Присъда по дело №446/2021 на Районен съд - Разлог

МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА №5/21.03.2022 г. по НОХД №446/2021 г.
на Районен съд – Разлог

РП-Р. е повдигнала обвинение против Н.Ж.П., родена на 13.02.1982 г. в г.Р., о.Б., с адрес в
г.С., българин, българска гражданка, с виеше образование, неосъждана, разведена, работи
като акаунт-мениджър в „Т.Б.“АД-С., с ЕГН*, за това, че на 12.12.2020 г. около 00.30 часа в
г.Б., по у.„Ц.С.н“, в района на х. „О.“, е управлявала МПС - лек автомобил марка и модел
„Ф.Ф.” с per. №*, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно: 1.29 на
хиляда, установено по надлежния ред - с протокол за химическа експертиза №380/15.12.2020
г. на СНТЛ при ОД на МВР-Б. - престъпление по чл.343„б“, ал.1 от НК.
Представителят на РП-Б., ТО-Р., в съдебно заседание поддържа обвинението срещу
подсъдимата Н.П., като счита, че от събраните по делото доказателства безспорно е
установено, че на инкриминираната дата подсъдимата П. е управлявала МПС, след употреба
на алкохол, като съгласно изготвената на ДП химическа експертиза концентрацията на
алкохол в кръвта е била 1.29 на хиляда. Пледира, че именно първоначалната експертиза
следва да бъде кредитирана, тъй като съобразно заключението по комплексната експертиза,
причината при повторното изследване концентрацията на алкохол в кръвта да е в по-малък
размер – 1.11 на хиляда, това се дължи на по-късното извършване на тази проба, което
съчетано с летливия характер на алкохола води до извода до намаляване на неговата
концентрация в кръвта. Имайки предвид чистото съдебно минало на подсъдимата пледира за
налагане на наказание в минимален размер от 1 година лишаване от свобода, което да бъде
отложено за изпитателен срок от 3 години, както и да бъде наложено наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 година и глоба от 200.00 лв.
Защитникът на подсъдимата адв. С. изразява становище, че от събраните по делото
доказателства не може да се направи категоричния извод, че подсъдимата е управлявала
МПС, след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 1.2 промила. Посочва, че с
назначаване на ДП на три експертиза за установяване на точната концентрация на алкохол,
сочи колебанието на прокуратурата по отношение на този факт. Само по себе си управление
на МПС след употреба на алкохол е престъпление само ако тази концентрация е над 1.2
промила. В противен случай представлява адм. нарушение. При спиране на П. от
контролните органи в 00.43 часа, техническото средство е показало концентрация на
алкохол от 1.24 промила на хиляда. В 2.15 часа е взета кръвна проба във ФСМП-Б., като
химическата експертиза е отчела концентрация на алкохол в кръвта на П. от 1.29 промила. В
своите действия РП изключва последващите действия предприети от подсъдимата и
гарантирани й от закона съгласно чл.27 от Наредба №1 от 2017 г. Последната при
привличането й като обвиняема и в срока по чл.26 от Наредбата е поискала контролна
проба, която е отчела 1.11 промила. Това колебание е накарало РП да назначи комплексна
експертиза. Заключението от тройната експертиза дава заключение, че най-точен е дрегера,
който е отчел 1.24 промила алкохол, като това намаление на 1.11 промила при повторното
изследване се е получило поради елиминацията на алкохола, поради изпаренията в
епруветката. Предвид посоченото защитата пледира, че в случая е нарушено правото на
подсъдимата, регламентирано в чл.27 от цитираната наредба. Счита, че подсъдимата следва
да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение, поради недоказване с категоричност на
основен елемент от фактическия състав на престъплението, а именно каква е била точната
концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимата при извършване на инкриминираното
деяние.
Подсъдимата Н.П. в хода на съдебното следствие дава обяснения, като признава, че на
инкриминираната дата е употребила малко количество алкохол – вино. Поддържа
изложеното от защитника си, като сочи, че в изготвената експертиза няма категоричност
каква е била концентрацията на алкохол в кръвта при управление на МПС – под или над 1.2
1

промила.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:
Подсъдимата Н.Ж.П., родена на 13.02.1982 г. в г.Р., о.Б., с адрес в г.С., българин, българска
гражданка, с виеше образование, неосъждана, разведена, работи като акаунт-мениджър в
„Т.Б.“АД-С., с ЕГН*, Видно от отбелязването в Справката за съдимост, същата е
неосъждана.
На 12.12.2020 г., служителите на РУ-Б. – свидетелите К.М. и Х.Ф., извършвали пътен
контрол на територията на г.Б.. Около 00.30 часа полицейските служители спрели за
рутинна проверка движещия се по у.„Ц.С.“ в района на хотел „О.“ лек автомобил марка и
модел „Ф.Ф.“, с рег. №. В хода на проверката полицейските служители установили, че водач
е подсъдимата Н.П., която говорела завалено и лъхала на алкохол. Поведението й усъмнило
контролните органи, че същата е употребила алкохол. Това наложило същата да бъде
изпробвана на място с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ със сериен
№ARBB0019, което отчело 1.24 на хиляда концентрация на алкохол в издишвания въздух.
Полицейските служители съставили на подсъдимата Акт за установяване на адм. нарушение
серия Д с бланков №729088 от 12.12.2020 г. и издали Талон за медицинско изследване № с
бланков №0061080/12.12.2020 г., с който й е указано в срок до 60 минути от връчване на
талона да се яви в ФСМП-Б. за извършване на кръвно изследване за наличието на алкохол в
кръвта.
В така издадения Талон за медицинско изследване подсъдимата отразила писмено, че не
приема показанията на техническото средство. Вследствие оспорване на посочените
показания същата била отведена от полицейските органи до ФСМП-Б., където подсъдимата
дала кръв за изследване.
От заключението по изготвената и приложена по ДП химическа експертиза №380/15.12.2020
г. на СТНЛ при ОД на МВР-Б. се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на
подсъдимата към момента на деянието е била 1.29 на хиляда.
Със Заповед за прилагане на принудителна адм. мярка, СУМПС на подсъдимата е отнето.
На 17.12.2020 г. Н.П. е привлечена в качеството на обвиняем по повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
При предявяване на материалите от разследването, обективирано в протокол от 17.12.2020
г., подсъдимата, чрез защитника си е поискала да бъде извършено повторно изследване на
кръвта й в друга лаборатория, различна от първоначалната.
Видно от заключението по извършеното повторно химическо изследване в МБАЛ„С.А.-
С.“АД е, че е установена концентрация на алкохол в кръвта от контролната проба на
подсъдимата от 1.11 на хиляда. В протокола от изследването е отразено, че състоянието на
пробата отговаря на изискванията на Наредба №1 от 2017 г. Материалът е изследван за
етилов алкохол, чрез газохраматовски метод.
В хода на ДП е назначена комплексна съдебно-медицинска и химическа експертиза, в която
вещите лица са дали заключение, че използваното техническо средство „Дрегер“ Алкотест
7510, която проба е отчела положителен резултат от 1.24 промила в издишвания въздух от
подсъдимата е с висока селективност за етилов алкохол и полученият резултат от него
отразява точно концентрацията на етиловия алкохол в кръвта чрез изследване на издишан
въздух. Съгласно техническата спецификация на апарата, грешката на изчисляване с него е
под 5% от измерената стойност в диапазон до 1%. По установените правила на водача е
връчен талон за медицинско изследване, като резултатите от протокола от ХЕ №380 при
проведеното на 15.12.2020 г. (три дни след инцидента) е доказало наличие на алкохол
(етанол) в кръв в концентрация от 1.29 промила. При проведеното на 21.01.2021 г. (40 дни
по-късно) повторно газхроматографско изследване на кръвна проба взета от П. в нея е
доказано наличие на алкохол (етанол) в кръв в концентрация 1.11 %.
Предвид изложения анализ, вещите лица посочват, че категорично следва да се приеме, че
2

П. е употребила етилов алкохол. Самата тя е съобщила този факт при медицинския й
преглед, преди взимане на кръвна проба. Според установената в Б. рутинна практика за
степените на остро алкохолно опиване и установената при двете газхроматографски
изследвания стойност от 1.29% и 1.11 % етилов алкохол също отговаря на горните стойност
на лека степен на алкохолно опиване. Вещите лица посочват, че сравнителните резултати от
изследванията проведени с неспецифични и със специфични методи, категорично са
доказали по-голямата прецизност и точността на газхроматографски метод за алкохол в
кръвта. При проведените на 15.12.2020 г. и на 21.01.2021 г. анализи на взетата проба на П. е
използван един и същи метод газхроматографски с използване на еднакви стандарти.
Евентуално обяснения за незначителната разлика в двете изследвания съответно 1.29
промила в изследване 3 дни след инцидента и наличие на алкохол с концентрация в кръвта
от 1.11 промила от проведеното 40 дни по-късно изследване, според вещите лица може да се
отдаде на това, че етиловия алкохол е лесно летливо вещество и независимо от начина на
съхранение на пробата, поради изтеклия значителен период от време е възможно малка част
от алкохола в кръвната проба да се е изпрала, с което е намалена концентрацията му.
Св. К.М. – служител в РУ-Б. на длъжност мл. автоконтрольор, в своите показания твърди, че
за времето от 20.30 часа на 11.12.2020 г. до 08.30 часа на 12.12.2020 г., изпълнявали
служебните си задължения като автопатрул по безопасност на движението. Около 00.35 часа
спрели за проверка движещия се по у.„Ц.С.“ лек автомобил „Ф.Ф.“, с рег. №*. Проверката
била рутинна. Според свидетеля водача П. миришела на алкохол, поради което била
изпробвана с техническо средство – дрегер, което отчело положителен резултат 1.24 в
издишвания въздух. На водача бил издаден талон за медицинско изследване. Същата не
приела резултатите от техническото средство. Отвели лицето до ФСМП-Б. за да даде кръвна
проба.
Св. Х.Ф. – служител в РУ-Б., в показанията си сочи, че около 00.30 часа на 12.12.2020 г.,
спрели за проверка лек автомобил „Ф.Ф.“ и проверили водача за алкохол. Същата казала, че
е пила само една чаша вино. Дрегерът отчел 1.24 промила. Завели водача в полицията и
издали талон за медицинско изследване и съставили АУАН. Отвели я във ФСМП-Б., където
да даде кръвна проба.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. М. и Ф., като логични, последователни и
кореспондиращи с останалия приложен по делото доказателствен материал. Посочените
свидетели се явяват незаинтересовани от изхода на делото и не са налице причини, поради
които техните показания да не бъдат кредитирани.
Изложената фактическа обстановка се установи от разпита на свидетелите К.М. и Х.Ф.,
събраните по делото писмени доказателства, заключенията на вещите лица по назначените в
хода на ДП първоначална и последваща химическа експертиза и комплексна съдебно-
медицинска и химическа експертиза.
Съдът даде вяра на показанията на свидетелите К.М. и Х.Ф. дадени в хода на съдебното
производство. Съдът оцени житейската достоверност в излаганите от свидетелите факти и
тяхната кореспонденция с писмените материали по делото, относно време, място, начин на
извършване на престъплението. Свидетелят М. в детайли и с последователност описва
действията на подсъдимата, нейното поведение по време на проверката. За да постави тези
показания в основата на фактическите си констатации, съдът съобрази и фактът, че
свидетелите са незаинтересовани от изхода на делото
На писмените доказателства съдът даде вяра. Съдът кредитира АУАН, тъй като
актосъставителят е вписал часа и начина на извършване на проверката, вида, модела,
фабричния номер и показанията на техническото средство, препис от акта е връчен на
водача по реда на ЗАНН. От АУАН времето, мястото и начина на извършване на
престъплението, автора на деянието. Съдът даде вяра и на талона за медицинско изследване,
тъй като същия е изготвен по предвидения в Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /в сила
3

от 29.09.2017 г., ДВ бр.61 от 28.07.2017 година/ и представлява годно писмено
доказателство по делото. Връчен е на водача срещу подпис талона за медицинско
изследване, като е вписано лечебното заведение, в което той следва да се яви – ФСМП-Б. и
срока на явяването - до 60 минути.
Съдът кредитира изцяло приетите на основание чл.282 от НПК, заключения на назначените
експертизи – съдебно-токсологични и комплексна съдебно-медицинска и химическа
експертиза, като прие че те са пълни и обосновани, изготвени въз основа на личните
възприятия, теоретичните познания и професионален опит на експертите.
От така изложената фактическа обстановка по делото, на фона на целия доказателствен
материал, съдът намира, че от приобщените по делото доказателства не се установи по
категоричен начин, че подсъдимата Н.П. е осъществила от обективна страна престъплението
по чл.343б, ал.1 от НК.
Престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, е общоопасно престъпление, като с него се засягат
обществените отношения свързани с безопасността на участниците в движението. То е
формално, на просто извършване и осъществяването на съставомерните му признаци се
състои в управляване на МПС, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда,
установено по надлежния ред. Обективните белези на престъпния състав по чл.343б, ал.1 от
НК са: 1 - управление на МПС, 2 - концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, 3 -
констатиране на тази концентрация по надлежния ред.
По отношение на първата предпоставка, съдът приема, че на 12.12.2020 г. около 00.30 часа
в г.Б. по у.„Ц.С.” подсъдимата П. е управлявала МПС - лек автомобил марка и модел „Ф.Ф.”
с рег.№*. Този факт се установява пряко от показанията на свидетелите, както и писмените
доказателства - АУАН и талон за медицинско изследване, като посочения факт се признава и
от самата подсъдима в дадените от нея обяснения в хода на съдебното следствие. В
конкретния случай се установява, че е налице управление на описаното МПС от
подсъдимата, като посоченият факт не се оспорва от страна на подсъдимата. За
осъществяване на престъпния състав на чл.343б, ал.1 НК, не е необходимо настъпването на
конкретен вредоносен резултат, а установяване единствено факта на управление на МПС
като за такова се считат всички действия или бездействия с механизмите и приборите му,
които са свързани с опасност за настъпване на обществено-опасни последици. В случая
управлението на автомобила се е извършвало посредством двигателя му, който е работел.
Предвид посоченото подсъдимата е извършвала съставомерно управление на лекия
автомобил.
По отношение втория елемент – концентрация на алкохол в кръвта при управление на МПС
над 1.2 на хиляда:
Безспорно е, че към момента на деянието - 12.12.2020 г. - е действала Наредба
№1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване употребата на алкохол или
друго упойващо вещество от водачите на МПС.
Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.3 от Наредба №1, в действалата към момента на деянието
нейна редакция, в случаите на ал.1, лицето собственоръчно вписва в талона за изследване
дали приема показанията на техническото средство или теста и че установяване с
доказателствен анализатор, медицинско и химическо или химико-токсикологично
лабораторно изследване не се извършва, когато лицето приема показанията на техническото
средство и тогава на лицето не се връчва екземпляр от талона за изследване. В случай, че не
приеме показанията на техническото средство, лицето само избира по кой от посочените 4
метода да се извърши установяване дали има употреба на алкохол. И едва при изричен отказ
на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат показателите на
техническото средство. В случая в приложения по делото талон за медицинско изследване
подсъдимата е отразила, че не приема показанията на техническото средство. Предвид
посоченото и в изпълнение на изискванията на Наредба №1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП
за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
4

МПС, подсъдимата е приведена от полицеските служители до ФСМП-Б., където е дала
кръвна проба за химически анализ. Видно от изготвената от СНТЛ при ОДМВР-Б.
химическа експертиза, е, че е установена концентрация на алкохол в кръвта на подъсдимата
от 1.29 промила. Възползвайки се от предвидената в чл.27 от Наредба №1 възможонст и в
предвидения седемдневен срок от датата на която й е повдигнатото обвинение подсъдимата
е поискала повторно извършване на химически анализ в друга лаборатория. Съблюдавайки
изискванията на цитираната наредба тази възможност е била предоставена на подсъдимата в
хода на ДП, като е изготвен повторен хим. анализ в МБАЛ«С.А.-С.», като изследването е
отчело 1.11 промила. Тук е мястото да бъде отбелязано, че Наредба №1 от 2017 г. не е
предвидено задължение в случай на повторен химически анализ да се вземат предвид и да
бъдат съобразени резултатите от повторното изследване на кръвта. Последният обаче има
доказателствена стойност по отношение на концентрацията на алкохол в кръвта.
Концентрацията на алкохол е факт с доказателствено значение за главния съставомерен
елемент – управление на МПС след употреба на алкохол в кръвта. В тази връзка следва да се
каже, че именно концентрацията на алкохол отличава престъпния състав по чл.343б, ал.1 от
НК, от адм. нарушение като предвидения минимум на тази концентрация в цитираната
разпоредба следва да бъде над 1.2 на хиляда. От комплексната съдебно-медицинска и
химическа експертиза се установи, че и при първоначалния и при повторния химически
анализ е използван един и същ метод на изследване – газхорматографски метод. В самия
протокол от повторното химическо изследване е отразено, че състоянието на пробите
отговаря на изискванията на Наредба №1 от 2017 г. В този смисъл не могат да бъдат приети
възраженията на защитата за компрометиране на кръвната проба дадена от подсъдимата. В
случая разликата между първоначалния и повторния химически анализ от установеното от
вещите лице по назначената на ДП комплексна експертиза се дължи на летливия характер
на етиловия алкохол и изтеклия период от време, което води до възможност за изпаряването
му, предвид малката разлика между двете стойности. При тези обстоятелства, следва, че по
делото са налични заключения на две химически експертизи, които според настоящия
състав съответстват на предвидения в Наредба №1/2017 г. надлежен ред и в своя резултат се
различават по отношение на основен елемент от състава на престъплението по чл.343б, ал.1
от НК - точната концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимата, установена по надлежен
ред, като единият от резултатите е под изискуемата от закона граница от 1,2
промила. Предвид изложеното не може да бъде споделено изложеното от представителя на
РП в хода на пледоарията по същество, че именно поради посочените характеристики на
етиловия алкохол и изминалото време до повторния анализ следва да бъдат съобразени
показанията на първоначалния такъв и да се приеме, че концентрацията на алкохол в кръвта
на подсъдимата е била, както е посочено при повдигане на обвинението – 1.29 промила.
Посоченото би означавало изцяло да се игнорират предвидения в чл.26 от Наредба №1/2017
г. ред за повторно извършване на кръвна проба и възможността за оспорване на
първоначалния анализ. Последното би довело до ограничаване правото на защита на
подведеното под наказателна отговорност лице. Предвид посоченото и граничните
стойности на установената при техническото изследване и първия химичен анализ
концентрация на алкохол в кръвта и установеното при повторния химически анализ не
могат да обосноват категоричния извод, че подсъдимата е управлявала МПС към
инкриминираната дата с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно: 1.29
на хиляда. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл.303 от НПК, предвиждаща
постановяване на осъдителна присъда само при доказване на повдигнатото обвинение по
несъмнен начин, подсъдимата следва да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение по
чл.343б, ал.1 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.301, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК, при решаване на въпроса
относно това съставлява ли извършеното от подсъдимия деяние престъпление и каква е
правната му квалификация, съдът се произнася и дали извършеното деяние съставлява адм.
5

нарушение.
В настоящия случай събраните в производството и приети доказателства, сочат, че е налице
доказано по безспорен начин адм. нарушение на правилата за движение по пътищата,
извършено от подсъдимата. По гореизложените съображения относно спазването на реда по
Наредба №1/2017 г. и предвид резултата от повторното изследване на кръвната проба чрез
по- надеждния и съвременен газхроматографски метод - 1,11 на хиляда, който резултат е по-
благоприятният за дееца, несъмнено се доказва, че подсъдимата е управлявала ППС - лек
автомобил марка и модел „Ф. Ф.“, с рег. №*, под въздействието на алкохол - с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда. Следва да бъде отбелязано, че в
протокола за медицинско изследване и пред полицейските служители – М. и Ф. подсъдимата
е посочила, че е употребила алкохол – вино. Посоченото признание се съдържа и в дадените
в хода на съдебното следствие обяснения от подсъдимата, които освен средство за защита са
и важно доказателствено средство. Съдът не намира основания да не кредитира посоченото
самопризнание на подсъдимата, доколкото се припокрива от останалия приложен по делото
доказателствен материал.
Предвид гореизложената фактическа обстановка и направените въз основа на
доказателствата по делото правни изводи, съдът намира, че с деянието си подсъдимата Н.П.
е извършила нарушение по смисъла на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, наказуемо по чл.174, ал.1, т.2
от ЗДвП. Концентрацията на алкохол у подсъдимата като водач на МПС е установена
съгласно законните изисквания на чл.174, ал.4 от ЗДвП, респ. съгласно Наредба
№1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване употребата на алкохол или
друго упойващо вещество от водачите на МПС.
С оглед гореизложеното настоящият състав намира от обективна страна, че подсъдимата П.
е управлявала ППС - лек автомобил, марка и модел „Ф.Ф.“, с рег. №*, под въздействието на
алкохол. Изхождайки от действията на подсъдимата, които показват какво е отношението й
към деянието и общественоопасните последици, съдът намира, че нарушението от
субективна страна е извършено виновно, при форма на вината евентуален умисъл, тъй като
подсъдимата като правоспособен водач на МПС е бил наясно със забраната да се управлява
лек автомобил след употреба на алкохол, съзнавала е че е употребила алкохол, чиято
концентрация в кръвта й би могла да надхвърля допустимия минимум, но въпреки това,
придвижвайки се с управлявания от нея автомобил от една точка до друга, се е съгласила с
настъпването на общественоопасните последици на деянието си.
Ето защо съдът намира, че са налице всички предпоставки за ангажиране на
административно-наказателната отговорност на подсъдимата Н.П. за извършеното от
нея нарушение по ЗДвП като приложение следва да намери разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДвП, която предвижда, че на водач на ППС е забранено да управлява ППС под
въздействието на алкохол. Основание за реализирането на административно-наказателната
му отговорност е санкционната норма на чл.174, ал.1,, т.2 от ЗДвП. Към датата на
извършване на деянието – 12.12.2020 г. разпоредбата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, е
предвиждала наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от 12 месеца и
глоба от 1`000.00 лв. за водач, който в нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, управлява ППС
под въздействието на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2
на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство. В
настоящия случай подсъдимата П. като водач на МПС е управлявала лек автомомбил марка
и модел „Ф.Ф.“, с рег. №*, под въздействието на алкохол, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 0.8 до 1.2 на хиляда – с 1.11 на хиляда, установена с медицинско
изследване. Наложеното на подсъдимата наказание, следва да бъде индивидуализирано
в посочените диапазони на кумулативно предвидените наказания съобразно разпоредбата
чл.27 от ЗАНН. Като смекчаващо отговорността
обстоятелства съдът отчита самопризнанието на подсъдимата и доброто й процесуално
поведение, което проявява в хода на наказателното производство. В този смисъл, съдът
6

наложи адм. наказание „глоба“ във фиксирания от закона размер на 1`000.00 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. С така определената по вид и
размер адм. санкция ще бъдат постигнати целите на адм. наказание, предвидени в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
По аргумент на чл.59, ал.4 от НК, съдът приспада времето през което подсъдимата е била
лишен от право да управлява МПС по адм. ред съгласно Заповед за прилагане на
принудителна адм. мярка от 12.12.2020 г., считано от 12.12.2020 г.
При този изход на делото и като съобрази разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимата
Н.П. следва да бъде осъдена да заплати сторените по делото разноски от 678.58 лв. по
сметка на ОДМВР-Б., както и сумата от 5.00 лв. по сметка на РС-Рг за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Съобщение за изготвени мотиви да се изпрати на страните, като се посочи, че в 7-дневен
срок могат да изложат допълнителни съображения.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:..........................................................
7

Номер на акта:	5
Дата:	21 март 2022 г. (в сила от 21 март 2022 г.)
Съдия:	Искра Кирилова Трендафилова

Дело:	20211240200446
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 септември 2021 г.

Присъда по дело №446/2021 на Районен съд - Разлог

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите