№ 3845
гр. София, 13.08.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 20 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Руси Алексиев
при участието на секретаря Елка Ант. Григорова
и прокурора И. Любч. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Руси Алексиев Частно наказателно
дело № 20241100204460 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ Л. И. И. – редовно призован, явява се, доведен от
служители на РД „Охрана - София”, от ЗОЗТ „Кремиковци“ към затвора в гр.
София.
Адв. С. С., САК, служебно назначен защитник - редовно уведомен от
предходното съдебно заседание, явява се.
НАЧАЛНИКЪТ НА ЗАТВОРА в гр. София - редовно уведомен чрез
неговия процесуален представител - инсп. Теодора Георгиева, в предходното
съдебно заседание, не се явява, изпраща представител.
В ЗАЛАТА СЕ ЯВЯВА инсп. МЛАДЕН МАШОВ.
ИНСПЕКТОР МАШОВ: Представям заверено електрофотографско
(ксерографско) копие на заповед № Л-349/18.10.2021 г., с която съм
упълномощена от началника на затвора в гр. София да го представлявам по
всички дела, по които той е страна и предметът им е свързан с дейността на
затвора в гр. София.
Допуснатия до разпит като свидетел С. Ж. - редовно уведомена чрез
началника на затвора в гр. София, посредством неговия процесуален
представител - инсп. Т. Георгиева, явява се.
Допуснатия до разпит като свидетел Л. Ц. -редовно уведомена чрез
началника на затвора в гр. София, посредством неговия процесуален
представител - инсп. Т. Георгиева, явява се.
1
За СГП – прокурор Т..
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, съобразявайки становищата на страните и служебно отчитайки,
че не са налице процесуални пречки за продължаване хода на съдебното
следствие
ОПРЕДЕЛИ :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО за продължаване на съдебното следствие.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ СНЕМАНЕ самоличността на явилите
се в днешното съдебно заседание, допуснати до разпита им в процесуалното
качеството на свидетели, служители на затвора в гр. София.
Л. Т. Ц. – род. на **** г., в гр. София, българка, български гражданин,
неосъждана, неомъжена, с висше образование, инспектор-психолог в ЗОЗТ
„КРЕМИКОВЦИ“, жив. гр. София, ул. ****, ЕГН **********.
СЪДЪТ провери самоличността по представен документ за самоличност
- лична карта № ****, издадена на **** г., от МВР - София.
СЪДЪТ върна документа за самоличност на свидетеля.
С. И.А Ж. - род. на **** г., в гр. София, българка, български гражданин,
неомъжена, неосъждана, инспектор социална дейност в ЗОЗТ
„КРЕМИКОВЦИ“, жив. гр. Костинброд, кв. ****, ЕГН **********.
СЪДЪТ провери самоличността по представен документ за самоличност
- лична карта № ****, издадена на **** г., от МВР – София-област.
СЪДЪТ върна документа за самоличност на свидетеля.
СЪДЪТ разясни на свидетелите правата и задълженията им в
настоящото съдебно производство, в качеството им на свидетели, съгласно чл.
119 – чл. 122 от НПК, както и ги предупреди за наказателната отговорност,
която носят, съгласно разпоредбата на чл. 290, ал. 1 от НК.
СВИДЕТЕЛИТЕ /поотделно/: Разбрах разясненото ни.
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Л. Т. Ц.
Разпитана, свидетелката Ц. отговори:
Осъденият Л. И. И. може да бъде лесно манипулируем, в смисъл такъв,
че може да бъде лесно подведен за нещо елементарно, да не го премисли в
момента. Че е автономен, автономен е. В момента участва в програма за
зависимост и бих казала, че доста добре се справя, много добре разбира
2
проблема си. Мисля, че оттук-насетне ще премисля по-добре нещата,
отколкото директно да се впуска в действие.
Продължава да бъде актуално становището на колегата, че е способен на
отстъпки и да направи компромиси, но не прекалено, не до внушаемост.
Способен е на упоритост и инициативност за постигане на желаното важно.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА – ИНСПЕКТОР
МАШОВ: Нямам въпроси.
На въпроси на защитата, свидетелката Ц. отговори:
В контролирана среда не съм виждала лично осъдения да извършва
нарушения.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме повече въпроси към свидетеля, да се
освободи от съдебна зала.
СЪДЪТ, с оглед изчерпване на въпросите към свидетеля Л. Ц. и
становището на страните,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА разпита на свидетеля Л. Ц..
Освобождава свидетеля от съдебната зала.
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ С. И.А Ж..
Разпитана, свидетелката Ж. отговори: Оценката на рискът от рецидив
в първоначалния доклад преди 3 години - м. ноември 2021 г., е – 59 т., с 5
проблемни зони, впоследствие 2 години по-късно, рискът от рецидив е 58 т., с
проблемни 3 зони. Това е така, тъй като първоначалната оценка на риска от
рецидив е 59 т. Тя се изготвя в приемно отделение. Критериите са съобразно
методически указания, утвърдени от Министъра на правосъдието, по тях се
ръководи оценката, която се изготвя. Изчислява се съобразно корекционната
работа с лишения от свобода. Тези 59 точки са сума от определени зони, като
всяка една зона има подзони. Съответно, подзоните се сумират и има крайна
оценка във всяка една зона.
Тези 5 зони, които са констатирани, те са констатирани с явен риск. Има
определена скала, която посочва кои излизат от самата права - те са с риск
тези зони и затова са посочени като дефицит. Тези проблемни зони са част от
оценката за рецидив, но не са само тези, има и други.
Оценката от 59 точки включва: всяка една зона има определени
3
стойности докъде може да е. Тя, първо, е сумарно от подзоните. Съответно
оценката на подзоната отговаря на съответна оценка на самата зона. Вече тези
оценки на подзоните формират общата оценка на зоната. Не мога да отговоря
конкретно за точки, тъй като числово не е пред мен в момента.
А откъде идва 1 т. подобрение? Както съм написала в самия доклад,
зоните са 3 с положителни отчетени резултати. Съответно зоните – 7 т. на 7 т.,
пак има отчетен положителен резултат, но самите подзони, когато се
снижават, има определени зони където самата оценка не се променя. А има
зони и такива, където подзоните когато се завишават, има съответно място за
завишаване съобразно поведението на лишения от свобода и самата крайна
оценка на зоната може да се завишава, може да остане същата. Например,
както е „умения за мислене“. Тя е с крайна оценка на самата зона до 10, но
може подзоните да са отчели 12, 14 точки, но тя си е фиксирана на 10 т. Там
няма промяна. В тази зона с 10 т., подзоните формират самата крайна оценка,
те съответно са били 11, 12 и дори когато аз съм отчела тези положителни
резултати, тя не може да се промени, тъй като е 10, защото самите подзони са
от 10 т. плюс. Това, на 100% съм сигурна, че е така. То е формуляр, книжката
на лишения от свобода, с която ние съответно работим и не се намира в
досието.
От тези 3 зони - управление на финанси и доходи“ , „начин на живот и
обкръжение“ и „умения за мислене“, единствената точка, която смъква
оценката от 59 т. на 58 т. е „начин на живот и обкръжение“ . Така сумарно се
получава 1 т., но съответно има и промяна в „управление на финанси и
доходи“ и „умения за мислене“, но тъй като самите подзони сумарно се
съберат и самата оценка е 10 т. и няма как да бъдат променени съобразно
самият формуляр. Т.е. има подобрение, което обаче не може да намери
цифрово изражение, тъй като максималният брой точки е един и същ. Пак има
снижение в самата зона, но тук вече имаме 11, 12, 13, които вече отговарят на
10 т. като крайно сумарно на самата зона.
В обобщение, подобрението, което констатирам, няма как да го отразя
цифром, това е съобразно подзоните, когато се съберат.
Към момента, лишеният от свобода от м. юли, съобразно констатираната
оценка на риска от рецидив, е включен в програма за зависимости главно от
наркотични вещества, в която взима активно участие и има подобрение. Тъй
като самата зона е проблемна, лишеният от свобода преминава през тази
програма. За момента взима активно участие, разбира вредата от употребата
на наркотични вещества. А дали съм констатирала в рамките на затвора
употреба на наркотични вещества? Не са констатирани. От 28.10.2021 г. е в
затвора, близо 3 години не са констатирани употреба на наркотични вещества
от осъденото лице. Но смятам, съобразно правилата на програмата, възможно
е да видим неговите нагласи в бъдещото, как ще стъпи навън, в свободна
среда. Както казах, лишеният от свобода в момента върви много добре в
самата програма, включва се активно, дава съвети на останалите от групата,
примерен е в групата.
Отбелязано е, че целите на наказанието не са постигнати, но това е
4
единствено заради откритият тип. Т.е. това, че не е изпълнена
пенитенциарната система, като не е приведен в открит тип, дава основание да
се посочи, че целите на наказанието не са постигнати, а не нещо в неговото
поведение конкретно.
Според мен, прогнозата за пребиваване на свобода на осъденото лице Л.
И. И. е добра. Той е жилищно устроен, в трудоспособна възраст е, има
семейни контакти с неговите родители, които са се запазили. Награждаван е с
„удължено свиждане за срок от четири часа“.
Моето виждане е, че е благоприятна прогнозата за този лишен от
свобода. Няма как да кажа, дали се очаква да извърши ново правонарушение.
На въпроси на защитата, свидетелката Ж. отговори:
Лично не съм виждала осъденият да извършва нарушение. Последното
му дисциплинарно нарушение е от 2022 г., тогава е наказан условно 2 месеца,
през което условно време не е допуснал нарушение, както и към момента няма
други такива дисциплинарни нарушения, поради което се води ненаказван,
тъй като в условният срок ако не извърши нарушение, то се заличава, според
ЗИНЗС.
Не е моя констатацията, че „има желание за бързо забогатяване“.
СТРАНИТЕ /поотделно/ : Нямаме повече въпроси към свидетеля, да се
освободи от съдебна зала.
СЪДЪТ, с оглед изчерпване на въпросите към свидетеля С. Ж. и
становището на страните,
ОПРЕДЕЛИ :
ПРИКЛЮЧВА разпита на свидетеля С. Ж..
Освобождава свидетеля от съдебната зала.
СЪДЪТ ПРИКАНИ страните към становище за по-нататъшния хода на
съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания. Считам, че делото е
изяснено от фактическа страна.
ЗАЩИТАТА: Нямам доказателствени искания.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА – ИНСПЕКТОР
МАШОВ: Моля да приемете справка, актуална към днешна дата, за изтърпяно
наказание от осъдения и остатъка за изтърпяване на наказанието на лишения
от свобода Л. И. И., както и становище от зам. - началник „РНОД“ от
12.08.2024 г. Уточнявам, че името в справката е сбъркано, осъденият е със
собствено име Л., а не „Любомил“.
5
СТРАНИТЕ /поотделно/ : Да се приемат. Нямаме други искания.
СЪДЪТ, с оглед липсата на други искания по доказателствата, и на
основание чл. 283 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИОБЩАВА към материалите по делото писмените
доказателства и писмените доказателствени средства, включително и
представените становище от зам. - началник „РНОД“ от 12.08.2024 г. и справка
с рег. № 181/13.08.2024 г. за остатъка за изтърпяване на наказанието на
лишения от свобода и осъден Л. И. И..
СЪДЪТ, изхождайки от процесуалната позиция на страните, а именно
такава, характеризираща се с липса на други искания за попълване на
доказателствената маса, освен вече обсъдените, и след като сам, служебно не
е намерил за необходимо извършването на съдебноследствени действия в тази
насока, намира фактическата обстановка по делото за обективно, всестранно и
пълно изяснена, поради което и на основание чл. 286, ал. 2 и чл. 291, ал. 1 от
НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че процесът на поправително въздействие в
„умения за мислене“ у осъдения, повишаване на уменията му за адекватно
решаване на проблемите и постигане на трайни положителни промени в
съзнанието на лишения от свобода Л. И. И. следва да продължи. Няма
безспорни доказателства, които категорично да обосноват извод за настъпили
трайни позитивни промени в поведението му, а превъзпитанието и промяната
на едно лице е цялостен процес, който се определя не само от това да има
съответни награди и позитивни прояви, а се определя от това дали е
постигнато съС.ие, което може да се определи като крайна фаза на този
превъзпитателен процес, в който той участва.
Рискът от рецидив е 58 т., а знаем, че едва при 20 т. се счита, че рискът е
преодолян. Към момента поведението на осъденият е такова, каквото е
изискуемо, но нищо не дава основание да бъде определено като надхвърлящо
обичайното добро поведение на лишения от свобода, при което не може да се
приложи УПО.
Личното ми мнение е, че молбата макар и допустима, се явява
неоснователна и в тази насока ви моля да вземете решение.
6
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА – ИНСПЕКТОР
МАШОВ: Становището на началника на затвора в гр. София е, че към
момента не е завършено поправянето на осъденото лице и е налице само
първата изискуема предпоставка на закона, а именно, че е изтърпяло 2/3 от
наложеното наказание, тъй като е осъден в условията на опасен рецидив. С
оглед на което, началникът на затвора в гр. София смята, че към момента
молбата не е основателна и следва да бъде оставена без уважение.
ЗАЩИТАТА: Представени са експертизи от предубедени вещи лица,
което представлява съществено процесуално нарушение. Те противоречат на
изискванията на закона и само на това основание Съдът не трябва да ги
приема. Какви са фактите?
Налице са доброто поведение на осъдения, но те са дадени почти в
телеграфен стил. Обсъждането им е също доста малко. Вместо това се дава
приоритет, бих казал изключителен приоритет и то в продължение на няколко
години на предположение, изготвени от експертите, „желание за бързо
забогатяване“ – това е 100% предположение, в една от експертизите.
Осъденият не бил осъзнал вината си от деянието, извършено преди 4 години.
Тези изисквания ги няма в НПК. Вместо да се обсъдят тези положителни
доказателства, това, че осъденият работи с много голямо желание, че е
получил 4 награди, че има изключително добра характеристика от управителя
на фирмата, в която работи, че е посещавал семинари и най-важното няма
нарушение през целия този период. Вместо това му се вменяват
предположения за това, че той видите ли си оставал рецидивист. Това е
напълно несъстоятелно и това подвежда комисията с участници в нея на
членове от различни държавни и обществени структури, което е много
неприятно.
Моля съдът да отмени отказа на комисията и да освободи предсрочно
осъденият.
ОСЪДЕНИЯТ И.: Първо искам да кажа, че не знам до каква степен
изпитвам съжаление и чувство за вина, предполагам, че е голямо. В последно
време изпитвам чувство на срам, това е ново за мен. С помощна на
психоложката и на други хора разбрах, че съм постъпил зле, не само срещу
хората, срещу които съм извършил престъпление, а и срещу моите близки и
себе си. Срам ме е, защото съм млад, прав, образован, възпитан и въпреки
криминалното ми досие да правя такива неща.
Отделно, в затвора изчетох половината библиотека. Участвах в спортни
мероприятия, във всичко възможно. Работата, която в момента работя, съм
отговорен за 8 човека и за лепилото на цялата печатница. Най-много ми
повлия по време на престоя в затвора, докато бях хигиенист в медицинския
център, което като задължение е някой, който чисти. Фактически се научих да
меря кръвно, да бия инжекции, превръзки да правя, да раздавам лекарства,
дори спасих човешки живот в един момент. Всичко това разви у мен едно по-
7
добро отношение към хората, емпатия към хората, която преди я нямах. Като
цяло не знам, казвам тези работи защото не за да изтъкна какво съм свършил,
а да кажа, че за оставащите ми 3 месеца не знам дали има какво повече да
взема от затвора. Чувствам, че съм дал 100% от себе си и това е, което мога да
кажа.
Употребявах преди марихуана, към настоящият момент в затвора не съм
употребявал, видно и от теста, който ми е правен по едно време. Наркотиците
ги нямам за нещо полезно. Курсът, който завършвам другата седмица, ме кара
да се замисля и за този проблем от различни гледни точки и да осъзная
нещата, които не съм ги осъзнавал преди. Не мисля, че наркотиците са нещо
полезно.
Това е, което желая да добавя.
Друго, има къде да живея, имам близки, имам роднини, има и къде да
започна работа. Мисля, че вече съм готов да изляза на свобода и да дам най-
доброто от себе си на мен, на близките ми и на обществото. Както казах, срам
е от всичко, което съм направил и мисля, че има какво да покажа.
СЪДЪТ, на основание чл. 439, ал. 6 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на осъденото лице да се изкаже
последно.
ОСЪДЕНИЯТ И. : Желая съдът да ми постанови УПО.
СЪДЪТ се оттегля, за да постанови определението си.
СЪДЪТ, след проведеното обсъждане, съобразявайки становищата на
страните, изложени в днешното съдебно заседание, както и доводите в
инициирала настояща съдебна процедура молба за УПО от осъдения Л. И. И.,
събраните по делото писмени доказателства и писмени доказателствени
средства, изслушаните показания на свидетелите и след като ги съотнесе към
приложимите разпоредби на закона, намира за установено следното:
Настоящото производство е по реда на чл. 437 и следващите от НПК.
Същото е инициирано по молба на осъденото лице Л. И. И., което е
лишено от свобода, с която се желае УПО от изтърпяване на наказанието му,
наложено му съгласно протоколно определение от 12.04.2023 г. по НЧД №
700/2022 г. по описа на СГС - НО, 34 състав, с което му е определено едно
общо, най-тежко наказание измежду тези по НОХД № 14900/2021 г. по описа
на СРС, НОХД № 4987/2021 г. и НОХД № 700/2022 г., и двете по описа на
СГС, а именно наказание „Лишаване от свобода“, за срок от 3 години и 6
месеца, което, на основание чл. 24, ал. 1 от НК, е увеличено с 6 месеца, или
общ размер от 4 /четири/ години „Лишаване от свобода“. Горното е
постановено да бъде изтърпявано при първоначален „строг“ режим, на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС.
8
В днешното съдебно заседание, прокуратурата изтъква, че независимо
от спазването на вътрешния ред в пенитенциарното заведение и наградите на
осъденото лице, според нея не са постигнати до край целите на закона,
респективно, поведението на осъдения не надхвърля дължимото и обичайно
такова за неговото пенитенциарно положение. Счита, че все още би могло да
се въздейства върху осъденото лице, с оглед намаляване стойността на риска
от рецидив и окончателното му поправяне. Пледира за отхвърляне на молбата
му за УПО.
Представителят на началника на затвора в гр. София споделя изразеното
от прокурора становище. Конкретно, че не са налице основанията за УПО,
независимо, че е изпълнена първата формална предпоставка на закона, а
именно тази по чл. 70, ал. 1, т. 2 от НК. Също като представителя на
прокуратурата, желае оставяне молбата за УПО на лишения от свобода и
осъден Л. И. И. без уважение.
Служебно назначеният защитник на осъденото лице пледира за
постановяване на УПО. Изтъква, че по делото са представени експертизи от
предубедени вещи лица, поради което същите не бива да се ценят. Навежда
доводи в подкрепа на твърдението си, че изтъкнатите данни са неактуални и са
„подвели комисията“. Желае да се отмени „отказа“ на комисията и да се
постанови УПО.
Съдебният състав, извършвайки собствен анализ на събрания до
момента доказателствен обем, констатира, че е налице първата от
предвидените в закона предпоставки за постановяване на УПО. В частност,
формалната такава, визирана в разпоредбата на чл. 70 ал. 1, т. 2 от НК.
Осъденото лице е изтърпяло не по-малко от 2/3 от наложеното му наказание,
съобразно и горевизираното определение на СГС – НО, 34 състав, с което му е
наложено едно общо, най-тежко наказание измежду посочените присъди. Това
е така, тъй като към днешна дата, изводимо от представената и приобщена
към доказателствената съвкупност справка с рег. № 181/13.08.2024 г. на МП –
ГД „ИН“, затвора в гр. София, лишеният от свобода Л. И. И. е изтърпял 3
години, 7 месеца и 11 дни, от които фактически 2 години, 10 месеца и 20 дни и
приспаднати от работа 8 месеца и 21 дни, поради което остатъкът от
наложеното му наказание в размер на 4 години, е 4 месеца и 19 дни.
На следващо място, Съдът, в противовес на становището на
прокуратурата и на началника на затвора в гр. София, намира, че целите на
наказанието са постигнати дотолкова, доколкото това е възможно в условията
на съответното пенитенциарно заведение.
В действителност, оценката на риска от рецидив продължава да бъде в
средни стойности – 58 такива, както и съгласно представеният доклад по реда
на чл. 155 от ЗИНЗС постъпилото подобрение е единствено само в рамките 1
точка от първоначално констатираната такава – 59 т.
От проведения обаче днес разпит на изготвилия горепосочения доклад
свидетел - инспектор „СДВР“ С. Ж., която впрочем е съставила и предходният
доклад на 23.10.2023 г., за съда стана ясно, че използваната от
пенитенциарната администрация точкова система не е в съС.ие да отрази
9
адекватно, или поне не напълно, настъпилите подобрения в поведението и в
начина на мислене на осъденото лице. Това е така, тъй като е ограничена от
рамково поставени точки, формиращи крайна оценка на зона, която пък, от
своя страна, се формира от подзони, които имат собствено точково оценяване.
Установи се, че всъщност осъденото лице бележи напредък в поправянето си в
трите посочени в доклада, съставен по реда на чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС от
инспектор „СДВР“ – св. С. Ж., но поради ограниченията на методиката, в
частност на цифровото отразяване на постигнатия в различните подзони
напредък, на практика такова не е било възможно да се отрази надлежно.
Съдът не намери за необходимо да изследва по-нататък този въпрос чрез
продължаване в тази насока на разпита на свидетеля Ж. и евентуално
приобщаване към доказателствената съвкупност на допълнителни материали,
изразяващи се в съставени от нея таблици и изчисления, тъй като основният
въпрос, който следваше да се изясни, е доколко е адекватна тази оценка, която
е представена пред него. В този смисъл това бе изяснено, респективно
разпитът на свидетеля постигна целта си.
От съществено значение за преценката на съда е и изразеното становище
на свидетеля, явяващ се инспектор „СДВР“, че всъщност невъзможността му
да даде положително становище е единствено и само поради неизпълнение на
пенитенциарната система, а именно, че лишеният от свобода И. не е преминал
през затворническо общежитие от „открит“ тип, а не поради някакви
проблеми, констатирани в поведението или в начина му на мислене. Иначе
споделеното лично впечатление от свидетеля е, че осъденият е с благоприятна
прогноза за пребиваване на свобода, което впечатление не е субективно, а се
базира на констатирани обективни обстоятелства, както в личността на
лишения от свобода – единствено награждаван, ненаказван, полагащ труд,
включен в програма за зависимости, в която взима активно участие, с
установено подобрение - с липса на установена употреба на наркотични
вещества в близо тригодишен период, дава съвети на останалите от групата,
примерно поведение - така и по отношение на семейството му и социално-
битовите условия, които би имал той на свобода - жилищно устроен, в
трудоспособна възраст, със запазени семейни контакти с неговите родители.
Съдът кредитира тези показания, тъй като те напълно съответстват и на
приложените по делото писмени доказателствени източници. Конкретно,
осъденото лице никога не е наказвано /по смисъла на чл. 107, ал. 2, изр. 2 от
ЗИНЗС/, а единствено е награждавано многократно, включително и след
депозиране на молбата си за УПО – със заповед № 124/16.07.2024 г. за
награждаване, на основание чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС, с „удължено свиждане
за срок от 4 часа“. Тази заповед е издадена от началника на ЗОЗТ
„КРЕМИКОВЦИ“ именно по предложение на служителя на пенитенциарната
администрация, най-пряко, най-непосредствено и най-близко контактуващ с
осъденото лице, а именно разпитаният днес пред съда свидетел – инспектор
„СДВР“ С. Ж..
В случая, Съдът намира, че демонстрираното непроменяемо поведение
на осъденото лице може да се приеме за константно такова, сочещо ако не на
окончателно поправяне, то на необратим процес в тази насока, тъй като в
10
рамките на почти 3 години осъденият И. е демонстрирал поС.ство в доброто
си поведение, не е наказван, а единствено е награждаван, полага труд, за което
впрочем е налице и изразено положително отношение към него от управителя
на дружеството, където това се случва – „МКД – 96“ ЕООД /трудова
характеристика от 09.05.2024 г., приобщена към материалите по делото на л.
20 от същото/.
Съдът споделя становището на прокуратурата, че би следвало да се
упражнява до края на изтичане на срокът на наказанието въздействие от
пенитенциарната администрация върху осъденото лице, с оглед максимален
ефект върху него и постигане на окончателно поправяне и промяна в
мисленето, т.е. превъзпитание, съобразно и целите на закона, визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НПК в тази насока.
В този смисъл, Съдът намира, че следва да се постанови УПО спрямо
наложеното едно общо, най-тежко наказание на осъдения Л. И. И., с
протоколно определение от 12.04.2023 г. по НЧД № 700/2022 г. по описа на
СГС – НО, 34 състав, с което му е определено общо, най-тежко наказание
измежду тези по НОХД № 14900/2021 г. по описа на СРС, НОХД №
4987/2021 г. и НОХД № 700/2022 г., и двете по описа на СГС, а именно
наказание „Лишаване от свобода“, за срок от 3 години и 6 месеца, което, на
основание чл. 24, ал. 1 от НК, е увеличено с 6 месеца, или наказание с общ
размер от 4 /четири/ години „Лишаване от свобода“, като в изпитателния срок,
който законово е определен на размера на неизтърпяната част на наказанието,
следва да се приложи пробационна мярка по реда на чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК, а
именно „задължителни периодични срещи с пробационен служител“. По
този начин, до края на срока на наложеното наказание на осъденото лице ще
продължи да се въздействието спрямо него от служители на ГД „ИН“, но вече
без да е необходимо изолирането му от обществото, тъй като тази част от
наказанието, според настоящият съдебен състав, вече е изпълнила своята
роля.
По отношение на наведения от свидетелят Ж. довод, както и
поддържането в становището на началника на затвора гр. София, че не е
изпълнена прогресивната пенитенциарна система, конкретно, че осъденото
лице не е преминало през ЗООТ, Съдът намира, че вероятността това да се
случи в рамките на оставащия му на практика срок за изтърпяване на
наказанието от 4 месеца и 19 дни, е твърде малка, а дори и хипотетично да
бъде извършено такова преместване, то престоят му там не би се различавал
значително много от престоят му на свобода, под надзора на администрацията
на ГД „ИН“, чрез постановената пробационна мярка по реда на чл. 42а, ал. 2, т.
2 от НК.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ констатира, че са налице достатъчно
доказателства по смисъла на закона - чл. 70, ал. 1 от НК, за поправяне на
осъденото лице в желаната от законодателя степен или най-малкото за за
константен, необратим процес в тази насока.
С оглед всичко дотук изтъкнато и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК и
11
чл. 70, ал. 1 и ал. 6, вр. чл. 42а, ал. 2 т. 2 от НК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА условно предсрочно освобождаване на лишения от
свобода Л. И. И., ЕГН **********, по отношение на остатъка от наложеното
му с протоколно определение от 12.04.2023 г., влязло в сила на 28.04.2023 г.,
по НЧД № 700/2022 г. по описа на СГС – НО, 34 състав, едно общо, най-
тежко наказание измежду тези по НОХД № 14900/2021 г. по описа на СРС,
НОХД № 4987/2021 г. и НОХД № 700/2022 г., и двете по описа на СГС, а
именно наказание „Лишаване от свобода“, за срок от 3 години и 6 месеца,
което, на основание чл. 24, ал. 1 от НК, е увеличено с 6 месеца, или наказание
в общ размер от 4 /четири/ години „Лишаване от свобода“.
ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок, в размер на остатъка за изтърпяване на
наказанието, а именно 4 (четири) месеца и 19 (деветнадесет) дни .
НАЛАГА за този период пробационна мярка „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“, на основание чл. 70, ал. 6, вр.
чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и/или протест в 7-дневен
срок от днес, пред Апелативен съд – гр. София, по реда на Глава XXII НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се изпълни незабавно след изтичане на срока за
обжалване и/или протестиране, освен ако не е подаден частен протест и/или
жалба, който/които не е/са в полза на осъдения.
Препис от протокола да се издаде на служебно назначения защитник, за
послужване пред НБПП.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12:10
часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
12