-годишния срок по чл. 80 ал. 1 т. 5 НК, давността по чл. 81 ал. 3 НК за административнонаказателното преследване за извършеното от дружеството административно нарушение е изтекла на 25.08.2023 г. При погасена административнонаказателна отговорност на дееца е невъзможно осъществяването на административнонаказателното преследване срещу него, като то се явява недопустимо по смисъла на чл. 24 ал. 1 т. 3 НПК. Изтичането на абсолютната погасителна давност по чл. 81 ал. 3 НК води до погасяване на възможността за налагане на административно наказание на дееца.

Това обстоятелство, макар по съображения различни от изложените от Девненски районен съд в обжалваното по делото решение № 6/21.01.2022 г., обуславя извод, че то следва да се остави в сила, след като с него е отменено издаденото срещу дружеството наказателно постановление.

Предвид изтеклата абсолютна погасителна давност, изключваща административнонаказателното преследване на дееца, в случая е безпредметно обсъждането на заявените в касационната жалба аргументи срещу правилността на въззивното решение.

Въпреки този изход на спора, съдът намира за неоснователно искането на ответника по касация да му се присъдят направените по делото съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство от адвокат. За доказването им пълномощникът на „Нова търговска компания 2004“ АД е представил с писмения отговор на касационната жалба подписания с акционерното дружество договор за правна защита и съдействие и извлечение от сметката на Адвокатско дружество „Р.Д. и М. Т“ в Банка ДСК за датата 25.01.2022 г. При съпоставката между датата на подаване на касационната жалба от ТД „Митница“ – Варна срещу постановеното от ДРС решение по н.а.х.д. № 143/2021 г. и датата на сключване на договора за правна защита и съдействие между „Нова търговска компания 2004“ АД и представляващото я Адвокатско дружество „Р.Д. и М. Т“ се установява, че договорът за правна защита и съдействие с уговорено по него адвокатско възнаграждение от 900 лв. за изготвяне на отговор на касационната жалба и осъществяване на процесуално представителство по образуваното по нея касационно административнонаказателно дело е сключен още преди подаването на касационната жалба: за сравнение касационната жалба е подадена чрез Районен съд – Девня на датата 04.02.2022 г. според пощенското клеймо върху плика, с който е изпратена до съда, като е заведена в регистратура на съда на 07.02.2022 г., докато сключеният между „Нова търговска компания 2004“ АД и Адвокатско дружество „Р.Д. и Мая Т“ договор за правна защита и съдействие е още от датата 24.01.2022 г. Оттук може да се заключи, че към момента на сключване на договора, чийто предмет съгласно изрично уговорената между страните клауза от съдържанието му е изготвянето и депозирането на отговор на касационната жалба против решение по н.а.х.д. № 143/21 г. на ДРС и осъществяване на процесуално представителство и защита по образуваното касационно административнонаказателно дело, договорът е бил лишен от основание. Същевременно приложеното заедно с него извлечение от сметката на Адвокатско дружество „Р.Д. и М. Т“ в Банка ДСК за 25.01.2022 г., според което на тази дата по сметката са постъпили 900 лв. от „Нова търговска компания 2004“ АД, не доказва по убедителен начин факта, че сумата е преведена именно във връзка с отговора на касационната жалба /неизготвена и неподадена все още/ срещу решението по н.а.х.д. № 143/2021 г. на ДРС. Освен че както се посочи сключеният на предния ден договор с постигнатото по него споразумение относно размера и начина на плащане на адвокатското възнаграждение е бил лишен от основание, но и в извлечението от банковата сметка на адвокатското дружество липсват данни, които да обвържат извършения паричен превод от 900 лв. конкретно с уговорката по договора. В извлечението от банковата сметка като основание на паричния превод е посочено единствено „адвокатски хонорар по КНАХД/2022 на Адм. съд, жалба против решение по НАХД“ без да са внесени уточнения относно номера на решението или номера на административно-наказателното дело в ДРС. При това според извлечението от банковата сметка основанието за паричния превод е изготвянето на жалба против решение по НАХД, а не на отговор по жалба. Съвкупната преценка на обсъдените доказателства, съобразена и от гледна точка на служебно известното на съда обстоятелство, че между „Нова търговска компания 2004“ АД и ТД Митница Варна в процесния период са образувани множество административно-наказателни, а впоследствие и касационни административно-наказателни дела, води до основателното заключение за недоказаност на факта на извършването от страна на „Нова търговска компания 2004“ АД на разходите за адвокатско възнаграждение конкретно по това дело. Поради това те не следва да бъдат овъзмездявани със съдебното решение.

Воден от изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 изр. първо предл. първо АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6/21.01.2022 г. на Районен съд – Девня, постановено по н.а.х.д. № 143/2021 г.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: